Ани Posted January 23, 2022 Share Posted January 23, 2022 САМОУБИЙСТВО Ако самоубийството е едно естествено състояние, тогава човек, който съзнателно може да се самоубие, това подразбира и другия закон – и сам да се съживи. Онзи, който не може сам да се съживи, той не може и да се самоубие. Онзи, който другите го убиват, и други го съживяват. СЛУЖЕНЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ, 2004, с. 17. Самоубийството е поради обсебване от низши духове. Едно низше същество ще убеди някой човек да се самоубие, за да може да вземе неговата енергия и с нея да се поддържа… Какво нещо е самоубийството: ще дойдеш в едно положение десет пъти по-лошо и не можеш да се върнеш назад. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 224. Някой казва: „Аз не искам да живея, искам да се самоубия.“ Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас, и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твърдо вещество във въздухообразно и вие падате от скалата като едно леко перце, не можете да се убиете. После искате да се хвърлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна и вие не можете да изгорите. Навсякъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: защо не можете да се самоубиете? Не зависи от вас. Някой път е благословен човек да умре. Защо иска да умре? Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на Земята, пак ги хващат. ТИ СИ!, 1925, с. 10. Животът, който се проявява, не се използва правилно – във всеки организъм остават излишни сили. Всяка фаза на живота носи със себе си тия динамически сили, които или съграждат, или разрушават. Заблуждението на съвременните хора седи в това, че те мислят, че всички сили в света са само съграждащи. Не е така, фактите в света показват, че засега силите, които разрушават, са по-силни, по-мощни, отколкото онези, които съграждат. И вследствие на това във вашия живот има повече скърби, отколкото радости; повече разочарования, отколкото очарования. Даже колкото и да сте млади, все имате едно разочарование и някой път казвате: „Не струва да се живее!“ Искате да вземете едно въже, да направите една примка и да я турите на врата си. Разбира се, онзи, който вземе това въже, ще си намери и дърво, на което да се обеси. Знаете ли какъв е произходът на бесенето? Защо трябва хората да турят въже на шията си? Има няколко вида смърт за човека: или ще се обеси, или ще вземе отрова, или ще се мушне с нож, или ще се хвърли от някоя голяма скала, или ще се удави и т.н. Отде произтичат тия стремежи у разните хора? Ще кажете: „Този човек не е нормален.“ Не е нормален ли? Ами как му стига умът на този анормален да вземе въже и да се обеси или да вземе нож да се промуши, или да се удави, или да се хвърли от някоя скала, или да се хвърли в огъня да изгори и т.н.? Кой начин ще избере, това се определя от енергиите, които преобладават в него. Ако в него преобладават огнените енергии, те ще го накарат да се хвърли в огъня да изгори – това е мое обяснение; ако енергиите на водата преобладават, тогава те ще го накарат да се хвърли във водата; ако енергиите на сцеплението преобладават, той ще вземе въже да се обеси – той иска да виси, да не падне на земята. Този човек, като умира, иска да запази тялото си цяло. И в този случай той пак е търговец – обесва тялото си и пак като че го спасява, не иска да се хвърли в огъня. Други хора пък се хвърлят от някоя скала. Това са ред психологически моменти у хората. Защо сега говорим за тия случаи? Полезно е да се говори, защото и във вашия живот по някой път ще се роди мисълта да отидете на някоя скала и да се хвърлите оттам. Който иска да се хвърли от някоя скала, висока около петстотин метра, казва: „Като се хвърля от тая скала, всички вестници ще пишат за мене.“ Какво геройство има в това да се хвърли човек от една такава скала? Тщеславие има тука. Хора, които се хвърлят от канарите, са много тщеславни. Тези пък, които се хвърлят във водата, са скрити натури, обичат да послъгват. Те искат никой да не ги знае, затова скриват тялото си във водата, но водата после пак изкарва тялото им навън. Онези пък, които се хвърлят в огъня, те са големи майстори, хитри хора са. Те казват: „Да изгори тялото ми, помен да не остане от него. Да нямам вече никакво вземане-даване.“ Аз бих желал някой, който е горял в огъня и после са го извадили, да опише своето психологическо състояние – какви са били неговите преживявания. После да опише в момента, когато се е хвърлял в огъня, какви са били същинските мисли, които е преживял. Много интересни са тия преживявания. Също така е интересно, когато някой се хвърли отвисоко, да му сложат, без той да знае, една преграда и едва се хвърлил, да се спре на двадесет метра – такъв човек може добре да опише своите преживявания… Та това са сили, които се натрупват във вас, и вие трябва да изучавате законите, по които да разпределяте тия сили, да не остават във вас излишни енергии. Когато вие придобивате знания само от тщеславие, всякога личните чувства във вас са подбудителният мотив към това знание. Този мотив е отличен, той е едно благословение, ако вие вървите по естествен път, но ако по този начин вие усилите деятелността на вашите лични чувства, ще остане един плюс, един излишък, който ще внесе едно горчиво чувство в душата ви. След като добиете знанието, вие ще останете недоволни и ще мязате на онзи студент, който, като свършил университета, взел диплома си, зарадвал се, че свършил, и казал на майка си: „Свърших вече.“ Майката мислела, че синът ѝ е много радостен, но вечерта той се самоубил. Онези хора, които се самоубиват, не са герои. Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и почтено. Те бягат от живота. Но Природата ще ги хване за ухото, ще ги докара в света при още по-тежки условия. Ако и трети път ги хване така, ще им тури още по-тежки букаи, докато най-после ги накара да платят, каквото дължат, по всички правила на кармическия закон. Вие можете да се убивате един, два, три, десет, сто пъти – нищо няма да спечелите. Това не е геройство. Ако някой иска да опита това, аз бих го посъветвал да облече една здрава рокля като на онази мома от Каспичан, та като се хвърли, да се закачи на нея. Само така ще имате една отлична опитност. Тъй както върви съвременният свят, у всички млади хора в Америка, в Англия, във Франция и навсякъде другаде се заражда едно усилено стремление към самоубийство. У младите има едно желание да се самоубиват или най-малко да се дуелират. ЛЕКЦИИ НА МОК, 1927, с. 44. Един знаменит художник очаква да получи едно голямо наследство от един свой роднина, че да си оправи работите както трябва. Случило се обаче, че този негов роднина изгубил доверието си в своя племенник и не му оставил нито пет пари. Художникът се отчаял и си казал: „Отиде вече. Всичко се свърши с мене. Не ми остава нищо друго, освен да се самоубия.“ Авторът разправя, че в Полша някъде имало специално място, дето отивали всички отчаяни и разочаровани от живота да се самоубият. Тогава младият художник си купил един револвер, оставил палтото в дома си и към 12 ч. вечерта отишъл на определеното място, дето се готвел да се самоубие, да замине за онзи свят. Той вижда друг един човек, който седи там, също се готви да се самоубие. Художникът се приближил при него и го запитал: „Кое те кара да се самоубиваш? Да не си сиромах като мене?“ „Не, аз съм богат човек, но жена ми ми изневери и нищо друго не ми остава, освен да се самоубия.“ „И ти си дошъл за такава глупава работа да се самоубиваш? Да е за сиромашия, разбирам, но за една жена. Ти си поне богат, ще си намериш друга жена.“ Той го убеждавал цял час да не се самоубива и в това време му дошла една светла идея да нарисува една трагическа картина как се самоубива човек, на когото жена му изневерява. След това двамата тръгнали по пътя да се връщат, но художникът казал: „Аз те убедих да не се убиваш, но знаеш ли, че аз съм гладен?“ „Лесна работа.“ Станали ортаци и тръгнали двамата заедно. Тогава художникът му казал: „Слушай, аз не съм сам. Имам още много приятели, гладни като мен.“ „Викай и тях.“ След това художникът нарисувал една картина, която станала много сполучлива и с това работите му се оправили. Този човек, докато мислил само за себе си, решил да се самоубие, но като решил да направи едно добро на някого, и мисълта за убийството изчезнала. С това вече и неговите работи се оправили. Като помага на другите, и неговите работи се уреждат. ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1998, с. 90. Храна е потребна и на тялото, и на ума, и на сърцето, но и душата трябва да се храни. Под думата „храна“ разбирам да нахраниш човек, който се е обезсърчил и е решил да се самоубие. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 72. Мисълта „аз живея“ е положителна. При каквито мъчнотии да се намерите, кажете си: „Аз живея. За предпочитане е да страдам, да съм беден, невежа, но да живея, отколкото да съм в положението на най-големия милионер, но мъртъв.“ Какво струват почестите, с които изпращат милионера за онзи свят? Животът е за предпочитане пред всички материални блага в света. Всеки философ, който не може да приложи философията си в живота, е мъртъв. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 169. Щом унищожавате вашия живот, вие се осъждате. НОВО РАЗБИРАНЕ, 1949, с. 160. Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство… След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал, преди да се самоубие… При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало. НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО, 1999, с. 61. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now