Jump to content

15. Върховното самочувствие


Recommended Posts

ВЪРХОВНОТО САМОЧУВСТВИЕ

Високото самочувствие на ученика определя степента на неговото издигане. За да може да се издигне в едни по-висши области, в едни по-просторни полета, самочувствието трябва да надживее обикновените състояния. Самочувствието идва като резултат на върховната степен, защото, за да може ученикът да чувства нещата, той трябва да бъде близко до тях, да бъде в контакт, във връзка с тях. За него те ще бъдат една богата среда, едни богати условия, едни богати възможности.

Когато казваме нещата, какво трябва да разбира ученикът от това? Това са всички възможности и всички същини на Духа. За ученика вече няма други проблеми, няма други естества, освен естеството на Духа.

За да може де се овладее тази област на върховното самочувствие, върховната степен му дава стъпалото, където да стъпи здраво, за да може да се домогне до тия висши области.

Като казваме самочувствие, то може да дойде и от от настроение, от давление, но то е временно самочувствие. То може да го отведе в едни приятни за момента области, където да намери утеха, сладост на животно, но пред него все остава неизвестното, вечното, безкрайното, което никоя друга сила не може да му открие, освен върховното самочувствие, което е богато с опитности, със съприкосновения, с присъствие, с богати явления.

Такова едно самочувствие определя ученика като голям характер. Той не се спира пред ничия нисша проява, пред ничия нисша мисъл. Всички неща стават за него достъпни, защото върховното самочувствие идва от върховните полета на Духа

Каква е мярката, която ученикът трябва да има за себе си, по отношение това върховно самочувствие? Единствената мярка е да получи едно богато вдъхновение, което да надмине всички обикновени състояния, всички обикновени самочувствия, всички обикновени възгледи. За да дойде до храма на Светилището, на тайните познания, да се познаят същините на Духа, ученикът се издига до една висока степен, която му определя именно върховното самочувствие. Тя му дава това самочувствие.

Защо самочувствие? Защо не само мисъл? Кое е това, което самочувства в ученика? Какъв е този потик, този ритъм в него? Това е комплекс от духовни сили, които са добре организирани и напълно съществуват като един нов духовен свят,

Всеки ученик, който има това върховно самочувствие, е добре организиран, добре съчетан по сила, по светлина, по идея и по любов, просветен, идеен, съвършен.

Трудна е задачата, но славен е пътят. За да разреши задачата, пътят му не трябва да има препятствия. Път с препятствия е бил винаги спънка за ученика. А когато пътят е прочистен, когато е трасиран, когато е настлан със златен прах, със светлинен прах, той е лесен, защото целият организъм на ученика влиза в контакт с тия сили, с флуидите на светлинния, на златния прах.

Както виждате, за ученика не е определено да ходи вече по калния път. Калният път е препятствие.

Но ще възразите: „Как да не ходим по калния път, когато сме поставени при тия условия?“

Ученико, в тебе има два свята. Ако единият свят се каля, то запази другия свят, за да не се каля. Нека другият свят, добре организиран, да ходи по пътя, където няма кал, т. е. същината на твоето естество, същината на твоя духовен представител - душата, да ходи по пътя, където няма кал, а има светлинен прах, златен прах.

Защо прах? Защо да не е нещо друго? Прахът е отломки. а всяка отломка се дава в жертва на съществата, които си служат с нея.

Не може без отломки. Не може да се опознае и обхване грамадната скала без отломката. От отломката ученикът може да изучи и да съди за величието на самата скала.

Такова нещо представлява Божественият дух. Ето защо, ние въвеждаме ученика в неговата същина - малките отломки, които ще го запознаят с голямата, необятна скала, т. е. които ще го запознаят със състоянието на Духа.

Логично ли е това уподобяване? Може ли да се уподоби Духът на скала, която той представлява една прониквателна сила, която навсякъде прониква и навсякъде дава жизненост, живот. Уподобяваме Духът на скала, заради негова необятност и неговата, същина.

Защо? Ученикът не може да овладее голямото, докато не овладее малкото. Малкото е толкова силно, толкова ценно, колкото и голямото. Как можеш да овладееш възможностите на необятността на Духа, преди да си овладял онези малки възможност и, които са проектирани като идеи, като представи, дори и като същини? Ето защо, тия малки представи за Духа това са светлинните прашинки по пътя на ученика, който върви.

За да може идеята да стане по-ясна, да се представят нещата в необятните полета на Духа, той трябва да има близки, сродни неща, близки сродни явления и същини.

Кои са те? Най-близките, това са неговите съученици, неговите ближни, животинския свят, растителния свят, минералния свят. Всички те са все отломки от Духа.

Виждате, че тези отломки представляват едни чудни светове с голямо изобилие и с голяма красота. За да може ученикът да ги схваща като изобилие, като красота, той трябва да бъде духовно организиран.

От къде започва тази духовна организация? Как ще се сложи нейното начало? Нали всички тия прийоми трябва да бъдат възможни? Нали ученикът трябва да владее възможните прийоми на тия начала? Не е лесно. Когато ученикът се е осъзнал вече като възможна същина, много е лесно. Когато ученикът се е осъзнал като духовна възможност, много е лесно. Когато се е осъзнал като духовно самочувствие, много е лесно. И най-после, когато се е осъзнал като Божествен свят, много е лесно.

Както виждате, съзнанието е фокуса, фара, към който трябва да съсредоточавате силите си, да обогатите така съзнанието си, че да не пропуща нито един важен момент от същините на Духа, да не пропуща нито един момент, който представлява вълшебството, гениалността и способността на духовните сили, на духовните същини.

За да има това будно съзнание, ученикът трябва да се е изкачил на пиедестала на най-високата степен. От най-високата степен той ще може да опознае вътрешните същини на своя малък колектив, на своя малък мир.

Това е трудно. Трудно е, защото материята е много префинена, невидима. За да могат да се видят, трябва да се изработи особен прибор, особено доказателство, особено нещо, което може да прониква в най-ефектната среда.

Тепърва на човечеството предстои да изработи такъв именно уред, за да може чрез него да се открие битието, да се открият същините на духовния свят, чрез един такъв уред може да се открие цялата организация на Духа, ще може да се проникне в духовния и в Божествения свят, за да може да се знае за тяхното Божествено съществувание.

Една от големите придобивки, която човечеството тепърва ще има, то е да изработи един такъв голям фокус, една такава леща, която да може да прожектира и най-ефирните трепети на светлината. в тази прожекция ще има една особена податливост, а именно: духовните сири ще изявят своето състояние.

Дали такава леща не е открита в друга някоя планета? Такава леща е открита в слънчевото ядро. Слънчевите сили гледат през тази леща, а лъчите на тази леща са проектирани в необятността и откриват всяка планета, всеки спътник на планетите. те откриват и устройството на планетите, височините, низините, реките, моретата, минералния свят, растителния свят животинския свят, Откриват и човешкия свят.

Богата леща е тя. През нейния фокус минава всяка твар, всяко съчетание от най-грубото естество, до най-ефирното, до най-светлинното. И ако за в бъдеще земята очаква един голям успех, едно голямо откритие за науката, то е именно да открие този уред, да може да си служи вече с него, да открие има ли друг свят или не. Тогава материалистичната философия ще се сгромоляса.

Това е едно ново начинание на духа, което ще се осъществи по отношение на човека тогава, когато той получи една върховна степен на съзнание, тогава когато получи едно върховно самочувствие, чрез което да се чувства един особен организатор, организатор в сътворението.

Какво ще организира човекът? Ще организира най-напред нисшите светове, които имат връзка с неговия свят, т. е. ще организира физическия свят, за да може да проведе принципите и правилата на духовния свят.

Както виждате, човешката душа и човешкият дух имат да играят една важна роля в бъдещата култура. Трябва да се създаде онова, което се е разрушило, онова, което е внесло упадъка. Тепърва човешкият дух има да открие някои загубени неща, т. е. той ще ги намери посредством проекцията на слънчевите лъчи.

Как ще ги открие? Много лесно. там където присъстват слънчевите лъчи, има сътворение, има идеи, има движение, има живот, има прекрасен свят. там където не прониква слънчевият лъч, няма нищо. Следователно, човек трябва да се домогне до онова велико изкуство да открие тази голяма наречена леща или този голям далекоглед, чрез който да може да открие духовните светове, да ги прожектира, кака както на физическия свят се прожектират известни трагедии, комедии и т. н., и т. н.

Това е бъдещето, което ще занимава мисълта на гения. Тези гениални прожекции произхождат от центъра на върховното светило, на върховното ядро. За да размирят тия проекции, за да знаят за тяхната същина, за тяхната жизненост, трябва наистина гениалност, просветен висш ум, върховна воля, върховна мисъл. Бъдещата наука щата наука ще открие по научен път бъдещите светове. Бъдещата култура ще развие тия способности, които ученикът специално ще овладее, за да може да се помогне на научната мисъл да открие елементите за този гениален Божествен уред.

Ще има ли тогава нужда човек да се излъчва от тялото си, да отива в другите светове с астралното или менталното си тяло? За да може де ги познае още тук, на физическия свят, той ще види тези светове с цялата им организация.

Това е бъдещето, което ще донесе всемирната духовна култура. Тия елементи ще бъдат открити, строго поверени на високо посветени, които ще дойдат като предвестник и, като предтечи на новата духовна култура. На тия същества са необходими помощници, в смисъл, необходими са същества, които да бъдат в процеса на това велико изкуство.

Ученикът на Върховната вътрешна школа се подготвя, за да не би да бъде изненадан, за да не би да пропусне момента, да не бъде забелязан, Ето защо, той трябва да бъде с открито, със светещо съзнание и всеки един посветен, когато и да го потърси, чрез светлинното съзнание, да го познае.

Ще дойдат тия организатори, ще дойдат тия гении, тия посветени, за да открият елементите на този върховен уред, на това върховно помагало, което ще помогне на човешкия дух още на физическия свят да открие духовния свят.

В окултната наука това се казва ясновидство, да стане ученикът ясновидец. Но тук става въпрос и с обикновеното око, посредством този уред да види и най-ефирните, и най-непроницаемите, и най-нежните трепети на елементите на духовния свят.

Духовният свят е среда. Той е дух, душа за ученика. Той го диша, той го възприема като усет, като интуитивно чувство, но все пак неговото око не е така организирано да може да прозре тия съдини. Ето защо небето ще позволи, небето ще съдейства на тия посветени да могат да помагат на човечеството, на човешката мисъл, на човешкия гений, да открие този уред.

С астрономическите уреди днес могат да достигнат хиляди километра, да откриват съпътници на планети, но това още не е достатъчно. Това е по отношение физическия свят, по отношение космичните светове, но тук става въпрос за духовния и Божествения свят. Когато се открие този уред, тогава ще престанат войните, ще изчезне егоизма и ще настъпи епохата на великата любов, на всемирната мъдрост, на всемирната истина.

Това е бъдещето на човечеството. Човечеството го очаква нещо велико, нещо Божествено, което ще дойде под прякото ръководство на новата култура.

Защо досега не е бил открит този уред? Както виждате, голяма е отговорността. Някои от висшите сили позволиха да открият някои тайни заложби, някои тайни състояния, някои тайни явления в природата, но човечеството злоупотреби. Даде му се да открие електричеството, магнетизма, етера, атома, но всичките духове, които ги откриха, ще бъдат строго съдена.

Защо стана това опущение? Стана с единствената цел да се помогне на човешкия дух да се усъвършенства. Но както виждате, това винаги се е повтаряло. Когато на човека се е давало възможност да се усъвършенства, той винаги е злоупотребявал.

Но ще дойде мисълта: „Защо тия върховни сили му позволиха?“

Защо малкото дете си позволява да капризничи пред бащата и пред майката? Виждате какво самоволие, каква самостоятелност има, когато детето е малко. Може бащата и майката да го пребият, но то проявява себичното. Така и тия духове проявяват своята воля, своята свобода, но законът е строг.

Ето как са падали духовете. Казвате: „Как е станало?“ Открива се една тайна, но тя винаги е носела зло и тия откриватели са бивали деградирани.

Не знаят ли законите тия същества? Те знаят закона, но те съзнателно стават жертва, за да помогнат на еволюцията на човечеството.

Така и Христос се жертвува, за да помогне на човечеството. Но само Христос ли беше? Всички ония духове, които са идвали на земята и са откривали известни тайни, са бивали винаги жертва.

Не може ли без жертва? За сега не може без жертва.

Защо не може? Защото тъмна е земята. Не е още проникнал слънчевият лъч. Така че, трябва, както казахме да се постели земята със златен прах, със светлинен прах.

Кога ще стане това? Когато тия малки духове открият тайната на тези фокус, на този уред, чрез който може да се открие естеството и същината на духовния свят.

Както виждате, много е сложно.

Защо трябва да бъде толкова сложно? По естество и същина, по идея, по светлина и Дух е голяма сложност.

Защо да бъде толкова голяма сложност?

Не може ли ученикът да достигне до тази върховна степен, да открие тази сложност? Такъв е неговия път. Кога да е, във вечността, във вековете, той ще постигне това изкуство, за да може да открива сложността на Духа. Толкова той е сложен, че съществата, дори и съществата на слънцето още не могат да го обхванат.

Какво голямо равновесие е той. Каква необятна хармония е той. Каква безгранична възможност е той. Мъчните неща лесно не стават, Мъчните задачи лесно е не се разрешават, а ние казваме: няма лесен път. Лесен път е пътят, който е настлан със златен прах, със светлинен прах. За в бъдеще ученикът ще бъде много улеснен. С най-обикновените си способности, дори преди да е развил своето ясновидство, той ще има възможността да се любува, да се радва на великото откритие на духовния свят.

Ами ако този духовен свят е някъде много далече, някъде в далечното пространство, някъде кой знае къде, как ще може да се любува? Не е далече. Близо е. Божественият свят е много близо, Благодарение на неговата близост, има чудна хармония между световете. Той е богата среда за всички светове.

Ученико, за да бъдеш свободен, т. е. за да имаш едно по-богато самочувствие, ние няма да кажем върховно, защото върховното с още много далече, но едно по-богато самочувствие, погледни на нещата така, както са те.

Как да ги гледам? Нали тук те ни се представят идеални, гениални, в светлинен прах, в златен прах и т. н.?

Вярно е. За да може ученикът да си представи нещата като върховна степен, така ще му се представят.

Другояче не може. Те са още скрити, но постепенно, постепенно ще му се откриват, тъй както постепенно, постепенно се организират в него способностите, чувствата, качествата.

Това е един процес, който трябва да се изживее. Чрез този процес ученикът получава едно богато самочувствие. Никога не забравяйте, че трябва да имате едно богато самочувствие. То е, което ще ви държи в хармония с ония духовни сили, които са представители на духовните светове. Никога да не се чувствате самотни. Чувствайте се организирани. Там където има самочувствие, има организация, има и явления. Всеки един предмет е сложен на своето място и от това ученикът гради своето бъдеще, своето бъдещо знание, своето бъдеще посвещение.

Всички тия фактори идват на помощ на ученика са при неговото посвещение. Следователно, имай това самочувствие. Когато отпадне твоят дух, веднага си спомни със самочувствие, че ти не си безлична същина, но една свещена, идейна същина, че си от същините на Духа;

Това което ви говорим, може да се приложи само при дадени условия, при една богата среда, при едни големи възможности и една строго организирана школа, където ученикът да не се откроява, да не се отвлича, да не бъде в контакт с външния свят.

Необходима е една такава среда наистина, но тук вече положението е малко по-друго. Защо? Процесът е такъв. Хвърля се едно семе в земята и там се извършва един особен, специфичен за житното зърно процес. Така и ученикът е в този процес на житното зърно.

Не може ли да се измени този процес? Не може и не трябва. Единственото място, което ученикът може да заеме сега, то е Върховната вътрешна школа, вътрешните условия, вътрешното небе. Това е, което може да се даде на ученика по благодат. Влезе ли във Вътрешния университет, във Вътрешната академия, той непременно ще се запознае отблизо с елементите на този съвършен уред, уред който се приготовлява да помогне на човечеството, да открие духовния свят.

Духовният свят трябва да бъде вече открит, за да няма вече заблуждения и да се казва: „Дали същества още един, друг свят, дали същества душа, дали същества смърт, дали човешкият дух е само една временна способност, която представлява една функция само за момента?“

Посредством това изкуство всички същества ще се уверят в истината на духовния свят.

Кога ще стане това? За всичко има време, има пространство, има и вечност. Така е. И за това изкуство, и за тази нова наука си има време. Ще дойдат тия гениални умове и ще приложат изкуството и върху земята. И на земята ще се създаде един възвишен културен център, един възвишен Божествен център, където Духът ще извършва сложните операции в самото творчество.

Да, сложни операции. Цялата земя трябва де се преорганизира - и минералният, и растителният, и животинският, и човешкият свят. Ще стане едно ново преорганизиране на земята, ще се създадат едни богати условия, т. е. - флората и фауната на земята ще бъдат така оплодени от слънчевата светлина, от духовните ядра, че ще бъде голяма благодат по нея. Ще израснат дървета с благодатни плодове, големи по обем, вкусни и лечебни по съдържание. Това са първите признаци за идването на царството Божие на земята.

Ученико, какво разбираш ти под Царство Божие на земята? Бог цар ли е? Защо има нужда да бъде цар? Или какво се разбира под думата цар? Ученикът трябва да знае, че Бог за него не е цар, а е баща, отец, който го е родил. Царят представлява една династия, която е откъсната от същините на живота. Той е духът и душата на живота. Ето защо, ученикът трябва да гледа положително на нещата. Не Царството Божие, но Царството на Отца. Така е казал Христос: „Царството на моя Отец.“

По пътя на високото, идейното, гениалното самочувствие, ученико, имай това самочувствие на утрешния гражданин, за да бъдеш един от представителите на духовното откритие. Трябва да откриеш духовния свят, за да може да се създаде положителна наука по лицето на земята. Докато не се открие духовният свят, науката винаги ще бъде в заблуждение, т. е. няма да има положителна наука.

Единствено духовният свят е, който ще даде най-положителната наука. Духовният свят е, който може да изяви вътрешните същини, вътрешното съдържание на същините. Само духовният свят е, който може да сложи най-положителните основи за истините на живота.

Духовният свят е родил живота. Животът произхожда от духовния свят. Следователно, където и да е животът, той е последван от духовния свят, от духовете на духовния свят.

Чуден е духовният свят, прекрасен е духовният свят, но кога, ученико, ще опиташ този свят? Стреми се всяка минута да го опиташ, за да станеш вече духовна същина, духовна личност, духовна сила. Духовният свят се опитва чрез осияние. Когато ученикът бъде в осияние, в него трепват всички духовни същини. Той става способен, става силен, става чуден, става гений. Когато дойде това осияние, ученикът е прозрял сложните елементи на този уред, чрез който може да се открие образът, същината на духовния свят.

И духовният свят си има образ и същина, но образът така е съчетан, че човешкото съзнание още не може да си представи какво съчетание е той по красота, по изящност, идейност, чистота.

Когато се препоръчва вдъхновението и съсредоточението на ученика, чрез тия методи той може да получи озарението.

Както виждате, трябва работа. Ние не ви препоръчваме едно учение на блаженство, на почивка, на забрава, а ви препоръчваме кое трябва да се опита. А за да се е опита, необходимо е усилие, непреривно усилие, непреривно да се работи, да се преработят всички вещества и същини в ученика.

Как да се преработят? Кой да ги преработи? Духът в ученика трябва да бъде на такава висота, на такава степен, че да има възможностите и средствата да организира всички духовни сили в своето битие и да ги проведе в една сложна, но достъпна система.

Не може без система, системата е характер, системата е самочувствие. Не може без нея, как може да се определи характера на един човек или ученик, ако той не е системен? Не може и дума да става. Затова като характери, поддържайте в живота си една богата система. От богатата система ще зависи и присъствието на Божествените възможности, т. е. да овладеете тия Божествени възможности, да ги задържите при себе си, да си служите с тях, да ги опитате във всичките им глъбини, в чулото им съдържание и в цялата им сила.

Така се познава Бог. Не можете без духовните същини да познаете Бога. Как ще познаете абсолютният Бог, като не знаете неговите прояви, като не сте във връзка с неговите явления, като не познавате неговия живот, като не сте открили още неговата душа? Бог е най-сложната целокупност, най-сложната организация, най-сложната система по идея, по способност. Тогава как можем да мислим, че можем да се ползуваме направо от светлината, от силата на Бога? Казано е: „Не е необходимо да имаш посредничи, а Бог да бъде в пряка връзка с теб.“ Как можеш да бъдеш в пряка връзка с Бога, когато ти не познаваш неговите същини, неговото битие, неговия Дух, неговата душа?

Виждате колко от голямо значение е познанието. Познанието е абсолютна светлика. Ако имаш представа или ако мислиш, че владееш светлината, трябва наистина да имаш познание. Само чрез познанието можеш да имаш самочувствие, да се ползуваш напълно от светлината.

И тъй, създавайте си върховно самочувствие. Чрез него ще постигнете висше посвещение и върховната степен, те ви са така необходими, както хляба всеки ден.

Обогатявайте духа си, за да може това самочувствие да укрепне във вас и да ви даде потик да се издигнете във висшите предели на върховната степен. Ако не боравиш със средствата, със специалността, с изкуството на върховната степен, ти не можеш да откриеш залежите на своята душа. Тя е дълбока, необятна съкровищница. Трябва да има специфично изкуство, специфични качества, за да можеш да ги открива. А това е необходимо. Ако ти не познаваш своята душа, ако ти не познаваш богатството на душата си, как ще откриеш Божествената душа, как ще откриеш Божествените същини, същините на неговия Дух?

Ученико, тепърва имаш да се занимаваш с богатството на своята душа и със способностите на своя дух. И когато ги откриеш като големи, необятни богатства, тогава ще се успокоиш. Ще знаеш, че не си беден, че не си изоставен, че не си лишен от свещеното наследство.

Ти сега се страхуваш, защото някога ти казахме, че си лишен от свещеното наследство. Тия духове бяха строги и ти казаха това, но щом придобиеш Божественото самочувствие, ти ще се противопоставиш на това решение, т. е. ще се противопоставиш на ония духове, които ти внушиха тогава, че действително си изпъден и лишен от свещеното наследство.

Ето колко важно е да имаш едно силно Божествено самочувствие. Само чрез него ще побеждаваш в е. пътя, само чрез него ще си откриваш пътищата, ще премахваш препятствията и ще овладяваш свещените помисли на Божия дух,

Законът е строг. Законът не прости и на Сина Божи. Не го пусна да мине по благодат, в смисъл, не направи изключение. И благодарение че законът е строг, има равновесие в природата, в битието. Иначе битието би изчезнало. Благодарение на този строг закон, има хармония. Оперативната мисъл на закона е хармонията,

Мислите ли вие, че ние няма да платим? Законът е такъв. Не мислете, че ние ще минем през задната врата и никой няма да ни види. Целият материалистичен дух роптае, но ще зависи от преценката на закона - прави ли сме или криви. Ако учениците сгрешат, значи сме криви. Разбира се, ние все пак скриваме някои неща.

Защо? Още не ви вярваме.

Кога ще ви повярваме? Когато придобиете Божественото абсолютно самочувствие, т. е. така да действа, както действа неумолимият закон. Не да бъдете жестоки, безпощадни, но да бъдете така положителни, така любовни, че всичко да степенувате.

Всички планети почиват на едни и същи закони. Само в слънчевите ядра има изключение. Но и там понякога законът действа и вие виждате, че се явяват слънчеви петна, тъмни петна. Значи и там има противоречия.

Къде няма противоречия? Само в Абсолютния Бог няма противоречия.

Както виждате, какво развитие е, какво сътворение е. Навсякъде, във всички планети, във всички слънчеви ядра законът е един и същ. Той е абсолютен. Има някои слънчеви ядра, някои слънчеви системи, които са в такава хармония с абсолютността на закона, че строгостта на закона минава като благодат.

Защо го чувстват като благодат? Че са им обърнали внимание. Такова едно същество дава банкет, дава угощение, вика своите ближни,

Но ще кажете: „Не е ли развито тщеславието?“

Всяко едно същество, което е представител, има развито възвишено самочувствие. Това не е лошо. Защо да нямаш това самочувствие, когато живееш в светлината? Къде е престъплението? Няма престъпление? Напротив, законът те покровителства, защото представяш същината на Бога. Но когато окарикатуриш нещата, когато ги понижава, има престъпление. Тогава наказанието не е вече благодат, т. е. вниманието на възвишения свят не е вече благодат.

Ще се въплътят синовете Божи на земята. Те няма да се въплътят така, както сега се въплъщава човечеството. Те ще присъстват посредством физическите тела на някои чисти същества и чрез тях ще провеждат оперативните планове, защото трябва да дойде, както казахме, царството на Отца.

Тази епоха няма да дойде за всички. ако си почувствал синовността към своя Отец, дошло е царството на Отца. Но ако се чувстваш чужд, изпъден и тази епоха ще мине, и друга ще дойде.

Ето защо, чувствайте се синове Божи. Не само да чувствате, но да освидетелствате това. Де отидете при Отца и ще му кажете: „Отец мой, прости ми, съгреших. Пасох говедата, къртих камъни, но до тук ми дойде. Възлюби ме отново.“

Не че той има нужда от твоята молитва, но той гледа на завръщането като на процес, че синът му вече се завръща от крадците, от разбойниците и влиза в колектива на бащиното наследство.

Така ще разбирате. Дошла е епохата на царството Божие, епохата на царството на Отца. Сега е дошла тази епоха за тези, които са я осъзнали?

Ние искаме да организираме будните души, да комплектуваме техните духовни заложби в един общ импулс. Иначе ще трябва да дойдат големи страдания, изтезания, мъчения, както в миналото са бивали подлагани на известни стихии, проказа и т. н. Ние искаме обаче сега да дойдем по пътя на любовта. Тия духовни сили да съсредоточат своето внимание, т. е. да могат да се организират, да представляват едно голямо ядро, което да застане на челно място, за да може да препраща известни енергии, известни давления и по тези начин да може да се помогне на съществата. Ето защо Духът организира такива ядра.

Тази епоха не е за болшинството. Малко са, които ще минат в пределите на царството Божие. Ще дойде друга епоха за по-голямо болшинство. Това е свързано със земните ядра. И в земните ядра има велики същества, които работят. И земята трябва да се усъвършенства, да се построи по всичките правила на Духа, да бъде една прекрасна система на Духа. А сега тя не е система. Минералният свят трябва така да се преобрази, че да даде повече енергии на растителния свят, да няма пустини на земята. Пустините говорят за недоимък, за някаква неправилна система.

Защо трябва минералният свят да се организира така, че да даде повече енергии на растителния свят За да може растителният свят да даде повече енергии на животинския свят, а животинския - на човешкия, а човешкият свят ще даде енергии на ученика.

Ученико, учи, за да станеш свят, да станеш светия, Божествен светия, а не човешки светия. Божественият светия е в света на светлината. Това е неговата привилегия. А привилегията на ученика е да учи. Светиите са условие за ученика. Значи, животът на посветения е условие за ученика. От него ученикът получава дихание и самочувствие.

Какъв прекрасен свят ви чака. Каква прекрасна наука ви предстои. Вие сте блажени, защото можахте да познаете една особена епоха, защото можахте да влезете в релсите на една особена епоха, на една специфична епоха.

Всяка една епоха, в която се е проявил един велик учител, е особена епоха. Светлите небесни сили са в особено внимание към една такава епоха както на земята, така и на другите планети.

Ние няма да се ограничим само със земята. Ученикът има един по-широк мироглед за нещата. Астрономията ще му каже за необятните светове. Тя ще му даде ония сложни комбинации, ония изчисления, а самата наука за светлината ще му даде по-богата представа за нещата.

Ето по какъв начин, ученико, ще изживееш една богата епоха. Тя е богата с възможности, богата е на противоположности. Виждате колко войни станаха върху земята и за в бъдеще ще стават може би. Но тя е богата и в културно, и в просветно отношение, и в духовно отношение. Сега на всеки ъгъл се говори за наука, за просвета, за образование, за специалност, за изкуство, за радиотехника, за медицина и т. н., и т. н.

Това е един особен ритъм. Вие не трябва да се отчайвате, че науката днес е взела някакво си отклонение Не съдете само от това, което ви обкръжава. Има народи с положителни данни за науката.

Ученикът трябва да бъде както Данаила. Той трябваше да се поклони на идола, но прие само единния Бог. Той беше утвърден. Имаше данни в него. Защо? Защото притежаваше елементи на този уред - да вижда духовния свят да вижда Божествения свят, да вижда Бога. Затова той не се уплаши нито от фараона, нито от лъвовете. Така трябва да се подготви и ученикът.

Както виждате, страхотни неща предстоят.

Кога са страхотни? Когато си слаб. Когато е Господ с тебе, няма страхотно. Той предварително всичко ще трансформира.

Защо се допусна това с Данаила? Да се направи чудото. Затова Бог не трансформира нещата предварително, но ги остави да се реализират за поука в историята на човечеството. Вас няма да ви жертва, но ще трансформира всичко.

Всички въпроси имат разрешение, но ученикът трябва да бъде готов за тях. Той не трябва да бъде в тъмнина. Всичко в него трябва да бъде светлина, защото неговият свят е преди всичко светлинен свят. Той трябва да разреши въпросите с такава бързина, както се движи светлината.

Вижте върховните сили. Те не молят, защото молбата за тях е унижение. Защо унижение? Кой проси? Проси просякът. А те имат самочувствието, че вече не са просяци и казват тяхната воля да се съедини с Божествената воля, тяхната светлина да се съедини с Божествената светлина, тяхната способност, техният мироглед да се съедини с Божествения мироглед, с Божествената способност.

Редно е и ученикът така да каже, а не да се унижава. Да не мисли, че с унижение ще получи милостта на Бога. Бог не съизволява към тия, които хленчат, които плачат. Той иска силни характери. Когато Господ направи човека и му постави една велика задача, а той се отклони, Господ не плака.

Защо не плака? Защото има достойнство. А сега човек плаче и иска да се смилят над него. Но милост няма. Никой да не мисли, че има милост. Някои плащат на папата да им измоли милост от Бога. Не. Ще кажеш: „Господи, благослови деня ми, за да успея в работата.“

Това вече не е просия. Ти искаш неговото съдействие да работиш, а не да ти се прощават греховете. Ти остави тях. Не ги поменавай. Така че, вие ще искате неговото съдействие да работите, да учите.

Школата е особен институт. Тя е Духът, те е светлината. Тя е любовта. Следователно, всички движения, всички действия трябва да почиват на тия принципи. Тогава ученикът ще бъде наистина ученик, а не да чака някаква си милост или някакво си удостояване. Ученикът не проси удостояване. Защо? Защото щом изпълни волята на Бога, той е сам по себе си удостоен.

За да има успех Школата, т. е. да успява ученикът, да може да проучи Школата, да проучи методите, системата и силата на Школата, той трябва да има една максима: да бъде ученик. Тогава не само Бог ще му помогне, но и всички посветени, всички ангели, всички гении, всички светии ще му помогнат.

Кой баща не се радва на своя способен син, който учи, който е достоен наследник? Така е и с ученика. Щом е достоен, всички сили ще обърнат поглед към него. Той ще бъде предмет на изучаване. А досега вие сте били предмет на изучаване на нисшите духове. Те са гледали какво да вземат от вас, да ви ограбят. За в бъдеще имайте такива приятели, които като дойдат, да ви оставят по нещо.

Ето как ще забогатеете. Сега сте бедни, защото са ви ограбили, а за в бъдеще ще бъдете богати, защото ще бъдете надарени. Надейте чака светлите сили да шлифоват вашия характер. Не им създавайте работа. Вие ще направите това със себе си. Ще ги освободите от тази работа. Ако те ви помагат, ако те ви съдействат по отношение вашата просвета, по отношение вашето откритие, по отношение вашето озарение, то е, защото такава е тяхната специалност. Те не обичат да се месят в работите на когото и да е. Те никога не биха дошли да ви пречупват характерите, капризите, сприхавостта. Нека това дело бъде ваше дело. Вие да извършите тази работа, за да ги улесните в посвещението ви.

Колкото повече се посвещавате, толкова повече светли мисли излъчвате от себе си. А ние ви казахме, че мисълта е първична. Тя е създала битието, тя е създала вселената.

Бъдете такава мисъл, за да може да крепне Школата, защото ние казахме вече, че Школата има за задача да открие всички будни души, да им съдейства, за да могат да започнат този важен процес - изучаването, ученичеството.

Оттук Школата ще пренесе известни сили другаде някъде, там където има вече готови сили, за да може да се проведе единен дух към познание, единен дух към посвещение. Има много такива центрове, където духът работил вече организирано. Трябва да стане една връзка, която е така необходима между вас и други някои ядра, и други някои Светилища, както е необходима връзката ви с висшия свят.

Ето как ще се разшири периметърът, кръгът на просветните зони.

Къде ще бъдат те? Дали на изток, дали на запад, дали на север или на юг, дали в Индия, Русия, Англия или Франция, Духът си има грижата. Няма друго бъдеще за пробудените души на земята. Всичко е вече изчерпано. Остава само прекрасната наука, прекрасното изкуство, прекрасната музика, прекрасната поезия, прекрасната светлина. Ученикът ще бъде не вече едно жалко религиозно същество за присмех на духовете, но един силен маг, който ще владее всички тайни изкуства и ще подчинява всеки тъмен дух.

Ако биха се развихрени силите, ще навлезем в света на чудесата, в света на пророчеството, но има ли условие за пророци, за чудотворци? Сега има условия за ученици. Ние най-много държим за ученика. Ние не се интересуваме от чудотворци, нито от пророци. Пророците пророкуваха каквото трябваше, чудотворните направиха каквото трябваше, а ученикът трябва да вземе поука от тия пророци и от тия чудотворни, и да започне да изучава. Ние искаме ученикът да бъде сила на науката, сила на знанието, сила на магията.

Но ще кажете: „Магията не е ли чудо, не е ли пророчество?“

Не, магията е такава способност, чрез която се откриват тайните на Божествената душа. Магията е една сила, която си служи единствено с Божествената мисъл. И тъй, ние бихме ви препоръчвали да не бъдете нито пророци, нито чудотворци, но да бъдете маги, т. е. да бъдете посветени ученици. Тия ученици ние ще изпратим по лицето на земята да оглавяват школите, да оглавяват светлите звена, да оглавяват Светилищата, но не тези светилища, които бяха някъде из Египет. Индия или Персия, но в ония светилища, където в най-големи подробност ще се изучават същините на Духа, организмите на Духа, способностите и изкуството на Духа. Това се все области на върховните начала, затова е необходимо върховно самочувствие, върховна степен. Това ви пожелава Духът.

Варна 3.12.1956 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...