Двойственост на душата

[Ани]

ДВОЙСТВЕНОСТ НА ДУШАТА

Човек има две души. Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм, черна е като въглен. А другата душа е светла като Слънцето. Тези две души имат връзка помежду си и винаги са в борба; както се казва борба между духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества. Като говорим лошо, проявява се черната душа; като говорим добро, дава се ход на бялата. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 3, 2001, с. 282.

Човекът е двоен. Има едно същество в човека потенциално, то е животно. Не че е лошо, но се е учило като животно. Една животинска душа като животно, което седяло, спало, яло, само си мърдало опашката… Сега влязло в човека и пак заспало. Туй животно ти ще го възпиташ, ще кажеш: „Не може тъй само с мърдане на опашката, ще мислиш.“ Всички вие имате по една животинска душа, която трябва да възпитате. По някой път тя има юлар. Вие извадите юлара, че тя не се връща. Юларът е законът. Тури, нека седи юларът… Щом се образува любов между животинската душа и разумната душа, извадете юлара. Когато не се е образувала любовта, не вадете юлара… Нашите погрешки се дължат на тази животинска душа. ДВЕТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОСЕЩЕНИЯ, 1999, с. 342.