Кога ще умрем

[Ани]

КОГА ЩЕ УМРЕМ

Човешкият живот може да се уподоби на термометър. Понеже на човека е определено да живее 120 години, всяка година представя един градус. Значи животът на човека е разделен на 120 градуса. Както живакът в термометъра се подига при известно атмосферно налягане или при висока температура, така и при растенето на човека жизнените сили се подигат нагоре. От деня на раждането си до 21-годишна възраст човек постепенно расте, по-силно или по-слабо, в зависимост от условията. Човешкият термометър обаче не спира действието си само до 21-годишна възраст, но продължава до 120 години. По-нагоре от 120 години човек не може да живее. Има изключения и от това правило, но те са редки. От тази възраст нагоре силите на човешкия организъм се оттеглят и душата му излиза от цевта на неговия живот. Цевта на човешкия живот е неговото тяло, в което душата временно пребивава, докато един ден окончателно го напусне, и ние казваме, че човек умира. Ако живее правилно, човек може да стигне до 120-годишна възраст, т.е. до 120 градуса, след което започва да се топи и изчезва. Някои хора се топят в ранната си възраст, около 30–40–50 градуса, а други – към 60 градуса. Малко хора издържат до 120 градуса температура на своя живот. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО, 1939, с. 215.

Човек е дошъл на Земята да живее дълъг живот. Ако живее 120 години, това е достатъчно. На сегашния човек е определено да живее 120 години на Земята. През това време той ще преживее всичко, каквото му е нужно. Който умира по-рано от тази възраст, той изкуствено е причинил смъртта си. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 124.

Някой казва: какъв ще бъде краят на моя живот? Казвам, не питай за края, мисли за началото. Този живот има начало, но край няма. Ако искаш, ти можеш да туриш край на живота си, но това е твой край. Господ ти определил да живееш 120 години. Ти може да туриш края на живота си, когато искаш – още на първата, на втората, на петата, на 10-ата, на 50-ата, на 60-ата година, от тебе зависи. Бог създава началото, а ние създаваме края. НЕСЪИЗМЕРИМИТЕ НЕЩА, 1926, с. 18.

Вие не може да разрешите въпроса защо еди-кой си умрял… За да живее човек или да умре, това не зависи от него. Цял колектив решава този въпрос. И ако Бог даде съгласието си, тогава се изпълнява присъдата. ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ, 1949, с. 6.

Човек живее по благодат, но умира по закон. Затова виждаме, че някой умира веднага след раждането си, друг – на 10-, 20-, 30-годишна възраст, трети доживява дълбока старост. На всеки е дадено толкова, колкото му е нужно. Някой човек в малко време научава много нещо, а друг – в много време придобива малко знания и опитности. ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ, 1938, с. 36.

Добре е човек да умре, добре е и да живее. Ако чрез смъртта човек се освобождава от страданията, тази смърт е намясто. Ако, като живее, човек се освобождава от страданията, и този живот има смисъл. Казвате: „Трябва да се живее.“ Съгласен съм. „Не трябва да се умира.“ Съгласен съм. Трябва да живеем добър живот, а не трябва да живеем лош живот, за да не страдаме, но трябва да умрем, за да се освободим от страданията. ЛЮБОВТА ДАВА ЖИВОТ, 1999, с. 36.

Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО, 1940, с. 244.