16. Върховното самообладание

[Ани]

ВЪРХОВНО САМООБЛАДАНИЕ

За да се знаят, за да се познават добре върховните неща, върховните идеи, върховните сили, трябва да има представител, който да ги представи пред закона, който провеждат върховните регистри, върховните кодекси, върховните начала.

За да има такива представители, които могат разумно, сериозно, издържано да освидетелстват върховните сили, върховните идеи, те трябва да имат върховно самообладание.

Ние застъпихме въпроса за върховното самочувствие, а сега ще застъпим въпроса за върховното самообладание. Самочувствието трябва да бъде подкрепено и то основно, стабилно, логично, идейно чрез една друга сила, наречена самообладание.

Защо е необходимо самообладанието? Самообладанието провежда в ред и порядък всички физически, духовни, психични, мистични и космични сили в ученика. То е, което определя такта, хармонията, развитието, съвършенството и посвещението. Самообладание подразбира да владееш своите сили, т. е. така да построиш началото на своите сили, че да извършат тази върховна функция, за да може да де издигне представителят до върховната степен. Без самообладание не може да се достигне до пределите на върховната степен.

Самообладанието подразбира още да може ученикът със своите волеви сили, със силата на разума, със силата на съзнанието и със силата на своя дух да овладее всички зависими сили, които действат в неговото битие,

В самообладанието е подчертана волята. Волята е инспектора. Тя инспектира силата и донася до главното ръководство, умствената деятелност, духовната деятелност. Следователно, самообладанието е така необходимо за ученика, както е необходим въздухът, водата и светлината.

За да се подчертае един издържан представител, трябва да проличат известни качества в него, да бъдат те подчертани чрез неговата волева дейност.

Работата е сериозна. И понеже сериозните работи се провеждат по закона на върховното строителство, то и представителят трябва да владее качествата на сериозните прояви.

Сериозни прояви. Това не подразбира да бъдеш нервен, да бъдеш брутален, извънредно подвижен. Сериозност подразбира да имаш такова самообладание, всички неща да бъдат така степенувани, че да се достигне до пределите на върховната степен.

Това е за подготовката на ученика. И все пак това е известен морал, известна нотация, конто се дава за ученика, за да се ориентира, да се подготви. Но в тази подготовка трябва да проличава основно идеята, устремът на Духа, да владее върховните начала на живота.

Кой е този дух? Става въпрос за човешкия дух, за духа в ученика. Духът в ученика се превъзпитава чрез самообладанието, чрез волята. Като става въпрос за естеството на духа, трябва да става въпрос и за естеството на волята. Няма ли воля, няма дух. Няма ли дух, не може да има воля. Не може едното без другото, но когато се говори за воля, се разбира върховно самообладание.

Много се е говорило за самообладанието. Цялата теософска литература е посветена на самообладанието. Окултната литература, окултната мисъл винаги е препоръчвала самообладанието. Ученикът, трябва да се владее, т. е. да построи себе си по системата на самообладанието.

Това е само така казано. Но когато става въпрос за върховните начала, за върховните идеи, за върховното строителство, ученикът не трябва да бъде сако самообладание, но трябва да бъде активна Божествена воля. Само такава воля може да прояви, да подчертае едно съвършено върховно самообладание.

Защо има нужда да напомняме тия неща? Нима вече не ги знаете? Вие много пъти сте чели, много пъти е говорено. Всички учители, които са идвали на земята са подчертавали тази необходимост, са подчертавали пътя по който ученикът трябва да върви, но независимо от това, че ги знаете, ние ги подчертаваме. Ние няма да си служим с тях, за да ви изнасилваме, но преди всичко трябва да същества една пълна свободна воля.

Когато говорим за свободна воля, ние не подразбираме самообладание. Ние подразбираме воля, построена по системата за Божественото строителство. Всички други прояви са изключени за ученика. Той не трябва да се меси в неща, които имат елементи на каша, елементи на отклонение, на статично състояние. Специално на ученика на Вътрешния институт предстои да овладее върховните сили, да се запознае с върховните идеи, които са мисъл и воля на Бога.

Единственото същество, което има право да претендира за волята и за строителството, това е ученикът на Върховната вътрешна школа. Той е, който може да бъде прям заместник, представител на тази върховна система. Вие трябва да имате същества, на които да се поверят нещата. Те не могат да бъдат вечно в тъмнила, в мъгла, в неизвестност, отвлечени. По начало по диференцирането на Божия дух се провежда тази система е да се провеждат всички върховни неща, да се сведат до онова ниво, че да се направят достояние на ония същества, които имат пече върховната степен.

Дали вие имате тази степен, то е друг въпрос. Въпросът е да се изнесат някои скрити неща. Наистина, човечеството не може още да се обясни, що е това живот, що е Дух, що е материя, светлина, душа и т. н., но целта на върховната мисъл е да я направи достояние на този, които ще представляват върховната мисъл, да бъде ясно положението, да бъде ясна композицията, градацията на тия Божествени начала.

Ученикът трябва да знае. Защо трябва да знае? Ако той не знае, който ще бъде представителя, кой друг ще знае? Духът чрез него ще прояви началата на светлината, началата на Духа, на душата и на мисълта. Във всички планети, във всички слънчеви ядра има представители. Така също трябва да има представител и на планетата земя. Тя не трябва да бъде изключение. Ако досега е е имала такива изключения, по нататък тя не трябва да прави изключение. Събитията така се развиха, т. е. предвиденият план така се приложи, че и планетата Земя да има представители от системата на върховното строителство, от системата на върховните деви, от системата на светлината. Колкото и ученикът да прави усилия, да изнемогва, да се изнасилва, да може чрез своя ум да познава тия начала, това е невъзможно, защото умствената му система не е още така съвършена. Тя няма още ония начални заложби, които да представят ума господен, мисълта господна.

А кой може да изяви ума? Кои чувства, кои способности и качества са в състояние да се опознаят с тия върховни начала? Изобщо съзнанието. В съзнанието взема участие сърдечната строителна система, волевата строителна система. Чрез тия именно системи ученикът ще помогне и на своята умствена система, за да може чрез присъствието на Духа да се домогне до главната, до централната върховна мисъл на Великия мислител.

Както виждаш, ученико, теб ти предстои да се изкачиш до една върховна степен. Тази степен е, която ще ти определи пространство, която ще те въведе в състоянието на вечността, на безкрайността. Само чрез едно такова състояние ти ще можеш да имаш представа за съзнание и за върховни начала у Бога. Тук вече ще вземе участие не само сърдечната система, не само волевата система, не само мислещата система, но и системата на душата, системата на Духа.

Една важна система за която, ученико, трябва да знаеш, това а системата на душата, защото душата е свързана с живота, благодарение на живота ученикът има заложби като качества, като способности и като чувства. Самата система на душата е един много интересен свят, много интересна планетна система.

Душа-извор на живота. Душа-дихание на живота, Душа-светлина на живота. Душа-движение, музика на живота.

Не можеш да бъдеш музикант, ако нямаш душа. Не можеш да бъдеш мислител, ако нямаш душа. Не можеш да бъдеш художник, поет философ, ако нямаш душа, ако не си построен по системата на душата.

Душата е онова чуткото в ученика, осезанието в ученика. Тя е, която върши тия чудеса. Тя е, която обръща внимание и на ума, и на мисълта, и на волята, и на чувствата. Тя си служи с тия заложби в ученика. Благодарение на тях душата изпълнява своя план, т. е. душата напълно представя живота на Бога, живота на Великото начало. Не можеш да говориш за живота, ако нямаш система на душата. Можеш да имаш живот в потенциал, скрит живот, непроявен живот, живот в зародиш, но и можеш да имаш развит съвършен върховен живот.

Само посредством сложната система на душата ученикът устройва своя духовен живот. Не може ученикът да бъде посветен, ако няма устроен духовен свят, защото посвещението подразбира пълното присъствие на Божествения дух. А за да има пълно присъствие на Божествения дух, трябва да е разлята душата, за да се роди животът,

Животът се ражда. Животът е рожба на душата. Преди, когато е отсъствала душата, животът е бил скрит, непроявен. Щом се е изявила душата, като представител на една върховна система и култура, в резултат се е явил животът. Не можеш да говорни на идеен възвишен живот, ако у теб липсва системата на душата. Единствената върховна система, това е системата на душата.

Но ще кажете: „А системата на Духа?“

По начало Божественият дух е система, а по начало душата е координация на Духа.

Защо координация? Нима душата не е излязла направо от Бога, за да има нужда от координация?

Проявеният Божествен живот е зависел от координацията на неговия Дух. Божественият дух е, който е координирал тази системна душа и тя се е проявила в живота като една върховна среда.

Най-богатата, най-върховната среда в устройството на сътворението, това е системата на душата. Следователно, където и да хвърли поглед ученикът, той трябва да вижда чудната система на душата. Чрез тия системи на душата той може да отгатне върховният идеал на висшата композиция на Духа.

Той може да знае за тия първични начала у Бога? Големи философски мислители са участвали в тия проблеми и са казвали: „От тук нататък ученикът не трябва да се интересува, защото не може със своя ум да открие върховната система на строителството.“

А ние казахме; че ученикът може да открие не само със своята умствена система, но и със своята сърдечна, волева и духовна система.

Но за да създаде тия системи, ученикът трябва системно де провежда своите духовни сили във върховната вселенска работа, защото той вече представлява една малка вселена, която е пълно въплъщение на душа и пълно проявление на живот.

Ученико, винаги имай в предвид, че животът в тебе е резултат, че животът в тебе е ухание, вдъхновение на душата.

Ученикът трябва да прави разлика, що е това душа и що е това Дух. Ние няма да задаваме въпроси, що е ум, що е сърце и воля, защото той знае горе долу тия неща. Той има тия органи и чрез тях познава коя функция е на сърцето, коя е на волята, коя е на съзнанието и коя е на ума. Въпросът тук е да се разбира главнята върховна система на душата, Духа и живота. Посвети ли се ученикът в тия системи, за него вече не става въпрос има ли материя, има ли Дух, т. е. дали Духът не е резултат на материята, еманация на способността на материята.

Тогава се задава въпросът: „От къде е материята? Чий резултат е материята? Нали тя трябва да има данни, функция, трябва да има произход, т. е. трябва да има начална семка, от която се е развила опитността на материята.

Защо? По пътя на върховното разсъждение ученикът трябва да достигне до ония върховни начала, които да му разяснят всички нисши и висши системи в сътворението. Тогава той ще знае пялата история за материята. Ще знае за нейната същина, за нейното вещество и за нейното начало. Не тъй случайна е материята. И тя има душа. Душата в нея е светлината. Движението в нея са законите.

А чие представление е светлината? Чие представление са законите? Всяко едно явление има своя начален принцип, свое начално ръководство, свое начално представителство, свое начално върховно проявление.

Не може без върховно проявление. Нищо в природата или в битието не се позволява да се прояви без върховната система. Следователно, не може да същества някакъв си хаос или тъй наречената материя, материален свят, който е всичко.

Казват някои, че отсъства душата от материалния свят, отсъства и Духът. Тогава се пита: чие проявление е способността, мисълта, гениалността, науката, знанието, културата?

За да може ученикът да се втопи все повече и повече в сложните идеи на сътворението, той трябва да достигне най-високата степен на съзнание. Ние няма да степенуваме съзнанието, защото когато се степенуват нещата, вече им се дава дейност на процес, а ние изключваме процесите, за да провъзгласен състоянието.

Ние казваме: най-високата степен на състояние, а не най-високата степен на процес. Процесите подразбират отделяне на духовната същина от материалната същина. Там има известни процеси, за които вие знаете, но когато става въпрос да се овладее върховната степен на състояние, друго устройство, друга система, други начала, други първични заложби занимават ученика.

Ученикът трябва да придобие тия заложби. Тогава той ще се устрои като една върховна системна душа, като едно добре композирано духовно начало. Началото е важното. Наистина, с човешката мисъл не може да се проникне, но когато става въпрос за състоянието, ученикът може да изживее всичките положения, всичките степени. Но в тази тъй да се каже върховна работа, върховно действие, върховно проникване, се изисква една върховна система. Ние и в миналото засегнахме върховната система, но сега пак напомняме, защото времето и пространството налагат да се обърне сериозно внимание за системната работа на ученика. Ако е въпрос за ежедневните нужди, то е най-лесно. Ще кажем на ученика: ще отидеш там, при еди какви си условия и ще бъдеш така и така поставен.

Не, ние не се занимаваме с тия прояви, нямаме време да употребим за тях. Защо? Защото много се написа, много трудове се създадоха по отношение развитието на ученика, а ние имаме за задача, понеже застъпваме върховните системи, върховните начала, да приютим ученика под стряхата на състоянието.

Той трябва да се приюти. Там е неговото място. Под тази стряха той спокойно ще наблюдава, ще изучава своето свръхсъзнание и ще го развива. За свръхсъзнанието са необходими свръхестествени обекти, свръхестествени явления.

За да може така да порасне, така да се степенува свръхсъзнанието, трябва да има представителна мисъл. Всичко в ученика трябва да бъде представително - най- представителното, най-високото, най-издигнатото, че където и да ходи, да представя върховното, идейното, Божественото. Няма нужда да занимава с другите прояви и явления, които са в по-нисша степен.

И тъй, за да може да проникне състоятелната Божествена мисъл в ума, в способността, в съзнанието на ученика и да може да проникне състоятелната композираната духовна енергия във волята на ученика, той трябва да бъде вече една разтворена за светлината идейна душа. Трябва да бъде душа, най-голямата душа, най-богатата душа, най-известната душа.

Но, нали душата е една? Защо тук се говори за душата в ученика? Ние подчертаваме каква композиция е душата, как Духът е композирал духовните сили в ученика. Ето къде е истината. Затова се апелира към ученика на върховните идеи да бъде стройна композиция на Божествения дух и добре подчертана. Без такава стройна композиция вие не може да имате и богата душа, богато композирана чиста душа. Щом нямата богато композирана душа, не може да имате и идеен живот, т. е. не може да имате и самообладание.

Колкото и корав да е този въпрос - въпросът за състоянието на душата и Божествения дух, все пак ученикът трябва да прави опити да разложи тази коравина, като употреби изкуството на химията. Но за това се иска голямо познание. Изисква се ученикът да владее алхимията. Ето защо в миналите школи учениците са били алхимици.

Но, и те не можаха чрез своето познание, което Духът им е открил да разложат тази коравина за състоянието на Божия дух и композицията на човешката душа.

Защо не можаха? Защото нямаха още върховния ключ, т. е, не беше им се предал върховният ключ на върховните тайни. Но днес, когато чрез своята композиция, чрез своето композирано състояние Духът провежда върховните идеи, т. е. един такъв съвършен живот има в ключа на тайните,

Кой ще употреби този ключ? Дали Духът или душата? Ще го употреби животът, системният живот, защото по начало ученикът е живот. Ако не е имал живот, той не би имал душа, не би имал дух. А щом притежава вечен тия същини, той може, той е вече способен, да владее ключа на върховните скрити тайни. Щом владее този ключ, за него няма вече тайни. Той може да отключва и най-върховната съкровищница, където ще намери първоначалния зародиш на всички явления във вселената,

Там е майсторството. Ако се е говорило в миналото за посветени майстори, точно това се разбира, че майсторът знае как да завърти този ключ на тайните и да открие ядрото на началния зародиш на вселената. Ученикът трябва да има тия представи. Ако не може да изживее действителността, той трясва да изживее тия състояния.

Недей прави опити чрез своя ум, ученико да ги разбираш, но направи опити чрез своето съзнание и воля да можеш да ги изживееш като състояние. Тогава те ще залегнат в теб, т. е. Духът ще присъства и светлината ще се въплъти, за да ти бъде ясно, открито. Да няма вече тъмнина. Щом няма тъмнина, ти имаш вече едно ясно съзнание за нещата. А дойдеш ли до тази степен на свръхсъзнание, ти си вече един от големите посветени майстори, които ги наричат майстори на мистериите.

Ето пътят на адепството. Само като майстор на тия мистерии, ти имаш състоянието, способностите на адепта. Адептът е същество, което владее изкуството да отключва върховната съкровищница. Тогава на ученика е лесно. От каквото се нуждае, веднага ще го вземе от съкровищницата.

Много е важно какво отношение трябва да има ученика към самообладанието, към самочувствието. Всички тия способности той ще извади от съкровищницата на Върховното начало, Ученикът така ще си служи с тази съкровищница, тъй както си служат всички адепти, които са в полето на върховното строителство.

Така подготвен, чрез своето вече върховно съзнание, той осъзнава всички процеси в сътворението и се нарежда с главните строители. Той не прави вече отклонение. Отклонението е изключение за него. А точно това е необходимо. Ето защо, той трябва да има самообладание, за да не прави отклонение.

За върховните неща, за върховното естество, за върховното състояние, за върховното отношение се иска едно върховно представителство.

Кой е този представител? Това е ученикът със свръхсъзнанието.

Колко е още времето и какво е още пространството което дели ученика от тия състояния? Щом ученикът живее още във времето и пространството, доста далече е от състоянието.

Кога ще завърши своето развитие във времето и пространството? Ще го завърши тогава, когато получи върховната степен.

Как ще получи върховната степен? Дали тя се получава по време, по място, по пространство, по необятност? Тя се получава чрез представителството на богатата композиция на Духа и чрез представителството на композираната душа.

Без душа и Дух не можеш да имаш върховно представителство. А ученикът трябва да бъде представител. Очите по цялата земя, по целия свят ще търсят този представител, чрез когато да открият новата система, новото изявление.

Какъв представител трябва да бъде ученикът? Най-големия, най-силния, най-осъзнатия.

Ще бъде ли? Да, ще бъде.

Кога? Когато се съкрати времето, когато се съкрати пространството, когато се съкратят мерките, когато се обезличи процесът.

Ученико, стреми се към състоянието, защото върховно— то се проявява в състоянието, върховното се диференцира чрез състоянието. Ако искаш да познаеш целия Божествен план, ще знаеш, че той е скрит в състоянието. Не можеш да бъдеш голям познавач на Божествените тайни, на Божествените скрити способности, ако не си състояние.

Какво представлява състоянието. Чия способност е то или какво въплъщение е то, или какво присъствие е то? То е въплъщение на светлината, присъствие на Духа и изявление на душата. Когато придобиеш способността да познаваш състоянието си, тогава ще отгатнеш чие дело е твоето състояние. То е дело именно на духа, на душата и на живота.

Но ще кажеш: „А къде е Бог?“ Бог ще присъства в тебе като състояние, т. е. Бог ще ти се изяви като върховно състояние. Ти ще придобиеш битието на Бога, представителството на Бога чрез неговия Дух, чрез неговата душа и чрез неговия живот.

И тъй, ако искаш да опиташ отблизо Бога по време и по пространство, имай това състояние. Изживееш ли това състояние, за теб вече всички начала в битието, в сътворението са познати.

Към това познание ученикът трябва да се стреми, за да бъде представител на великата Божествена върховна съкровищница.

Ето къде е посвещението. Ето как ученикът се научава да владее тайнствените ключове на мистериите, т. е. да владее върховната окултна химия, да познава всичките им елементи във всичките им вариации и във всичките им състояния, защото най-секретната област, това са секретните елементи на Божествената същина.

И Духът, и душата се ползват именно от тия Божествени същини и ги провеждат като композиция, като музика, като светлина и като идея.

Ето как ще опиташ Бога. Ето как ще си близо до Бога. Няма да питаш тогава какво значи време и какво значи пространство. Времето и пространството е въпрос на твоето състояние. В дадения момент в състояние ли си, време и пространство вече няма.

Ученико, не забравяй. Изкачвай се на най-върховната степен, за да бъдеш едно величествено представителство в живота на човечеството. Колкото и да не е съвършено твоето естество, колкото и твоята духовна същина да не е опитала това Божествено състояние, все пак Духът се е спрял върху тебе, Духът е заработил чрез своето майсторство.

Използвай тия условия, за да се подготвиш умствено, съзнателно, душевно, волево и сърдечно, да бъдеш представител на една богата представителна душа и на един богат въплъщаващ се Божествен дух. Тогава за теб няма да има тъмни зони, мистични и психични пропасти, но всички ще владееш така дееспособно, с най-голямо самообладание.

И тъй, не забравяй за самообладанието, развивай това чувство и себе си, за да може то да расте, да се разширява, да има по-голям обем, по-голям периметър.

Самообладание е да възпиташ всички същества, всички духове в своето битие. Така да ги превъзпиташ, така да ги организираш и композираш, че да бъдат в пълен такт с твоето състояние.

Тактувай нещата в себе си, за да можеш да усвоиш изкуството на композиращия Дух. Всичко да бъде композиция, така звучна, така хармонична, та да представлява едно върховно представителство, взето от централната съкровищница на Божествената същина.

Ученико, ти трябва да опиташ, ти трябва да пипнеш тази велика Божествена начална същина, за да разбереш и откриеш своето начало.

Проблемите са върховни. Ние не ви занимаваме с нисшите прояви на външния свят. Вие сте добре запознати с него. Ние ви занимаваме с върховните проблеми, които са същини за едип просветен окултен ученик от една Върховна светиня. Следователно, за върховните неща се иска върховен характер, върховно самочувствие и върховно самообладание.

Ето истинският образ, истинският представител, представител на утрешния добре композиран, добре представен ученик. С този ученик тогава може да са говори за по-сложни процеси, например, как са се създали планетните системи, слънчевите системи, как се е изнедрила светлината от първичното естество на Бога.

Тия проблеми предстоят да се разрешат от онзи ученик, който е добре композиран, който владее едно състояние на свръхсъзнание.

Прекрасен свят, прекрасни проблеми, всемирни идеи, но за тях се иска пълно, абсолютно върховно състояние.

Ако ученикът не е заинтересован, той още не е готов. В него владее естеството на несъвършенството. Ние тук обаче имаме работа с ученика, който е под прякото ръководство на върховната система. Следователно, той трябва да бъде така проницателен, така способен, че с бързината на своята мисъл, с обема на своето съзнание и с дейността на своята мисъл, веднага ла провежда нещата по естество, по вещество и по състояние. Тогава ще имаме добри резултати. Тогава лекциите в Школата, лекциите в Светинята ще бъдат на базата на нови представители, защото на нас ни трябват нови представители.

Ние не отидохме в сорбоната, в университета, в академиите да търсим този представител. Ние слязохме долу в живота и там го търсим. Ние апелираме: ако някой е готов да се присъедини към общия колектив на адепството.

И тъй, дали сме сгрешили, дали ще сгрешим, дали сме предвидели, дали ще предвидим, дали сме съпоставили или ще трябва да съпоставяме, това е вече наша отговорност, но ние апелираме: ако не към абсолютно, то положително самообладание.

Има нещо положително в ученика, което го очертава като такъв, което го представя като такъв. Положителните прояви са светли идеи. Всеки добре се е учил от тях, всеки добре ги е възприел, защото те носят живот, светлина, идеи. Но има духове, които са упорити и си създават едно много тежко кармично състояние. И понеже вие сте свързани с тия кармични състояния, затова мислите, че у вас процесите стават бавно. Наистина, бавни са, но сигурни.

Какво е времето за ученика? Каква е мярката, какво е пространството за ученика? Щом той дойде до онова състояние, те ще паднат. Единственото, което ученикът трябва да приеме, то е да може чрез тази волева дейност в себе си, да приложи самообладанието. От него не се иска да се изтезават физическите сили, както някои разбират, че трябва да се отрече физическото съществуванието при самообладанието се иска едно: да преобладава разумността, всички неща да вървят по линията на разумността.

Това може да направите, защото вие сте в една такава възраст, когато може да бъдете разумни. Използувайте положението си както по възраст, така и по обстановка. Вие имате вече една доста богата обстановка. Това е Школата. Много духове не са допуснати в Школата по причина на тяхното упорство, а вие сте вече в Школата, но от един път не може да научите нещата. И там има степени, както има степени на физическия свят в училищата, в гимназиите, в университетите, в академиите. Вие ще съкратите тия степенувания. Те ще се съкратят, защото при пълно върховно самообладание настава едно особено положение на строго определено състояние. Ученикът трябва да се стреми към това особено състояние.

Вие казвате: „Правим усилия, правим опити и все пак не можем да изживеем това състояние.“

Борбата наистина е сериозна, защото въпросите са върховни. Ако не върховни, то е друг въпрос. Но понеже са върховни, затова и борбата е върховна. Затова пък ученикът ще изживее някои трудности, някои върховни положения.

Защо ще изживее? Защото трябва да бъде опитан, че тогава да носи призванието върховен представител. Трябва да се дойде до едно такова състояние, че когато се влезе в колата, цялото естество на ученика да се трансформира. Ако не се трансформира, той запазва своето битие.

Сега ние работим да създадем едно такова състояние в Школата. Преди ние да кажем една мисъл, вие да я знаете. Тази мисъл съществува. Ние не я създаваме. Тя е естество на първичното върховно състояние или на Великия мислител. Тя съществува в пространството, съществува и във времето. И ако искате да се ползувате от времето и пространството, трябва веднага да я схванете и да знаете какво ще ви каже. А това ще стане по пътя на трансформацията, по пътя на привличането,

Благодарете на това, което сте. Вие сега сте доста изменени, Едни корди са координирани, но има втори, трети, има много още корди неопънати. Но Майсторът ще опъне и тях. Те са направени от много ценен материал, че не търпят никакво влияние. Влиянията трябва да бъдат само слънчеви.

Както виждате, ние сме в школата при лунно влияние. Но ако нашата школа се пренесе на някой висок слънчев връх, вие бихте паднали в екстаз, т. е. в онова специфично състояние. А сега работим при доста трудни условия. Когато някога се създадат тия условия, ние ще използуваме тия възможности и тогава по-плътно ще изживеете богатата композиция на Божия дух.

Поддържайте в себе си импулса да учите. Съсредоточавайте вниманието си в даден обект и го проучвайте в състояние на светлина, на мистерия, на Дух и душа. Това не създава тягостни състояния, е радост. Точно там греши ученикът. Той още не знае да борави с елементите. Не ги поставя на място и това се отразява на неговата психика. Той казва: „Аз исках да направя едно добро, а то не излезе добро.“

Колко практичен трябва да бъде ученикът при изучаване на дадени елементи. Това подразбира една вътрешна работа. Вие нямате време да се занимавате с химия, биология, геология и т. н., но едно време трябва да използувате: в дадения момент вие трябва да използвате великото състояние на върховната композиция на Божия дух. В този момент вие ще се втопите в богатата мисъл на Божественото начало.

Може да изживеете това състояние. Въпросът е да изживеете това състояние. Тук не става въпрос да изживеете състоянието да отидете някъде, да направете къща, да свикате събрание и т. н. Не, ученикът трябва да изживее състоянието, за да бъде истински представител на Божествения свят. Вие трябва да превъзходствате материалистичните възгледи. Вие трябва да владеете великата магия на словото и каквато и сила да се изпречи на пътя ви, трябва да я отстраните посредством вашето върховно състояние.

Поглед трябва. Необходимо е едно дълбоко вътрешно виждане. Тепърва ще се видите като духовен мир. Досега сте се гледали като външен мир. Гледали сте какви са вашите очи, вашия нос, вашата глава, ръце крака, стомах и т. н. Вие още външно се изучавате. Представяте се с външния си свят. Искате да бъдете външни представители. Мъдрост трябва. Ако искате да се представите външно, не сте тъй съвършени. Нямате още приложена върху вас Божествената геометрия, Божествената математика, Божествената химия, Божествената композиция. Ние искаме зад този ваш външен свят да създадете вече своя вътрешен свят, защото вътрешният свят ще ви представи пред невидимото общество. Нека там имате този образ, за да могат адептите да ви срещнат, да ви прегърнат и целунат. Затова ние поддържаме идеята за вътрешната подготовка, за вътрешната организация, за вашето вътрешно битие и вашия образ.

Това е човекът, това е ученикът - богат на вътрешни опитности, богат на духовни опитности, богат на вътрешни състояния, богат на вътрешни представителства.

Не се блазнете от външния свят, т. е. не се блазнете от мисълта, че вие трябва да пропагандирате, да проповядвате на другите духове какво сте вие, как разбирате нещата, защото духовете ще се обърнат и ще ви разкъсат. Със своя външен свят вие ще ги съблазните.

Това което мислите да им кажете, го подчертайте с вашето вътрешно представителство, с вашия вътрешен духовен образ. Така ще им вдъхнете вяра, ще им помогнете без да знаят те. Няма нужда те да знаят. Вие познавате ли своите водачи? Знаете ли за. тия адепти? Знаете ли колко време са употребили за вас? Вие не ги познавате. Ще ги познаете тогава, когато придобиете тяхното състояние.

За върховния свят се иска върховен ум, върховни чувства, върховна воля, върховно съзнание, върховно самообладание.

Така се построй, ученико, че да наследиш цялото всемирно богатство на великите представители на Върховното ръководство.

Ние не застъпваме самообладанието от гледището на вашите отношения към човечеството, към дадена среда. Ние застъпваме самообладанието от върховното гледище на Божествената върховна същина. Вие поддържате реда и порядъка, ще поддържате онази композиция на Духа, която ще ви създаде състояние. Дом има съгласие между духа, душата и живота, а не може да няма, щом има тази хармония, вие сами по себе си ще се чувствате отговорни фактори, отговорни представители да поддържате тази композиция на Духа.

Това е то работа. Да поддържаш едно устройство, това не е лесна работа, в смисъл, да поддържате порядъка, да поддържате системата, такта, композицията на Духа.

Ето какво се чака от ученика. Ето каква е неговата работа.

Варна, 17.12.1956 год.