Душата – деветото чудо на света

[Ани]

ДУШАТА – ДЕВЕТОТО ЧУДО НА СВЕТА

Вие не сте изучавали какво нещо е човешката душа. Ако бих казал всичко, каквото зная за нея, то би било девето чудо на света – толкова много неща има да се говорят за нея. СИЛА И ЖИВОТ, серия III, 1920, с. 154.

Духовният свят има връзка с физическия: човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват едновременно; има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, а тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. СИЛА И ЖИВОТ, серия II, 1927, с. 232.

Аз не вземам думата „душа“ в такъв смисъл, какъвто я разбират всички. Не, аз говоря за онази душа, за която учените днес доказват и за която спорят дали тя съществува, или не, дали човек има душа, или не. Такава душа и животните имат. Думата „душа“ произлиза от дишане и означава работа. Тази душа, за която говоря аз, нито се мъчи, нито страда, нито работи. Тя създава, тя е един вечен извор. Тази душа е идейното, Божественото в човека. Тази душа всеки от нас я усеща. Всеки от нас чувства нейното вътрешно влияние. Нейното вътрешно влияние, това са онези красиви моменти, при които чувствате, че в душата ви нещо блясва, и вие сте готови да се примирите с цял свят. САВААТ-АМОН-РА, 2009, с. 120.

Бог има отношения към човешката душа и човешкия дух, а не към неговото тяло. Тялото на човека се изменя, но душата му и духът му не се менят. Те остават вечно млади, вечно силни. В пътя на своето развитие човек е минал през различни форми, докато е дошъл до сегашната си форма. Благодарение на промените, които е претърпял, той носи големи опитности и знания, които е складирал в душата и в духа си за вечни времена. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 6.

Душа и дух – те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от Любовта, а духът – това, което излиза от Мъдростта. Любовта създава един свят, а Мъдростта – друг. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО, 1940, с. 124.

В тези два полюса започва да действа Божественият принцип и да се проявява Бог. СИЛА И ЖИВОТ, серия IV, 1922, с. 288.

Вие казвате: „Какво е Духът?“ Това е бащата на човека. „Какво е душата?“ Това е майката на човека. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА, 2003, с. 37.

Съзнанието на човека е обвито в една черупка като в яйце, в която се крие неговата душа. Тази обвивка, тази врата трябва да се отвори точно на определено време. Пъпката трябва да се отвори точно на своето време, при благоприятни за нея условия. НЕРАЗРЕШЕНОТО, 1933, с. 67.

Човек трябва да има представа за своето висше аз, за своята душа, да вижда, да схваща нещата добре и правилно да ги прилага в живота си. ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА, 1933, с. 176.

В известен смисъл душата не е нещо установено. Разделен е светът на два лагера. Едни приемат, че има душа, други приемат, че няма душа. Има християни, които приемат, че има душа, ама не умира. Душата, то е един въпрос. То не е само една дума. Трябва да се разбира. Какво човек трябва да разбира под думата „душа“? Душата е туй, което включва всичко. Всичко онова, което е заложено в човека, което трябва да се развива във всичките векове, то се взема за душа. То е голям склад. Има и други определения. ПОСТИЖИМОТО, 1999, с. 267.

Под „душа“ ние разбираме групировка или съвкупност от множество същества или съзнания, всяко от които представлява известна степен на интелигентност или известно хармонично състояние. Душата не е единично съзнание, тя е колективно съзнание. В този смисъл в момента на своето проявление всяка душа не е нищо друго освен израз на едно от състоянията на Божественото съзнание. Запример искате да ядете – това е състояние; искате да четете, да учите, да свирите – това е състояние; искате да станете велик човек – това е състояние. Всички тия състояния, събрани в едно цяло, представят стремежи на една душа. Стремежите на всички души пък се съединяват и се вливат в кръга на Божественото съзнание. ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА, 1933, с. 205.

Онова същественото, което отличава човека, то е онова, което носи той в своето естество със себе си. Той носи със себе си своя ум, своето сърце, той носи своята воля, придружава го неговата душа и неговият дух. Сега мнозина, които не разбират, спорят какво нещо е душата и дават много интересен характер. Душата не е нещо материално. Под думата „материя“ разбираме всички онези процеси в света, които са завършени. Те представляват материалния свят. Всички завършени процеси, резултатите на тия завършени процеси съставят материалния свят. Следователно туй, което виждаме, видимото в света, това са завършени процеси, това са резултати на същества, които са работили, и тяхната работа има приложение. Нашата Земя е изложение на един завършен процес, на онези, които са работили отдавна. РАДОСТТА, 1999, с. 397.

Същественото в човека е душата, без душа, той е автомат. ПОУЧАВАШЕ ГИ, 1949, с. 136.

Щастието на човека не зависи от окръжаващата среда, а от самия него. Човек трябва да разчита на онази Божествена, потенциална енергия, вложена в него. Има ли тази енергия в себе си, той може да разчита на външни и на вътрешни благоприятни условия. Изгуби ли тази енергия, с нея заедно изгубва всички добри условия за работа и за живот. Само Божественото в човека дава условия за работа, за градеж. Вън от Божественото всяка работа, всеки градеж е временен. Само Божественият живот осигурява на човека чистота, успех и щастие. Да живее човек в съгласие с Божественото, това значи да живее в душата си, която никога не се петни. Нищо не е в състояние да отнеме чистотата на душата. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 18.

Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства вечния живот, да придобие туй, което иска – разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи, вложени вътре в себе си – в своя мозък, в своето тяло. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, 1925, с. 11.