14. Върховната степен

[Ани]

ВЪРХОВНАТА СТЕПЕН

Кога ученикът е положителен? Когато е уравновесен, когато е свободен от многото примеси, от многото странични проекти, т. е. когато ученикът е абсолютно чист.

Защо? Защото той е в центъра на висшето познание, в центъра на висшата степен, в центъра на върховната мисъл. Ето защо, за да бъде ученикът винаги положителен, нещата за него трябва да бъдат така, че той да знае как са построени, за какво са построени и какво иска тази постройка от него, да бъде така положителен, че да не се колебае, кога трябва да бъде във връзка с небето, с висшите, върховните работници, с висшите същества, които са в унисон с трепета и ритъма на Бога.

Единственото същество, което има пряма връзка, което е ангажирано да държи хармонични състояния, които са така необходими за неговото превъзпитание, за неговото усъвършенстване, това е ученикът. Състоянията са едни от най-важните условия, при които ученикът може да бъде абсолютно положителен. Но за да се дойде до това висше състояние, се иска доста много.

В какво се състои това много? Многото се състои в това, че той получава посвещението на върховната степен.

Когато говорим за върховната степен, ние съвсем не искаме да класираме душите, духовете, съществата, учениците, ангелите, висшите същества. Не сме ние, които ще ги класираме. Има закони в миросъзданието, в сътворението, в Абсолютното. Те са, които класират, те са които дават тия йерархии, тия степени. И ако сега застъпваме тази област, то е, да може ученикът да разбере, да почувства, да открие, че присъствието на Духа наистина го излъчва от ежедневието, от обикновеното, от традициите, от родството, от нацията.

Но дали тогава ученикът няма да се почувства отчужден, самотен, странен, неизвестен? Но има такива моменти, защото всичко онова, което го е подхранвало, което го е инжектирало, което му е давало възможност да продължава своето съществувание в труд, наука, изкуство, известност и т. н., ще отпадне и той ще се почувства самотен. Това е най-опасното за посвещаващия се ученик, най-опасната област - когато той напусне всички фактори, които са го импулсирали. Но щом открие Божествената връзка, Божественото призвание, Божествената върховна степен, пред него стоят вече други перспективи, други разбирания и открития, о именно, да влезе напълно в контакт, във връзка с такта, с ритъма на творческия Дух.

Необходимо е ученикът да изживее тия състояния. Те са, които ще му дадат ясна представа какво представлява в същност тази Божествена същина, този Божествен дух, тази Божествена душа, това Божествено явление, тази Божествена мисъл и това Божествено сътворение. Тези състояния са единствените, които ще го отъждествят като една върховна величина - върховната степен.

Колкото повече ученикът се посвещава, толкова повече той се смирява. Щом се е изкачил в една по-висша степен, тя не го освобождава от задължението му към по-малките, към по-слабите, към онези, които са в действието на процеса.

Ето какво голямо осъзнаване е необходимо, какво всестранно осъзнаване е необходимо. Само тогава ученикът ще бъде съвършено свободен. Иначе той ще се спъва във формите, в образите, дори и в състоянията,

Защо? Защото образният свят е бил за него реалност, положителност, защото формите са били, които са му давали жизненост, защото в състоянията той ще изживее един голям прелом, едно преминаване от състояние на човек, в състояние на ангел, Божествено същество.

Колкото и да е голяма тази опасност, щом ученикът е под диктовката, под ритъма на върховната степен, той ще бъде съвършено свободен, съвършено чист.

Как ще се изрази тук чистотата? Ще е се изрази в абсолютност, в абсолютна постройка, в абсолютен такт, в абсолютен ритъм. Щом нещата са в абсолютна, чиста реалност, ще има ли тогава някакво заблуждение? Няма да има, защото реалности за ученика са само ония същини, които са естество на Духа. Светът на ученика ще бъде само света на Духа, а сътворението за ученика ще бъде само творчеството на Духа. Поезията, музиката, науката, знанието, всичко това ще бъде богатството на Духа.

И тъй, вървейки по стълбата към върховното, към висшето, идваме до онази област, когато човек де се преобрази на ангел. Това е неговият път. Достатъчни са тия митарства - да минава човек астралния мир и да изживява астрални чувства, оттам в менталния свят, в умствения свят и т. н. Ние казваме: ученикът трябва да мине направо в ангелския свят.

Защо казваме така? Защото най-чистият свят, това е ангелският свят. Ученикът трябва да се подготви да разбира какво значи този свят на чистотата, в какво се състои неговата същност. В същината на ангелския свят се съдържат първичните абсолютни възвишени идеи на Бога. Когато Бог е създал ангелския свят, тогава се е открил и физическия свят. Докато не се е създал ангелския свят, физическия свят не е бил известен.

Защо? Защото чрез призмата на чистотата на ангелския свят, са открити и мисълта, и съзнанието на човешките същества на физическия свят.

Но ще се възрази: „Преди да се създаде ангелският свят, съществувал ли е човешкият свят?“

Една наистина съблазнителна мисъл. Всичко по начало е съществувало. Това е идея в ума на Бога. Това е способност в душата на Бога. Следователно, по начало всичко е било така, че когато Бог е погледнал, когато е е видял делата на сътворението, делата на първичното, той се е зарадвал и в неговата радост се е явил чистият ангелски свят.

Виждате как една радост на Бога е създала едно такова голяма благо. Следователно, щом това благо е създадено по отношение на ангелския свят, защо да не се създаде и по отношение човешкия свят?

Сега Бог се приготовлява да се зарадва специално от ония същества на земята, които са ученици. Бъдете уверени, че Бог много ще се зарадва, когато види, че вашата кристална зеница е представител на чистия абсолютен свят, че вашата мисъл е едно ново явление на абсолютната чистота. Бог ще се зарадва, когато душата на ученика е така предана, така възвишена, че ще заиграе в неговото битие и той ще почувства в своите обятия един нов младенец, прекрасен, чист, прозрачен младенец.

Това утопия ли е, представа ли е само? Не, драги, ученико, ти си съществото, което трябва да преобрази света, да го преобрази по образ, по състояние и подобие на ангелския свят. Той е най-близко до теб. Оттам ще вземеш образ, ще вземеш мярка, която ще приложиш към устройството на физическия свят.

Когато ти говорим, ние имаме за задача вее повече и повече да те сродим с тия същества, все повече и повече да те вживеем в този абсолютно чист свят, за да може това, което се говори, това за което се мисли, да стане една абсолютна реалност.

Кога ученикът е най-положителен? Казахме: когато има абсолютно равновесие.

Къде ще се получи това равновесие? Само в школата на чистия ангелски свят. Ангелските същества не се вълнуват, не живеят в неизвестност, не очакват на съвпаденията, както ученикът чака. Ангелските същества не сменят времената. Ангелските същества имат строго определен път, продиктуван от Върховното провидение и по никой начин, за никаква цена, за никакво събитие или явление не ще изменят на своя обет.

Защо е така? Защото трябва да има една положителност, една абсолютна положителност, т. е. по закона на вечната абсолютна правда. Право е това. Ученикът трябва да проучи това право. То е правото на върховната степен. Сега или утре, когато и да е, ученикът трябва да се стреми към тази степен на съзнание. Не може иначе. Ако живеем в обикновена степен на съзнание, в обикновена степен на посвещение, на просвета и култура, абсолютните истини ще бъдат неизвестни за него.

Ученикът трябва да направи този опит. Щом направи този опит, като резултат ще имаме вече едно ново явление, което ще послужи като потик за съществата по земята, т. е. ще съблече съществата от грубия материализъм, от скъсаните дрехи, от старите заблуждения, от старите форми, от религиозните разбирания и ще приеме абсолютната чиста истина, т. е. ще приеме най-високото, степенуваното съзнание.

Не може иначе. Както и да гледате на нещата, каквито и философски системи да проведете за нещата, те все пак си остават обикновени. Цялата съвременна наука ще се доведе до положението на една занаятчийска специалност. Един го е научил и го предава на втори, на трети, четвърти и т. н. Една истина ще са предава през вековете и ще остане като дрипа.

Не е лошо да се познаят някои открити истини, но пред теб, ученико, стоят необятните истини, защото Бог в своята целокупност е безброй истини. Колкото повече истини откриваш, толкова повече си овладял от състоянията, от естеството на Бога, т. е. толкова повече си ги открил и разбрал. Затова, не се спъвай във формите, не се спъвай в състоянията. Ако днес имаш едно възвишено състояние, изживей го, но то да не ти бъде спънка и да не останеш с него, а винаги да имаш в предвид, че Бог е безброй истини, които ти трябва да откриваш, т. е. да ги изживееш в твоя духовен свят. Ти трябва да имаш един богат духовен свят.

Когато ти говорим духовен свят, разбираме света на Божествения дух. Следователно, твоят духовен свят трябва да представлява вече една целокупност от състоянията на света на Духа. Това включва и животът - животът на висшата степен, животът на висшето съзнание. Колкото повече се възвисяват трептенията в съзнанието и живота, толкова повече и духът в човека е в ново откритие, защото единствено духът е, който открива.

Защо? Защото по начало той е излъчен от Божествения дух, защото по начало човешкият дух носи всичките възможности, цялото изкуство на Божествения дух. Той е посаден в човешкия дух в миниатюра, като една безсмъртна малка семка. И ако ученикът открие тази абсолютна безсмъртна семка в себе си, той би открил целия развой на живота, той би открил развитието както на малките същества - клетъчните същества, така и на по-големите същества.

Безсмъртна е тази малка, тази микроскопична семка. Тя е зародиш на живота. В нея се съдържат всички възможности, всички първичности на битието. Ако бихме имали време да запознаем ученика с върховната степен на този зародиш, ние вярваме, че по-правилно ще се ориентира за сътворението, за Божественото присъствие.

В миналото ние загатнахме за безсмъртните организми на духа, но не ви казахме още за състава, за елементите, за жизнеността на тия духовни организми. Ние ви открихме началото, безсмъртния зародиш на тази духовна клетка. Сега застъпваме тази област, за да не се заблуждава ученикът, а да бъде един голям естествоизпитател, един голям духовен изпитател, да изпитва нещата, да ги проверява, да ги съчетава, да ги открива. само тогава ще бъде положителен, само тогава ще бъде напълно уравновесен, защото при него е света на чистотата, пред него е ангелския свят на чистотата, чистота и душа.

Чиста е душата. Тя копнее за чистотата. Тя ожида за чистотата. Колкото физическата чистота е в по-висша степен, толкова повече вибрите, жизнеността на духовното тяло е в по-голям трепет. Само този духовен трепет, само трепетът на духовното тяло е, който може напълно да представи, да идеализира ангелския свят.

Ученико, когато те водим по върховете на върховното, ние сме доста много внимателни, да не би да попаднеш в някоя духовна пропаст, където са загнездени и тъмни сили, там където често пъти небето се заоблачава с тъмни облаци. Ти нямаш нужда от облаги, нямаш нужда от помощта на тъмните сили. Ти минаваш вече в друг свят, където няма нужда от облаци, няма нужда от дъжд, от сняг, от вятър. Този свят е кристално чистият ангелски свят.

За да се освободиш от тия явления, които са присъщи на една планета, ти трябва да имаш изкуството да се излъчваш от тази планета, в която има дъжд, облаци, гръмотевици и да изживееш състоянията на чистия ангелски свят.

Трябва да правиш тези опити. В теб има дух и душа. Следователно, излъчи се от това тяло, остави онези жизнени сили, които да подържат тялото, а ти, като духовна същина, иди в света, където няма бури, светкавици, оглави и приключения.

Ето как ще правиш опити - да опиташ положителното естество, положителното състояние на ангелския свят.

Когато те водим по върховете на върховното, ние имаме за задача, да те изкачим на по-високи върхове и да обогатим твоя духовен мир, твоето духовно тяло. С него ние ще те излъчим, за да можеш да бъдеш колектив - да имаш индивидуалност, да имаш органи и способности и когато присъстваш в един такъв свят, да мажеш да запаметиш всички ония състояния, които са среда за този свят. Ето защо, твоята подготовка е от много голямо значение. Твоето духовно тяло трябва така да организира физическото ти тяло, така да подготви всички физически органи, всички физически сили, че да се подържа пластиката, движението, жизнеността на това тяло, докато се завърнеш от своето прекрасно пътешествие.

Ние ти говорим като дух. Кога ще опиташ нашите състояния? Кога ще изживееш нашите състояния? Когато дойдеш в нашия свят, за да ни видян такива, каквито сме. Тогава няма да се съмняваш. А сега казваш: „Говорят ни, но какво състояние е това? Дух ли е, материя ли е, светлина ли е, еманация ли е? Какво е, не знаем.“

Ако ти би знаел, ние не бихме ти говорили. И понеже не знаеш, ние искаме да те научим, че Бог е безбройни възможни, истини. Следователно, щом това знаеш, ти ще се освободиш от ограниченията. Ти казваш: „Това е то.“

Не е това. Безбройни са възможностите, безбройни са истините.

Това на теб откриваме. Остави света. На всички ще дойде времето. Сега е дошло време за теб, когато Бог приготвя да се зарадва. Това епохално зарадвана на Бога е особено.

Нима Бог има нужда да се радва?

Тази радост не прилича на човешката радост. Когато човек се радва, създали са му се някакви удоволствия, някои успехи, някои изживявания. Чувства в дадения момент някакво щастие, но след малко идва нещастието. Следователно, радостта на човека е предтеча на скръбта. Всеки е опитал това. Но сега става въпрос за Божествената радост - как от се радва и защо периодически се радва.

Когато някога Бог се е зарадвал, създал се е ангелския свят. Когато сега Бог се зарадва, ще се създаде светът на ученика.

Нов свят се създава. И ако в древните алманаси, ако в древната история се е казало, че ще дойде царството Божие, новият свят, то е света на ученика. Това царство Божие няма да дойде в нисшите степени на живота. Няма за него място там. За царството Божие в абсолютната му чистота ще има място само в душата на ученика, в света на ученика, в стремежа, в познанието на ученика. Върховната степен е предвестника за новия свят на ученика.

И така, проявил се като нов свят, имайки всички възможности, имайки тялото Върховно ръководство на своя страна, бъди уверен, че безчетните истини у Бога ще ти бъдат откривани и то така бързо, както се открива светлината в битието. Няма защо да се чака много. Но от един път няма да станете светии, посветени, това е вярно. То е вярно по отношение физическия свят. Физическият свят вие наистина мъчно ще преобразите.

За него трябва време, трябва пространство, но когато става въпрос за духовния свят, още в дадения момент може да го преобразите.

Как? Когато напуснете физическия свят, когато сте подготвили всички енергии, всички магнетични, всички електични сили, всички светлинни сили да подържат функциите на физическото тяло и вие се оттеглите, пропътувате пространството и се запознаете в най-големи подробности с устройството на ангелския свят, и на Божествения свят.

Това е бъдещето за теб. Ти нямаш друго бъдеще. Всичко друго е в нисша степен. А щом живееш в нисшите степени, ти си в света на забавленията. А да напуснеш този свят, е необходимо върховната степен.

Кога ще станат тия неща така реални, така положителни, така съществени? Ученико, не ги очаквай на физическия свят. Очаквай ги в духовния свят, защото той е създаден от духовен материал, от духовни елементи, от духовни същини. Физическият свят е създаден от най-нисшата груба степен. Следователно, не очакват там тия преустройства. Ти можеш да живееш там дълги векове, да живееш както си и живял, но целият твой физически свят няма да се преобрази, няма да се одухотвори и да премине в по-висша степен. За него има един друг процес, а именно трансформацията. Процесът на смъртта е, който трансформира, но ти няма да мислиш за тази трансформация. Доколкото си сроден с този свят, дотолкова ти ще му отдадеш нужното внимание, но бъдещето за теб е духовният свят, духовното тяло.

Но ще кажете: „Нали цялото наше състояние ние изживяваме с физическия свят?“

Ти още не си изживял състоянието. Ти имаш само един малък проблясък, една малка радост, но ти още не си изживял състоянията. Състоянията се изживяват само в духовния свят.

- Какво да правим тогава с физическия свят? Как да се отнасяме с него? Дали да го обичаше или ненавиждаме? Дали да се грижим за него или не?

Ще отдадеш на Кесаря кесаревото, на Бога - Божието. Следователно, ще имаш дотолкова отношение към физическия свят, доколкото да се изпълни жизнения процес, а то значи, че всеки един жизнен процес има станции. Тази еманация е прираст към духовния живот, т. е. да одухотвориш известни сили от физическия свят във вид на еманации, които ще бъдат енергии за твоя духовен свят. Затова ученикът трябва да бъде внимателен към физическия свят, да използува енергиите, жизнеността, да използува и самото сцепление.

Защо му трябва? Нали той трябва да бъде ефирен, изтънчен, да бъде само жизненост? За да може ученикът да се учи, трябва да има мъчни задачи, Мъчните задачи са, които развиват неговите умствени центрове, неговите способности. Твърдата материя в ученика е една от трудните задачи. Да разгледаш тази трудна задача, за да откриеш неизвестните фактори, които са създали тази твърдост, да откриеш законите, това е много трудна задача.

Всичко е задачи. И физическият ти свят, с цялата си сложност, е една трудна задача. Колкото повече се изкачваш в по-високите степени, толкова повече се улесняваш.

Защо? Защото съзнанието е вече прояснено, просветено, защото духът вече е свободен и лесно могат да се откриват безбройните истини у Бога.

За да бъдеш положителен, ние в началото ти казахме, че трябва да бъдеш уравновесен. Какво състояние е това уравновесен? Да бъдеш абсолютно чист.

В какъв смисъл чист? Ние говорихме много за чистотата. Ние говорихме повече за чистотата, отколкото за любовта.

Защо правим това? За да може да се опита, за да може да се даде по-голяма цена на любовта, необходимо е чистотата. Не можеш да оцениш любовта чистотата. Как ще оцениш своята любов? Щом няма чистота, то не е любов. То е някакви отношения, някакви заимствания, но не и любов. Божествената любов е абсолютна чистота,

В нея няма никаква корист, никаква сметка, нищо лично. Ако не би била такава любовта, светът не би съществувал. Той би се заличил. Но Божествената любов е така чиста, така кристална, че и най-грубите същества, най-грешните, най-падналите същества могат да се огледат в това чисто огледало.

Има такива моменти, когато падналите същества могат да се огледат в огледалото на любовта, и да кажат: „И аз съществувам като същество в битието.“

Има същества, които са стигали до това състояние, че е заличено тяхното съзнание, въобще нямат никакво съзнание, но въпреки това, има моменти на проблясък. Когато се огледат в това чисто огледало -Божествената любов, в тях се заражда система на общност. Те започват да чувстват общността. Те чувстват, като че ли и те са организми на нещо ляло, като че ли без тях никакъв организъм не и съществувал.

Това е така. Това е вярно по начало. Виждате колко е сложно устройството и колко е трудна задачата за разрешение по отношение на нисшите степени.

Има ли нужда ученикът да изучава тия степени, да се спира подробно? Ученикът е същество, което изучава, което учи. Ученикът разрешава и лесните, и трудни те задачи, и известните, и неизвестните задачи. Следователно, за неговото око няма изоставени неща. Всичко заедно за него е причина. Всяка причина има свое начало и ученикът трябва да знае за това начало.

За да се открият тия безбройни истини у Бога, трябва да се изучат всички начала в сътворението. Има средства, чрез които ученикът по-лесно ще може да ги изживее и изучи. Има способи, чрез които ще си послужи за да може по-лесно да открие състава на елементите, градацията на всички начални елементи.

И тъй, колкото повече се изкачвате по върховете на върховната степен, толкова повече задълженията, трудностите на ученика се увеличават.

Защо? Защото върховни са естествата, върховни са истините, върховни са същините, върховни са състоянията. За върховните неща се иска върховно уравновесен характер, върховно уравновесено съзнание, върховно уравновесена мисъл.

Има ли време за спане, за удоволствие, за почивка? Духовното тяло на ученика не изживява тия състояния на удоволствия, на почивка, на сън. То е вечно, светещо, тъй както едно слънчево ядро никога не спи. Ако би заспало, какво би станало? То вечно блещука, вечно трепти, вечно излъчва сили, енергии от себе си. Такова нещо представлява а духовното тяло на ученика.

Щом е такова духовното тяло, каква е задачата на човешкия дух? Задачата на човешкия дух е да пречиства пътя, по който ще се движи и се движи духовното тяло на ученика.

Отговорна е задачата на ученика. Това подразбира, че не човешкият дух, а ученикът да знае, че трябва да проспива времето, че не трябва да се удоволства във времето, че не трябва да спи през времето, но да знае, че всяко едно време е среда за него, тъй както пространството е среда за слънчевото ядро.

И тъй, ученикът е положително същество, но в тази положителност трябва да има уравновесеност. Той никога не трябва да казва: „Кога ще се срещна с висшия свят?“

Всеки даден момент за него е задача, която той трябва да разреши. Ако програмата, в която живее ученикът го ограничава, той трябва да се освободи от нея. Сега той всичко по програма решава. Днес има аритметика, утре има естествена, химия, ботаника и т. н., и т. н., но идва ден, когато трябва да бъде абсолютно свободен.

Сега той казва: „Трябва да се срещнем в понеделник или вторник, или друг някой ден.“

Защо само тогава трябва? Логично ли е? Ученикът е измерил времето си и не дава повече. Той казва: „Това време определих да имам връзка с възвишения свят, а другото време ще употребя да се срещна с приятели, да отида някъде, да си поспя и т. н.“

Това логика ли е? Това са все сметки.

Хубави са тези сметки, развива се умствената способност, разширява се мислещата способност, но идва едно състояние за ученика на върховната вътрешна школа, който се е изкачил на върховната степен, когато той трябва да бъде постоянно във връзка.

Защо трябва да бъде такъв? Защото трябва да взема постоянно директиви, защото той не знае за сложните системи на сътворението, които той трябва да открие.

Как ще ги открие? Когато бъде в постоянна връзка с творческите сили на Духа, които ще му дават директиви, ще го ръководят и ще го улеснявате

Много ли ще бъде? Ако ученикът по-често има връзка с духовния свят, защо да бъде много? По-добре е постоянно да живее в духовния свят, в света на Духа, отколкото на физическия свят. Но понеже сега ученикът се занимава и с физическия свят, той си измерва времето.

Той ще съжалява някога, че е отделял време и за удоволствие на физическия свят. Удоволствието на физическия свят е подобно на вдъхновението в духовния свят.

Удоволствие и вдъхновение.

Вдъхновението е една висша степен на радост.

Ученико, прекрасен свят стои пред тебе. Прекрасни полета се откриват пред тебе. Прекрасни възможности ти се дават. Използувай всичкото време, за да не съжаляваш. Имай по-често връзка с духовния свят, за да може да се подържа и духът в теб, защото твоят дух често пъти отпада. Единствено връзката ти с духовния свят е, която може да подържа темпа, ритъма, вдъхновението на твоя дух.

Някога дългата лекция ще трябва да се каже, да се предаде. Много векове се е очаквала тази дълга лекция, много школи създадохме, но лекциите са били все къси, кратки, според възможностите на съзнанието. За дългата лекция се иска върховно съзнание, върховна степен, върховна подготовка. И ако вие имате това щастие на вас да се предаде, що знаете, че вие имате вече зачатъка на върховната степен.

Бъдещето е красиво. Вашето бъдеще е прекрасно, следователно, използувайте присъствието. То е единствено, което ще ви даде възможност да изучавате както лекциите, така и беседите, така и утринното слово. Така що изучавате всички явления, които се дават в дадено време. Да няма вайкане, да няма лутане, да няма неуравновесеност. Готови ли сте за срещата, всеки даден момент ще имате среща.

Така ви иска духът, така той иска да работи с вас, така той иска да ознамени присъствието си между вас.

Тъй както слънцето свети, тъй както се излъчват непрестанно неговите лъчи, така и вие бъдете готови.

Колко ние ожидаме за такава готовност. Но по земята я няма. на земята има такива същества, които подържат живата на нисшите степени.

Но може би ще дойде мисълта: „Дали е удобно постоянно да ангажираме Присъствието, когато то има безбройни възможности да работи в някой център, в някоя планета или в някое слънчево ядро?“

Удобно ли е да го задържаме при нас?

Щом сте среда за Духа, той е между вас. Той обича средата. Обича чистата среда. Той се радва на чистата среда.

И тъй, имайте всичко това в предвид, за да не се губи времето, да не се изгубва и пространството, да не се изгубва и безкрайността.

Има ли загуба? Сега е преход, сега е ликвидация. Следователно, сега настъпват епохални дни на радост Божия.

Бъдете вие първите, които ще почувствате, които ще изживеете, които ще видите радостта на Бога.

Ангелските същества се готвят дадат нещо от себе си, да ви украсят, да ви дадат багри, да ви представят своята чистота.

Бъдете чисти. Стремете се към чистотата. Да няма у вас никаква нечиста мисъл.

Чисто мисли, чисто говори, чисто действай, чисто ходи. Това е твоят висок, върховен идеал.

Бъди ученик на върховния идеал - чистотата, за да бъдеш обект като любов. По-рано се говори за любовта, за да могат да се възпитат хората, а сега се говори за чистота, за да може да се издигне ученикът до върховната степен, да се издигне до душата, до Духа на Бога.

Варна, 19.11.1956 год.