Митниците

[Ани]

МИТНИЦИТЕ

Има ли нещо страшно в смъртта? Страшното е, докато минеш митницата. Митничарите ще те спрат, ще оберат всичко, което носиш. Както сме дошли на Земята, така ще отидем на оня свят. Нищо земно не можем да вземем със себе си. Всичко, с което си разполагал на Земята, е взето назаем. Ще оставиш земното и ще заминеш с празни ръце. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК, 1946, с. 152.

Знайте, че вие ще заминете на другия свят с празни ръце. Всичко, което имате на Земята и разчитате на него, ще ви се вземе. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК, 1946, с. 323.

Когато човек умре, нищичко от своето имане не може да пренесе от този свят в онзи. На границата има митничари, които всичко спират и задържат. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 173.

Човек заминава за онзи свят, както е дошъл, без никакви богатства, без никакъв имот. Материалните, физическите блага той оставя на Земята, отдето ги е взел. ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ, 1932, с. 14.

Като отивате за другия свят, ще оставите багажа си на митницата; малко багаж ще вземете със себе си. НОВО РАЗБИРАНЕ, 1949, с. 130.

Природата е точна и изпълнителна. Тя държи точна сметка за своите сили и не позволява да се изразходват напразно. Тя нищо не дава даром, но и нищо не взема даром. Тя дава кредити на хората, но ги следи как разполагат с нейните богатства. Един ден, когато напуснеш Земята, природата те спира пред своите митници и прави баланс: толкова си взел, толкова си дал и толкова дължиш. Като види, че не можеш да платиш дълговете си, тя те пуска да заминеш за другия свят, но условно. Сметката ти остава отворена и при второ слизане на Земята пак ще ти я поднесат да плащаш. МЕТОДИ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ, 1941, с. 94.

Една сестра дошла една вечер при мене, казва: „Учителю, позволи ми да си замина, да се самоубия.“ Не ти позволявам. „Защо?“ Ами ти си яла и пила толкова време, а сега трябва да плащаш. Чакай, няма никакво самоубиване, аз имам ниви, ще ги прекопаеш, ще ги разореш. Дотогава ни помен няма да има от самоубиване, всичките въжета са скрити. Аз зная какво значи това. Този дух, който е направил толкова пакости, сега иска да се провре незабелязано, че като отиде на друго място, и там да прави пакости. Досега аз плащах, а отсега – ти. Това е закон! Лесно е да кажем: да си заминем! Няма да си заминем, да се проврем, без да плащаме. Вие трябва да научите този закон. Някой казва: „Да умра!“ Ами знаете ли, че като излезете от тялото си, ще дойдете до една врата, дето вратарите ще ви хванат, ще ви оберат, ще ви вземат всичко, до иглица, нищо няма да ви оставят. Вие още нямате тази опитност. Някои, като умрат, все се крият, дълго време ходят измежду хората. Някой път ще трябва да минете през една баждарница[1], през втора, през трета – четиридесет и четири са те. Там ще опиташ много неща и като излезеш, знаеш ли какво ще стане с теб? Няма да остане никаква форма от теб, ще се изгубиш. Няма да знаеш какъв си и кой си бил – Стоян, Драган. Никаква форма няма да имаш! Няма да остане нещо, на което да се опреш. Няма да мязаш даже и на един лист, който вятърът повява из пространството. Ще дойдеш до положението на един пътник, който е изгубил пътя си, пред очите на когото всичко е мрак и тъмнина. ВОЛЯТА БОЖИЯ, 1925, с. 27.

Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свят. Затова казвам: по-добре не умирайте. Не че онзи свят е лош, но докато минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази Господ от тях. Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свят гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свят са като тия на Земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш – те са изпълнители на закона. И против тях има един начин. Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирниците на онзи свят, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето. Илия оставил на Земята само кожуха. Той минал за онзи свят благополучно, избавил се от бирниците. И вторият случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, това е бил Христос. Те Го хванаха, държаха Го три дена в митницата и после, като дойде възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат. За другите, за обикновените хора обаче ще има големи секвестори. Те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка. ТОЗИ Е ЖИВИЯТ ХЛЯБ, 1998, с. 412.

Гробът представя митницата, дето се преглеждат куфарите. Ако носиш багаж и с него отиваш на другия свят, знай, че непременно ще те претърсят и ще го вземат. За светията са необходими 40 деня за преглеждане на багажа, а за обикновения човек са нужни 45 години. Това е алегория, но вярна. Затова именно човек се готви още от този живот за другия. Още на Земята той придобива знания. НОВО РАЗБИРАНЕ, 1949, с. 129.

След като минете в друг свят, в друго едно състояние, туй, което вие не сте преживели, туй, което вашата душа не е преживяла, всичко туй ще слети като листата и у вас ще остане само вашето. И вий ще се намерите много обикновен човек. Тук може да сте първокласен философ. Има една книжка от д-р Миркович за духа на Виктор Юго. Колко знаменит бил тук, на Земята, а там бил много обикновен. Той сам говори за себе си. Защото мащабът в другия свят е друг. ПОСОКА И РАСТЕНЕ, 2002, с. 228.

На всяка митница ще го прегледат и ще му вземат по нещо. Щом му вземат всичко, пущат го съвсем гол, без нищо, със съзнанието само, че някога е бил нещо, а сега е нищо. Въпреки това, докато е на Земята, човек се суети, бори, кара се, търси правата си, иска слава, почести. Какво остава от всичко това? Нищо… Човек трябва да знае отде е дошъл и къде отива. Ако той знае, че е слязъл на Земята да се учи, това слизане има смисъл. Каквото научи, той ще го занесе със себе си. Никой не може да му го отнеме. Никаква митница не е в сила да отнеме знанието, което човек е придобил на Земята като ученик. Обаче, ако мисли, че е дошъл на Земята за развлечение, като на театър или на концерт, човек се лъже… Следователно, ако човек слиза на Земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слезе ли на Земята за развлечение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му вземат. ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, 1937, с. 293, 294.

Какво ще вземете със себе си на онзи свят? Вие можете да вземете само онова, което не могат да задържат на митницата. Това са вашите светли мисли, чувства и постъпки. Всичко непотребно ще остане на Земята. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 67.

След смъртта си човек се освобождава от всичко временно и преходно. СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА, 1949, с. 196.

Живейте на Земята, ползвайте се от благата на живота, но не си поставяйте за цел да занесете тези блага на онзи свят. Докато дойде часът за заминаването ви на онзи свят, вие трябва да сте се отрекли от всичко земно. В онзи свят има повече и по-ценни блага от земните. Не носете със себе си неща, които гният и се развалят, но занесете своите добри, светли и възвишени мисли, чувства и постъпки и благодарете на Бога за тях. Благодарете за всичко, което ви е дал. Благодарете и за страданията, и за радостите, които сте имали на Земята. Всичко ще се превърне на добро. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 87.

Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта. Като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. ПЪТ КЪМ ЖИВОТА, 1941, с. 49.

Сега, желая ви, като заминете за другия свят, да вземете със себе си своите светли мисли, чувства и постъпки, за да бъдете радостни и весели. След това ще се върнете отново на Земята, да учите и другите на това, което сте изработили и придобили. Следвайте пътя на свещената любов и няма да бъдете далеч от Царството Божие. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 67.

 

---

[1] баждарница – ж. остар. Помещение край град, където се събира налогът „бач“ за внасяни стоки.