На небето. Какво добро ще занесеш?

[Ани]

НА НЕБЕТО

КАКВО ДОБРО ЩЕ ЗАНЕСЕШ?

Като отиде на оня свят, човек трябва да занесе нещо. Плод се иска от всеки човек. Трябва да е изработил нещо и да занесе изработеното със себе си, за да разберат каква нова работа да му дадат. Всеки човек представя нещо от себе си. Някой изработил плод, друг – извор, трети – ноти. Каквато форма да представя човек, важно е тя да бъде красива – да обърне внимание на съществата от Възвишения свят. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, 1942, с. 296.

Като отидеш на оня свят, с какво ще се похвалиш? Ако си художник, ще се похвалиш с картините си; ако си поет, ще се похвалиш с поезията си; ако си силен човек – със силата си. Докато е на Земята, човек може да се похвали с много неща; важно е какво ще занесе на оня свят. Ако си добър, истински педагог, ще се похвалиш с педагогиката си; ако си добър баща или добра майка и си отгледал добри деца, ще се похвалиш с децата си. Всичко това е на Земята. Какво можеш да занесеш на оня свят? Там можеш да занесеш само любовта си – нищо друго не приемат. Ако имаш обич, любов в сърцето си, ще бъдеш приет на Небето. НОВИЯТ СВЕТИЛНИК, 1946, с. 67.

Знаете ли какво правят умрелите хора? Когато умните, добрите хора умират, знаете ли какво правят? Знаете ли къде отиват те? Те не отиват направо на Небето. Те казват: „Ние имаме много работа, която не сме свършили на Земята. Ние още не сме живели за Господа, затова сега трябва да свършим тази работа.“ Тогава 100–200 души се събират около един беден, закъсал човек, на когото работите са много объркани, и започват всички да работят за него, докато го подигнат. Щом го подигнат, те го оставят свободен и му казват: „Хайде сега, служи на Бога. Иди да работиш за Господа.“ Като му направят това добро, те фотографират този беден, какъвто е бил отначало и какъв е станал сега, и с тази фотография те тръгват на Небето, да покажат как 100–200 добри и умни хора са могли да подигнат един беден човек. НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО, 1999, с. 126.

Ако умреш сега, и в онзи свят ще бъдеш какъвто си тук. Ще ви приведа един пример. Отива един английски мисионер във Великия океан на един остров. Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин. Бях владика. Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата. Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят?“ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят. Но когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно. Намерил точно тъй, както му е казал. Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика. Някой казва: „Като ида в оня свят, ще служа.“ И там, и тук трябва да обичаш… С любов и тук, и в оня свят е едно и също нещо. Та казвам: искам да влезете в оня свят с любов, и в тоя свят да влезете с любов, отколкото да чакате без любов и да идете в оня свят. Не ви желаят в оня свят без любовта. Любовта към Бога е всичко в света. ПЪТ НА ЗАЗОРЯВАНЕ, 1999, с. 644.