2. . Класическата красота

[Ани]

КЛАСИЧЕСКАТА КРАСОТА

Положителни трябва да бъдат мерките, с които ученикът си служи при определянето на реалните истини, на реалните качества, способности и същини. Трудно могат да се открият тия мерки, защото те се специфични вътрешни мерки, които мъчно могат де се притежават. Притежават ги високо издигнатите по съзнание същества, същества които са познати като завършили своята еволюция по отношение слизането си в материалния свят. Благодарение на тяхната подготовка, на тяхното будно съзнание, те са могли да овладеят някои същини от по-висшите йерархии. Една от тия същини е стиловата красота, върху която размишлявахме в предишната среща.

Тя ли е единствената, която най-вярно може да отмерва нещата? Ученико, тя действително е една от най-важните, защото за да придобиеш съвършената красота или както я наричат класическата красота, се искат големи усилия. Тия усилия включват в себе си цялата божествена наука, която напълно трансформира всички тела, всички двойници, през които минава ученикът. Така че, когато се казва красота, не трябва да се разбира обагрен с различни краски - червени, жълти, виолетови, сини и т. н. О, не. На някои може да се харесва жълтият цвят, на други червеният, розовият или синият цвят. Ние не говорим за такава красота, но за тази Красота която съдържа всички цветове, всички тенове. Затова казахме, че красотата е една от най-важните мерки.

Ако имаш тази мярка, веднага можеш да отмериш дадена същина, дадено явление или някоя проява в природата. Ти веднага нанасяш тази мярка и правиш своите заключения. Тогава бъди уверен, че тия знания няма да бъдат криви.

Ученикът трябва да се снабди с тия мерки. А за да се снабди е тях, трябва да изучава цветовете и тоновете, така да ги проучи, че да познава техните движения, защото едно забележете: всичко в природата, всичко в битието е движение. Няма нищо в застой. Следователно, ученикът трябва да познава тия движения.

От движенията се дава тонът, а тонът нанася краските. Трябва да има причина, за да се даде следствието. Следствието е цвета. Тонът е, който възбужда тия трептения на цвета и те го оформяват. Цветът в последствие оцветява тона. Цветният тон пък дава своя лирика, свои изживявания. Така че, между цвета и тона има една тясна връзка, резултатът на която е красотата.

Колкото и да се възхищаваш от едно красиво цвете, то не е така чутко в движенията си, както е тонът. Тонът дава звук, дава ритъм, дава постройка, надстройка, дава вдъхновение.

Защо? Защото действа върху някои специфични органи в самия ученик, когато цветето действа само върху два органа - върху обонянието и върху зрението. Тонът действа върху слуха и върху цялата психика. Цветето не може да събуди тия трептения. Виждаш го и ако има аромат, ще го опиташ. Ти изживяваш едно възхищение от неговото присъствие, но не можеш да изживееш ония вибри, ония движения, не можеш да имаш онова висше състояние, което може да ти даде тонът. Следователно, тонът напълно представя класическата красота.

Какво е това класика? От къде се е взела тя? Това подразбира, че някога, в много далечното минало, е имало същества, които са представлявали съвършената божествена красота. Говори се в митологията, че е имало богини и богове, които са били символ на красотата, и действително така беше.

Но ще се каже: „Нали човечеството е в еволюция? Защо щом в миналото в имало богини и богове, трябваше да се загуби тяхната красота?“

Има еволюция, но не забравяй, ученико, че има и инволюция. Понеже човечеството е попаднало под закона на инволюцията, затова се загуби тази класическа красота. Сега човечеството плаче за нея, мъчи се да възпроизведе някои класически неща, иска да ги хроникира, да им предаде енергия, движение, но всичко това е изкуствено, инволюционно, а не еволюционно.

Понеже така са поставени нещата в тази епоха, затова ние настояваме ученикът да има вече една класическа мярка за нещата. Тази мярка ще бъде класическата красота. В красотата той трябва да включва най-чистото, най-красивото, най-идейното, божественото, абсолютното.

Това е определението за красотата. Може би за обикновените хора на земята класическата красота да е относителната красота, но специално за ученика, който познава детайлите на битието, детайлите на природата, въпросът е друг. Той познава симетричните черти на лицето, познава симетричната постройка на тялото, познава хармоничните движения на тялото. Следователно, от всеки милиметър на постройката на неговото тяло се определя до колко той притежава класическата красота, т. е. ученикът трябва да се подготви за тази класическа мярка. Без нея не може. Тя е положителна мярка.

Но пак ще каже ученикът: „Със силата на своя дух, със силата на своята воля аз ще мога да проникна в тайните на живота.“

Вярно е, много герои са се явявали на света, освобождавали са народи, завладявали са държави, но тава не е същественото. Това е инволция. Да завладееш е инволция, а да украсяваш е еволюция. На ученика не му трябва да завладява. Той трябва да украсява. Той няма право да завладява, каквото и да е, построено по закономерността, но има право да го открие с класическата мярка най-точно, по всичките правила на естетиката, на изкуството, на тонацията, на науката.

Завладявайте тази мярка. Дано ни разберете. Тя не е обикновена човешка мярка. Това е мярка, определена от Върховното ръководство, т. е. от Върховния архитект, от Върховния художник. Негова е тя, но е проектирана в пространството към планетите, към слънчевите ядра. И благодарение на това, че тази мярка е проектирана в миналото, светлите същества които са посетили земята в качеството на богове и богини, са притежавали тази класическа красота.

Това са нови обяснения. Може би съвременната наука да ги обяснява по пътя на развитието, по пътя на наследствеността, това са други неща, други области. Въпросът сега е как е било в началото. Началото е било класика, а по пътя на инволюцията се е дошло до обикновеното.

Как да се излезе сега от обикновеното? Как да се ликвидира с обикновеното, това което е прозаично, това което тормози твоята нервна система, което е бреме е за твоя дух? Иска се едно велико изкуство, т. е. да се овладее изкуството на цвета и изкуството на тона. Овладееш ли цвета, ти ще оцветяваш тоновете, т. е. за теб ще се създаде вече една друга мярка. Нашето размишление е именно за тази мярка. Без нея не могат да се отмерват нещата вярно. Често пъти можете и дисхармониите да вземете за истинска мярка. Всяка една дисхармония е инволюция. Всяка една класика е еволюция. Следователно по пътя на еволюцията овладявайте класическата красота, за да може да имате най-положителната мярка, дадена от божествената ръка на Божествения дух.

Трябва да се постигнат нещата, трябва да има резултати, защото работата на Върховното ръководство трябва да се наложи, в смисъл, трябва да се разкрие.

Как работи Върховното ръководство? Какво преви то? Мисли ли, присъства ли, дирижира ли, въобще, каква е съществената работа на Върховното ръководство? Това е много интересно.

Може ли ученикът да задава тия въпроси? Той може да допуща тия, така да ги наречем волности в своята мисъл. За да ги допусне, има причина.

Кои са тия причини? Да намери причина и във Върховното ръководство, понеже Върховното ръководство не го е спряло в неговата инволюция. И какво става сега? Върховното ръководство спира вече ученика в неговата инволюция и го подема към еволюция, т. е. наново възстановяване из класическата красота, наново създаване на богините и боговете, наново завръщане в царството на цветовете, на тоновете, наново привеждане от царството на образите, към царството на подобието. Понеже Върховното ръководство завръща вече ученика, затова то му дава и нова мярка, т. е. дава му така да се каже и жезъла на силата, на властта. Този жезъл е именно класическата красота.

Защо е необходимо някаква си класическа красота? Може би тя е станала причина човекът да попадне под закона на инволюцията?

Да, има нещо подобно, има нещо вярно. Красотата подразбира един завършен процес. И понеже е завършен, той започва отново.

Това е логично по отношение на творчеството, на сътворението, но по отношение на контрастите, по отношение на инволюцията, има загуба. Затова Върховното ръководство завръща специално ученика. Достатъчни са тия опитности, които той е придобил при сътворението. Той е носил тухли, камъни, кал, вода, пренасял е големи тежести, но дойде време да бъде изведен от този Вавилон, т. е. отново да придобие първичната си красота.

При носенето на вода и вар, на камъни и тухли, слънцето . много го е пекло и го е обезформило, някои класически черти са заличени и се се появили нови груби черти. Забележете в обикновения живот, колкото повече човек се занимава с груба работа, толкова повече се очертават по неговото лице груби черти.

Правете своите изводи, своите заключения. Ученикът трябва за излезе напълно от тази среда. За него има вече една мислеща среда, една художествена среда, музикална среда, научна среда. Там ще търси той класическата красота. Но когато я намери, тя ще трябва да му послужи като абсолютна мярка, за да не би наново да бъде върнат във инволюционния Вавилон.

Докога ще става това завръщане? Ще става дотогава, докогато наново се придобие абсолютната класическа красота.

За къде ще послужи ученикът като класическа красота? В сътворението на по-висшите сфери, на по-висшите царства. Там то ще служи.

И какво ще носи? Камъни и кал ли или вода и вар? О, не, духовните светове не се строят с камък, вар, вода и дървета. Духовните светове се строят със светлина. Той ще носи светлина.

- Толкова слънчеви ядра има, които изпращат своите лъчи, има не са достатъчни да се построят тия светлинни светове?

Всеки един слънчев лъч представя от себе си един адепт, който пренася светлина. Следователно, всеки един ученик представлява един адепт, който трябва да пренася светлина, за да може да се пресъздаде в абсолютност светлинният свят. Когато ученикът се почувства такъв, вече излязъл от тази среда и поставен в друга среда, освободен от грубия труд, и поставен във великата работа, той ще има вече тази абсолютни класическа мярка и с нея навсякъде ще може. Тогава неговите нерви няма да бъдат така грубо опънати. По тях ще потекат светлинни енергии. Няма да има задръстване, запушване. Движението ще бъде равномерно, хармонично, поетично, музикално, оцветено.

Това е, което ученикът има да постигне с новата мярка - да ответи себе си и да попадне в най-верния абсолютен тон на живота.

Животът му трябва да бъде най-верния тон, да няма никакви примеси, а да има една абсолютна чистота. Това е именно класика.

Това се все мерки за ученика. Тонът, цветът, светлината, енергиите, движението, това са в-е мерки за ученика. Ние няма да говорим за по-ниските мерки, например за неговата усмивка, за неговия поглед, неговия слух. Това са все мерки, но класическата мярка е най-вярната мярка. Посредством нея великите същества са създали музиката на земята, художеството на земята. С нея са създали лицето на човека. Навсякъде ще видите как тази мярка е нанесена в съвършените субекти. Навсякъде е нанесена тя.

Ученикът трябва да се научи да отгатва къде на дадено същество е поставена в най-голяма точност тази класическа мярка. Само така той ще се обогати с едни абсолютни положителни знания, които са знания на Върховното ръководство, на върховните същества, на светлите сили.

Когато ви занимаваме с тия същества, ние не искаме от един път да станете като тях. Ние искаме да имате техния начин на работа, техния метод на работа, да познавате техните мерки, защото без мярка никой строител не може да направи нищо. Мярката за ученика е астрологическия метър, астрономическия метър, светлинния метър. Затова, ученико, колкото повече се проявяваш сред природата и битието като класическа красота, толкова повече ще те вземат за една вярна, положителна мярка в битието, т. е. в устройството на светлинния свят.

Прояви се като такава мярка, защото казва се: „Който се насили, той ще грабне царството Божие.“ А ние казваме: който се издигне до тази висота, той е представител вече на царството на светлината.

Когато засягаме въпроса за класическата красота, ние имаме не само желанието, защото да желаем е малко, но да въведеш, да откриеш някои способности, някои специфични за светлите същества мерки, които да се предадат на ученика, за да си служи той с тях.

Какво ви предаваме сега на вае? Физически мерки ние няма да ви дадем, защото светлината не си служи с физически мерки. Няма физически метър, който може да измери светлината. Как ще я измерите? Тя не е от третото измерение. Дори и от четвъртото измерение не е. Тя е от 5, 6, 7, 8, измерение. За да откриеш четвъртото измерение, трябва да имаш трите измерения. Трябва да има противодействие, за да се изяви действието. Следователно, ученикът трябва да има мярката на светлината. Той ще я открие в класическата красота по земята. А това подразбира един голям възход, едно пълно преобразование - да излезеш от закона на инволюцията и да се втопиш в закона на еволюцията.

Та сега, ученико, имаш да развиваш някои способности, които са заспали още в теб. Тия именно способности трябва да се проявят като класическа красота, да бъде за теб всичко красота, че и дисхармонията да схващаш като красота, и тъмнината да отгатваш като красота, защото ние казахме в миналото: ако не би била тъмнината, не би се видяло звездното небе.

Виждате как ученикът вижда в тъмнината красотата на звездното небе, т. е. всичко около ученика трябва да бъде измерено с класическата мярка. Тя е най-вярната. Няма друга. В каквато и друга мярка да вярвате, каквато и друга наука да учите, нямате ли тази класическа мярка, тази класическа красота, нищо не може да се достигне.

Но ще кажете: „Защо винаги ни се говори, ето, това е последното и най-ваяното.“

Ние така поставяме нещата, даваме на всички неща такава цена, до като дойдем до Абсолютното. А преди да се дойде до Абсолютното, са многото класически красота.

- Много ли са?

Защо? Ние го свеждаме до една: класическата мярка;

Чрез кой орган ученикът ще представи тази мярка? Чрез своите вътрешни духовни усети. В ученика има нещо, което е въплътено като усети на Духа: слух на Духа, обоняние на Духа, осезание на Духа, виждане на Духа.

- Но това не е ли душата?

- Е, да, нещо подобно на душата. Трябва да има едно избистряне на този усет в ученика, за да се отдели лекото, ефирното, прозрачното от грубото, животинското. Трябва да дойде тази класическа способност.

Кой ще я проведе? Ще я проведе съзнанието.

Но преди то да я проведе, кой ще я проведе? Присъствието на Върховното ръководство. То е единственото, което ще я проведе в полето на съзнанието. Затова се апелира към ученика да прави опити да бъде винаги във връзка с Върховното ръководство. Той не трябва да се отчайва и да казва: „От къде да зная, кога мога да бъда във връзка с Върховното ръководство и дали това Върховно ръководство ще ме предпочете, когато аз съм в инволюционната среда?“

Ученикът се въвежда вече в една нова среда, т. е. във Върховната вътрешна школа. Следователно, неговата среда вече не е инволюционна, а еволюционно, светлинно върховно присъствие.

Така поставяме ние въпроса и то ребром. Няма какво вече да се вайка, да се заблуждава, да се отклонява, да противоречи. Единствената съвършена мярка по отношение на Върховната вътрешна школа, това е класическата мярка, която се изразява в класическа красота.

Но това не трябва да отчайва ученика. Той може би ще се погледне не огледалото и ще каже: „Колко груби черти имам. Кога ще мога да залича тия груби черти и да се прояви класическата красота, класическите черти?“

Когато един велик художник създава една картина, краските са груби, но в неговия вътрешен свят картината е съвършена. Ето защо, когато устройвате своя вътрешен свят, нека тази класическа мярка, тази класическа красота бъде импулса за преустройството ви на външния ви свят, на физическия ви свят. Нека тия мерки да доминират във вашия външен свят, т. е. във вашето тяло.

Че трябва да има красиви линии тялото, това е вярно. Плодът представя дървото, но дървото е, което съдържа плода. Макар дървото да е грубо, плодът е класически красив, класически сладък, класически ароматичен.

Така е. Колкото и да е грозно вашето тяло, колкото и да е грубо, нека даде класически вътрешни способности - една прекрасна, красива мисъл, едно прекрасно, красиво чувство, едно прекрасно, красиво движение, едно прекрасно красиво обоняние и поглед, един изтънчен, префинен слух, една възвишена, класическа походка, една възвишена светлинна класическа усмивка. Да няма груби очертания във вашето лице. Нека те се заличат от присъстващите светлинни цветове.

Това е поезия. Ние ви говорим на поетичен класически език. В тази област можем да ви занимаваме доста много, защото ние се ползуваме от класиката, от класическото устройство на небесните светове, на висшите светове. Ние можем да ви представим еманациите, илюстрациите, хармонията, жизнените постройки и т. н. и т. н., но какво ще ви ползва всичко това? Може би ще се обезсърчите, като кажете: „Там е така, но какво е с нас?“

Ще дойде ден, когато специално ще се занимаваме с тези неща.

- Кога ще стане това?

Когато вече не се бунтувате, когато напълно дойде светлината, когато напълно овладеете мярката на класическата красота. Тогава можем да ви говорим за възвишените светове, за прекрасните същества, за идеалното устройство, за прекрасната музика, за божественото изкуство, за божественото съжителство, за божествената култура и посвещение.

И да ви говорим сега за това, то ще се сметне за утопия. Но това е действителността, това е истината. Това ще ви каже проникващият божествен усет във вас. Той вече ви говори и затова вие се бунтувате, затова сте неспокойни, затова възбуждате нервите си. Но ние апелираме: колкото повече се овладяват нервите, колкото повече се успокояват, толкова повече ще се съкрати процесът за създаване на този класически усет или на тази класическа мярка в ученика.

Такъв е животът, такова прекрасно цвете е животът - ароматично, вкусно, сочно, обагрено, тонирано. Животът на ученика е тонация, цветя, зрение, блясък, симфония, класическа красота.

Щом се завърши един цикъл от едно състояние, започва ново състояние. Така е и по пътя на инволюциятя, и по пътя на еволюцията. Вие имате цялата призма на нещата. Вае се намигате сред един природен свят. Имате и инволюция, имате и еволюция. Можете ли да определите кога тварите по земята са в еволюция, кога са в инволюция?

Законът е строг, неумолим. При благодатта обаче вече и яка закон на еволюция и на инволюция. Там се минава в състояние на благодат.

Бог излъчва субстанции от себе си, но никога не намалява. Той е все един и същ. Колкото и де излъчва от себе си, не намалява. И това излъченото от него, това сте вие и ние. Но това излъченото в инволюция ли е? То е един процес на творчество. Затова се казва: Бог погледна, видя себе си и се зарадва, защото друго не същества извън него. Макар и да се говори сега за някакъв тъмен дух, за някакъв дявол, но освен Бог, няма друго. Когато лозарят отива при       лозата, какво прави? Отрязва я. Но какво става с лозата? Тръгва в еволюция. Определя й се нов свят с всичките му блата.

Същото е и в основата на божественото творчество. Процесът е същият като с лозата. Казват: дяволът реже, дяволът сече. Но в последствие идват добрите плодове, сладките плодове.

Понеже е дадена свободна воля, има и своеволие. Представете си, че със своето своеволие паднете в някой кладенец. Ще кажете може би, че така е било писано. Може да е било писано, но ако си разумен, няма да паднеш. Има такива психически ями и в живота. Има и падение.

Къде е горе и къде е долу не може да определиш. Когото е ставало нужда да се населят някои планети, някои вселени, изпращали са ангелски светли същества, които да пресъздадат флората, фауната, да пресъздадат жизнеността на тази планета. Тия същества започват работа. И понеже инициативата е тяхна, при устройството закъсняват да се върнат. Значи, те се считат в инволюция. Когато завършат своята работа, започва еволюцията.

Така беше и с вас. Вие бяхте в инволюция и сега ви поставят в еволюция.

Какво е еволюцията? Еволюция е Школата. Тя е, която ще ви подготви. Тя е, която ще ви даде методи, знание. Без школа, без учител не можете. Следователно, щом си в Школата, ти си в закона на еволюцията.

Кога ще излезеш от закона на еволюцията? Когато целият станеш класическа красота.

Теософските школи твърдят, че инволюция за възвишените същества не може да има, а окултните школи казват: щом има престъпление, може да има деградация.

Защо? Защото законът е строг. Ако не би било така, не би се обяснил божественият ред и порядък. Планетите, това са все същества. Има сако Дух, само живот. Бог се е прелял във вселената само като Дух и светлина.

Ако не бяха тия същества, които стигнаха до най-голямото сгъстяване, щяхте ли да имате земята? Защо? Било е необходимо да се украси звездният свят.

Представете си сега един рудничар, който отива да разкопава земята. Щом разкопава земята, рудничарят в инволюция ли е или в падение? Той руши, но отива като работник. Той работи, търси нещо. И какво намира? Да предположим, че намира сребърна или златна руда. Изважда я оттам, претопява я и я пречиства. В какво състояние е той?

Да продължим нататък. От този метал той прави едно оръдие за убиване на хората. В какво състояние е сега? В падение.

Тия положения се явяват в развитието на съществата, затова съществата трябва да бъдат вече разумни. Те трябва да имат вече една класическа мярка. Понеже рудничарят няма тази класическа мярка, той се деградира. Няма значение дали са богове или богини,

И тъй, когато става въпрос за някакъв дявол, това са въплътявания на духове. Създават се планети, т. е. създава се подножия на царските синове, на светлите същества. Понякога пращат тия светли същества да извършат една тежка, една трудна работа. Те минират тази планета и я пращат във въздуха. Става пръсване. И какво става? Образуват се ценни, богати метали, които в движението си в пространството, падат в някоя друга планета като метеори. Съществата там пък ги изравят като скъпоценни метали.

На пленената Земя има много духове от други планети и затова става това неразбиране. Различните раси, това са все духове от различни планети. Ако земята не придобие слънчевата светлина и нея това я очаква.

От кого зависи? Зависи от земния дух, който трябва да приюти светлите същества на земята - да не бъдат гонени и преследвани вече. Идвали са такива светии същества, но са бивали гонени – Мойсей, Конфуций, Христос и др. Ето защо, за да може сега земята да получи този светещ образ, да може да издава вече светлина, трябва да има светлинни същества, които са пълни с енергия и която изпращат на земята.

И земята един ден трябва да излъчи такава светлина. Ако не - съдбата й се знае. Има и други методи на провеждане. Това са закони.

Варна, 25.3.1957 год.