Молитвата и душата

[Ани]

МОЛИТВАТА И ДУШАТА

Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна. Доказано е, че най-много двадесет и пет минути може човек да не приема въздух, и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея… При това с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако даже са нашествали душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва… Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. ВЕРИГАТА, 2007, с. 205.

Молитвата е силна и се приема, когато положението ви е безизходно, когато никой не може да ви помогне. ДА ВЪЗЛЮБИШ, 1940, с. 67.

Когато се молим, трябва да чувстваме топлина на мястото, гдето е душата – това значи, че духът работи. ИСКАЙТЕ СИЛА, ИМАЙТЕ ВЯРА, 1994, с. 58.