Инволюция и еволюция

[Ани]

ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ

Инволюцията е слизане от Бога към материята, а еволюцията е възкачване от материята към Бога. В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега – началото и краят.“ Това значи, че всяко същество излиза от Бога като Божествен лъч, минава през всички светове и пак се връща към Бога.

Минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние отиваме нагоре. Те са научили знанието по пътя на инволюцията. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още в Невидимия свят и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е все още доста далеч от физическия свят и затова той там има най-слаба степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, вече е слязъл по-долу, по-близо до материалния свят и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е доста близо до материалния свят и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, се проявява във физическия свят и затова той се съзнава като Аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята човекът за пръв път има самосъзнание.

Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството. Христос донесе онази сила, чрез която става възможен завоят, повратът от инволюционен процес в еволюционен. Една част от човечеството днес още се намира в инволюционен път, т.е. продължава слизането си във все по-гъста материя, а друга част е почнала своя възход, своя еволюционен път. Това са тези, които са приели новата форма на Любовта – Любовта като принцип. Тези хора са надраснали личния живот, служат на човечеството, на цялото, на всички. А тези, които живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътят нагоре. При инволюцията се отива от голямото към малкото, а при еволюцията – от малкото към голямото. Има знание, което е придобито при инволюционния процес и сега трябва да се замени с ново знание – еволюционно. И методите на окултната наука също трябва да се заменят с еволюционни. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 246.

Като сте падали, сега ще подемете пътя на вашето възлизане към Бога. Пътят на слизането е пътят на Мъдростта, а пътят на възлизането е пътят на Любовта. Затова новата фаза, новата еволюция, това е фазата на Любовта. Пътят на Мъдростта е свършен. Той ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратно, затуй трябва да турите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ, 1921, с. 177.

Сърцето се е изместило при инволюцията, понеже теченията първоначално са идвали от дясно на ляво, вследствие на това органът на сърцето се е изместил наляво. Сега по закона на еволюцията сърцето ще мине към дясната страна или да дойде в средата… Онези, на които сърцето е вляво, слизат надолу. Всинца още не сте се спрели, слизате. Като започне сърцето да се измества надясно, тогава ще се каже, че сте подели нагоре към Небето. ДВЕТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОСЕЩЕНИЯ, 1999, с. 158.