20. Върховното усилие

[Ани]

ВЪРХОВНОТО УСИЛИЕ

За малките, за слабите прояви в живота се прилагат малки, минимални сили. Малката сила може да ги задоволи, за да им даде възможност да растат и се проявят. Но когато става въпрос за върховните неща, за върховните сили, за върховните явления, за върховното устройство, за върховния свят, там се искат върховни усилия.

Защо трябват върховни усилия? Нима нещата не се развиват по даден закон, който строго действа върху дадени обекти? Нима няма строга закономерност, която да определя строго, абсолютно нещата, та да става въпрос за върховни усилия?

Ученико, положението което заемаш, пространството от което се полазваш, необятността, която се явява като нещо безкрайно, абсолютно, са необходими върховни усилия, за да могат да се постигнат.

Когато наблягаме за върховни усилия, имаме в предвид важната, Божествената, върховната работа. Всеки индивид работи според нуждите, според условията, но работата на ученика е поставена при известни специфични условия. Работата на ученика е закономерна. Щом е закономерна, за нея се изискват големи усилия, върховни усилия. Само този който има върховни усилия, може да влезе в унисон с върховната закономерност, само той може да проникне в действителността на тази закономерност. Ето защо, се искат върховни усилия.

Върховните неща не могат да дойдат с обикновени усилия, Обикновените усилия са обикновени отношения. Ученикът трябва да прави разлика, понеже му предстои да влезе във връзка, в контакт с върховните действащи сили, той трябва да има на разположение запас от сили, които ще му съдействат в дадения момент.

От къде ще ги има в запас? Ние много говорихме за тия запаси. Ученикът може да има запас само тогава, когато е влязъл във връзка с Върховното ръководство. А за да влезе във връзка с Върховното ръководство, се искат върховни усилия. Не можеш от малък да станеш голям. Не можеш от беден де станеш богат. Не можеш от грозен да станеш красив,

Кога? Когато няма върховни усилия. Когато има върховни усилия, ще придобиеш всички тия неща, защото имаш запас - чрез връзката ти с Върховното ръководство. Тази връзка е единствената и най-съществена. С нея ти ще можеш да проверяваш всички върховни закономерности, всички порядки в света.

Когато става въпрос, че ученикът трябва да притежава някакъв запас, за да може всеки един, дори върховен момент да разчита на нещо,

Трябва да разчиташ, ученико. Ти можеш да разчиташ само тогава, когато в теб вече има такива потици на върховен стремеж, на върховни усилия,

Кой ще направи тия усилия? Духът в теб. Той е единствения представител в теб, който може да даде тласък, импулс на цялото ти съществувание. Това е голямата оперативна сила в тебе. Следователно, в своите усилия трябва да имаш едно в предвид: винаги да поддържаш бодростта, ритъма на своя дух, защото само по дух ще можеш да влезеш във връзка с вътрешните духовни сили. Духът е, който инсталира в теб и чувствата, е интуицията, и съзнанието. Ако не би имал дух, би бил подобен на животното, благодарение на твоя дух, на тази оперативна сила в теб, ти вече имам съвършени, Божествени прояви, които напълно се проявяват като нещо свръхестествено. Ти не можеш да определяш закономерността на свръхестествените сили, ако нямаш импулса на този дух.

Чрез Духа ти ще отваряш пътищата, ще отваряш вратите, сферите, ще разведряваш небето. Чрез Духа ти можеш да влизаш във връзка с планетите, със съществата които живеят по планетите, със светлите същества на слънчевите ядра.

Духът е, който ще те импулсира. Той е, който ще ти възложи първата работа. Той е, който правилно ще те ориентира. Той е, който ще определи бъдещия стремеж в живота. Нямаш ли Дух, отсъства ли Духът, не можеш да-имаш запас. А ученикът трябва да, има запас от енергии, които ще му послужат в неговите върховни усилия.

Трудно е наистина. Мъчно може ученикът да се справи с трудностите. Когато има запас обаче, лесно може да се коригира, лесно може да се авансира, когато има нужда.

Както виждате и тук има нужда от аванси, и тук има нужда да се дава в замяна. Но за да може ученикът да заеме тази позиция в живота, за да може да застане начело, в редиците на светлите сили, той трябва да изживее едно върховно посвещение, една вътрешна система, едно вътрешно усилие. Той трябва да разбира естеството на тоя вътрешен свят.

В миналата среща ние доста много говорихме кои са силите на вътрешния свят и кои са силите на външния свят. Ние определихме, че външният свят е проявление като отражение, а вътрешният свят е вече проявление като чувство, като интуиция, като мисъл, като светлина, като Дух, като душа. Така определен вътрешният свят, той е всичкото, а външният свят е само едно отражение. Целият колектив в ученика това е един вътрешен богат закономерен свят. Благодарение на присъствието на Духа той е такъв. Отсъства ли Духът, той е отражение.

За да могат нещата да имат върховен образ, върховно естество, да бъдат с върховно вещество, да могат нещата да имат едно върховно състояние, се искат върховни усилия.

Дали ученикът трябва да пресили себе си-от черното да стане бяло, от слабото да стане силно, от невежия да стане учен? Че трябва усилия, трябва. И този, който се насили, той ще има придобивки. Може би ще плати някой данък, но ще има придобивки. Ние апелираме към учениците на Върховната вътрешна школа да не се правят изнасилвания.

Как ще се приложи тогава върховното усилие? Ето как: преждевременно не се срещай с мечката. Преждевременно не се срещай с лъва, не се срещай със закоравелия убиец, с големия апаш. Изкуство е така да постъпиш с тези условности, че без да пресилиш своята природа, своето естество, своята мисъл, да избегнеш всяко противоречие.

Тук се иска една особена практична мисъл. Ученикът трябва да бъде най-практичното същество, т. е. да има практиката на вековете, да има културата на вековните епохи, да има практичния усет на най-големите посветени, които са идвали на земята.

Но нали и там трябват върховни усилия? При тия върховни усилия нима може да има някакво изнасилване? Върховните усилия в ученика на Върховната вътрешна школа са песен, музика, радост, щастие, огън, красота, изгрев.

Подразбират ли те върховни усилия. Как да не подразбират? Да бъдеш една поетична натура, да имаш един поетичен дух, един музикален дух, едно превъзходно, едно радостно, весело състояние, да имаш едно чувство на изобилна радост, мислите ли, че това е някакво изнасилване? О, не. Това е нов ден, нов изгрев, нова среща, ново събитие, ново откритие, Ученикът трябва да има такава опитност, наследена от цялата култура на вековните епохи. Трябва да я наследи като син, така както синът наследява бащиното наследство,

- Къде да приложим тогава върховните усилия?

Да се върнете при Баща си, да изповядате пред Баща си грешката, която сте направили, т. е. да влезете в хармония с мисълта, с Духа на Баща си, има ли тук изнасилван е? Напротив, тук има една обязаност, която ученикът трябва да извърши с радост, с готовност.

На готовия ученик всичко му се нарежда. Върховните сили му съдействат, защото казахме, че само Духът е, който може да оперира с върховните усилия. Никоя друга същина в ученика не може да борави с върховните усилия. Но докато се повдигне този дух в него, докато открие път към вътрешния Божествен свят, духът ще прояви върховни усилия.

Но ще кажете: „Ние и духът нещо отделно ли сме? Нима духът ще прави усилия? А ние какво ще правим?“

Като душа вие сте най-добрата среда, най-доброто поле, най-ведрото небе, за да се прояви духът. Тогава усилията на духа са импулси от целия душевен мир,

И тъй, когато говорим за върховни усилия, трябва да припишем това на духа в ученика. За да стане тази истина ясна, т. е. да може ученикът да прави вече коренна върховна разлика в едното действие и в другото действие - действието на духовния свят и действието на Духа, трябва да има една същина между тях, трябва да има една връзка между тях. Тази връзка е върховното присъствие на Божествената любов. Тя е, която смекчава върховните усилия. Тя ги прави Божествен ритъм. Следователно, да да може ученикът да работи и да се подвизава. Мярката за тази работа, за тия подвизи е върховните усилия на неговия дух.

Кой се вдъхновява в ученика? Духът. Кой работи в ученика? Духът е, който работи, който мисли.

Кой композира? Духът е, който композира.

Кой е художника в ученика? Духът е художника.

Когато става въпрос за духа в ученика, трябва да се има в предвид с какви усилия работи той, от каква степен на висота е той, защото всеки човек има дух, но не всеки е поет, не всеки е композитор, философ или учен. Ние искаме да подчертаем, че духът в ученика борави вече с върховните усилия. Нека неговата работа бъде вече издържана, да бъде едно такова движение, че да се създаде някаква психоза във времето и пространството. При всяко едно върховно усилие има и психоза. Ако не става психоза в ученика, той ще бъде инертна маса. Трябва да стават сериозни преживявания, конто да дадат онова върховно спокойствие от върховна глъбина, от върховно щастие.

За да запалим една кибритена клечка, е необходимо известно усилие. Трябва да има едно драсване и в резултат да се получи искрата, светлината. Така и духът в ученика при тия усилия ще има драскане, но ще се произведе светлина. Цялата магия, целият усет на ученика се състои именно в това да драсне кибритената клечка, т. е. иска се смелост, остроумие, иска се вяра. да бъде уверен ученикът в нещата.

Нима духът в ученика не знае тия неща? Понеже някой неща той не знае, затова ние го поставяме при условия на върховните усилия. За да могат тия положения да бъдат добре улегнали в ученика, той трябва да има една специфична мярка за тях,

Коя е тази специфична мярка? Връзката му с Върховното ръководство. Не може ученикът без учител. Не може ученикът без Дух. Всички вселени в необятното пространство са все проявен Дух. Следователно, кое е същественото в ученика? Кое е характерното, кое е промисъла в него? Този дух на върховни усилия. Благодарение на този дух той може лесно да вижда, ясно да слуша, положително да знае за нещата, защото има богато обоняние.

Благодарение на присъствието на този дух, той е вече една богата среда, в която се култивират богатите Божествени атрибути. Като богата среда, ученикът е същество, което има вече върховни заложби, върховен стимул, върховна система. Като такова същество, той познава нещата, той живее с действителността, проявява реалността. Той мисли вече като Божествен промисъл.

Виждате как действието, работата на духа има връзка с мисълта, с промисъла в ученика. Следователно, духът в ученика пробужда богатите заложби на Божествения промисъл в ума на ученика.

Ето как ученикът по лесен път ще овладее богатите същини на Божествения дух. Колкото повече нещата придобиват светлинен обрат в ученика, толкова повече той ги вижда с окото на Върховния промисъл. Колкото повече нещата се проявяват по образ като съвършени реалности, толкова повече духът на ученика е в тържествено състояние. А това е най-важното: духът в ученика да придобие тържествено състояние. Всички велики хора които са идвали на земята, са имали това тържествено състояние. А щом имаш тържественото състояние, всяко насилие пропада. Тогава протичат светлинни вълни, които разчистват пътищата към царството на светостта.

Засягаме въпроса за върховното усилие, за да поощрим, да помогнем, да спомним на вашия дух за неговата пряма задача, за неговата върховна работа. Той трябва да бъде най-отличния работник, защото така ще бъде преценен. Той грабва да бъде най-добрия майстор, най-съвършения посветен.

За да може да проникне в аналните, в природата, в битието, във върховното строителство, той трябва да има тържествено изживяване. Ученикът с тържествено изживяване е неуязвим. За него няма вече мъчнотии, няма вече тъмни пространства, тъмни светове. Тържественото изживяване е един върховен импулс в ученика.

Но ще дойде мисълта: „Как да изживеем това тържествено състояние?“ Ще трябва да се приготвите за него. Нали когато се прави някакво тържество, предварително се дават известни условия. Така е и с работата на ученика. Той трябва да се приготви. Не можеш да се явиш на тържество без подготовка. Нали трябва да бъдеш добре облечен, нахранен, добре разположен, за да можеш да вземеш активно участие в тържеството? Така както е на земята, така е и във вътрешния Божествен свят.

Трябва, ученико, да се подготвиш. Тази именно подготовка подразбира върховно усилие.

Лесно е да се подготвиш, когато имаш. Отиваш примерно на тържество и се обличаш хубаво, слагаш си хубави обувки, хубава връзка, но ги имаш в гардероба. Лесно е да се приготвиш, когато всичко имаш в гардероба.

С това ние искаме да припомним на ученика да има запас, за да може лесно да бъде приготвен. Някои от учениците са обеднели наистина. Благодарение на тяхната несъобразителност, на тяхната липса на опитност, те са раздали някои от добрите условия или са били обрани, изхитрени. И благодарение на тази беднота, когато повикат ученика да участва в тържеството, той се намира в неудобно положение. Той казва, че няма костюм, няма обувки, няма това и онова.

Това се отнася и за вътрешния свят, за вътрешния живот. Ако нямаш светлинната дреха, как ще се явиш на едно светлинно тържество? Ако нямаш правилен, добре устроен образ, как ще се явиш на това тържество? Ако нямаш чисти, бистри очи, как ще се явиш на това тържество? И да присъстваш, ще бъдеш потиснат. А за ученика не се препоръчват тия състояния. Ученикът трябва да бъде абсолютно свободен. А за да бъде свободен, той трябва да се изяви със средства. Ако има средства, добре е.

От къде ще ги вземе? Ученикът е едно същество, което идва на земята с известни средства. Дадени му са средства, но са изядени, изразходване, опропастени.

Има ли ученикът мисъл? Има.

Има ли чувства? Има.

Има ли вдъхновение? Има

Има ли движение? Има.

Има ли способност? Има. Щом притежава този вътрешен свят, тези вътрешни атрибути, той може да присъства на Божественото тържество.

Как ученикът да разбира това? Всяко едно посвещение е Божествено тържество. Всяко едно присъствие в Божественото училище, е тържество. Всяко едно присъствие на Върховното ръководство, е тържество. А за да присъства на това тържество, трябват върховни усилия на духа,

Ученико, направи всичко възможно, за да дадеш повече условия на твоя дух да се прояви като върховен стремеж. Тогава невъзможните неща ще бъдат възможни за теб. Всичко може да стане от теб. Защо да не стане, когато всичко е вложено в теб? Твоят дух има произход от Божествения дух. Щом Божественият дух е богат, щом имаш Божествено наследство, защо твоят дух да бъде беден?

От сега нататък не ти е позволено да държиш духа си в беднота. Имаш всичките добри условия да го сродиш, да го въплътиш в Божествения дух. Там да се закали, там да възприеме всички способности на Божествения дух.

Имаш тия възможности, макар и оскъдни. Направи тия усилия. Кажи в себе си: „Господи, аз искам да работя, искам да обогатя духа си, искам да просветя ума си.“

Сам ти си тия условия. Извън теб нищо няма. Щом имаш тази готовност, силите на Върховното ръководство ще подемат твоя дух, ще му подадат ръка, защото той трябва на Върховното ръководство. Силите на Върховното ръководство няма да се спрат да работят с растенията - било с дъба или с някое цвете или минерал, или пък някое животно. Върховният промисъл на Духа ще се прояви чрез духа на ученика, който е вече едно въплъщение на Божествените същини.

Ето къде е твоята цена, твоят възход. За теб много се жертвува. Създадоха се много школи да те въздигнат, да те просветят, да те посветят. Няма да престане то за теб. Школата за теб е едно славно тържествено бъдеще. Такова бъдеще ту предстои. Ако правилно се ориентираш в своята подготовка на посвещението, бъди уверен, че още в това съществувание ти ще изживееш едно тържество. То ще бъде едно само, но ще бъде отпечатано върху твоето чело. Ще имаш този белег. Той ще бъде като една малка светеща звезда, която ще пръска, ще радиира светлинки.

Това е едно значение. Всеки ученик трябва да притежава едно такова Божествено знамение. Има такива случаи. Вие ги знаете. Когато се роди Христос, имаше знамение, имаше звезда. Така също, когато се посвети ученикът, той има звезда. Тя го ръководи.

Кой е в тази звезда? Светлите същества.

Ученико, не можеш да вървиш по пътя на посвещението без помощта на светлите същества. Не можеш да научиш тайните на Бога без присъствието, без ръководството на светещите същества.

Бъди готов да се жертвуваш дори за тяхното присъствие. Те няма да искат тази жертва, но ще се зарадват, когато ги приемеш като ръководство в своя живот. Ако в света на отражението има изобилна светлина, има изобилни необятна природа, има необятни пространства, колко повече, когато си във вътрешния свят, в света на нещата, родоначалника на нещата, света на съвършените образи, света на идеалните вселени, света на прекрасните слънчеви ядра.

Колко си щастлив и богат, ученико, колко си просветен. Ти познаваш всеки елемент в движението, в състоянието. Трябва да познаваш ядрото, клетките на своя дух. Трябва да ги познаваш. От тях ще зависи твоето бъдеще устройство. Ти си вече едно доста богато ядро, което е съчетано от съвършени сили. Ние няма да ги повтаряме и изброяваме. В тия вътрешни сили е реалното върховно присъствие на Божия дух. Следователно, за да бъдеш едно такова присъствие, се искат върховни усилия.

Ние сме решили да бъдем по-интимни с вас. Както можем да ви посочим грешките, отклонението, изнасилването, така също можем да ви посочим и благоприятното развитие, усъвършенстването ви, великата ви работа в голямото битие. Можем да ви посочим и момента на щастливото ви тържество. Можете да имате едно богато, бихме казали едно отлично вдъхновение.

С нашата интимност ние искаме дам бъдем по-близки и когато стане нужда, да понатиснем върху вашия пулс, защото трябва понякога той да се натиска. За да става циркулирането на кръвта по-бързо, по-експедитивно, необходимо е ученикът да направи известни усилия върху себе си, но без да се изнасилва.

Работиш например върху известен стих. Правиш комбинации, съчетаваш. Проявяваш известно усилие. Усилие без вдъхновение обаче нищо не дава. Без да присъства вътрешният свят, нищо не може да дадеш. Няма да можеш да дадеш живот на този стих. За да му дадеш живот, трябва да присъстваш с вдъхновение.

И тъй, за в бъдеще дали ще композирате, дали ще пишете поезии или някаква научна работа, непременно трябва да повикаш адепта вдъхновението.

Дали ще дойдете? Там е сега изкуството. Този адепт на вдъхновението трябва винаги да бъде близо до вас. Той е именно тази светеща звезда, която е над вае. Това е светлинната мисъл. Следователно, трябва веднага да дойде светлинната мисъл. Без присъствието на светлинната мисъл, нито поезията ви ще бъде реална, нито композицията ви ще бъде вдъхновена, нито научните ви трудове ще имат някаква дена. Това е закон. Вашите и представи да бъдат винаги светло вдъхновение. Може да получите вдъхновение от една чаша вино, както се казва, но тук става въпрос за светлинно вдъхновение.

Това са все методи на вътрешния свят, на вътрешните способности. Един от тях е ученикът да овладее изкуството да преобръща нещата от тъмни в светли, от невъзможни във възможни, от грозни в красиви.

Може ли? Да, той има всички възможности.

Какво трябва? Трябва върховно усилие. Чрез върховното усилие ученикът ще завладее световете на вътрешното небе, на вътрешното пространство, на вътрешната необятност. Всичко може да знаете, всичко може да извършите.

Как? Чрез вдъхновено слово ученикът ще прояви чрез образ и състояние целия вътрешен мир във вътрешния свят.

Това значи да имаш вдъхновено слово - да бъдеш добър оратор, добър проповедник, добър литератор, добър композитор, поет, художник, детайлно да познаваш нещата.

Как ще ги познаваш? Кой ще ти напомни да ги познаваш? Само твоят дух е, който може мигновено да опитва и да открива нещата. Той се движи с неимоверна бързина. Няма мерки, с която може да се измери. Как ще го измерите, когато не го виждате? Трябва да има форма, образ, естество, организъм и т. н., и т. н.

Не можете да го измерите. Неговата бързина е светкавична. За светкавичните неща, за светкавичните състояния се иска върховно движение, върховен трепет, върховно присъствие, върховен ритъм и т. н. Но щом сме се завия с тази материя, щом разкриваме върховите явления, трябва да издържим, в смисъл, ще трябва да постоянстваме. От един път няма да се открият нещата. Постепенно, постепенно те ще улегнат в средището на вашия дух, в централното ядро на вашия дух. Докато улегнат, ще има доста изживявания. Но щом улегнат, ще има вече една върховна хармония. Докато се дойде до върховната хармония ще има изживявания,

Нека тези изживявания внесат във вашата душа вдъхновение, защото единствената възвишена способност на вашата душа, това е вдъхновението. Душата се вдъхновява от активността на Духа.

И тъй, да бъдем положителни в нашите съждения, в нашите размишления, в нашето движение, в нашата работа, в нашето присъствие. Положителното ще имате тогава, когато изживеете момента на Божественото тържество, т. е. момента на Божественото вдъхновение. Колкото си по-богат на Божествено вдъхновение, толкова повече ти си изразител, толкова повече ти си знаменит като едно върховно явление в битието.

И тъй, вам ви предстои дълъг път. Всичко това което ви казахме, трябва да се постигне с върховни усилия Че трябва да се постигне, трябва. Може ученикът да се отчае, но нищо от това. Може да има почивка, но тя ще го постави в инертност. А тя не е желателна. Доста време е бил той в това състояние. Сега трябват върховни усилия.

И тъй, трябва да се преобразите и когато се срещнем втори път, да видим някаква промяна. Тази промяна трябва релефно да се изрази, да се изяви. Трябва да има съревнование. Всеки един трябва така да се подготви, че когато се представи пред другите, да се почувства нещо ново. Да има ново в погледа, в усмивката, в движението, в мисълта, в отношението. Да не бъдете едни и същи, Да не станете вехти. Щом има състояние на старост, на вехто, получава се едно вдъхновено състояние. А щом нещата станат обикновени, те се обезсоляват. Няма нищо интересно, което да ви приближи и самите срещи стават вече нещо обикновено. Ако искате, ние можем да ви представим като нещо ново, но какво ще се ползувате от това.

Но ще дойде този ден. Нещата трябва да бъдат проявени в голяма светлина. Затова казахме, че трясва да се знае историята на земята, на всички живо същества по нея и на всички явления по нея.

Какво ще ви даде знанието? Ние казахме, знание без любов нищо не е. Знанието трябва да ви даде преди всичко едно Божествено вдъхновение. Дойде ли Божественото ви вдъхновение, в него ще се прояви Божествената любов. Не може да делите Божественото вдъхновение от Божествената любов. За да се вдъхновиш, трябва да имаш любов, трябва да имаш нещо прекрасно, нещо красиво, нещо сладко. Всички тия неща се съдържат в Божествената любов, защото чрез любовта ви Бог насели земята, планетите и слънчевите ядра. Той ги създаде, но те не бяха населени или както се казва, земята беше неустроена, понеже отсъстваше любовта. И когато я посети любовта, прояви се Божествената същина във всички отрасли - като минерален свят, като растителен свят, като животински, като човешки, като ангелски и т. н.

Гответе се, за да се облечете с дрехата на оперативните сили, т. е. те ще ви облекат. Това е обязаност, закон, задача. Чрез върховното усилие ще имате големи постижения. А трябва да имаш нещо постигнато. Не е важно дали е много ценно или не, но да има едно постижение. Да бъде това постижение като дадена опитност.

Колко ще се радват върховните сили, когато при някоя среща вие изкажете някоя своя опитност, напоена с Божествена опитност. Но за да стане това, трябва да се поотдалечите малко от ежедневието.

Липсва ви време. Загубили сте времето. Какво ви остава? Пространството. Сега гоните пространството, но с гонитба няма да се свърши. Използувайте даденото време за Божествено размишление.

Но ще дойде изкусителят и ще каже: „Какво що вземеш от момента на вдъхновението. Какво ти дава то? Това е загубено време. Че си загубил всичкото време, той няма да ти напомни, а ще ти каже за онова време, което мислиш да употребиш за Божествено вдъхновение.

Там е опущението на ученика, там е неговата грешка и то голяма грейка. Той още не може да се почувства като един върховен свят, който чрез вдъхновението влиза във връзка с възвишените светове, с възвишените инструктори на Божественото творчество. Няма памет, с която да запаметиш. А и какво ще запаметиш? Няма изживян момент на вдъхновение, който да остави знаменити следи, знаменити линии както по челото, така и по целия образ.

Това не е упадък, не. Ние искаме да възприемете идеята за върховното усилие. Ако се приобщите към тази идея, и проявите повече върховни усилия, в следващата среща ще бъдем повече разположени. Ако обстановката е обикновена, ако условията, средата, отношенията са обикновени, ако разискванията, размишленията са обикновени и ние ще дойдем със същото вдъхновение. И ние се приспособяваме.

Трябват върховни усилия, за да се минат препятствията, да се изскубнете от трудностите и да заживеете с вдъхновена мисъл, с вдъхновено чувство във вътрешния свят.

Но ще се зададе въпроса: „От кого трябва да се вдъхновява нашата душа?“

Ще се вдъхнови от вашия дух. Когато той има върховни усилия, когато преобразява нещата, когато преобразява мисълта, чувствата, качествата, душата ще се вдъхновява, Душата получава живот от Божественият дух, а се вдъхновява от върховната работа на човешкия дух. Ако душата досега е бивала спъвана, то причината е бие вее човешкия дух.

Ето защо, сега се апелира за едно върховно усилие. То се отнася до вашия дух. По природа той има едно славно наследство. Тъй както Божественият дух представлява Бога, така и човешкият дух представлява душата. Човешкият дух трябва не да се обезличи, но да притежава вече способностите на духовните същини. Но такава е човешката действителност - действителност, която е обезформила нещата.

Защо ги е обезформила? Защото човешкият дух взема участие в тяхното разрушение. Ако Божественият дух е страдал и ако страда и сега, то е от човешкото същество. Духът създава, формира, човек разрушава.

Каква противоположност, Божественият дух твори, проявява се, въплодява се, а човек разрушава.

Човешка действителност. А какао трябва да бъде? Трябва коренно да се измени. Нито помен не трябва да остане от тази действителност.

Нов свят трябва. За новия свят се искат нови същества, нови хора, нови човеци.

Вие ще кажете, че и този свят е хубав, красив, идеен, сладък, пълен с удоволствия. Защо ви е друг свят? Другият свят не е вън от този свят. Но за да бъдеш естет, да имаш чувството на красота, трябва да пазиш света тъй, както той се проявява, да не нарушиш нито една точка от неговата система.

Така трябва да разбираш света-да бъде той написана картина. Той е написан вече върху ръцете, върху сърцето, върху ума. Всеки ум който притежава кодекса на това написано, той е вече светилник, той свети, дава, има в неговия ум изобилно слово. И всяко сърце, върху което е написан този свят, то е вече, както казвате, благородно, богато, богато на душа сърце.

Защо? Защото жизнеността на прекрасното, на добро-? то е отражение в човешкото сърце. А щом тази жизненост е въплътена в човешкото сърце, знаеш ли как се чувства този индивид, тази душа? Знаеш ли какво тържество изпитва неговият дух?

Трябва да се коригират нещата. Първата задача на ученика на Върховната вътрешна школа е коренно да коригира нещата и то първо върху себе си. Неговата вчерашна мисъл не трябва да бъде и днес. Неговата вчерашна постъпка не трябва да бъде и днес. Това ясно трябва да се разбере.

Ние се заехме да проведем някои върховни състояния, някои върховни реалности, някой върховен промисъл. А щом се заехме с тази работа, ние трябва да я свършим. Ако не я свършим както трябва, всичко каквото сме казали, трябва да го заличим, за да не остане съблазън за поколенията, защото те ще кажат: „Какво нещо се е казало, а няма резултати.“

Ние казахме, че върховните неща се постигат с върховни усилия. Значи, трябва да има върховни знаменитости. Тия върховни знаменитости ще излязат от учениците на Върховната вътрешна школа. Може да кажете, че не се чувствате още такива, като че ли, е рано, като че ли е станало грешка, но ще знаете: нито е рано, нито е станало грешка.

Какво ще прави ученикът? Къде другаде ще хлопа? Какви други мисли ще го занимават? Колко тона съблазън ще тури върху себе си, това за Ръководството няма значение, защото Ръководството знае, че ако не сега, в далечното бъдеще ученикът ще преодолее тия трудности и ще се освободи. Въпросът е сега да се превъзмогнат чрез върховни усилия тия характерни черти, коренно да се измените.

Що кажете, че природата ви е такава. Ако материалистите казват, че ще подчинят природата, колко повече един окултен маг, един окултен ученик, който владее тайните на вътрешния свят да не може да се справи с някои свои слабости. Това учение, тази доктрина, тази Школа препоръчва наистина един абсолютен морал и трудно може да се изнесе, но няма друг път. Ако би имало друг път, ние бихме ви казали - вървете по този път.

Много ученици от миналото са се отегчили от този морал и са тръгнали през просото, но днес са стигнали до просяшка тояга. Жалко, но срещаме ги. Много тонове на съблазни има върху тях. И понеже са много, те не престават да съблазняват и другите.

Но да оставим тази истина. Тя е на миналото. Бъдещето което се гради сега трябва да бъде като нежно, прекрасно ароматично цвете в градината на душата. Ученикът изцяло трябва да се посади като едно нежно цвете в градината на душата.

Пресаждане трябва. Ето защо, необходимо е усилие. Ученикът никога не трябва да повтаря това, което е направил някога, той не трябва да се кае за стореното, но веднага да поправи грешката. Няма време да мисли защо го е направил, кой е станал причина, защо съществата му създадоха тази причина, защо Божественото провидение не дойде да премахне тази причина. Ученикът няма време да разсъждава върху онова изключение, което е станало с него, но веднага неговата трезва мисъл да измени, да заличи от съзнанието си всякаква грешка. Съзнанието трябва да се остави чисто. Може похот плътска да направи някоя грешка, но не трябва тя да засяга съзнанието.

Не петнете вече, съзнанието си. Не петнете вече мисълта си. Вашите отношения към външния свят, към хората не трябва да ви ангажира. Ще ги оставите свободни. Не правете давление върху тях, с цел да ги коригирате, да им проповядвате. Оставате всекиго свободен, т. е. освободете себе си. Понеже имаме да извъртим една вътрешна върховна работа, трябва така да я завършим, така да я представим, че тя сама за себе си да говори, да бъде такава красавица, така добре обагрена, така добре построена, че всеки който я види, да се влюби в нея, т. е. всеки който я види, да иска да стане като нея.

Това е образец. Не да я възхвалява, да се любува, но да пожелае да стане като нея.

Благодарете за това състояние, което можете да изживеете. Интимността е щастливо състояние. Да бъдеш интимен със същества, които са богати на опитност, на живот, на душа, това е най-прекрасното събитие в живота на ученика. А такива същества са тези от светлите царства, които посещават, така да се каже и земните царства. А най-щастливото събитие за ученика е да бъде във връзка със своя Учител.

Как ще учи ученикът, ако няма Учител? От кого ще научи за Първопричината на някое малко насекомо или някое нищожно растение, или животно? Кой ще му обясни истината за това? Наистина, има наука, която се мъчи да обясни явленията, дава известни обяснения. Тя е можела да открие някои по-специфични черти, но ученикът трябва да знае специално за корените на нещата, т. е. за семката на нещата, от къде е произлязла тя, кой я е посял и защо?

Той трябва да знае. Когато не знаеш например истината за житното зърно, какво знание можеш да имаш? То ти е в услуга, то внася в твоя живот енергии, чрез които ти се преобразяваш и изучаваш света, радваш се на света, получаваш състоянието щастие, но едно си здравия: историята на това житно зърно.

Ти трябва да знаеш какви елементи, какви душички са в него, да знаеш за жизнеността в него, кого представя то, от кой свят е донесено. Дори и да не знаеш от кой свят е донесено, но съчетанието на неговите елементи, ядрената душа в него е много важно.

Житното зърно представлява ядро, което съдържа както елементи, така и сили. Науката е открила някои от елементите, но за силите тя още не знае. Всеки елемент си има сила. Ако не би имал сила, той не би съществувал като индивидуалност. Всичко би било една обща маса от много и много елементи, ядра, по няма да имат връзка нещата, няма да има промисъл за нещата, промисъл за проявите, за явленията. Вие ще изучите промисъла в житното зърно, защото и житното зърно има промисъл. То промисля за много същества - и за животинския свят, и за целия човешки свят.

Сега вие искате да има образец. Ние обръщаме внимание на ученика да се обърне към света, към такта, към работата на светлината. Тя е един образцов ученик ако трябва да я наречем ученик или учител, или Първо начало. Ученикът има възможност да наблюдава топи адепт - светлината, да види как действа тя, какво прави.

Тя действа без шум. В нея няма кризи, няма безморалие. Ако ученикът се води по такта, по ритъма, по похвата, по работата на светлината, той и се улеснил. Но тя е станала за него обикновено явление. Вие още не сте вникнали в онази велика, в онази дълбока работа на светлината. Вие виждате само грубата страна, но още не знаете за духовната й работа, за скритата й работа,

Окултната школа никого не наказва. Тя започва оттам, откъдето е сварила ученика. Ние сега чертаем програмата. Вие благодарете, че вземате участие. Тази Школа няма да бъде само за вас. Ние сега трябва да дадем схеми.

Нервният темперамент извършва голяма работа. Такъв човек може да стане най-големия поет, музикант, художник. Какво ли не може да стане? Защо? Защото всички нерви вземат участие.

Вие трябва да бъдете положителни характери, устойчиви характери, на които може да се разчита. Щом Школата ви е посочила, ще излезе нещо от вас. Най-реалният свят това е нервният свят, но много учени са загазвали там, като са изнасилвали нервната си система.

Трябва дълбоко спокойствие. Придобиеш ли спокойствието, ти си придобил нещо. Спокойствието проявява и търпението, благородното търпение е, което дава тон на възвишените приливи в човека.

Учителят се радва на ученика. Той знае, че ученикът е на такава степен на развитие, че даже да проявява някога недоволство и по отношение на Учителя, той пак му се радва.

Някои стъпват така, че да ги чуе мало и голямо, а други стъпват леко. Силата е в тишината, в спокойствието, в красотата, е любовта, в обичта, в привлекателността, че да ти е мило е драго да размениш две думи с човек, който е тих и спокоен.

Ако ти самият си буря и отидеш при бурята, какво ще стане? Но ако отидеш при тишината, ще стане едно преобразование в теб.

Ученикът трябва да живее в една хармонични поетична среда. Той трябва сам да си създава такава среда, всички сили и способности да обединява в една обща среда, в едно общо ядро, което да бъде в една благоприятни среда,

Върховната вътрешна школа има за задача да внесе здраве, бодрост, ученолюбив, любов към изкуството, любов към явленията, любов към звездния свят. Любовта е като кръв в нервите. Тя е регулатор на функциите на нервите.

Обичайте, любете, това е животът.

За върховните неща се искат върховни характери. Това е девизът.

Варна, 25.2.1957 год.