Последните часове и минути

[Ани]

ПОСЛЕДНИТЕ ЧАСОВЕ И МИНУТИ

Страшното в смъртта е колът, за който човек е свързан със Земята. Като умре, всички, които са свързани със същия кол, го теглят и той остава на едно и също място. Следователно, дойде ли часът за заминаването ви, скъсайте въжето, с което сте вързани за кола и тръгнете свободно на път. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 107.

Между физическото и духовното тяло има връзка и като се скъса, това е смъртта. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 218.

Няма по-велико нещо от смъртта, но трябва да знаеш как да умреш. Няма по-лесно нещо от отричане от богатството си, но да знаеш как да се отречеш. Някой се страхува, че трябва да се откаже от богатството си. Който лесно се отказва от богатството си, лесно заминава за другия свят. Ако не може лесно да раздаде богатството си, мъчно умира. Той хърка с часове, докато се освободи от тялото си. Множество същества го обикалят, докато най-после го оберат. В тоя смисъл смъртта не е нищо друго освен ограбване на човека от множеството. Човек вика, мъчи се, но никой не го слуша. Положението му е като бента на някоя река. Когато бентът се запуши, водата го разрушава. Колкото и да се чисти, бентът не може да издържи на напора на водата. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК, 1946, с. 194.

Той казва: ще умра вече. И започва да плаче, да иска животът му да се продължи, но колкото и да се продължи животът му, той все пак трябва да мине в другия свят. ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1998, с. 10.

И тъй, когато говорим за сърцето, ние имаме предвид главната двигателна машина, която движи живота. Щом машината спре движението си, животът спира. Казваме, че човек умира. Смъртта подразбира изгубване на живота за дадени условия само; при други условия животът продължава. Докато клетките живеят, смърт не съществува. ЗАКОНИ НА ДОБРОТО, 1940, с. 202.

Когато някой човек ще умре, той започне да почернява. Най-първо се изгубва червеният цвят, червените лъчи, после се изгубват портокалените лъчи, след това се изгубват жълтите лъчи, зелените лъчи, ясносините, тъмносините, виолетовите. Щом се изгуби и белият лъч, прекъсне се, и той замине за другия свят, няма кредит вече. Дотогава, докато в твоя ум съществуват цветните лъчи, изложението на Любовта, имаш шанс да живееш. Щом престане светът на краските да живее, ти трябва да напуснеш Земята. БЛАГОСЛОВЕН, 1998, с. 195.

Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“ и прочее. Четири-пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „Ха!“ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин. Не, като отивате на онзи свят, никой да не знае. НАУКА ЗА ЖИВОТА, 1999, с. 393.

И когато казваме, че човек умира, ние разбираме, че в него умира само онова, което не е Божествено. ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА, 1939, с. 137.

Казвате: „На какво мяза душата?“ Душата има красиво тяло. Като излезеш из физическото тяло, ще имаш друго тяло. Ще се погледнеш – с друго тяло. Красиво лице, ръце, крака. Ще дойдат ангелите и ще те заведат. Какво ще кажете, като се върнете при Баща си? Кажете ми сега. Какво ще кажеш на Баща си? Аз ако съм, ще кажа: „Бих желал да сторя повече, но не съм сторил. Бих желал да сторя повече, отколкото съм сторил. Можех да направя на Земята повече, отколкото съм направил. Няма да съжалявам, но в мене има съзнание, за бъдеще имам желание да сторя два пъти повече, отколкото съм сторил досега.“ НОВАТА МИСЪЛ, 2008, с. 730.

Когато човек е подготвен и влезе в духовното си тяло при смъртта, тогава е добре. Но ако човек излезе от физическото тяло и няма подготвено духовно тяло, в което да влезе, тогава е мъчнотията. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 2, 2000, с. 176.

В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст с бяла брада и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах?“ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса. „Сърцето е спряло, той е умрял“ – забележиха те и рекоха да ме погребат. Казах в себе си: „Нима това е смъртта?“, не можех да дам знак, че съм жив. Идват годеницата и баща ѝ и слушам, той я кани да поплаче: „Да кажат хората, че си го обичала.“ „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“ – отговори тя. А аз си рекох: „Ако Господ ме повърне в света, аз ще захвана друг живот; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и да не можеш да кажеш, че си жив!“ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това да те заровят жив. Най-голямо нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад! Ако бяхме чисти, щяхме да знаем кога душата е излязла из тялото и никога нямаше да имаме такива страдания. След като каже лекарят, че болникът не е жив, отведнъж хората рекат: „Вдигайте го!“ Ще му направят красив ковчег и с песни и музика ще го отнесат. СИЛА И ЖИВОТ, серия I, 1915, с. 35.

Когато дойде време на човека да умре, трябва да излезе. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 49.

Страшно е положението на човек, който е влязъл в областта на смъртта и не може да излезе оттам. ВЕЧНОТО БЛАГО, 1944, с. 165.

Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате от тялото си, когато пожелаете. И тогава няма да умирате от задушаване, както днес умират хората, но ще излезете свободно от тялото си. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 399.

Ако някой християнин сега започне да излиза от тялото си, той припада, бързо викат лекари да го спасяват. Оставете го да излезе. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 49.

Че кой не е бил изпъждан? Дойдат, хванат те и ти казват: „Ще излезеш вън от тялото си.“ Вие се молите, искате да ви почакат малко, но не ви слушат, казват ви: „Не, ще излезете навън.“ И като излезе човек от тялото си, близките му се успокояват, казват, че техният любим брат, сестра, мъж, жена или дете е умряло. Това е примиряване само. Никаква смърт не е това, не е умрял този човек. Да се мисли, че е умрял, това говори за вашите криви разбирания. НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО, 1999, с. 248.

Ние не искаме да излезем, но Господ ни тегли – трябва да излезем от физическия свят и да отидем в духовния, в който има много повече условия за развитието ни. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 48.

Виждал съм хора, които не могат лесно да умрат: когато дойде този час, те започват да ритат, не могат да се отделят от тялото си. Казвам: „Отпусни се, нека душата ти излезе свободно, под теб е само петнадесет сантиметра дълбочина.“ И близките на умиращия се страхуват от смъртта – те му дават лекарства, правят инжекции, за да продължат живота му още малко, но нищо не постигат. Пусни се от клона, под теб има дълбочина само петнадесет сантиметра! Изправи се на краката си и кажи: „Слава Богу, избавих се от голямото нещастие.“ Сегашните хора, като не разбират нещата, събират се около умрелия и казват: „Горкият човек, отиде си!“ Аз виждам, че умрелият е жив и стои на петнадесет сантиметра далеч от тялото си. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 31.

Между физическото и духовното тяло има връзка и като се скъса, това е смъртта. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 218.

При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете, събира се в горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява Духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща назад, но ако се скъса, отделя се. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 3, 2001, с. 207.

Ако някой загуби съзнание при умиране, то е, за да не се мъчи. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 3, 2001, с. 112.

Еди-кой си човек е мъртъв. Не, не е мъртъв той, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка. Когато умира, човек се прощава с всички свои клетки, ръкува се с тях, извинява им се и казва: „Ще ме извините, че докато бяхте у мене, аз не знаех как да се справя с вас, не знаех как да ви управлявам. Сега отивам при Господа да се уча, че като дойда втори път, да зная как да ви управлявам.“ НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО, 1999, с. 240.

Смъртта отнема всички сетива на човека, оголва го и той остава само като съзнание, в което като през калейдоскоп минава миналият му живот. Той съзнава, че някога е живял, работил, движил се, но е лишен вече от всякаква дейност. Спомня си, че имал баща, майка, но сега е сам, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нещо – ръце няма; да се подвижи – крака няма. ВЕЧНОТО БЛАГО, 1944, с. 165.

Какво представя смъртта? Смъртта ограничава човека от благата на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Страшно е положението на онзи, който се е ограничил от благата, които Бог му е дал. Той преживява състоянието на гладния, който се стреми към хляба, но хлябът бяга далеч от него. Той вижда пред себе си трапеза, пълна с вкусни ястия, но приближи ли се към нея, тя бързо се отдалечава. Дни и нощи той простира ръце към трапезата, но не може да се докосне до нея. Съвременният човек гони тази трапеза цял живот, без да я достигне. Днес иска да постигне нещо, утре – друго и в края на краищата обезсърчен, отчаян от живота, отпуща ръце и казва: нищо не постигнах. ВЕЧНОТО БЛАГО, 1944, с. 376.

Добрият, като живее, страда и умира, знае защо живее, страда и умира, а лошият не знае това. МИРОВАТА ЛЮБОВ, 1919, с. 6.

Какво ще стане с мене, когато спре сърцето ми да бие? Ще се пробуди твоята душа. Какво ще стане, когато спре работата на моя ум? Ще се пробуди Божественият дух. СИЛА И ЖИВОТ, серия III, 1920, с. 256.

Когато дишането и биенето на сърцето на физическото поле спре, душата почва да работи. СИЛА И ЖИВОТ, серия III, 1920, с. 255.

Когато човек дойде до умиране, кой е онзи, който може да му помогне? Той може да е заобиколен с много приятели, със свои близки роднини, но само тези живи сили вътре в природата, само тази велика Любов е, която може да въздигне духа и душата ни, за да разберем вътрешния смисъл на живота. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, 1924, с. 486.

Някои хора се боят от смъртта; обичат Господа, но когато дойде смъртта, търсят лекари – Господ не е с тях. Наближи ли смъртта, кажете: „Ида, Господи, приготви ми там друга работа!“ СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 193.

Човек трябва да казва: „Ние ще заспим, ще съблечем старите си дрехи, ще се изменим.“ Така трябва да се гледа на смъртта. Христос доказа на хората, че смърт не съществува. Той казва: „Радвайте се.“ Това значи: радвайте се, защото смърт не съществува. Ето, аз съм пак между вас. Разпнаха ме, но аз възкръснах и разговарям с вас. Бъдете свободни и не се страхувайте от смъртта. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, 1942, с. 90.

Когато праведен умира, окръжаващите го виждат облечен със светли, парадни дрехи. Когато се отдели от тялото си, тази душа тежи едва 5–10 грама… понякога тя олеква още повече, достига едва до един грам. УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, 1934, с. 26.