Причини за смъртта

[Ани]

ПРИЧИНИ ЗА СМЪРТТА

Защо умираме? Умирането не е нищо друго освен отиване в по-висок свят на растеж. СИЛА И ЖИВОТ, серия II, 1927, с. 224.

Всички хора не умират по една и съща причина. Светията умира по едни причини, а грешникът по съвсем други. ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ, 1938, с. 36.

Причината за умирането не е една и съща. Определено е от Бога кой колко да живее, но понеже хората не изпълняват, не вървят по Божия път, то малко хора остават да живеят, колкото им е определено. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 222.

Ако един човек умира, това умиране не зависи от самата Природа. Природата няма интерес ние да умираме… Човек трябва да се роди и трябва да умре. При сегашните условия така е. Но първоначално, както е създаден светът, човек не е създаден, за да умре, но той произведе сам своята смърт сега. ВЪЗКРЕСЕНИЕ, 1999, с. 255.

Природата е предпочела смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин. ВЪЗКРЕСЕНИЕ, 1999, с. 226.

Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще-не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. ЦЕННАТА ДУМА, 1941, с. 298.

Корените на живота са в сърцето. Ако сърцето се развали, и животът се разваля. Човек умира от дисхармонията, която настъпва между сърцето и ума. Тя показва, че човек е влязъл в разрез с Първата Причина на нещата. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ, 1944, с. 25.

Когато някой се оплаква, че е започнал да остарява, това показва, че е изгубил своето вътрешно равновесие, изменил е отношенията си към Първата Причина. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 120.

Вие сте щастливи с онова, което Бог е турил във вас. Като слезете на Земята, вие харчите от него, докато го свършите. Щом се свърши житото, вие казвате: „Ще отидем сега при баща си да вземем още жито.“ Що е умирането? Умирането не е нищо друго освен пълното изхарчване, изяждане и изпиване на благата, които Бог е дал на разположение на всеки човек. Като осиромашее, той казва: „Ще отида горе да взема пак някакви блага.“ ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ, 1998, с. 93.

Защо умира човек? Да даде сметка в Божествената банка как е използвал живота си. НОВИЯТ ЧОВЕК, 1947, с. 205.

Човек умира като един чиновник, когото преждевременно уволняват, вследствие на което той не може да приложи силите си за благото на човечеството. Защо умира човек? Човек умира, понеже Бог го уволнява като неспособен за изпълнение на своята длъжност. Някои умират и ги назначават на по-висока служба. Други умират и ги назначават на по-ниска служба. ЛЮБОВТА ДАВА ЖИВОТ, 1999, с. 11.

Защо хората заминават за другия свят? Да приложат Любовта. Това, което човек не може да приложи на Земята, ще го приложи на онзи свят. ВЕЧНОТО БЛАГО, 1944, с. 161.

Сега много сестри има, които се много плашат, и то само от смъртта. Ами че все ще умрете. Смърт няма, просто Господ иска да каже: „Къщата ви е нехигиенична, понеже страдате вътре, и решил съм да я поправя, затова ще я напуснете.“ Ще изпрати ангели и като ви извадят, ще ви освободят от едната къща и ще ви занесат в друга, много по-хубава, а вие ще кажете: „В тази къща са извършени толкова грехове, тя е вече нехигиенична.“ ТИХИЯТ ГЛАС, 1997, с. 94.

Какво представя смъртта? Напущане на Земята и заминаване на човешката душа в оня свят, да срещне своя възлюбен. С други думи казано: смъртта не е нищо друго освен оженване за друг някой. Следователно всички, които заминават за другия свят, са влюбени хора. Някой казва, че не иска да умре. Това означава: аз не искам другите да знаят, че съм влюбен. Така и момата крие от близките си, че обича някой момък. Ако я питат обича ли го, тя казва, че не го обича. Сега вие се чудите как е възможно да се говори за влюбване и в другия свят. И на оня свят има и влюбване, и женитби. Под „женитба“ в оня свят разбираме взаимопомощ между двама души. Срещнеш един човек, който носи 50 кг товар на гърба си. Ако пожелаеш да вземеш 25 кг на своя гръб, за да му помогнеш, ти се жениш за него. СТАРОТО ОТМИНА, 1947, с. 18.

Докато човек има свое определено място в Цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи в това отношение смъртта не е нищо друго освен това, че частта е изгубила своето място в Цялото. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, 1927, с. 123.

При сегашните условия на живота човек не може да живее дълго време на Земята. Ако той живее на Земята хиляда години, нищо няма да остане от него. Той ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата, вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. ПЪТ КЪМ ЖИВОТА, 1941, с. 39.

Някой казва: „Аз не съм си починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят да набере сили, да си почине и после да дойде пак на Земята да работи. ПОСТИЖИМОТО, 1999, с. 126.

Ще каже някой, че животът му е дотегнал и желае час по-скоро да умре. Това не зависи от него. СЛУЖЕНЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ, 1940, с. 268.

Казвате, че смъртта е страшна; страшна е, когато човек не изпълнява Божията воля – тогава той се разлага и започва да мирише. Ако изпълнява Божията воля, когато заминава за онзи свят, той съблича старата си дреха и прекъсва връзката си с нея – значи церът против разлагането е изпълняването на Божията воля. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 405.

А смъртта произтича от обезверяването в Бога. ЛЮБОВТА ДАВА ЖИВОТ, 1999, с. 359.

Няма по-велико страдание от това, да се отчуждиш от Бога. Усещали ли сте какво нещо е това, отчуждаване от Бога? То е смърт. Знаете ли какво сътресение може да стане в човешката душа? Всичките сили може да се парализират. Знаете ли какво нещо е да се парализира човешкият ум, да станеш сухи кости в света? ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, 1924, с. 71.

По някой път Бог допуща да те дигнат от Земята, за да не правиш повече прегрешения. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 222.

Един праведен човек, когато има опасност да извърши престъпление, го вдигат. А когато един грешник има опасност да накара или да съблазни един праведник да извърши престъпление, тогава го задигат. Когато детето се оплаче на Бога, че не го гледат добре, тогава го прибират, заминава си… Когато децата се вземат, те се вземат по майчина или бащина погрешка. Майката или бащата стават някой път недоволни от сина или дъщерята и Господ прибира децата. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 223.

Учителят се обърна към една сестра и каза: „Твоите дъщери заминаха, защото едната щеше да се развежда и поради това щеше да има големи страдания, а другата щеше да се ожени и да има деца, които щяха да причинят големи страдания.“ АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 222.

Ние можем да желаем да ни се удължи животът тук, за да работим за Бога, обаче това ще ви се прихване, понеже с това се лишаваме от красивия живот горе. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 219.

От човека зависи да запази живота си или да го изгуби. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 27.

На един американец се разболяла жена му – красива жена, която той обичал. Извикал той 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа тя ще си отиде. Той ѝ казал: „Много ми е жал, че след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя отговорила: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам да ми обещаеш, че като си замина за другия свят, ти няма да се жениш.“ „Това не мога да ти обещая.“ Тогава тя казала: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умряла, а оживяла. Казала му: „Аз те обичам и не искам да дойде друга на моето място да ме замести, няма да умра.“ Така че, докато ти обичаш или някой те обича, няма да умреш. Когато любовта напусне човешкото сърце, тогава човек е изложен на опасност, той може да умре. Докато любовта функционира в твоето сърце или в твоето висше съзнание, ти си свободен. Смъртта те застрашава само когато скъсаш връзката си с висшето съзнание, тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове ще се свият. Докато Любовта изпълва човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1997, с. 27.

Най-първо, откажете се да хапете. Когато се оплаква мъжът от жена си, че тя хапе, Господ какво ще направи? Ще я чукне, тя ще умре и той ще се освободи. Когато жената се оплаква от мъжа си, Господ какво ще направи? Ще го чукне и мъжът умира. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 227.

Всички хора говорят за любовта, но малцина я разбират като велика сила, като велика добродетел. Тя осмисля живота и внася хармония в него. Без любов животът е смърт, а без обич – ад. Когато престане да люби, човек умира; когато престане да обича, той слиза в ада. Бог каза на първия човек: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш.“ Това значи: в който ден престъпиш закона на любовта, ще умреш. Смъртта подразбира отдалечаване на човека от любовта. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 116.

В бъдеще, когато се приложат любовта и обичта в живота, хората няма да се страхуват от смъртта. Те няма да умират, но ще минават от един свят в друг. Хората умират днес по единствената причина, че не са хармонизирали любовта и обичта в себе си. Който не ги е хармонизирал, не може правилно да ги прилага. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 118.

Всички хора умират по единствената [причина], че не остава нито една идея в тях, която е Божествена. Всеки човек, който няма в себе си нито една Божествена идея, той непременно трябва да умре, да замине за онзи свят… Изкуство е да се внесе кръв във физическото тяло на човека. Изкуство е да се внесе едно Божествено чувство в сърцето или в душата на човека. Изкуство е да се внесе една Божествена мисъл в ума на човека. НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО, 1999, с. 113, 114.

Отнемете на човека любовта, и той непременно ще умре… Когато някои ме питат защо хората умират, казвам: хората умират от безлюбие. Защо страдат хората? Хората страдат от безлюбие. Не че хората нямат любов. Напротив, хората имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха и към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Светът би бил спасен. НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО, 1999, с. 113, 114.

Когато животът на човека не е в съгласие с Божествения, виждаме, че смъртта неизбежно го следва. Отнемете ли достъпа на въздуха до човека, той непременно ще умре. Държите ли го дълго време без вода и без хляб, той непременно ще умре. Следователно човек умира, когато се прекъсва връзката му с живота. УЧЕНИЕ И РАБОТА, 1939, с. 3.

Какви сокове се образуват в стомаха, когато човек се нахрани? Де отиват тия сокове? В сърцето, да се пречистят. Оттам те отиват в мозъка, дето се образува мисълта. Чувствата се образуват в слънчевия възел – център на симпатичната нервна система. Мислите и чувствата се препращат по цялото тяло чрез мозъчната и симпатичната нервна система и така обновяват човека. Ако няма хармония между мозъчната и симпатичната нервна система, човек не може да се обновява и престава да живее. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК, 1946, с. 106.

Туриш ли в ума си мисълта да живееш само за себе си, ти си турил началото на своята смърт. Туриш ли в ума си мисълта да се прославиш, ти си турил началото на своята смърт или начало на своето нещастие. САВААТ-АМОН-РА, 2009, с. 157.

Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА, 1939, с. 318.

Някои казват, че любовта била празна работа. Любовта е велика, мощна творческа сила. Ако сърцето не трепти от свещените чувства на любовта, човек е осъден на смърт. Ако умът не възприема светлината на мислите, човек е осъден на смърт. Изобщо, ако не може да прояви благородството на своя характер, да разсъждава дълбоко философски, човек не може да се развива. Той не трябва да бъде повърхностен в своите заключения. Разсъждава ли повърхностно, утре ще чуете, че е умрял. Истинският философ не умира. За него смъртта е трансформиране, т.е. минаване от едно състояние в друго. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но ще се изменим.“ ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 164.

И казвам: от гледището на Любовта – Любовта е, която може да поддържа живота. Щом човек изгуби любовта, той вече постоянно умира. И ние виждаме, че хората умират. Те умират от безлюбие. Всеки един човек, като няма вече на Земята кой да го обича, той умира. Един човек, докато има един да го обича, той живее. И ако няма нито един да го обича, той умира. И защо умират хората? Защото не ги обичат. И като се ражда някой, има кой да го обича. И затова се ражда. Та хората идват на Земята, като ги обикнат. И като ги разлюбят, заминават си от Земята. Така седи въпросът. ИЗПИТЪТ НА ЛЮБОВТА, 1998, с. 292.

Сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или пък са изгубили вяра в хората. ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1997, с. 27.

Който не люби, постепенно изсъхва, докато умре. Ако не обичаш, сам се осъждаш на смърт. АБСОЛЮТНА ИСТИНА, 1949, с. 59.

Не можеш да живееш, ако не си обичан. Ако никой не те обича, ти си в грях, а грехът води към смъртта. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ, 1944, с. 52.

Когато мъжът види, че жена му обича повече сина, в подсъзнанието му се заражда огорчение, вследствие на което синът не може да живее дълго време и умира… След смъртта на сина любовта на майката се прехвърля върху мъжа. Ако пък мъжът обича дъщерята повече от жена си, в последната може да се породи тъга, огорчение, вследствие на което дъщерята умира… За да се разреши този въпрос… се изисква от човека да се радва, когато види двама души да се обичат. ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА, 1933, с. 230.

Под смърт аз разбирам, когато човек умира и е недоволен, че умира. Някой, като умира, умира с радост, а някой, като умира, вика: „Помагайте.“ Този човек няма любов в себе си. ВЪЗКРЕСЕНИЕ, 1999, с. 396.

Смъртта се отличава от живота по това, че се придружава с вкисване, т.е. с разлагане. Когато човек расте и се развива правилно, вкисването е намясто. Това вкисване е приятно. Казват, че гневът е вкисване. Обаче, който се гневи, той работи. Престане ли да работи и да се развива, човек започва да се разлага. Това разлагане наричаме неправилно вкисване. При това вкисване настъпва смърт. Следователно работете, учете, да не дойдете до положение да превърнете естественото вкисване в неестествено. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 192.

Умирането, смъртта подразбират приготвяне за по-велика работа. Когато плодът узрее, той трябва да падне на земята и да умре, т.е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. Няма по-велико нещо от умирането, но когато става навреме. Да умреш, това значи да свършиш училище. Какво лошо има в това? РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ, 1941, с. 67.

Значи това, което не можеш да приложиш, създава условия за бъдеща смърт, както и за бъдещи ограничения. СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА, 1949, с. 212.

Всяко повторение, в което има еднообразие, носи смърт. По-страшно нещо от еднообразието няма. БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, 1934, с. 65.

Старият човек иска да направи нещо, да реализира някое свое желание, но вижда, че условия няма. Колкото повече остарява, толкова повече се приближава към смъртта. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 114.

Хората не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи животът ви. СЛУЖЕНЕ, ПОЧИТ И ОБИЧ, 1940, с. 84.

Ако не ядеш хляб, ти си вече осъден на смърт… Що е хлябът? Истинското знание. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, 1949, с. 125.

Придобитите знания трябва да се приложат. Не се ли приложат, те могат да уморят човека. Необработеното знание представя лед или сняг, който, приеме ли го човек в стомаха си, може да го умори. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО, 1939, с. 47.

Хората се ползват от храната дотолкова, доколкото съзнават, че Бог е в нея. Ако при храненето си те не внасят мисълта, че Бог е в храната, тази храна е гниеща и носи болести и смърт за тях. МАЛКИ И ГОЛЕМИ ПРИДОБИВКИ, 1936, с. 134.

Ако не знаеш как да ядеш и се задоволяваш с храна, каквато ти попадне, смърт те очаква. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, 1949, с. 28.

Хората умират все от тая лакомия, да имат много. СИЛА И ЖИВОТ, серия III, 1920, с. 95.

Много от сегашните хора умират от изобилие на блага… Те стават жертва на лакомството си. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ, 1944, с. 56.

От пресищане много хора са умрели… Съвременните хора аз наричам хора задънени. ЗАКОН ЗА КЪСИТЕ И ДЪЛГИТЕ ЛИНИИ, 1925, с. 15.

Една от причините за смъртта са многото нечистотии. Дали те са събирани съзнателно или несъзнателно – хората умират от тях. АБСОЛЮТНА ИСТИНА, 1949, с. 88.

Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред; колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в живота. ПО БОГА НАПРАВЕНИ, 1929, с. 128.

Щом не знаеш как да се чистиш, ще умреш. А щом знаеш да се чистиш, няма да умреш. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ, 2000, с. 480.

Който греши и не търси Бога, само той умира. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 388.

Умираме, защото нашите деди, прадеди и ние постоянно грешим, защото носим резултатите на своите минали прегрешения, които източните народи наричат карма, или закон за причините и последствията. МИРОВАТА ЛЮБОВ, 1919, с. 6.

Болният го е страх, когато е на умиране. Защо умира човек? Понеже е сгрешил някъде. Научил се е да мушка. Освен това, понеже има още ред слабости, човек заболява и умира. При слабостите си човек заболява от такива болести, от които умира. ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1998, с. 275.

Който мрази, той е осъден на смърт. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма любов към Бога. Има ли любов към Бога, човек е придобил вечния живот. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО, 1939, с. 43.

Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са страх, омраза, ревност и останалите отрицателни качества. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО, 1939, с. 43.

Хората умират по причина на тяхното големство. Ако знаеха да се смаляват, щяха да станат невидими и да избегнат смъртта. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК, 1946, с. 230.

Недоволството, безверието, безнадеждието, безлюбието, омразата, жестокостта умъртвяват човека. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 308.

Френологически е доказано, че когато у някой човек твърдостта и благоговейното или религиозното чувство са силно развити, а разсъдъкът е слабо развит, имате един фанатик човек, когото с нищо не можете да убедите. Когато една идея влезе в главата му, каквото и да му говорите, нищо не е в състояние да го отклони от нея, тъй си остава. Само смъртта може да реформира този човек. ЛЕКЦИИ НА МОК, 1923, с. 104.

Ако някоя жена обича мъжа си и той умре, то и жената отива след него. Или пък, ако мъжът обича много жена си, щом тя умре, и той умира. Това става, ако са много привързани. ВЛИЯНИЕТО НА ПЛАНЕТИТЕ, 1924, с. 26.

Щом двама приятели се сближат, техните астрални тела се свързват и енергиите от единия почват да преминават в другия, и обратно. Ако единият заболее, заболява и другият. Ако единият умре, и другият умира. ВЛИЯНИЕТО НА ПЛАНЕТИТЕ, 1924, с. 26.

Сега някои от вас може много да се обикнат. При сегашното положение е опасно да се обичат много. И аз ще ви обусловя това. Не си струва да ви обичат, нито да обичате. Защото, щом обикнеш някого, ти се свързваш, свързани сте. Ако единият падне, и другият ще падне, ако единият се дави, и другият ще се дави, ако единият умре, и другият ще умре. Двама души, които се обичат много, ако умре единият, и другият ще умре, той не може да остане на Земята. Остане ли да живее, той не може да говори за Любов. Щом обичаш някого и той умре, след него и ти ще умреш. Той замине, и ти ще заминеш. Не да заминете. Не трябва да заминавате, не трябва да правите връзки, които ще ви причинят ненужни страдания. Те ви спъват. Има едно несъзнателно спъване. Всеки един от вас трябва да бъде свободен, да може Божественият дух в него да расте и да се развива. Другояче, ако вие се свързвате с някое лице чрезмерно, той може да спъне вашето развитие. Някой може да спъне ума ви, някой – сърцето ви, а друг може да спъне волята ви. Туй може да стане несъзнателно. Следователно окултният ученик трябва да бъде свободен! Нито него да спъват, нито той да спъва. Има известни правилни отношения. Свързвания не трябва да има, докосвания трябва да има, но щом дойде законът на мисълта, всеки един трябва да бъде раздалечен, да има известна дистанция, за да може нашето съзнание свободно да манипулира. ЗНАЧЕНИЕТО НА РЪЦЕТЕ И ПРЪСТИТЕ, 1924, с. 22.

Неразумният живот всякога свършва със смърт… В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО, 1940, с. 109.

Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 75.

Ако не мисли право, той сам се осъжда на смърт. ЦЕННАТА ДУМА, 1941, с. 34.

Ако умът му не е силно развит, човек мъчно се справя с изобилието на своите чувства. Той няма достатъчно храна за своите чувства и желания, вследствие на което те са осъдени на смърт. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 113.

Вяра е нужна на човека. Без вяра той е осъден на смърт. ПЕТИМАТА БРАТЯ, 1949, с. 30.

Когато човек влезе от по-гъста материя в по-рядка, очаква го смърт; и обратно, от по-рядка материя като влезе в по-гъста, пак го очаква смърт – същият закон. ПЕТИМАТА БРАТЯ, 1949, с. 92.

Та по някой път хората пожелават смъртта. Има нещо по-страшно от смъртта. Смъртта не е най-страшното нещо. Човек, като започне да страда в този свят, че не му върви, казва: „Да умра, че да се освободя веднъж.“ Значи страданията, които има, са по-страшни от самата смърт. ЛЮБОВТА ДАВА ЖИВОТ, 1999, с. 554.

Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърцето да работят, човек е осъден на смърт. ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА, 1939, с. 80.

Щом нищо ново не те интересува, ти сам се осъждаш на смърт. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ, 1944, с. 6.

Дългият живот на детето зависи от майката. Каквото е било състоянието на майката като бременна, такова ще бъде и детето. Ако бременната жена носи детето си и не вярва, че ще живее много, детето наистина умира скоро. Каквото е вложила майката в детето си като зародиш, това израства… Същото се казва и за бащата. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 332.

Ако ти, роденият от майка и от баща, си позволяваш да ги отричаш, да отричаш капитала, който те са вложили в тебе, ти сам се осъждаш на смърт. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 405.

Когато бащата и майката се карат, децата почват да боледуват. Често майката казва: „Аз не искам вече тия деца.“ И бащата казва същото. И ако няма някой техен роднина да ги подкрепи, току-видиш: едното дете заминало, другото заминало и т.н. Там, дето има обич между родителите, децата са здрави. ЛЕКЦИИ НА МОК, 1927, с. 178.