На другия свят – разпределение

[Ани]

НА ДРУГИЯ СВЯТ – РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Заминаването от този свят може да го наречем издигане. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 219.

Когато отидеш в Невидимия свят, трябва да си готов. Ако не си готов, ще те върнат. Не всеки, който отива горе, е приет. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 211.

Един ден ще се яви пред Онзи, който го е създал, за да даде отчет за живота си – какво ще отговаря тогава? Божията светлина е толкова голяма, че всичките ви мисли, желания и постъпки ще се осветят, ще станат обективни, ще тръгнат след вас, както малкото дете върви след майка си – как ще се справите с това положение? Тогава ще разберете, че няма нищо скрито-покрито. Докато сте били на Земята, много неща сте скривали даже и от себе си, но пред голямата Светлина нищо не може да се скрие. Тогава ще разберете, че не е безразлично дали сте живели добре, или зле. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 292.

Религиозните хора се готвят, като заминат от този свят, да отидат в друг, по-организиран и съвършен. Ако от плодните дървета падат незрели плодове, къде ще отидат – ще ги изнесат ли на пазара, ще ги сложат ли на трапезата на някой богат човек, ще ги видите ли в джоба на някое дете? Незрелите плодове ще отидат при дънера на стъблото, докато изгният – за тях другият свят е затворен; незрелите плодове ще останат дълго време на дървото – тукашния свят, докато узреят. Следователно за неподготвените хора този и онзи свят е един и същ. Дълго време човек ще живее на Земята, дето ще се учи, ще расте и ще се развива, докато свърши развитието си. Тук той ще следва първоначално училище, после – прогимназия, гимназия и университет, и след това ще влезе във великата житейска школа да приложи наученото, най-после, когато завърши последната житейска школа, тогава ще влезе в организирания свят, наречен Небе. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 237.

Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Но човек, който е на Земята, той е на изпитание. Него само го изпитват, може ли да живее. И след като го изпитат ще го пратят на друго място. ПОСТИЖИМОТО, 1999, с. 67.

Като дойдеш при царската врата, ще те накарат да декламираш едно стихотворение или да кажеш някоя сентенция, или да изпееш една песен, или ще направиш някоя постъпка, за да те изпитат. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 221.

И на онзи свят не го приемат за ученик, ако не диша правилно. Като отиде на онзи свят, веднага ще го спрат пред райската врата и ще го накарат да прочете Добрата молитва с вдишване, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете плавно, с дълбоко дишане, няма да го пуснат в рая. БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ, 1940, с. 400.

Ако са изплатили дълговете си на Земята, ще отидат направо в рая. Обаче, ако не са изплатили дълговете си, много време ще стоят пред райската врата и ще хлопат, докато един ден отново слязат на Земята, облекат се в плът и започнат съзнателно да плащат дълговете си. Като изплатят дълговете си, като се примирят с всички хора, райската врата ще се отвори за тях. Това значи да придобие човек любов. Райската врата се отваря за онзи, който носи любовта в себе си и я прилага. РЕАЛНОСТИ И СЕНКИ, 1941, с. 175.

Един американски милиардер умрял. Понеже на Земята заемал все първи места, направо отишъл при свети Петър, да му отвори райската врата, да влезе в рая. „Почакай малко, трябва да се прегледа животът ти, да се види какви добрини си направил.“ „Съградих една голяма църква.“ „Благодариха ли ти за това?“ „Всички вестници писаха за мене.“ „Значи платено ти е за това добро. Друго добро направи ли?“ „Със свои средства построих един университет.“ „Как ти благодариха?“ „Пак писаха вестниците за мене, приеха ме за почетен член на университета.“ „И за това ти е платено. Спомни си да си направил някакво добро, за което да не ти е платено.“ Милиардерът напрегнал ума си и започнал да мисли. Най-после си спомнил, че един ден, като отивал в кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молела за някаква помощ. Понеже бързал много, нямал време да се спира, подхвърлил ѝ един долар. Бедната вдовица взела долара и той се освободил от нея. „Ето едно добро дело, за което трябва да се обърнем към Бога. Той да разреши въпроса.“ Отишли при Бога, разказали случая и Той отговорил: „Дайте на милиардера два долара и го върнете на Земята.“ ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ, 1944, с. 65.

Когато отидеш там, няма да те питат колко книги си написал, но ще разгледат дали ти самият си хубаво написана книга. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 220.

За ученика, като се изучи на Земята и е взел диплома, отиването му в онзи свят е благословение, в противен случай той не може да работи там. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 3, 2001, с. 207.

Една баба сънувала, че отишла на оня свят. Първото нещо, което видяла там, било една голяма маса, покрита с бяло, и пред нея седели няколко белобради старци с книга в ръка. Тя разбрала, че четат нещо, занимават се. Това я смутило, понеже не знаела какво да говори и как да се обърне към такива учени хора. Един от тях запитал:

– Бабо, защо си дошла? Знаеш ли да четеш и да пишеш?

– Не зная, синко, не съм учила.

– Щом не знаеш да четеш и да пишеш, ще носиш вода.

– Е, синко, цял живот носих вода на Земята, дотегна ми вече, а вие и тук ме карате на същата работа.

– Ако не искаш да носиш вода, ще се върнеш на Земята, да се научиш да четеш и пишеш. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 238.

Ще кажете: да заминем веднъж от Земята, да си поживеем и ние малко спокоен и красив живот. Не се отива изведнъж в ангелския свят. След заминаването си от Земята непробудените души минават през един преходен свят, дето няма още истински ред и порядък. Тук те престояват известно време според степента на своето развитие. Пробудените души обаче минават и заминават този свят, без да се спират. Оттук те отиват в ангелския свят – свят на разумност, свят на истина и красота, свят на любов, свят на вечна светлина. ПО БОГА НАПРАВЕНИ, 1929, с. 92.

Някой път вие сте недоволни от земния си живот. По-добър, по-красив от сегашния ви живот няма. Казвам ви: не бързайте да отидете на Небето. Сега Земята е Небе за вас. И като умрете, пак ще останете на Земята. Аз поне така виждам нещата. Едва погребете някого, а той ходи из София. Софиянците са тук. ЛЮБОВТА ДАВА ЖИВОТ, 1999, с. 15.

Вие казвате: „Отиде старият човек! Бог да го прости!“ Де отиде? „На онзи свят, на Небето.“ Който разбира нещата по този начин, той ще се намери в противоречието, в което изпаднал един вярващ, като слушал проповедта на един английски проповедник за онзи свят. Дъщерята на този вярващ наскоро заминала за онзи свят, затова той запитал проповедника: „Като проповядваш за онзи свят, кажи ми, моля ти се, де е моята дъщеря, която наскоро напусна този свят?“ Проповедникът отговорил: „Дъщеря ти е на Небето.“ Един от присъстващите в събранието, който седял близо до този баща, казал: „Господине, вашата дъщеря не е на небето, но в събранието при вас.“ Проповедникът казва, че дъщерята е на небето, но не я вижда. Богомолецът казва, че дъщерята е в събранието при баща си, и я описва каква е на ръст, какви очи има, каква коса и т.н.; същевременно той казва на бащата какво иска дъщеря му от него. Кой от двамата говори истината? Проповедникът твърди нещо, което не вижда, а богомолецът твърди това, което вижда и знае положително. НАШЕТО МЯСТО, 1932, с. 90.

Душата, която си заминава, ако не е свободна от земни връзки, остава тук, долу, да живее; за да отиде във висшите сфери, тя трябва да се освободи от всички земни връзки. Човек, който е много привързан към този свят, след смъртта си отива в по-лошия свят, а като не е привързан, отива в по-добрия. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 220.

Страшно е положението на обезплътнения човек, който живее с желанията си, но нито е на Земята, нито е на Небето. Това положение е подобно на човека в пустинята. Силното слънце го изгаря, жаждата го мъчи, а той е сам в пустинята, забравен от всички. Като знаете това, бъдете внимателни към своите желания и към себе си. Дойде ли в сърцето ви някое добро желание, вижте имате ли условия да го реализирате. Ако имате условия, използвайте ги, за да не се мъчите на старини. Пазете се от всички мрачни мисли, чувства и неразположения, които водят човека в крайности. Вие сте млади, здрави, силни, способни за работа и за учене. Защо трябва да се поддавате на песимистични мисли и чувства? Всички мрачни мисли са чужди, не са ваши. Вие сте ги приели отвън някъде. Някой ваш прадядо, заминал преди двеста години за онзи свят, понеже не е подготвен да живее там, лута се из пространството, докато дойде някой възвишен дух при него и му помогне да се прероди. СВЕТОТО МЯСТО, 1939, с. 143.

Някой човек е изчезнал от Земята и мислите, че е умрял. Вдовицата търси мъжа си, не знае къде е, а пък той е до нея от дясната ѝ страна и ѝ говори, но тя нито го вижда, нито го чува. И нему му е мъчно, че вече не го разбират, и той предава своята мъка на домашните си. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 3, 2001, с. 207.

„Дали скоро ще умра?“ Казвам: е, да умреш, хубаво е, но не те искат още. Не е добре да умреш, да заминеш от този свят, без да са те повикали, че да чакаш с години пред вратата на онзи свят. Ти чукаш, никой не те приема, ти чукаш, никой не те приема. Оттам ще ти кажат: „Не е време още да дойдеш в този свят, ще се върнеш назад.“ Това е лошото! Има много такива души, които се скитат между този и онзи свят, че не са нито тук, нито там. Това са били все отчаяни хора, които се самоубили. КОЙТО СЕ УЧИ, 1925, с. 15.

Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 36.

Осъдените на смърт, когато влязат в другия свят, стават по-опасни. Затова аз съм на мнение лошите хора да се турят в затвора, за да се превъзпитат и преобразят. СИЛА И ЖИВОТ, т. 2, 2006, с. 72.

Много хора, като умрат, ходят инкогнито между другите… Между другите хора са, но вие не ги виждате. ИСТИНСКО СЛУЖЕНЕ, 1927, с. 17.

Денем умрелите се чудят защо не ги виждаме и не ги познаваме, като ги срещнем, а нощем, като ги виждаме, говорим с тях. Срещате някой умрял и ти казва: „Добър ден“, а ти го отминаваш и му се струва странно. Той казва: „Толкова години се познаваме, защо не ме поздравява?“ Тези умрели, които правят това, живеят в един полуматериален свят, те не са се приготвили и с години живеят в него. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 217.

Заминалите, които не са събудени, живеят там в един свят на илюзии. АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША, т. 1, 1999, с. 219.