Наследяване

[Ани]

НАСЛЕДЯВАНЕ

Като умира, човек оставя наследството си на други. Той нищо не губи. Той оставя наследството си на Земята, а на Небето приема друго наследство. Като знаете това, работете така, че да оставите наследство на Земята и същевременно да получите наследство на Небето. Не можеш ли да оставиш наследство и да получиш ново, ти не си разбрал Божиите закони. Да разбере човек Божиите закони и да ги приложи, това значи да развива своите дарби и способности. Не може ли да прилага тия закони, той се намира в положението на човек, който гази вода, а жаден ходи. РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ, 1941, с. 68.

Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да дигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: на големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, 1925, с. 15.

Мислите ли, че когато бащата умира и оставя след него наследството на синовете и на дъщерите си, че добре прави? Това не е семейство. Семейство, в което бащата умира и синовете му очакват това, за да получат наследство, това не е семейство. Това е обирничество. Като им остави наследството, те след неговата смърт ще спорят на кого дал повече, на кого дал по-малко. Те ще се скарат помежду си. Бащата трябва да им даде образование и кой каквото може да направи от него. Той трябва да им каже: както баща ми нищо не ми остави, така и на вас няма да оставя нищо друго освен образованието, което ви дадох. Това е достатъчно. Синът не трябва да очаква на баща си, но да се опретне да работи. ВАС ВИ НАРЕКОХ ПРИЯТЕЛИ, 1998, с. 414.

Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си. Докато е жив, той казва: „Опасно е човек да си раздава богатството приживе.“ От Михалаки Георгиев има един разказ как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно. И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат. Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: „Татко, нямам място при мене, в моя дом не мога да те гледам.“ Така казали всичките му синове. Той се намерил в чудо какво да прави. Никой от синовете му не искал да го гледа. Той си казал: „Изпаднах в тая беля. Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра.“ Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея. Отишъл при един свой приятел и му казал: „Моля ти се, дай ми 500 лева назаем на по десет, по пет стотинки.“ „Добре, давам ти, колкото искаш.“ Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си. Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки. Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: „Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство.“ На третия ден синовете му започнали да го навестяват, да го наглеждат, да му носят хубава храна. Те чистили стаята му, треперели около него. Той им казвал: „Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък.“ Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него. Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него, и останали зачудени, като намерили малко пари, и то дребни, и пет, и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже. В писмото пишело: „Който раздава богатството си преди смъртта си, по-напред да си купи едно въже.“ Като видели това, синовете му казали: „За 500 лева го хранихме толкова години, и при това толкова добре.“ ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1998, с. 162.

Онези синове, които очакват техният 100-годишен баща да умре, да се освободят от него, понеже има 100 милиона наследство, и да дойде някой да им благовества, че баща им ще живее още 25 години, това ще им пререже сърцето. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, 1924, с. 428.

Представете си, че вие имате богат баща, от който ви се пада голямо наследство. Но по някаква причина баща ви отнема наследството от вас и го дава на друг някой. Ако вие истински обичате баща си, ще останете тих и спокоен, няма нито на йота да измените поведението си към него. Ще останете благодарен и на това ново положение, в което се намирате. Това значи да обичате баща си. ВАС ВИ НАРЕКОХ ПРИЯТЕЛИ, 1998, с. 547.

Някой казва: аз ще почакам да умре дядо ми, да получа наследство от него и след това ще започна да се уча. Не чакайте дядо ви да умре, да получите наследство и тогава да учите. Ако имате един богат дядо, ето какво трябва да направите, за да го разположите още приживе да ви помогне със своето богатство. Как ще го разположите? Дядо ви е скържав, но обича живота, обича да живее хубаво. Вие ще отидете при него и ще му кажете: „Дядо, аз искам да уча, трябват ми по няколко хиляди лева на месец. Ако ми обещаеш тази сума, аз ще продължа живота ти с няколко години. Ти ще бъдеш здрав.“ Като чуе това нещо, дядото ще се разтвори и ще ви поддържа да учите. Щом отвори сърцето си към вас, ако е бил болен, дядото ще оздравее. Ако е бил немощен, ще се подмлади. Вие се страхувате да кажете на дядо си, че можете да продължите живота му и чакате да умре, че да получите всичкото му богатство. Кой ви е виновен? При такива разсъждения и очаквания от ваша страна дълго време още дядо ви ще живее, макар слаб и немощен, но не ще можете да учите. По-добре е за вас дядо ви да живее, отколкото да умре. Някой казва, че ви обича, а след време казва, че не ви обича. Вие не разбирате закона и се обезсърчавате. Вие не разбирате езика на този човек. С това той иска да ви каже: пътят, по който вие искате да се домогнете до мене, не е прав. Иди да намериш правия път и като го намериш, пак дойди при мене. Тогава аз пак ще те обичам. Това означават тия думи, че даден човек не ви обича. Като не разбирате тази философия, вий си блъскате главите и не можете да намерите вашия път. За да ви обича някой, вие трябва да му дадете нещо, трябва да му продължите живота с няколко години, с десет, двадесет, с тридесет години. Тогава той ще бъде готов всичко да ви даде. За да ви обича дядо ви, вие трябва да му дадете нещо от себе си, да му продължите живота. Тогава той ще бъде готов всичко да ви даде. Аз съм виждал много дядовци, които се обръщат към мене с думите: „Синко, остарял съм вече. Помогни ми да се подмладя, да зная как да живея. Остарял съм, но младо ми е сърцето. Ако ми продължи Господ живота, ще зная вече как да живея.“ „Аз мога да те подмладя.“ „Така ли, дядовото?“ „Да, аз мога да те направя млад момък на 21 години, ще хвърлиш бялата брада.“ Така му говоря и той започва да си мисли за своята възлюблена, започва сърцето му да трепери, поумнял е този дядо сега, иска да живее по друг начин. ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1998, с. 617.

Ако имаш един дядо, от когото очакваш наследство и отидеш при него с пушката си, със своите патрондаши, този твой дядо наследник ще те направи ли? Не, наследник няма да те направи. Той ще си каже: „Този синковец ще изяде всичкото имане.“ Като отидеш при дядо си, без пушка, без патрондаши, без всякакви парабели ще му се явиш. Ще седиш при него кротък, нажален, ще го прегърнеш, ще го целунеш и ще го питаш: „Какво искаш дядо?“ Следователно, за да наследим ние Земята, която е Божествена, трябва да бъдем кротки. КОИТО ГЛАДУВАТ, 1925, с. 13.

Ако придобия в наследство една къща от баща си, носи ли ми тя благословение? Следователно всяко нещо, придобито без труд, не носи благословение. СВОБОДА, ЗНАНИЯ И МИР, 1925, с. 17.

Всички желаят да имат един богат баща, който да им остави голямо наследство, да бъдат рентиери. Че всички вие сте рентиери. Земята е едно заведение, на което сте изпратени, и всичко е предвидено за вас според условията и ако страдате, то е, защото не разбирате условията. ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1998, с. 433.

Някои ще рекат: „Аз съм спечелил много пари и оставям 2000 лева да ме погребат.“ Съжалявам, че оставяте пари, за да ви погребат. „Ще оставя пари на обществото за благотворителни цели.“ Съжалявам, че оставяте пари със завещание, без да направите приживе нещо. Каквото ще направите, направете го, докато живеете. Като умрете, онова, което остава, не е ваше и нямате никакво право да завещавате. Като умрете, хората ще правят с имота и парите, които сте оставили, каквото си искат. МИРОВАТА ЛЮБОВ, 1919, с. 25.