Умиране

[Ани]

УМИРАНЕ

Човек, като изживее известно време на Земята, като си изкара работата, отива горе, като онзи, който цял ден е работил и вечер се прибира в дома си да почине. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 219.

Този човек, който страда при умирането, той не е готов за смъртта. СКРЪБ И РАДОСТ, 1999, с. 396.

Под „умиране“ ние разбираме, че човек, откак се роди, докато остарее, всеки ден умира. Всяко страдание е умиране. Умирането подразбира усмърдяване, което произтича от това, че човек постоянно се разлага. Човек постепенно се смалява, докато най-после се усмърди. Усмърдяването първоначално подразбирало превръщане от едно състояние в друго, но понеже този процес не става по някои благовидни начини, затова Господ казва: „Този човек трябва да премине от едно състояние в друго, затова турете го в една реторта, а вие стойте далеч от него!“ Защо? Защото усмърдяването всякога предполага оставяне на един излишък, който именно е причина за миризмата. САМ ИЗТЪПКАХ ЖЛЕБА, 1927, с. 7.

Ние наричаме умрелия човек лош, защото материята му се разлага и се превръща в миризливи газове. При разлагането на тая материя елементите се отделят и всеки отива на мястото си. Когато човек напусне тялото си, всеки елемент се освобождава и отива там, отдето е дошъл. Тоя процес наричаме гниене, разлагане, вкисване, ферментация. Това се извършва на Земята. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 77.

Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно. И ще се върнем пак с една придобивка. То е Божественият живот. Старият трябва да умре, да се откаже от старото и с онова, което е събрал, да се върне в онзи живот, който осмисля всичко. МЛАДИЯТ, ВЪЗРАСТНИЯТ, СТАРИЯТ, 1996, с. 6.

Сега и вие питате: „Къде ще бъде новият живот?“ Вън от тази болница, в която сега се намирате. Вън от туй болно тяло! Обновяване трябва да стане. Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва да умира. Какво е умирането? Излизането из болницата, излизането из болните тела навън, то е смъртта. И като излезеш из болницата, в този смисъл е едно освобождаване. Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво да живееш тук.“ Ти плачеш. Какво ще се прави извън болницата? Какво: не бой се, отвънка има хляб, има повече хляб, има повече братя и повече сестри, отколкото в болницата има. В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им. НОВОТО РАЗБИРАНЕ НА ВРЪЗКАТА В ЖИВОТА, 2000, с. 77.

Какво нещо е умирането? Има едно умиране. Ще престанеш да дишаш въздух. Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят. Ще престанеш да говориш. Да пипаш пари. Като умреш, младите момци няма да ти правят вече впечатление. Като умреш, твоите кредитори няма да те търсят. Ти ще се освободиш при смъртта от всички отрицателни страни, които спъват твоя живот. ПЪРВИЯТ МОМЕНТ НА ЛЮБОВТА, 1997, с. 52.

Като любиш Бога, ще приемеш еднакво и живота, и смъртта. Годините минават, а ти остаряваш, зрението и слухът ти отслабват, артериите се втвърдяват и ти виждаш, че краят ти наближава, близките ти викат лекар, дано ти помогне да поживееш още малко. Казвам: ако е дошло времето му, нека си върви. Той сам трябва да съзнае това и да каже: „Викат ме вече и аз трябва да си вървя, оставям богатството си на своите малки братя – червеите, нека си хапнат и благодарят.“ СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 20.

Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления. ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ, 1998, с. 181.

Няма нищо страшно в смъртта. Страшното седи в неразбирането. ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ, 1998, с. 93.

Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. СТЕПЕНИ НА СЪЗНАНИЕТО, 1939, с. 95.

Хората на новото учение трябва да имат туй самопожертване, то не е умиране. Човек, който се пожертва, той вече живее в душата на хората, в сърцата, той вече има живот, и тогава е истинският живот. Христос казва: „Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод.“ РАДОСТТА, 1999, с. 61.

Ето какво аз разбирам под думата „смърт“, „умиране“. Ако умреш, за да те забравят хората, това е умиране; ако умреш, за да те помнят хората, това е живот. ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1998, с. 494.