Jump to content

Recommended Posts

ВИСШИТЕ ПРОЕКЦИИ

Откривайки централните ядра, които провеждат върховните мисли и определят възможностите и способностите, за да може ученикът да изгради в своите ядра ония проекти, които да бъдат необходими при развитието на неговото съзнание, за да се ползува от всяка една проекция, ние казахме в миналото, са необходими върховни мисли.

За върховните неща са необходими върховни мисли. А върховните мисли действат чрез върховните проекции. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в ученика трябва да бъдат проекция, трябва да бъдат така проектирани математически, да имат такова движение, което да е подобно на слънчевите ядра, да имат такова трептение, което да бъде подобно на алхимическите процеси. Всяка една върховна проекция е строга закономерност на Божествения дух.

Както виждате, идваме до върховните проекции, защото без тях ученикът не може да измине дълъг път, т. е. не може да има движение, което да съдържа всички възможности на дадените върховни проекции.

Проекциите казахме, са строго определена закономерност на Божествения дух. Всяка една закономерност е проектирана в битието. Тя проявява своята същина.

В какво е проявява? Като закон, проявява я в система. Всеки един върховен закон се проявява във върховна система. А всяка една система действа чрез върховните проекции. Проекцията е еманация на мисълта. Мисълта действа чрез тази способност - проекцията, защото все пак проекцията е способност. Да можеш да я проектираш, трябва да съдържаш известен орган, ядро в себе си. Без ядрената сила не могат да се излъчват проекциите. Проекцията е закономерност. Ако нямаше закономерност, не можеше да има нито равновесие, нито хармония.

За да може ученикът да се нагоди към тия системи на върховните проекции, необходимо е да открие някои ядра, защото нищо не може да се прояви без ядрена сила. Всички явления, всички проявления в природата са все ядрени сили. Ако не са ядрени, те са слаби. Те не могат да се поляризират като сили, те не могат да действат като фактори, не могат да проявяват битието като същина. Благодарение на тяхната ядреност, те се проявяват като проекции, които ученикът може да съзерцава в пространството, в другите слънчеви ядра или планети, или най-близко до природата.

Ето, тази способност е, за която ученикът се готви, по вътрешен път, по положителен път, като изучава действията, влиянията, същините на всички възможности на Духа да може да усвои това изкуство да проектира, защото всичко във вселената е все върховни ядрени проекции.

Колкото повече ученикът се посвещава, колкото повече се обогатява със същините на природата, със същините на жизнеността в битието, толкова повече той се запознава с ядрените сили на Божествения дух. Щом се запознае с ядрените сили на Божествения дух. Той може да действа по проекционен план. Тогава всички негови качества и способности биват планирани, съдържат плановост. Там е силата на ученика - да бъде планово устроен, да бъде върховно устроен.

Върховно устроения ученик изключва всякаква случайност, всякаква немощ, всякаква немощ, всякакво невежество. Чрез върховната проекция ученикът открива плановата мисъл в същините на Духа. А да откриеш същините на Духа, ти трябва да бъдеш върховно устроен.

Но ще кажете: „От къде да вземем тия върховни способности, чувства и качества, че така планово да се устроим и да бъдем вече проекция?“

Проекцията още подразбира възможност, която проектира ядрената сива, която е централизация на поляризацията на Духа. Ученикът трябва да изживее това поляризиране, трябва да станат тия реформи, тия промени в него. Докато не изживее една такава поляризация на Духа в себе си, той не може да бъде способна проекция.

Налага се ученикът да бъде способна проекция. Само като проекция той ще може да проникне в големите тайни на битието, на Божествената способност. Това е необходимо, толкова необходимо, че ученикът ще отиде до крайност и ще се обърка. За да не се обърка, той трябва да има централизирана ядрена проекция.

Дали ученикът сам ще бъде тази проекция или други сили ще бъдат в него проекция? Интересно е сам ученикът да стане такава проекция, една такава необходимост, с която Духът да си послужи. Това са едни от големите върховни истини, които само върховната мисъл може да проектира в съзнанието, в душата и в духа на ученика. Само върховната мисъл може да даде такива проекции, чу ученикът да може да си създаде един върховен план в своята работа. Тогава той ще почне да вижда, че всичко е планово, че няма дисхармония, че всичко е така проектирано, че същества една велика хармония. Но докато се дойде до това състояние, ученикът трябва да работи, трябва да създава в себе си, във вътрешния си свят полета на проекции.

Как ще създаде тия полета? Всички полета са в него. Полето на неговия ум, полето на неговото сърце, полето на неговата воля са най-прекрасните полета, най-плодородните полета.

Нека тия полета бъдат обитавани от върховни проекции, т. е. от върховни същества.

Като говорим за проекции, ние казваме, че ученикът трябва да. представлява вече една съвършена богата планова проекция пред върховния свят. Тази проекция трябва да се изживее, за да може това изживявана да бъде потвърждение и дълбоко да се внедри в дейността на ученика. Неговата дейност ще се популяризира чрез ядрената проекция.

Ученикът трябва да бъде ядро, добре организирано, добре устроено, Божествено подобно. Проекцията трябва да бъде при изпълнение подобна на творчески фактор, на творческа система.

Колкото повече ученикът е организирал своите сили в една такава ядрена проекция, толкова повече той открива все по-възможни, всее по-интересни, все по-чудновати области. Тогава той ще извърви дългия път за късо време, т. е. ще може да унаследи по благодат някои ядрени сили. Без тия ядрени способности, без тия ядрени сили ученикът не може да разреши върховните проекции, защото ние казахме, че те ще дойдат до него като върховни закономерности. А той трябва да бъде готов със своята ядрена проекция да открие системите на Духа.

В ядрената проекция ученикът добре се организира, защото ядрените сили са върховни колективи, които могат да действат с възможностите на Духа. А всяка една възможност трябва да бъде проекция. От дадените проекции, конто той наследява от върховната закономерност, се сдобива с една грамадна, е една колосална възможна ядрена сила, която може да открие всички начала, от които Духът е започнал да поляризира своето естество.

Има ли Духът естество? Да. Духът има най-пластичната материя, най-фината материя, която е негово естество, която е започнала да функционира в битието като ядрена проекция. Благодарение на тази ядрена проекция се създадоха всички вселени в неопитността. От тия ядрени проекции ученикът може да съди, може да открива ония колосални сили, които са върховен ритъм, които са в основата на самото битие, които са в основата на върховния живот, който е потекъл от недрата, който е потекъл от Духа и душата на Великото върховно начало, от онази Абсолютност във всемира.

Ученикът се подготвя да бъде една такава ядрена проекция, чрез която динамична, електрична, космична възможност да проникне все по-дълбоко, все по-безпространствено в тайните и в скритостта на онова, което се казва Абсолютно.

За да не бъде спъван, за да не бъде в неизвестност, щом се е срещнал с тази Абсолютност, той трябва да познава някои от секретните Божествени закони или както се казва, да познава Божествената закономерност, защото както Бог мери нещата, както Бог е провел върховния всемирен план, нито съвременната наука, нито големите мислители не могат да го открият. Само ученикът с върховна ядрена проекция може да се добере до тия истина. Тия велики истини трябва да бъдат вече подчертани в неговата индивидуални дейност. От индивидуалната дейност ученикът ще се определи като ядрена проекция.

Колко е важно това. За да може да организира всички сили вътре в себе си и всички сили, които са вън него, той трябва да представлява една ядрена проекция. Тогава неговото движение, неговата дейност и неговата работа ще бъдат ядрена проекция. А проекцията подразбира индивидуална способност. То е да се проектираш в Абсолютното,

И как мислиш, ученико, ако си една такава проекция в Абсолютното, има ли някаква опасност за теб да стане едно сливане, в което да обезличиш своя образ, своето подобие? В тази страшна неизвестност има тази възможност на обезличаване.

Защо е страшно? Във върховната проекция са предвидени всички предпазителни мерки, всички върховни мисли, цялото планово устройство на битието и ако ученикът няма тази предвидливост, такова едно сливане ще го заличи, така както се заличава малката капка, когато се влее в океана. Тя вече няма история. Губи се нейната история. Няма историк, който да запише нейната история и да каже: „Ето как капката се обезличава в голямото, в абсолютното ядро.“

Но ще кажете: „Нали краят на нашето усъвършенстване е да достигнем до състоянието на Абсолютното?“

Не, планът не е такъв. Бог е излязъл от абсолютността и като върховно ядро се е проектирал и е създал вселената.

А когато е бил в Абсолютността, какво състояние е изживял? Има ли някакво състояние в Абсолютността?

Щом е Абсолютно, изключено е и състояние, и проекция, и движение. Под думата Абсолютност се разбира такова движение, такъв покой, такава хармония, такова равновесие, че нищо няма. А за да има нещо, Бог е излязъл от тези Абсолютност, т. е. започнал е с известни абсолютни сили, с известни абсолютни движения, с известни абсолютни способности да се проектира като централно всемирно Божествено ядро, т. е. като Централно начало.

Като Централно начало вие виждате, че са проектирани вече много начала. Такова начало е и ученикът. Той е семка от това Централно начало. И понеже е семка от това Начало, затова той има такива способности и качества, да може да си задава въпроси за Абсолютното и да си отговаря. Ако материалистичната наука не е можала да достигне до такива състояния, то е благодарение на критичния ум, т. е. на материализирания ум, благодарение на този ум, който е можел да се проектира само като движение. Той се движи, но няма централно ядро.

Единствените централните ядра са, които могат да открият деятелната способност в Абсолютното, защото всичка се съдържа в Абсолютното. Абсолютното е бащата в тъй нареченото реално. Ако не би било Абсолютното, не би имало реално. От нищо нещо не става. Не може да имате една реалност, ако няма начало. Началото на всяка реалност е Абсолютното. В Абсолютното се съдържат всички върховни възможности, които могат да се откриват само при върховно централизиран ядрен ум. Само такъв колосален ум може да открие истината за Абсолютното.

Но ще кажете: „Има ли в Абсолютното някакви еманации, някакво движение, някаква проява?“

Ако не би имало, не би било реалност. Тази реалност е произлязла от една Върховна абсолютна реалност. Боговете я наричат скритото, тайното, незнайното.

Как сега богословите ще убедят материалистите, че действително в тази Абсолютност има някаква си закономерност, някакъв си всемирен ум? Богословите са слаби, защото те не действат чрез върховната ядрена проекция. Ако биха могли да действат чрез нея, те биха станали способни по мисъл, по движение, по знание. Биха доказали на целия материалистичен дух, че действително същества някаква ядрена, върховна, абсолютни проекция, наречена Върховно начало във вселената.? Тогава биха се открили всички заложби - като съзнание, мисъл, способност, деятелност, наука, изкуство и т. н.

Така запознат ученикът с по-вътрешните, с по-изтънчените, с по-ефирните естества на Духа, той се централизира в своето битие като ядро, което вече може да бъде като проекция, която ще бъде един важен орган в битието. Няма друга истина. Ако ученикът не се открие и не се проектира като такъв орган в самото битие, той няма да съществува като способност в битието. Това е необходимо. Колкото повече способности се централизират в битието, толкова битието става по-абсолютно издържано, по- абсолютно сътворено.

Защо е имало нужда да се излъчи Абсолютното, да се проектира като Върховно начало във вселената и отново да се проектира, отново да стане проекция към Великото, Необятното. Абсолютното, Централното? Тук става въпрос за творчеството, деятелността на Божествената еманация, на Божественото трептение, на Божественото присъствие, на Божествената същина.

Колкото повече ученикът се проектиран, толкова повече той открива тия Божествени същини, т. е. за ученика няма да има вече несъстоятелни вселени, пусто пространство, катастрофални слънчеви ядра и т. н., защото той ще изработи такъв усет, че всяко едно движение в космичните светове ще долавя като върховна проекция и веднага ще се проектира в тия върховни проекции, които се извършват в слънчевите ядра. А това е необходимо. Със своите духовни тела, със своя духовен организъм, със своя абсолютен характер, със своето равновесие и със своята хармония ученикът ще открие първичните сили в тяхното движение.

Ще кажете, че първичните сили толкова далече са заминали, толкова далече са отлетели, та как ще ги догони той? Чрез абсолютното състояние. Той няма да ги гони, но ще ги открие. Защо? Защото те се движат в особена спирала. В тази спирала учен кът ще ги срещне. Кога да е във вечността, в абсолютността, той ще ги срещне. Такова е естеството, такава е ядрената върховна сила у Бога. Следователно, всичко е строго закономерно, всичко е строго планирано, всичко е системно проведено. Ученикът не трябва да вижда никакви грапавини, височини и низини. За него не трябва да има страшни пропасти. Напротив, ученикът се движи като една върховна сили над вселената. Ученикът съзерцава всички ядрени проекции и чрез техния цвят и тон той се опиянява от тази всемирна, космична хармония. Тогава всичко става смислено. За него вече няма необмислени неща, защото неговата мисъл е вече ядрена проекция. Ето защо Върховната вътрешна школа има за задача така да организира ядрената мисъл в ученика, че тя, като една върховна проекция, да открие върховната закономерност. Тогава той ще си служи с една особена мярка, с едни особени способности на върховната закономерност. А това е много важно. По начало той ще има такава проекция и ще участва в мировата системна работа. В тази мирова системна работа се разкрива тайнственото разковниче за Върховното начало.

И тъй, устройвайки своята ядрена система, ученикът придобива способността на върховната проекция. Той придобива и други способности. Той става като една приемателна станция и приема други проектирани ядрени върховни проекции. Колкото повече тия проекции са организирани в него, толкова повече жизнеността в неговия дух има едно баснословно начало, в смисъл, едно мирово начало, защото мировите начала са все мирови проекции.

И тъй, колкото повече ученикът е в съприкосновение с върховните проектни, толкова повече небето, безкрайното пространство, вселената в това пространство са една абсолютна закономерност. За него вече няма Абсолютност, в която да няма нищо. Напротив, в тази Абсолютност той вижда върховните ядрени системи.

За да може да си служи с тия върховни ядрени системи, защото все пак той трябва да има дейност, а всяка дейност подразбира върховна работа, върховна операция, ученикът трябва да оперира.

С какво ще оперира? Какво има той? Има ум, има сърце, има воля. Но да оперираш с тия ядрени сили, трябва да имаш едно закономерно начало. Без това закономерно начало, нито умът, нито сърцето, нито волята, нито съзнанието могат да бъдат богата система. Цялото миросъздание разказва за историята на тази Абсолютност. Всички планети в пространството разказват за ядрената върховна проекция, защото всяка планета е една ядрена проекция, всяко едно слънчево ядро е ядрена проекция, всяко едно живо същество е ядрена проекция. Следователно, една богата система, която не само ще радва ученика, но и ще го вглъби и той ще заживее, ще затрепти в космичния свят и ще открие, че има вече Начално ръководство. Това именно Начално ръководство ще му даде върховната идея за Всемирното начало в битието,

Ученико, трябва да оперираш с тия върховни начала в битието, защото и ти си искра, и ти си семка от това битие. А за да може тази семка да расте и да се развива или тази искра да даде ефектна светлина, тя трябва да се обособи като ядро. Така че, от сега нататък ученикът ще има да мисли върху тази проекция - как да направи своята мислеща система ядрена, как да направи своята чувствена система ядрена, своята волева система ядрена, защото всичко се съдържа в ядрото. Ние и по-рано казахме, че всеки организъм на Духа е ядро, което съдържа вечността, Абсолютното.

Ученикът е заредена ядрена проекция. С какво? Със същини от вечността, със същини от космичността, със същини от Абсолютността. Щом е така зареден, той е вече едно дееспособно ядро, което може да развива в своето движение колосална бързина. Колкото бързината е по-голяма, толкова същините на това върховно ядро са в откритие.

Трябва да се открие Божествения свят, защото ученикът на Върховната вътрешна школа се занимава е върховните проекции и Божественият свят е именно тази абсолютна проекция, Ученикът трябва да го проучи като реална система, като възможна система, като гениална Божествена система.

Колкото повече ученикът се вгражда в Божествената система, толкова повече в неговото съзнание се проектират върховните мисли на Абсолютното. Тогава неговото съзнание е едно дееспособно ядро от проекции на Абсолютното.

И тъй, ученико, и Абсолютното е един ядрен свят, но понеже възможностите в ученика не са така съвършени, той още не може да мисли за тия ядрени сили в Абсолютното. Но когато се проектира в Божественото начало, тогава ще има тази дееспособност да открива ядрените сили в Абсолютното. Затова ученикът никога не трябва да поставя въпроса дали зад Бога има нещо, дали той е в Абсолютното и дали някоя друга сила е действала да създаде Бога, т. е. кой, е създал Бога.

Бог е създаден от абсолютните ядра. Бог е произлязъл, Бог се е проявил, Бог се е изявил от абсолютните ядра. Какви са тия абсолютни ядра, какво е тяхното начало може да се отговори само тогава, когато съзнанието придобие върховна степен. Ако сега се каже на ученика, той ще помисли, че е научил самата истина. Ние обаче обръщаме внимание на ученика какво трябва да научи. Той трябва два научи най-напред, че е една ядрена проекция, един фокус или една станция, която възприема и друга космични ядрени проекции. Тия космични ядрени проекции обогатяват съзнанието му за движението, за състоянието на целия всемир, на космоси в пространството. Тогава той ще се ползва от способностите на гениалните космични астролози и астрономи. Те ще му разкажат за баснословните изчисления и движения в космичния свят. Сега е важно обаче как ученикът да се организира в такава система на космична ядрена проекция.

Ще кажете, че трябва да ви се даде метод, опити, за да можете да стигнете по тази закономерна мислеща система. Има опити, има възможности, но преди всичко трябва да се излезе от инертността и да се заживее в равновесието и в светя на хармонията.

За да може да се направи това, трябва един устойчив ум с положителни еманации, с положителни трептения, с положително действащи сили, ум който може да организира всички сили в едно общо ядро. Вие още нямате този ум. Тепърва ще се организира така нареченото умствено ядро.

Колкото повече се вглъбяваме в тази ядрена всемирна проекция, толкова повече светлината се въплътява и Духът присъства. Това е най-голямото благо за посвещаващия се ученик. Това са основните начала в него. Тия начала на въплъщението и на присъствието ще му дадат тази именно дееспособност.

Колкото повече ученикът въплъщава светлинни енергии и има възможност да присъстват повече същини на Божия дух, толкова повече той ще може да се организира в едно космично ядро. Космичните ядра са, които съдържат разплода, т. е. която съдържат семката, която посята, израства като едно космично ядро, т. е. създава се една космична вселена.

От тия така посети семки в пространството вие виждате един чуден, всемирен, космичен свят. Виждате толкова много планети и толкова много слънчеви ядра, които представляват една дивна Божествена закономерност, един Божествен план. Ученикът трябва да помисли дори кой е създал Бога при наличността на толкова планети и слънчеви ядра, на такова необятно пространство и на такава съвършена, абсолютна система.

Когато ученикът се проектира като ядрена проекция във всяко едно битие, във всяка една вселена, във всяка една планета или слънчево ядро, той ще може да открие и Бога, и самото негово начало. А ние казахме, че неговото начало е в Абсолютното.

Умът на ученика трябва да се конструира абсолютно. Съзнанието на ученика трябва да се конструира абсолютно. Като абсолютности ще имате едно върховно присъствие, т. е. ще бъдете една върховна проекция. Всяка една такава изживяна проекция се отразява дълбоко в съзнанието и в целия физически свят на ученика, в цялата му симпатични нервна система, в умствената му система, във волевата, сърдечната и т. н. системи.

Въплътени тия сили в него, присъстващи тия сили в него, той ще бъде една положителна действаща сила като ядро в космичния Божествен свят. Нали за това се готви ученикът? Той казва: „Трябва да се посветя, трябва така да разширя съзнанието си, така да обогатя ума си, че да бъда знаещ.“

А често пъти на ученика се говори за нещата, той се спира и казва: „Отвлечени са тия неща, не са за моя ум, не са за моето сърце или за моето съзнание.“

Всяка една ядрена проекция е радиоактивна сила. Радиоактивните енергии или радиоактивните сили присъстват навсякъде в природата, присъстват навсякъде безпрепятствено. Ако радиоактивните сили са безпрепятствени, колко повече онази върховна ядрена проекция в ученика, която е мислеща, която е Божествена проекция, която е Божествена искра, Божествена семка, да не функционира като най-богатия реален свят? Светът на ученика трябва да бъде най-реалния, защото той борави с най-реалните сили, с най-радиоактивните сили. Той борави с атомните сили, защото като ядро той съдържа атомна енергия. Тази атомна енергия са начални елементи на Абсолютността.

Има още много такива елементи - електрични, динамични, които още не са открити на човечеството, защото той е още профан. Той не знае още как да използува тия закономерни сили. Ето защо, ученикът трябва да бъде вече присъствие, да се освободи от другата материя, да се освободи от еманациите на тази груба материя и да затрепти вече като една космична ядрена проекция.

Тази тема е доста сложна, защото тя засяга въпроса за Абсолютността, за абсолютната ядрена система в абсолютния свят.

Ние казваме абсолютен свят, защото иначе няма как да си го представите. Ако го наречем с някакво определение, той съвсем ще се обърка за вас. А ние казваме свят, защото под думата свят се разбира нещо, което светува, което живее, проявява се, функционира, проектира се.

И тъй, за да обогатявате своята мисъл за вселената, за природата, за отношението й към физическия свят, да обогатявате и своето съзнание, да ги съпоставяте с началата в творческия процес, трябва да бъдете една положителна проекция, да не изпущате важните моменти в проекционния свят.

Не изпущайте моментите, защото изпуснете ли един такъв момент, вие изоставате. Ние тук правим опити с вас. Ние искаме така да поставим времето, пространството и състоянията с вас, та да няма никакви препятствия при изпълнението и организирането на вашата ядрена сила. Макар да сте свързани с много традиции, които ви се налагат по пътя на някакви си отношения или порядки, все пак ние ви напомняме да не изпущате моментите. Те са важни, защото при всеки един момент има за този именно момент важна програма. Ако изпуснете този момент, ще се лишите от дадената програма. Цялата слънчева и мирова система, върховните проекции на върховните начала се дадат като системи за всеки даден момент.

Имайте това в предвид. Много такива моменти сте изпуснали, но Върховната вътрешна школа следи. Тя има своите съображения колкото се може по-правилно, по-навреме да ви свързва с тия моменти.

По ще кажете може би: „Нима не са благоприятни всички моменти? Нима не са Божествени?“

Щом не познаваш системата на миросъзданието, на сътворението, как можеш да претендираш за нещата? Затова апелираме към ученика: щом се е внушило по неизвестен път или закон, че еди кога си ще има среща, то навярно Ръководството е взело участие при това решение. Следователно, нека ученикът направи всичко възможно да се добере до този момент, защото тази програма ще отмине. Тя няма да остане без последствие, други школници, други ядра ще я възприемат, но понеже тук се работи системно, ние искаме всички лекции да бъдат системно предадени, да бъдат систематизирани, нищо да не липсва по отношение на размисъл, на закономерност, на връзка, на съзнание. Всичко да бъде идеално. Ако не съвършено, то да бъде идеално, гениално, защото няма причини да не бъде такова.

Вашата мисъл трябва да бъде вече закон. Този закон трябва да съдържа цялата мирова система, т. е. да бъде законът все мирова система. Не само да говорим за мирова система, но тази система трябва да бъде проекция, да е проектирана някъде. Не е важно къде ще бъде проектирана, защото цялото пространство, с всичките вселени в него е място за вашата проекция, за вашата система. Вие имате това право, имате тази свобода да се движите из цялото пространство, из всичките планети. Там ще бъдете добре посрещнати, защото сте една ядрена проекция. Като ядрена проекция, ще подсилвате ядрата в другите планети, в другите вселени, т. е. ще подсилвате настроението, вдъхновението, идеите на много същества, които се занимават с космичния свят,

Бъдете въплъщение и присъствие в тях. Колко велико е да бъдеш въплъщение и присъствие в едно същество, което търси истината в космичния свят. В него ще се проведе един импулс, един ритъм, едно висше състояние. Ще вдъхновите така всяко едно същество, както вас ви вдъхновяват висшите същества,

И тъй, като богата ядрена проекция, бъдете едно такова присъствие, за да почувствате, че сте изпълнили великата работа, че сте взели участие във великото сътворение, че сте вече една система, която предстои да бъде вече проучвана.

Не е малко това. Силно е. Нека тази всемирна идея залегне като една ядрена проекция във вас, за да могат жизнеността ви, деятелността ви, движението ви да се подсилят с богато присъствие.

Това е животът ви. Нямате ли поле на друг живот? Има полета, но те са много кални, много каменисти, много усойни. А ние ви представяме слънчевите полета. Ние ви откриваме космичните пътища. Ние ви разказваме за чудната история на Божественото начало. Ние ви разказваме за способните същини на Божия дух. Ние ви дадохме закалка. Ние ви превеждаме от едни по-нисши, в едни по-висши сфери.

Заживейте в тия сфери като богата ядрена проекция, за да може и вие да участвате като проекция и то като висша проекция, като висша система в сътворението.

Така изпълнени с този Дух, така въплътени в тази светлина, вие, учениците на тази Школа, трябва да бъдете една от най-здравите основи, която да бъде така закрепена, че ничия сила да не я поклати, защото тя ще бъде необходима да се построи Върховното светилище на Великия Божествен промисъл, на великите Божествени възможности и способности.

Бъдете тази устойчива основа, защото ще я потърсят людете, ще я потърсят мъдреците, ще я потърсят светиите. Тя ще бъде база за тях. От тази база ще се даде глас на абсолютно Божествено съвършенство,

Тази лекция е малко философска. А често пъти ученикът иска да му се разкриват нещата от неговия чувствен свят. Понеже нещата са по-близо до него, той по-добре ги разбира. Чувства се по-вдъхновен, но Върховната вътрешна школа се занимава с висшите начала, с елементите на Абсолютността и т. н. В нисшите проекции има много школи. Пълна е земята с нисши школи. Даже и океаните са пълни с нисши школи, защото по тях пътуват кораби, а всеки един кораб представлява нисша школа, Цялата земя е обиталище на такива школи. Затова Върховното ръководство е замислило друг план, т. е. взело го е от върховния план, където е проектирано цялото сътворение.

Кой ще започне този план? От къде ще се започне? Върховното ръководство е решило да създаде една Върховна вътрешна школа. Тя може би ще бъде отречена сега. От кого? От материалистичните педагози, защото материалистичните школи не са централно проектирани ядра. Върховната вътрешна школа е за посвещаващия се ученик. Само ток може да прекрачи нейния праг.

Как мислите, малка работа ли е да имате върховна система, т. е. да бъдете върховна проекция? Не е малко това. То е много. Но вие ще вземете дотолкова, доколкото можете да асимилирате, защото да се занимавате с върховните и с абсолютните величини се иска една наречена вековна подготовка. Не може така от един път да стане. Вярно е, има известни такива моменти, но и много такива моменти вие сте пропускали, не сте имали възможност да се втопите в някои положителни истини, затова сега ще трябва да се догонват нещата. Ние казахме: те много са далеч от вас. Те извършват велика работа, но ще ги откриете като ядрена проекция.

Дали това ще стане съзнателно? По възможност да взема участие съзнанието. Не трябва де се мисли и разсъждава вече по човешки.

Тогава като какви трябва да мислим?

Ще мислите вече като адепти, като ученици на Върховна вътрешна школа, защото ученици има и в нисшите школи, те са създадени не с мисълта, но с ума, само с ума.

- Умът и мисълта не са ли едно и също нещо?

Мисълта изхожда от цялото битие на човека. Всички тия мисли са проектирани през ума като орган. Цялото естество, килото битие на ученика е мисъл, затова той трябва да пази да не опетни своя ум, да бъде той един дееспособен чист инструмент, чрез който да се прояви цялото битие на ученика.

Чрез кого ще се прояви душата? Как ще се прояви? Нали ще мине през този орган?

Тя ще се излее като песен, като музика. И душата, и сърцето се проектират като една ядрена сила през органа ума и изявява вече като една оперираща проекция.

Всичко в човека мисли. Ако убодете пръста си, веднага клетъчните вещества му идват на помощ. Така е и с всички органи в човека. Той е един особен свят.

Варна, 14.1.1957 година.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...