Смъртта. Смъртта като трансформиране

[Ани]

СМЪРТТА

СМЪРТТА КАТО ТРАНСФОРМИРАНЕ

Като чуят думата „смърт“, хората започват да се смущават. Те не разбират значението на тази дума. Да умре човек, това значи да мине от един свят в друг, от едно разбиране в друго, от смърт в живот. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА, 1939, с. 229.

Смъртта е малко изпитание, през което всеки човек минава… Всеки ще умре, но би могъл да умре по естествен начин, без големи сътресения и мъчнотии. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ, 1941, с. 78.

Смърт не съществува. Ти може да заминеш за онзи свят, но не да умреш. При това, който живее по Божия закон, той заминава точно навреме. Който не живее по този закон, заминава преждевременно, като се лишава от добрите условия на живота. Следователно нито преждевременно ще отидеш на онзи свят, нито ще закъснееш. Ти трябва да живееш на Земята толкова време, колкото ти е определено, да придобиеш нужните опитности, да изработиш ценности за онзи свят. СЪБУЖДАНЕ, 1944, с. 147.

Понякога смъртта е най-голямото зло, което може да сполети човека, но понякога е най-голямото добро. Това зависи от схващането и разбирането на човека. ВЕЧНОТО БЛАГО, 1944, с. 146.

Смъртта работи с изостаналата материя на миналото, от която никой не може да се ползва. Всички изостанали човешки и ангелски мисли и чувства представят материал, с който работи смъртта. Който попадне в тези остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртта ограничава и задушава човека. ВЕЧНОТО БЛАГО, 1944, с. 165.

Някой се безпокои от мисълта, че ще умре. Щом се безпокои от мисълта за смъртта, това показва, че той не знае какво нещо е смърт. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА, 1939, с. 240.

Всъщност думата „живот“ едновременно подразбира и смърт. Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искат да живеят, без да умират и без да се раждат. ЦЕННАТА ДУМА, 1941, с. 294.

Думата „живот“ подразбира органическия живот в материята, който расте и се развива и не може да бъде непрекъснат, вечен: неговата форма може да се измени и туй изменение наричаме смърт. СИЛА И ЖИВОТ, серия I, 1915, с. 249.

Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, 1932, с. 50.

Единствената възможност за освобождаване на човешкия дух от материята, в която е облечен, е смъртта. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, 1937, с. 31.

Смъртта е развод, който освобождава духа от материята… Докато духът и плътта са в постоянна борба и противоречие помежду си, човек е изложен на големи страдания. Коя е причината за тази постоянна борба? Несъответствието между духа и плътта. Духът е разумното начало в човека, вследствие на това процесите, които стават в духа, са завършени. Плътта представя своенравно, недоволно дете. Каквито процеси и да се извършват в плътта, в края на краищата те остават незавършени. Какво трябва да прави човек със своенравното си дете?… Той трябва да го възпитава. Нищо повече. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, 1937, с. 31.

Какво представя смъртта? Какъв е нейният вътрешен смисъл? Загуби ли носи, или печалби? Загуби. Първото нещо, което човек губи със смъртта, е животът. С тази загуба той се лишава от благоприятни условия за растене и развиване. Мнозина мислят, че като умрат, ще се освободят. От какво ще се освободят? От дълговете си към слънцето. Значи те бягат от слънцето. Докато живее, човек се радва на слънцето, работи, печели, но същевременно плаща дълговете си. Изгуби ли този живот, той се лишава от условията, които слънцето му дава. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 114.

Има едно състояние, в което човек се изменя. Хората наричат това състояние смърт. Това не е смърт, но трансформиране, минаване от едно състояние в друго. ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1998, с. 8.

Всички съвременни хора казват: ние ще умрем. Е, питам тогава: като казват, че всички ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, че има Господ, че Господ дошъл на Земята, това-онова, ако ние вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват в смъртта повече, отколкото в живота. Отрицателните истини в света са по-силни, отколкото положителните. Тогава казвам: защо ни е религия, защо ни са всичките научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта в света според моето схващане е изобретение на човешкия ум. Казва се в една стара книга: „В който ден престъпиш заповедите ми, в който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш.“ И тогава вече имаме определение що е смърт. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот, ти си мъртъв. В какво седи животът? Щом изгубиш живота си, ще изгубиш своето движение, ще се парализираш и у тебе ще остане само едно голо съзнание – ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, и не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, което не може да тупти; ще съзнаваш, че имаш артериална система, нерви, кръвоносни съдове, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом сгрешиш против великия закон на Любовта, ще изгубиш живота си; щом сгрешиш против великия закон на Мъдростта, ще изгубиш знанието си и щом сгрешиш против великия закон на Истината, ще изгубиш свободата си. А щом изгубиш живота си, знанието си и свободата, в какво седи благото на живота? Следователно под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са животът, знанието и свободата. Без свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Ако някой ме пита: защо ми трябва живота? За да възприема Любовта. Защо трябва да уча и да зная? За да придобия Мъдростта. Защо трябва да бъда свободен? За да съм в общение с Истината. Истината, това е смисълът на живота.

И сега, казва се: „Бог, висшето, не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Значи абсолютно се отрича смъртта. Ама ще каже някой: нали умираме ние? Аз мога да ви докажа обратното: ако някой умрял човек, тъй както го носят, се разкае, той ще оживее. Мислите ли, че всички съвременни хора, както ги носят по таргите, те са умрели? Не, те са живи. Син придружава умрелия си баща. Татко му е в тялото, но като не знае, затисне го и после пита: „Татко, где си?“ Той казва: „Отворете ми, не съм умрял, помогнете ми!“ И после ще му четат ред молитви, ще казват, че отишъл при Господа на Небето. Никъде не отиват хората, никъде. Отишъл в онзи свят! Чудно е, като говорят хората за онзи свят! Ти, който говориш за онзи свят, ходил ли си там? Еди-кой си пророк казал, еди-кой си учен казал. Ти проверил ли си този научен, религиозен факт? Съвременните учени хора по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, 1924, с. 125.

Животът на човека не е нищо друго освен затваряне на духа в материята. Ако човек е живял правилно на Земята, ще дойде ден, когато ще отворят вратата на този затвор и ще го пуснат на свобода. Това наричат хората смърт, но за умрелия това е освобождаване. Има случаи, когато някой човек, след като е живял на Земята в затвор – в затвора на плътта, пак умира, т.е. влиза в затвора на смъртта. Този човек не се освобождава, но още повече се затваря. Той плаче и близките му плачат; те казват за него, че го затворили в черната земя. Тъй щото, ако за даден човек смъртта отваря вратата на затвора, това е освобождаване. Ако смъртта води човека от един затвор в друг, това е истинска смърт, истинско заробване на човешката душа. МАЛКИ И ГОЛЕМИ ПРИДОБИВКИ, 1936, с. 356.

Но роденото от плътта е осъдено на смърт, а роденото от духа е предназначено за живот. Сега можете да ме запитате защо именно плътта е осъдена на смърт? Защото в плътта не е вложена разумността. Защо умира човек? Човек умира по две причини: или защото няма достатъчно въздух и храна, или защото няма прави разбирания за живота. Наистина, ако се свърши въздухът на човека, той веднага е осъден на смърт – няма условия да се прояви. Ако няма достатъчно храна, той пак няма условия за живот. Ако няма достатъчно мислова сила в себе си, той пак е осъден на смърт. ЛЮБОВТА ДАВА ЖИВОТ, 1999, с. 10.

Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и чувстваш, да ходиш и говориш, ти пак страдаш. Много естествено! Всичко в света е движение. Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и чувстваш, ти преставаш и да се движиш. Значи преставаш и да живееш. СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА, 1949, с. 93.

Какво представлява смъртта? Пречистване, т.е. напускане на старата и нечиста къща, за да изгори. Къща, в която хората са живели трийсет години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори; болница, през която са минали хиляди болни от заразни болести и в която стените са просмукани от охкания, пъшкания и нечистотии, трябва да изгори. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 479.

Това, което вие наричате смърт, че това е едно голямо благословение за тялото. Понеже всички тези потиснати клетчици, които за 70–80 или повече години са били роби на този господар, се освобождават. Някои ги считат за 300 милиарда. И той като умре, дава им свобода и всички заминават у дома си при своите родители. Както войници са били събрани като на война да воюват. Вие казвате: „Колко хубаво е организиран човек!“ ПЪРВИЯТ МОМЕНТ НА ЛЮБОВТА, 1997, с. 42.

Смъртта, от която се боите, не е нищо друго освен минаване от смърт в живот. ЛЮБОВТА ДАВА ЖИВОТ, 1999, с. 16.

Смърт, която не носи освобождаване, няма смисъл. Обаче, ако смъртта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогава и тя е раждане. Значи има два вида раждане: по плът и по дух. Когато слиза на Земята, човек се ражда по плът; когато напуща Земята и отива на онзи свят, той се ражда по дух. ВЕЧНОТО БЛАГО, 1944, с. 161.

Разумен е онзи, който може да превърне смъртта в живот. Неразбраният живот произвежда неразбрана смърт. Разбраният живот произвежда разбрана смърт. Разбраната смърт става майка на живота, а неразбраната смърт – поглъща живота. ЛЮБОВТА ДАВА ЖИВОТ, 1999, с. 20.

Под думата „смърт“ ние разбираме минаване от едно състояние в друго. Ако двете състояния се хармонират, човек не умира. И след смъртта си той продължава да живее. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 120.

Смъртта на Земята е раждане в другия свят – раждаш се за по-висок живот от земния. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 11.

Смъртта е раждане в духовния свят. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ, 1944, с. 88.

Под смърт се разбира да се освободиш от неблагоприятните условия, които спъват растежа на живота. ПЕТИМАТА БРАТЯ, 1949, с. 116.

Раждане и смърт в широк смисъл на думата означава отиване на работа. Дали ще отидеш на Небето, или ще слезеш на Земята, ти все ще работиш. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 11.

Единствената възможност за освобождаване на човешкия дух от материята, в която е облечен, е смъртта. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, 1937, с. 31.

Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО, 1940, с. 245.

Аз не вземам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт! ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, 1927, с. 123.

Смъртта не е нищо друго освен прекъсване на тези три връзки, които съществуват между трите свята. Ако се прекъсне материалната връзка, ти ще умреш. Ако се прекъсне духовната връзка, ти ще умреш, ако се прекъсне Божествената връзка, ти ще умреш. ВИДЯХМЕ СЛАВАТА, 1999, с. 29.

Какво представя смъртта? Лишаване на човека от благата на живота: изгубваш зрението си, слуха, обонянието си, не можеш да се храниш и оставаш само със съзнанието си, че някога си живял. Имаш желание да направиш нещо, нямаш ръце; искаш да видиш нещо, нямаш очи; искаш да чуеш нещо, нямаш уши; искаш да помиришеш нещо, нямаш нос; искаш да кажеш нещо, нямаш уста. Това е истинска смърт. Друг е въпросът, когато човек заминава от тоя свят в другия с ново тяло – духовно, по-съвършено от физическото. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ, 1944, с. 87.

Що е смърт? Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. Всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ, 1949, с. 124.

Смъртта е процес на разлагане. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА, 1937, с. 66.

Неприятната миризма се дължи на процеса на смъртта… Всяко нещо, което започва да мирише лошо, е предвестник на смъртта. ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА, 1948, с. 120.

Смъртта е овехтяване, скъсване на нашата дреха. Такъв е законът. Тялото постепенно се изменя. СИЛА И ЖИВОТ, серия I, 1915, с. 61.

Истинският човек всякога живее, а това, дето го наричат смърт, е хвърляне на старата дреха. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 218.

Смъртта не е в състояние да отнеме живота. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО, 1940, с. 365.

Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ, 1932, с. 50.

Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ, 1949, с. 124.

Няма живот само на Земята или само на Небето. Животът е един и непреривен. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 16.

Смъртта е символ, преминаване от един живот в друг. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, 1942, с. 71.

Не само тялото умира, но умират и мислите и чувствата на човека. Старата мисъл трябва да умре, за да се роди нова. Старото чувство трябва да умре, за да се роди ново. Същото се отнася и до постъпките – старите постъпки умират и се заместват с нови. Тази смърт наричаме обновяване, възраждане, възстановяване. РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ, 1941, с. 97.

Ние вземаме думата „смърт, умиране“ като едно преходно състояние. Да умреш, това значи да се лишиш от благата, които имаш на Земята. Смъртта, това подразбира в даден момент да се ограничиш. Според това разбиране „смъртта“ представя един преходен период. За да придобиеш духовния живот, трябва да се откажеш от земния живот. Ще кажете: „Как да се откажа от земния живот?“ Земният живот, това е едно велико благо, това е самият закон вътре в природата. Онази малка буба, която трябва да се развие в пеперуда, нима не напуща всички блага на това си състояние, нима не напуща своя пръв живот? Напуща го. Тя се развива в пеперуда, иначе няма да се промени. Казваш: „Как да се откажа от земния живот?“ Ако се откажеш преждевременно, ще умреш, но ако се откажеш навреме, ще се подигнеш, ще придобиеш крилца, ще добиеш вечния живот. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, 1924, с. 453.

Всъщност това, което умира, не е истинският човек. Това е временното, преходното в човека – неговата дреха, която може да се облича и съблича. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА, 1937, с. 95.

За нас умрели хора не съществуват. Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате да се движат и говорят. ВЕЧНОТО БЛАГО, 1944, с. 158.

Умирането е една промяна, която трябва да стане. В живота смъртта и раждането са две граници на проявения живот. Може да се родиш съзнателно и да умреш съзнателно. Пък може да се родиш несъзнателно и да умреш несъзнателно. БОЖЕСТВЕНИЯТ ИМПУЛС, 1999, с. 221.

Когато някой замине, аз никога не държа идеята, че е умрял, а го считам за жив… Никакви умрели няма! АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 218.