Безсмъртие – вечен живот

[Ани]

БЕЗСМЪРТИЕ – ВЕЧЕН ЖИВОТ

Човек трябва да надмогне смъртта със своята воля, със своите чувства и със своя ум. Сега от вас се изисква геройство. СИЛАТА НА МИСЪЛТА, 1998, с. 104.

Едно устойчиво първично съединение, то е безсмъртието. И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора. ХОДЕТЕ ВЪВ ВИДЕЛИНАТА, 1994, с. 35.

Всички същества от Слънчевата система се стремят да възстановят първичния си стремеж, първичното равновесие, които животът някога имал и впоследствие изгубил. Те работят за създаването на новия живот. Като изследваме нещата, ние виждаме, че природата е дошла до положение да тури равновесие в законите на света, да изключи смъртта от живота. Това значи, който умира, да не минава през такива големи мъчения, както сега. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ, 1949, с. 5.

Може да кажете, че всички имате Любовта. Да, хубаво е това, но трябва да знаете, че Любовта е от един вечен произход, тя не може да живее между смъртните хора. Безсмъртното не може да живее в смъртното. Дотогава, докато грешите, Любовта не може да живее във вас. Защо? Защото всеки грях е смърт. Например в даден момент един човек греши. Какво става с него? Той умира. После направи едно добро. Какво става в този случай с него? Оживява. Така той постоянно умира – оживява, умира – оживява, минава през редица такива последователни процеси, докато най-после намери великия закон, с който урежда всички свои връзки, които го поставят в състояние на безсмъртие. СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1926, с. 6.

Тръгваме за онзи свят от 32 хиляди трептения и дохождаме до 46 хиляди трептения в секундата – до света, достъпен за нашето ухо, и казваме: „Знаем дотук“; но като продължим оттук нататък, ние сме в тъмнота и казваме: „Това не познаваме.“ Като дойдем до червените лъчи, казваме: „Слава Богу, изминахме тази пустиня.“ А тази пустиня обема едно невъобразимо грамадно пространство между две граници от 46 000 и 428 билиона трептения в секундата. Всички онези неща, които хората не разбират, са за тях пустиня, в която нищо не расте, нищо няма. Когато Христос е говорил за „вечния живот“, Той е бил много внимателен. Той е попълнил всички междини, съединил е световете в едно цяло: духовния – със света на ангелите, Божествения – със света на Троицата, физическия – със света на човеците – душите. Затова Той казва: „Аз съм пътят от Истината за живота; Аз свързвам тия два свята и водя еднакво и към света на ангелите, и към света на Бога, на Истината. Следователно онзи, който Ме последва и тръгне по тоя път, който Аз ще му посоча, ще намери онова необходимо благо за своята душа – Божествения мир.“ Затова Той още казва: „Мир ви давам, Моя мир ви оставям.“ А мирът е чадо на Небето. Той е отгледан в жилището на Бога. От горното заключаваме следното: пътят – това е движението на Духа в разумното приложение на законите в Природата; животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитието на силите в Божествената душа; Истината – това е проявлението на Единния Бог, Който създава условията, при които човешкият дух и човешката душа могат да се стремят към нещо по-добро и по-светло в тоя обширен свят. СИЛА И ЖИВОТ, серия I, 1915, с. 259.

Във вечния живот, в любовта няма да има нито една сълза, няма да има умиране, а ще има заминаване. И когато поживея 100, 200 и 500 години, ще кажа на приятелите си: „Сега ще отида да посетя друг свят, други места и сбогом ще ви кажа. След време пак ще се върна. Там, където бъда, няма да има умиране, плач, погребения. Оттам ще ви пращам своите писма.“ СИЛА И ЖИВОТ, серия V, 1922, с. 479.

Новият свят ще бъде свят на Божествено Милосърдие, Кротост, Въздържание, на Справедливост. Ще бъдат задоволени нуждите на всички хора. Всеки народ ще бъде под смокинята и като капе смокинята, ще яде и ще благодари на Бога. Във всеки дом ще има пеене, свирене, изобилие. Няма да има прегърбване на хората. Като заминава в другия свят, ще каже: елате аз отивам на другия свят. Няма да има такова умиране, както сега. Казва, оставям тялото и заминавам. Вземете грижа за моите дрехи. След 10, 15 години пак ще се върна. БЛАГОСЛОВЕН, 1998, с. 153.

Не мислете, че смъртта е нещо естествено, в реда на самата Природа; било е време, когато човек е бил безсмъртен. И ние можем да не умираме. Но знаете ли в какъв смисъл употребявам думата „неумиране“? В смисъл да не грешим. Човек, който греши, всякога умира. МИРОВАТА ЛЮБОВ, 1919, с. 6.

Човек е създаден да живее, а не да умира. Откак смъртта влезе в живота, хората изгубиха своето първоначално равновесие. Когато умре някой, казват, че този човек заспал, т.е. починал. Може и без този сън. Човек трябва да излезе от областта на спящия живот, т.е. от смъртта, и да влезе в живота на безсмъртието, във възкресението. За да дойде до възкресението, той трябва да повярва, че любовта, знанието, свободата са отвътре, а не отвън. ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, 1935, с. 182.

Никой не може да избегне от закона на промените. Но зад промените седи един по-хубав живот. Зад промяната на гъсеницата седи пеперудата, а пеперудата носи нов живот. Зад старостта, зад младостта седи безсмъртието. Зад безсмъртието седи друг красив живот, който очакваме. Ние може да имаме този живот още сега в себе си, да предчувстваме това благо в себе си, което иде. То е реалното. ВЪЗКРЕСЕНИЕ, 1999, с. 213.

Помнете, пред вас се разкрива велико бъдеще. Това, което досега сте придобили, е нищо пред онова, което предстои да придобиете. Вие сте още в предисловието. Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. Това се отнася до оня, който сам може да излиза и влиза в тялото си. Остане ли хората да ви учат на това изкуство, скъпо ще платите. Може да излезете от тялото си и да не се върнете назад. Може и да се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали. Това е друга опасност. В тоя смисъл смъртта не е нищо друго освен разбойничество. Дойдат ли в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън. Обаче, ако вие владеете изкуството сами да влизате и излизате в тялото си, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове. Някой проявява любопитство, иска да разбере как става излизането и влизането в тялото. За да не задоволи човешкото любопитство, Природата е скрила някои неща от хората. ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, 1936, с. 119.

Новородените са вече в шестата раса. В нея няма да има вече умиране. Като дойде време да си отиде, човек ще се дематериализира, ще стане невидим. Няма да има гробища. Гробища ще има само за останалите хора, а не за онези от шестата раса. ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО, 1992, с. 308.

Животът и смъртта са в зависимост от спазването на великите закони на Природата. Ако спазва тия закони в абсолютен смисъл на думата, човек е дошъл до безсмъртието. Не ги ли спазва, той живее в областта на смъртта. ПЪТ КЪМ ЖИВОТА, 1941, с. 219.

Та казвам, новото учение в света е да слугуваме на тази обширната Любов, Любовта на безсмъртието; да слугуваме на Мъдростта, на знанието, на безсмъртието; да слугуваме на Истината, на свободата, на безсмъртието. Този, безсмъртния живот трябва да го добием още тук, на Земята, не като умрем. Не е въпрос за умиране. Ако е за умиране – ние сега сме мъртви. Не може да стават скокове. Трябва да се започне с микроскопическото подобрение. БЛИЗО И ДАЛЕЧ, 1997, с. 137.