Jump to content

Recommended Posts

СТИЛОВА КРАСОТА

Дълбокото вътрешно чувство, което специално занимава ума я сърцето на ученика, това е да придобие стиловата красота. Този усет в него му определя както място, така и устрем да придобие някои специфични за него възможности. Дълбоко в неговата мисъл, дълбоко в неговата душа, в неговия дук е желанието да има тези придобивки, за да бъде стилова красота.

Ученикът не може да приема нещата извън тази стилова красота. Ако става въпрос за някакво съвършенство, това именно е тази божествена стилова красота. Всички специални възможности за него съдържат тази способност - да определя какво е това стилова красота, защото човешкият дух се стреми към много области, т. е. той се проектира в многото области в голямата широта на битието.

Колкото повече е издигнато съзнанието на ученика, толкова повече неговият дух търси да срещне онова, което е върховно по битие, по естество, по същество. Това върховно, което може да импулсира всички способности, е стиловата красота.

Стиловата красота е най-възвишения светъл образ на ангелските същества, образ който ученикът не може още добре да си представи, защото още няма стил в себе си. Той е още безстилов. Има още разхвърляни неща, които не са добре съчетани, не са поставени на място и се явява една дисхармония, една грапавина. Когато навлезе по-дълбоко в областта на духовните същини, тогава той ще открие, що е това стил, що е това стилова красота. Най-върховният порядък, който Духът е можал да зарегистрира, това е да проведе в изпълнение по отношение будното съзнание, по отношение голямата святост и чистота на посвещаващия се, това е стиловата красота.

Казват обикновено стил - речта да бъде стилова, изразите да имат стил, поезията да има стил, композицията, словото, художеството, всичко да има стил. Специално за ученика обаче- се препоръчва не само да има стил, но да има стилова красота. Колкото повече се издига във висините, колкото повече завладява, върховните възможности, толкова повече пред него се очертават чертози, полета, светове, състояния. Тази именно красота подразбира стил.

Къде е този стил? Стилът е неговата вътрешна работа, а красотата е средата, в която той ще съзерцава вечното, идейното, божественото. Стилът е ученика, а красотата е божественото. Ако има за какво да се готви стилово, стилово да се построи, стилово да комбинира, стилове да хармонизира, това е за тази божествена красота. Не може ученикът да владее върховните тайни, ако няма стилова красота. Тайните сами по себе си под разбират откритие на истинските възможности на божествената способност като красота, като блясък, като трепет, като присъствие.

Ние говорихме в миналата среща за върховното усилие. Върховното усилие именно ще открие тази скрита възможност, т. е. ще улесни ученика по дух и по съзнанието ум и по воля, по мисъл и чувство да открие това изкуство, да открие стиловата красота.

Няма по-възвишено изкуство от стиловата красота. Където и да отправи своите сили, той не може да задоволи своя естетичен вкус, своя мироглед, ако не се срещне със силите на стиловата красота. Тях той търси. Те бягат като слънчевите лъчи. Често пъти съзерцаваш слънчевите лъчи в жълта краска, а след малко ги виждаш изменени в червена, синя, виолетова или аметистова. Така и силите на стиловата красота са така бързодвижещи, така бързопроникващи, че е необходимо и едно стилово съзнание. Всяка една специфична работа на ученика трябва да бъде провеждана стилово. Всяко едно размишление трябва да бъде стилово. Всяко едно движение, всяко едно присъствие, всяко едно слово на ученика трябва да бъде стилово.

Стилът е съвършенство на висшите духове. Стилът е най-съвършеното съчетание па божествените същини в неговия Дух. Следователно, не може ученикът без красивото небе, не може да живее без звездното небе, т. е. не може да присъства без стиловата красота. Тя е единствата, която която ще го движи, която ще го хармонизира с природните сили, с върховните закономерности и с върховния стил.

И тъй, ученико, бъди издържан стилово, за да проличи твоята природа, природа на красота, да проличи твоето движение, движение на красота, да проличи твоето слово, слово на сладка красота, да проличи твоята песен, песен на хармонична красота. Как хубаво и сладко допада на ухото, когато чуеш един сладък, меден глас, стилово издържан, който е наследил, който е въплътил стиловата красота.

Към това ученикът се стреми, макар че още не подозира какви са неговите перспективи в бъдеще, какви са и неговите възможности в бъдеще. Трябва да се срещнеш с ония същества, които са построени стилово, т. е. с ония същества, които са трепет на красотата. Докато не се срещнеш с тия същества, ти не можеш да бъдеш стилово построен.

Колко е важна, ученико, постройката, въплъщението на възвишения стил, на възвишената красота в твоите възможности. Няма по-важен и по-изискан стил от този на красотата.

И тъй, за да можеш да се подготвиш стилово, трябва да потече в теб словото на красотата. Цялото ти слово трябва да бъде красиви гами, красива хармонизация. Красотата да се въплъти в твоя ларинкс, в твоята мисъл, в твоя ум, в твоето сърце и с каквото и да се занимаят твоите същини, да бъде на базата на красотата.

Колкото повече стилово се подготвяш, толкова по-красиво ще виждаш света. Всички същества ще бъдат красиви за теб. Няма да има човек, който да не е красив, защото ще знаеш, че навсякъде присъстват божествените лъчи на живота, т. е. присъстват красивите съдини на Духа. Следователно, твоят свят ще бъде само красота. Твоята наука ще бъде стил.

Когато усвоиш това изкуство, тогава ще се срещнеш със съвършените сили, защото те са стилово издържани, стилово построени, стилово въплътени, стилово присъстващи, стилово действащи. Затова, когато предприемаш нещо, спри се и размисли, ще бъде ли това действие стилово, ще бъдат ли последствията красота; Щом бъде стилово действието, последствията ще бъдат красота.

Това е, което има да постигнеш. То е най-възвишеното постижение. С него няма да ощетиш нито природата, нито съществата, но ще бъдеш едно голямо благородство, една голяма радост, че си открил стиловия метод, който е съчетание на красивите действия и размишления.

Това е важното, което трябва да проличава в движението, в словото, в размишлението, в работата специално на ученика на Върховната вътрешна школа. Тук са съчетани и културата, и просветата, и композицията, и поезията, и художеството, и цялото посвещение.

Когато заживееш в света на тази красота, на тази прекрасна композиция, когато твоят дух има стилово движение, когато твоето сърце има стилово движение, когато стилово пулсира, то и самият резултат ще бъде красота. Ако един ученик на Върховната вътрешна школа не бъде стилово издържан, ако не присъства в него стиловата красота, какво присъствие ще бъде той? Ще бъде отражение. А в специалната върховна школа няма място за отражение. Там има стилова красота.

Със стила ще действаш, ще работиш, ще изучаваш, а с красотата ще се проявяваш. Единствено красотата е, която може да те представи. Тя е, която може да те прояви. Може да бъдеш умен, може да бъдеш способен, но нямаш ли стиловата красота, никое същество не би ти повярвало. Защо? Резултатът е красотата. Ако става въпрос да се представи истината, не можеш да я представиш без стиловата красота. Истината е самата стилова красота. Ученикът трябва да бъде същество на истината.

- Как да разбираме тази истина?

Тъй както е по същина, тъй както е по проява, по вещество, по идея. Това е истина.

- Но нали ние трябва да видим нещата?

Какво ще видите? По идея как ще ги видите? Не може да ги видите защото идеята е вътрешен процес. Ще ги видите по красота. Затова ученикът трябва да изработи чувството на красота в себе си. За да може да има това чувство, той трябва да бъде в контакт, във връзка с тия сили на красотата.

Къде ще ги срещне? Къде ще ги намери? Има ги сред човечеството, сред животинския свят, сред растителния свят, сред минералния свят, в цялата природа. Има ги тия сили и във възвишените полета. Те там са в съвършен стил построени. Тук, между човечеството и другите царства, нещата са по-разхвърляни и ученикът не може да открие стила, но колкото повече се издига във високите полета, толкова повече той наследява от способностите на възвишените същества, самата възвишеност на които представлява една върховна стилова красота. Когато става въпрос за възвишено същество, за светия, за ангел, за посветни, ученикът винаги трябва да има мярката - стиловата красота.

Това е новата култура, новата раса, новата епоха, които съдържат съвършенството в проява на Божия дух. За да могат да се овладеят тия институти на съвършенството, това подразбира много специалности, които дават стиловата красота. За да може да се изрази красотата на природата, необходими са поети, композитори, художници, мислители, философи, мъдреци и т. н. А за да може да се изрази върховната вътрешна красота на Божествения дух, необходими са още много възможности.

Така възпитан, така подготвен, така нахранен, така присъстващ, какво ще бъде състоянието на ученика? Едно прекрасно същество, една прекрасна проява, едно прекрасно явление, едно прекрасно присъствие. Прекрасното е сестрата на красотата. Красотата е проява в прекрасното и красивото в хубостта.

Хубаво, прекрасно и красиво. Ученикът най-напред трябва да стане хубав, прекрасен и тогава да стане стилова красота.

Когато разглеждаме така живота, съществуванието, присъствието на ученика, то не значи, че той трябва да се отчае. Не, това е неговият бъдещ стремеж, неговото посвещение, неговото усъвършенстване. Без красота не може да има съвършенство. Без стил не може да има съвършенство, както и без музика не може да има хармония. Музиката е, която прелива хармоничните сили в тоя и живот.

Но ще кажете: „Ако няма инструментална, вокална или друга музика, не същества ли хармония?“

Хармонията е проява на тия музикални сили. Ако не би имало музика, може и не би се говорило за хармония. Ако не би имало слово, не би имало мъдрост. Словото е, което изразява мъдростта. Може би мъдростта същества, но трябва слово да бъде тя изразена. Така е и с хармонията. Може би тя същества, но трябва тон, музика да я изрази. Това именно изразяване е върховен стил.

И тъй, първата способност която ученикът трябва да овладее, това е стила. Втората проява е красотата.

Но ще кажете: „Какво да правим, като не сме красиви?“

Не става въпрос за вашата физическа красота, но за вашите духовни прояви, за вашето духовно движение, за вашата духовна пластичност, за вашия духовен ритъм. Те трябва да бъдат стилова проява, стилова красота. Имате ли тази стилова красота, това стилово съвършенство и вашата физическа красота непременно ще последва. Не може стилово красив дух да присъства и да не даде едно божествено проявление. Там където присъства Божествения дух, там нещата са божествени. Те не могат да бъдат друго, освен стилово красиво издържани.

И тъй, ние говорихме, че ученикът трябва да познава съществата от възвишените светове. Сега ние искаме да го улесним. За да може да влезе във връзка с тия светли същества, с тия върховни същества, той трябва да има заложби. А тия заложби са стиловата красота. Богат, съвършен трябва да бъде речникът на ученика. С колкото повече думи си служи, толкова той става по-богат. А за да има повече думи, той трябва да е изучил върховната стилова реч. Щом е изучил върховната стилова реч, де намери много думи и то богати по красота.

Знаете ли какви богати по красота думи има в природата? Вие още нямате този език на природата. Ако бихте могли стилово да се подготвите и навлезете в глъбините на природата, които подържат нейния дух, нейния стил, нейната красота. Които имат много специфични мисли, много специфични определения и слово за природата. Някои от посветените са схванали тия неща и когато искат да опишат някое събитие на природата, загадките на природата, те отиват сред природата. Така е и с ученика на Върховната вътрешна школа. Неговото единствено място е сред девствената природа. Само тя е, която може да го обогати с много възможности.

Как ще се обогати ученикът? Как ще му говори природата? Той още не е видял специфичната работа на природата. Той още не е чул как расте житното зърно, как цъфтят цветята, как пониква тревата, как извират изворите. Трябва да бъдеш стилов поет, стилов художник, стилов мъдрец, да чувстваш, да виждаш, да изживяваш развитието, поникването, украсата на природата.

Докато ученикът не открие тия богати възможности на природата, той не може да насели възвишените светове, защото природата на възвишените светове е съчетание на много и много възможности. Тази подготовка обаче е придружена с върховни усилия.

Когато засегнахме въпроса за върховното усилие, ние имахме в предвид стиловата красота. За да дойдем до стиловата красота, трябваше да минем през много етапи, през много поделения, трябваше да изнесем ред размишления, трябваше да има една голяма, една дълбока специфична подготовка. И наистина ние вече я имаме. Имаме я. Вас имаме. Ние вече смеем да ви представим стилово, защото у вас се събуди онова нежно чувство, у вас затрептя един трепет и колко по-бързо ще постигнете стиловата красота, макар и да не знаете, че това е стилова красота.

Вие знаете стиловата красота само като съвършенство - да се усъвършенствате в музиката, в поезията, художеството, композицията и т. н. Съвършенството трябва да бъде стилово. По вашият, вътрешен стил ще ви познаят върховните същества. По вашият вътрешен стилов живот ще ви посети Върховното ръководство. Те са присъщи на техния дух, на тяхната душа. Стилът за тях е една върховна божествена възможност или закономерност .

Нека това у вас бъде закон - да бъдете издържани стилово и най-големите ученици най-големите философи, и светии на земята да се явят, да не могат да оспорят това ваше състояние.

Мислете за това. Непрестанно мислете, за да може да се свързвате с тия сили на красотата. Ние няма да кажем като някои от видните писатели, че красотата ще спаси света. Ние казваме, че чрез стиловата красота ще се постигне велико, съвършено посвещение.

Това са все съчетание, които са все дело. Както стилът, така и красотата са дело. Към тия дела ученикът трябва да обърне поглед, да предаде своето сърце, да ангажира своя ум. Всичко останало е разхвърляно. А какво може да има в безпорядъка? Всичко е каша. Кашата си е каша - объркано нещо. Ученикът трябва да бъде извън всякаква каша, да застане на оня пиедестал, на онова озарение и презрение, че всичко в него да свети, така да бъде просветен, че всичко да бъде изящно, стилово сложено, да няма нищо разхвърляно. Има ли нещо разхвърляно, той ще се бави - ще се коригира, ще се подготвя и т. н.

Сега за вас има добри условия, защото специално Върховната вътрешна школа ви помага. Тя ви съдейства и ви води, подсказва ви, нашепва ви, коригира ви. Тя се стреми да въведе порядък във вас, да ви създаде едно усъвършенствано състояние, който вие сте нарушили. Стилът трябва да бъде метод за час, а красотата - едно Божествено озарение, една мечта.

Замечтай за един върховен стил, Посвещавай се, за да постигнеш върховната красота. За върховните неща с иска върховен стил. За върховното състояние се иска върховна красота.

Бъдете по стил издържани, а по красота - съвършени. А за това се иска светлина и Дух. Светлината проявява красотата, а Духът проявява стила.

И тъй, за да можем да разбираме до колко Духът присъства вас, ще видим вашия стил. До колко се е въплътила светлинния във вас, ще видим вашата красота.

Да, ще се видим, ще се опитаме. Трябва да има изпити. Къде няма изпити? Виждате учебните заведения по цялата земя. Навсякъде има изпити. Как мислите: ако сте влезли във Върховната вътрешна школа, ще минете ли без изпити? Напротив, там е по-строго. Първият изпит ще бъде стила, а вторият - красотата. За другите сега няма да говорим, но когато се изкачите по-високо, когато станете светии. Другите изпити са специално за светиите. И светиите имат изпити. За да завършите едно светийско училище или една светийска школа, трябва да имат светийски възможности, светийски дарби, светийски качества, светийски характер.

Но да не дойде у вас мисълта: „Много дълга е тази процедура.“

Ти прие да бъдеш ученик. Щом прие, ще учиш.

Но може би пак ще дойде мисълта; „Кога ще завършим да станем учители?“

Ще дойде тази мисъл. Тя не може да не дойде, но сега целият ваш стремеж, всичките ви подвизи трябва да бъдат да станете стилово красиви, т. е. да въплътите на земята един стилово красив свят. Към това се е стремяло цялото посветено ученичество в миналото. Също и сега това е най-големият стремеж - ученикът да придобие върховен Божествен стил, а като резултат - върховна красота.

Не може да имате богати представи за красивото, за съвършеното, ако че сте стилово красиви. У вас трябва да се създаде едно ново чувство, една нова способност, които да определят движенията - дали те са силови, дали проявите са красиви.

Ние сега ви говорим от красивия свят. Ние ще застъпим и в бъдеще тази тема, защото до нея ви доведохме, тя е много съблазнителна. Не може без нея. Не можеш да влезеш в една възвишена среда и да те назначат да носиш вода, да извършваш посредствена работа или пък да те върнат назад. Вие, учениците на Върховната вътрешна школа не сте вече за посредствена работа. Тя ще бъде унижение за вас. Така ще я почувствате. Вие знаете разказа за старата баба, която отишла гора при посветените. Те я попитали какво владее и знае ли да говори на техния език въобще, а тя на всички отговаряла, че не знае. „Щом не знаеш, вода ще носиш“, отговорили те. Посредствена работа.

Върховни усилия се изискват специално за ученика, за да може да се представи като ново същество, като ново явление, като ново присъствие в битието. В битието трябва да влязат нови сили.

Сега не сте ли в битието? Още не познавате центъра на битието. Вие сте там някъде по повърхността, ограничени в някое кътче, затова вашата душа не може да знае за централното ядро. Там е смисълът на съществуванието. Ако ти не знаеш ядрото, все едно, че нищо не знаеш. Можеш да се ползваш само от радиациите на ядрото, но от самото ядро, от онова централно съзнание, ти не можеш да се ползуваш.

Ученико, всичко е лесно, когато си въз връзка с Върховното ръководство. Всичко е лесно, когато си придобил върховния стил. Няма мъчни неща. Не се отчайвай. Всичко можеш да знаеш, но твоята слабост се състои в това, че лесно се увличаш. Увличането е тегота, забавяне или нещастие, или пък невежество, а ти не трябва да бъдеш вече невежа, не трябва да бъдеш нещастно същество. Трябва да бъдеш едно свободно, хармонично, възвишено, благородно, интелигентно по стил и красота същество.

Защо ти говорим така? Защото си забравил за тия неща. Благодарение на твоето увличане, ти си ги забравил. Но дойдоха дни, дойдоха епохи и години, когато ти се напомня. Сега е такъв период, сега е такова разположението на възвишените сили към тебе, но недей да мислиш, че винаги така ще бъде.

Приготви се, стани стил и просветни като красота. Не са мъчни нещата. Търси във всяко едно явление и във всяко едно движение стил и виж хармонично ли е построено, има ли тон, има ли цвят. Виж какъв е цвета, от коя гама е тонът. Всичко теза добре преценявай. А можеш да го прецениш. Ти имаш тия способности. Твоето съзнание е вече доста много избистрено. То се освободи от многото отклонения, от много традиции, от много догми, от много влияния. Това е твоята най-голяма слабост, че попадаш под влияние. Защо? Защото твоят вътрешен духовен свят не е още стилово построен и още няма онази върховна, духовна красота. В теб има още някои миазми, има още някои неща, които дразнят върховното обоняние.

Това ви говорим, не да ви подценим, не да ви упрекнем, но да вземете мерки по отношение себе си, да бъде у вас всичко така стилово построено, така стилово поставено, че да няма несъвършенство. Хубостта е качество, блясъкът е качество, чистотата е качество. Те са наследени у вас, но не са проявени.

Но може би ще се каже: „Не можем да ги проявим в този свят между това човечество, при тия дадени условия в този живот.“

Не, ние оспорваме това. Това не е истина. Вие ще се проявите като достойнство. Кой ще пречи на вашето достойнство? Никой няма да пречи. Никой досега не е дошъл да ви каже: „Бъдете крадци, разбойници или убийци, а навсякъде сте чували - бъдете характерни, бъдете просветени.“ Цялата учебна система това определя.

Ще кажете, че социалните условия, социалният живот, прехраната, вашето физическо съществувание е, което ви диктува да не бъдете стилово издържани. в своята раста, където и да е тя, каквато и да е. Бъди стилов. Никой няма да се сърди, никой няма да те упрекне. напротив, всеки ще те уважава. Нека тази система се разрасне у вас, за да може да възприемете вибрациите на по-висшите системи.

Има ли по-висши системи от стила и красотата? Има, но за тях ще говорим по-нататък. Ние сме сега представители на стиловата красота между вас. Ние и представяме именно във Върховната вътрешна школа. Ние сме длъжни да ви дадем нещо.

Какво ще ви дадем? Каквото и да е то, трябва да бъде стилово издържано и красиво проявено. Нашето присъствие е една Божествена длъжност - стилово да ви подготвим, стилово да ви съпоставим и красиво да ви представим. Най-напред те ще видят стила. Няма да питат какво е било учението, каква е била доктрината, а ще питате какъв е стила и какви са резултатите от този стил и има ли красота.

Какво ще бъде твоето влияние? Стилово и красиво. Нареди се като стил и красота, като въплъщение на светлина и присъствие на Дух между светлите звезди. Само тогава що откриеш тайната на битието. Ако има нещо, което да е било скрито за теб, то е затова, защото ти не познаваш стила на звездите, стила на Първичното начало. Ти не познаваш и стила и Божия дух. Сега този Дух те въвежда, ти разкрива, те подготвя.

Много неща трябва да ти бъдат изяснени. Ти нищо не знаеш за миналите векове, нищо не знаеш за настоящето и съвсем нищо за бъдещето,

Защо не знаеш? Защото още не си стилово издържан, да присъстваш само като красота.

Че не си, ние не те обвиняваме. Имало е едни да ги наречем мирови причини, мирови събития, които са те поставили в това положение. Но сега Божественият Дух чука по твоята съвест, която проговаря чрез твоето сърне. Божественият дух чука на твоя ум. Твоят ум се проявява чрез твоята мисъл. Божественият дух чука и на твоята душа. Твоята душа се проявява и чрез твоето съзнание. Бъди един от най-издържаните. Коригирай своя образ.

Но ще кажеш: „Аз ли да го коригирам, когато друг е бил причина да бъде създаден такъв?“

Именно ти, духът, ще коригираш битието си. Тъй както Божественият дух се представя като стил и красота, така се налага и твоят дух да те представи като стилова красота. Не може другояче. Няма други пътища, няма други сорбони, други университети, други академии. Трябва да израснеш. Такъв трябва да се представиш.

Както виждаш, ние не те подценяваме. Ние идваме при теб такъв, какъвто си. Ние само те съветваме. Искаме да ти помогнем да влезеш в хармония, във връзка с ония възвишени същества, с ония чисти същества, които само чистота ще внесат в теб, които само блясък ще оставят в теб.

Жив е този свят. Присъствие е този свят. Трябва да бъдеш най-големия мистик. Да трепти пламъкът на мистицизма в теб, да гори огънят на космичния свят.

Че трябва огън, трябва. Че трябва пламък, трябва.

Че трябва движение, трябва, За да бъдеш добре познат, бъди стилова красота. Това е новото чудо за теб, Има много чудеса, но това е едно от върховните чудеса. Има чудеса, които за дадения момент извършват преобразование и толкова, Обаче това чудо е едно непреривно чудо, един непреривен възход, един непреривен във потик, един непреривен ритъм. Следователно, нека да следваме тази идея. Нека я въплъщаваме по-дълбоко в един центъра на съзнанието. Нека тя стане една централна идея.

Когато ученикът има централна идея, той вече има възможностите да проведе това велико изкуство на стиловата красота. Без централна идея ученикът не може да я проведе. Централната идея е промисъл. Тя е едно възвишено присъствие. Затова тя е фокус, който привлича възвишените идеи, възвишените чувства, възвишените постъпки, възвишените дела. А колко много са необходими те за теб.

Но ще дойде мисълта: „Все пак ние извършваме едно дело според човешките способности, според човешкия манталитет.“

Как мислите, слабо същество ли е човекът? Не е. Ние оспорваме това. Направи го, казват по образ и подобие. А щом има подобие, не е слабо същество, но ние казваме, че човек е повлиян. Той се е отвлякъл и сега е процес, сега е епоха на връщане, сега е време на работа.

Нека твоята работа се състои в това да постигнеш това изкуство - стиловата красота, да имаш стилове красив поглед, стилово красива усмивка, стилово красива обхода, стилово красиви отношения, стилово красиво слово, стилово красива мисъл, стилово красиво движение. Какво повече от това? Щом притежаваш върховната красота, ти вече си една възвишена композиция на Духа. Духът вече може да си служи с този тон или с тази вариация. Той ще си служи съзнателно, ще използува този тон и ще композира наново някои свои специфични възможности и същини.

Трябва да се композират някои същини на духа у вас. Тези същини са, които ще дадат стила и красотата. Без духовните същини не може да бъдете чудна, нова композиция. Щом е тръгнал по пътя на посвещението, това са първите неща, първите изпити, първите занимания, първите размишления, които ученикът трябва да има в предвид.

Това ще правите, не да се проявите между човеците, между близките и т. н. Ще трябва напълно да изоставите мисълта за личното проявление. Не личността ще трябва да проявите, но ще проявите върховната стилова красота. Досега ученикът се е спъвал в личността. Тя го е спъвала и още продължава да го спъва. И ние казваме сега; Ще проявиш не своята личност, не своя свят, но ща проявят върховната стилова красота, т. е. ще проявиш Божествената работа, а не своята работа.

Твоята работа е вън. Божествената работа е вдъхновение. Вдъхновението е непреривния стил на Божествената красота. Вдъхновеният ученик долавя вече друга субстанция, други сили. Те са от друг свят, от стиловия свят, от красивия свят.

Така поставени, вие ще изживеете едно чудно състояние. Ученикът няма да мисли какви последствия могат дойдат от външния свят. Него не го интересува външния свят. Външният свят е едно отражение за него, което има влияние дотолкова, до колкото е отражение на вътрешния богато устроен, стилово издържан свят.

И тъй, ученико, това е венецът на твоето посвещение. Венецът ти трябва да бъде красив, тъй както на всяка звезда венецът е красив, трептящ. Ти си научил от астролозите, че си във връзка със звездите, че звездите ти влияят. Щом звездите се занимават с теб и ти трябва да бъдеш представител на нещо.

Какво представляваш? Кога представляваш? А щом представлявай стилово красив свят, ще има въплъщение на светлината и присъствие на Духа. Интимната божествена работа на Божествения дух е да присъства. Интимната божествена работа на светлината е да се въплъти, да заеме място, да заеме пространство, да се запълни времето.

И тъй, вие сте на разположение на светлината и Духа. Следователно, като резултат трябва да бъдете и стилова красота. Когато светлите същества ви срещнат такива, ще има едно голямо тържество.

Към това тържество се стреми, ученикът за да може да се увенчае твоята душа с победата над плътта. Бъди вече само душа, а не плът, защото плътта е съблазън, разхвърляното, неустойчивото.

Използувай силите на плътта, за да подкрепиш и разцъфтиш силите на духа и на душата.

Бъди умен, бъди прекрасно умен, бъди чудно вдъхновение, за да бъдеш една богата заложба, един верен представител на величието, на славата на Бога.

Бог се проявява само на хора, които имат стилова красота. Той се прояви на Мойсей, защото Мойсей беше стилово издържан, стилово красив. Така беше и с Христа, защото Христос беше стилово издържан, стилово красив. Така беше и с Учителя, защото учителят беше стилово издържан, стилово красив. Така сега Божият дух представя Върховната вътрешна школа стилово издържана, стилово красива.

Нека залегне тази идея дълбоко във вашето съзнание. Никога не изпущайте в предвид, че сте сложени, че сте въведени в една стилово красива школа.

Нека се разцъфтява съзнанието и душата, които са представители на Школата. Нека тази Школа да изнедри из глъбините на божественото сърце най-красивите вариации, най-красивата хармония, най-красивата песен, за да запомните божествения стил, да се ползвате от божествения стил.

Предстои ви едно голяма, една необятна работа да проникнете все по-дълбоко, все по-тайнствено, все по-мистично в същините на Божествения дух. Само така Бог ще ви проговори. Тия същини ще ви подготвят стилово красиви. Бог никога не е говорил чрез грозотата по същина, по абсолютност той е абсолютната красота, абсолютния стил.

И тъй, съхранявайки тази идея за стиловата красота, нека вашият ум бъде бременен, нека вашето сърце бъде бременно, да расте тази идея във вашето съзнание, за да се роди стилово издържаният ученик. Вие сте сега в един преход от обикновения човек в стилово издържания ученик.

Ценете това призвание и всички ваши неща, всички ваши способности и таланти и качества ще бъдат една знаменита красота. В тази красота се съдържат всички добродетели. Ние няма да ги изброяваме, защото вие ги знаете. Само едно трябва да знаете: че те са вашия бъдещ стремеж към постижение на върховната стилова красота.

Вие виждате, че Бог е своето състояние е създал цялото миросъздание. Така и ученикът трябва да създаде от своя вътрешен свят един външен образ, който да има подобието на този вътрешен свят, на това вътрешно състояние. Божествената работа се състои в проявите. Ако нямаше прояви, нямаше да има свят. Божественият свят се състои в изявленията. Следователно, и ученикът трябва да се изяви. Ако бъде скрит, няма да го намерят. Ако една звезда не блести някъде в пространството, няма да могат да я открият астрономите. Те могат да кажат, че някакво тъмно тяло се движи в пространството, но ще даде ли резултати това тъмно тяло? Няма да даде.

Така и ученикът трябва да даде резултат в Школата, защото ученикът е школата. За да издигне школата, той трябва да бъде проявен. Трябва да има прояви, трябва да има творчество. Бог по начало е творчество. Такова е неговото начало. Ние не познаваме друго начало. Може да има в небитието скрито, но то за нас е незнайно, пък и не ни интересува, щом има едно проявено творение, което е толкова сложно, толкова абсолютно в своя стил и красота.

Вашето съзнание трябва да бъде стилово. Нали трябва да се въплъти светлината. А тя ще се въплъти в стила. Тя другояче не може да се прояви. Знаете ли как тя се проявява другояче? Ще ви напече и ще станете лениви. В печенето няма никакъв смисъл. Има смисъл, когато светлината ви даде виделина. Ако някой страда, страда от това, че няма виделина.

Кой има нужда от печене? Болният. А стиловата красота се нуждае от виделина. Вие още не може да прецените какво богатство се изразходва, колко много спокойствие се е нарушило. Тепърва когато заработите в тази идея - стиловата красота, ще видите, че вие сте най-стилово построени.

Нека другите ви видят такива. Вашата мисъл трябва да бъде всеки ден, всяка година, всеки век такава, че в нея да преобладава стиловата красота. Иначе не може да имате идеална представа. Разните религии могат да ви внушават една или друга философия, но когато вашата мисъл е стилова красота, никой не може да ви повлияе, защото стиловата красота е върховен принцип у Бога.

По начало Бог е красота, Бог е стил, Бог е съвършенство. Единствено ученикът на Върховната вътрешна школа може да проумее тази истина. За нея се иска космичен ум, мистична душа.

Защо космичен ум? Кой ще обходи космосите? Нали умът?

Защо мистична душа? Кой ще представи вътрешната същина? Нали душата? Най-после, трябва да има едно централно сърце, където да могат да се централизират идеите. Ако не се централизират идеите, не могат да се предадат.

Какво са идеите? Това е онзи Върховен промисъл, който е промислил за всички и го е вложил в сърцето. Макар човешкото сърце да не е поставено на централно място в човека, все пак то е център на духовната област. Под духовна област се разбира от кръста нагоре. Това е духовният човек. Долната част е физическия човек.

Но ще кажете: „Вие ни говорите, че Бог е стилова красота. Ами любовта?“

Понеже думата любов е станала вече прозаична, ние избягваме да я споменаваме. Ние ви я представяме като стилова красота. Ние ви казваме кое Бог обича. Бог обича стилово красивата. Там присъства той. Там където Бог присъствена, там всичко е стилово красива, всичко е светлинно. Всяко едно централно слънчево ядро, което дава светлина, е стилово красиво. Там Бог е заживял, там Бог се е въплътил.

Та, сега става въпрос, как да обърнем вниманието на Бога, че така някак си и нас да ни посети, и ние да почнем да светим като звездите. Там е изкуството.

Към това ви водят светлите сили. Знаете ли какво те жертвуват за вас? Обичат ви, прилагат цялата си любов и ви говорят за стиловата красота.

С този въпрос ние по-дълго ще ви занимаем. Той е много интересен и важен. То е една от най-съществените прояви на ученика. Иначе той може да се прояви като талантлив по музика, по художество о т. н., но ще бъде еднообразен, в една област. А ученикът трябва да бъде всестранно стилов, да може да долавя мислите, изкуството на големите художници, на големите композитори, на големите мислители, които се изпращат в пространството от другите светове. Неговото съзнание трябва да бъде стилово построено. Щом стилово е построено, ще дойде и красотата. А щом дойде красотата, ще се изяви светлината, защото където ходи красотата там е и светлината или светлината проявява красотата.

Това е богатство на ума. Сега умът трябва да започне да работи, да крои, да съшива, да съчетава нещата защото вашият дух много често е попадал под влияние. Там е неговата слабост, неговата грешка. Ние сега идваме точно затова, да можем така да го ангажираме, че напълно да влезе в ролята си и да започне системно да провежда нещата, стилово да ги поставя, стилово да опитва тази върховна красота. Той трябва да направи това.

Прекрасен е светът на далечното, на необятното. Ученикът има дълъг път да извърви, докато стигне далечното, прекрасното. Много школи трябва да мине, докато стигне до Абсолютното.

Казано е, ще дойде Духът и всичко ще ви научи. Никога Духът не е отивал без подготовка. Вие виждате как Духът е работил с учениците на Христа. Благодарение на тяхната подготовка, той доста много ги научи. Макар да се казва, че три години и половина са били с Христа, но това е било една интензивна работа. Той стилово ги е подготвил и действително Духът се въплъти в тях.

Но каква беше тяхната физическа съдба? Значи, все пак имаше един нестилово подготвен. Вие го знаете. Кой беше най-стилово подготвен? Йоан. Само на него се даде да знае за чудната стилова красота. Само той опита тази стилова красота.

Данаил, Йоан са стилова красота. Те са едни и същи духове - преродени.

Варна, 11.3.1957 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...