Погребване

[Ани]

ПОГРЕБВАНЕ

Умрелия човек събличат гол, окъпват го и след това отново го обличат. ЦЕННАТА ДУМА, 1941, с. 162.

Къде е отишъл? „На оня свят е.“ А колата върви отпред, а той подир колата и той се чуди горкият. Те го мислят, че е в оня свят, а той се чуди до какво дередже дошъл, да ти носят тялото, а ти подир. И те казват: „На оня свят е.“ Но това е свят на страдание, на голямо разочарование. НОВАТА МИСЪЛ, 2008, с. 720.

„Мисля, че остарях и ще дойдат един ден да ме погребат, да ме опеят и да ме заровят в земята, да ме оставят самичък.“ Никак няма да те оставят сам, но като на войник ще ти свалят дрехите само. Когато вербуват войници, нали техните обикновени дрехи ги свалят и ги турят в хранилището, докато изслужат? Като ги уволняват, свалят войнишките им дрехи, обличат ги с техните и ги пращат по домовете им. Ти в гробищата ще оставиш старите си дрехи. И няма защо да хващаш служители, които да опяват старите ти дрехи. НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО, 1999, с. 13.

Няма да ви опяват, да ви носят с колесница, да ви държат надгробни речи. НОВО РАЗБИРАНЕ, 1949, с. 129.

Сега, като умре някой, цяла процесия се вдига. Облекат се с черни облекла, плач, надгробни речи, доказване дали човек съществува след смъртта. СИЛА И ЖИВОТ, серия V, 1922, с. 479.

Защо се оплаква на гроба на умрелия? Когато оплакват някого, то плаче самият умрял, който е обсебил жена си, и тя почва да изрежда: „Михале, Михале, и на мене иде ред!“ Живите не плачат, а плачат умрелите. А който умира с вяра, т.е. в Христа, той не плаче и няма да го носят на носилка, а само ще си кажем „сбогом“. АЗ ВИ ИЗБРАХ, 1995, с. 140.

Когато умре някой християнин, поставят го в сандък, заравят го в земята и отгоре забождат кръст. След това близките му плачат, жалят, че не е между тях… Докато на една страна плачат, на друга делят помежду си наследството… Турците пък постъпват по друг начин с умрелия. Те го придружават до гроба, хвърлят го отвисоко в дупката, да разбере, че е заминал за другия свят, и се разотиват. Като си отидат всички хора, тогава го заравят. ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, 1935, с. 131.

Ще дойдем до ограничения. Смъртта ще дойде и ще те ограничи. Какво ще правиш? Когато тия хора те понесат, мислят, че си умрял, заровят те. Гледам умрелите, но някои не са умрели, казват: „Колко ангелско лице има.“ Но той не е умрял човекът. Гледам, много живи заравят. Те го заравят, пък той е жив още, не е умрял; като го заровят в земята, ще научи урока. Защото житото, като го посеят, като научи урока, израства. Онова, което не знае да израсте, умира. Та казвам: ако вие сте умрели и след като сте умрели, слушате да се говори за вас, че сте умрели, покрият ви с пръст в земята, вие оставате в гроба. Знаете ли какво е туй състояние? Адът е нищо. Казват: умрял, отишъл при Господа. А пък той е заровен в гроба и седи ден, два, три, излезе из тялото, пак дойде. Така е с тези, които се вампирясват. ОЖИВЯВАНЕ, 1998, с. 31.

А сега, като умре някой човек, ще му държат надгробна реч. Хубаво е и това, но не е право. Това е една крива идея, едно заблуждение НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО, 1999, с. 13.

Изпращат те на оня свят и като те погребат, всички казват: Господ да го прости. ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1998, с. 275.

Когато човек умира, той оставя своята мъртва мисъл, мъртво чувство и мъртва постъпка на Земята. Възприемеш ли неговите мъртви мисли, мъртви чувства и мъртви постъпки, ти веднага почваш да чувстваш онова голямо нещастие вътре в себе си. Съвременните изследователи показват, че черничевите и сливовите дървета, които са около гробищата, често са заразени: болестите на заровените там хора се предават на тази материя, която всмукват дърветата чрез корените си и минават в плодовете. При сегашните условия злото е там, където хората не го съзнават. Ако на Земята се увеличат грешните, те, като умират, оставят своите мисли в растенията и растенията, които ги възприемат от тях, заразяват се. Та грешните, като умират, оставят проказата си тук, до известна степен те се ползват, но за живите хора става зле. Сега някои са дошли до идеята да изгарят умрелите. По-хубаво е това. Мисля, това е една по-хубава философия. Но на Земята да се изгарят и да се събере и димът им, защото има друга опасност тогава, че като се изгори проказата, тя заразява чрез своя дим. Тази пещ тъй трябва да бъде направена, че газовете не трябва да влизат във въздуха, да не дишат хората заразен въздух. Според мен нито трябва да ги горят умрелите, нито да ги заравят в земята. Ако мене биха попитали, аз бих казал всички умрели да се поставят на студ 270°. Още не са дошли хората до такъв студ, наближават до 200°. Туй ще бъде едно спасително средство. Колко зверове вътре ще останат! Един ден, както казва Писанието, когато дойде времето, цялата земя ще се запали и изгори, тогава ще се ликвидира с всичко. Ние няма да бъдем на Земята. Но при сегашните условия – на студ. Ние не сме за горенето на хората. По-безопасно е горенето, защото при заравянето по-лесно се предава заразата. Но и единият, и другият метод нищо не допринасят. То е външна форма. Трябва да се проповядва една нова философия – по кой начин хората могат да се избавят от смъртта, по кой начин може да се продължи животът! ВЗЕМИ ДЕТЕТО, 1993, с. 152.

Днес земята е пълна с мъртъвци, тогава (в бъдеще) няма да има гробища и паметници. Умрелите ще изпращат на Луната, а на Земята ще останат живите, които могат да изпълняват Божия закон и Неговата воля. ДЕЛАТА БОЖИИ, 1940, с. 391.