Кратка биографична справка

[Ани]

КРАТКА БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

На 29 юни 1864 г. (11 юли нов стил) в едно Варненско село се ражда Петър Константинов Дънов. Той е наследник на два възрожденски рода, живеещи с умовете и делата си за реализирането на физическата, църковната и образователната свобода на българите. Негов баща е свещеник Константин А. Дъновски (18 30 - 1918), а майка му - Добра (ок. 1840 - ок. 1883) е дъщеря на възрожденеца чорбаджи Атанас Георгиев (ок. 1805 - 1865).

Младият Петър Дънов учи в училището на родното си село, после във Варненската гимназия и продължава образованието си в богословския отдел на Американското Методистко Научно - богословско училище в Свищов (American Methodist Episcopal School of Theology and Sciense).

В периода 1888 - 1892 г. учи в Семинарията „Дрю” в град Медисън, щата Ню Джърси, която по това време е едно от най-елитните учебни заведения от този вид в света. От 1892 до 1894 г. завършва Теологическия (Богословския) факултет на Бостънския университет, и учи допълнително една година медицина. Съвременни биографи отбелязват факта, че 17 години от живота на младия Петър Дънов са посветени на светско образование, което е забележително много за онези времена.

През цялото време на следването си в Америка Петър Дънов не се разделя със своята цигулка и продължава да музицира. В американския печат от това време има кратки съобщения и отзиви за негови солови концертни изяви в методистки църкви през лятото и късната есен на 1891 година: Изпълнението на цигулка беше на много високо ниво и целият концерт имаше рядко въздействие върху всички присъстващи любители на хубавата и изискана музика.

В края на 1894 година, като възпитаник на Богословския факултет, преподобният Петър Дънов от Бостънския университет изнася в Бостън и Ню Йорк няколко проповеди и лекции в методистките църкви.

В началото на 1895 г. Петър Дънов тръгва за България по маршрута Ню Йорк — Ливърпул (Англия). Пристига в Ливърпул на 2 3 януари 1895 г. и през ранната пролет на същата година се прибира в България. Установява се във Варна. Следват две години, посветени на просветителска и обществена дейност, както и публикуването на книгата му Науката и възпитанието.

На 7 март 1897 г. след мистично преживяване във Варна, Петър Дънов приема призванието си на духовен Учител. До 1900 г. се свързва с първите си ученици. В периода 1901-1912 г. обикаля България, изнася публични сказки и прави антропометрични изследвания на българина, съставя книга със стихове от Библията, подредени по своята вибрация като терапия със светлина, цвят и слово.

На 29 март 1914 г. Петър Дънов изнася първата официално стенографирана неделна беседа Ето Човекът, с която слага началото на цикъла беседи Сила и Живот. Там излага основните принципи на Новото учение на Бялото Братство. През 1919-1925 г. пише статии в списание Всемирна летопис, извежда свои ученици да посрещат изгрева на Слънцето в местността „Баучер”, като я кръщава със слънчевото име „Изгрев“ (днес едноименен квартал на София); продължава да изнася публични беседи.

На 24 февруари 1922 г. в София Учителя[1] Петър Дънов слага началото на духовната Школа на Бялото Братство. В следващите 22 години той ежеседмично изнася беседи пред няколко специални класа, продължава неделните беседи, изнася извънредни лекции, съборни беседи, извежда своите ученици на планините Витоша и Рила.

В над 140 песни и мелодии Учителя представя уникална нова музика, която служи за пробуждане, лечение и усъвършенстване на човека и света. Той създава неповторимата практика за физическо, психично и духовно развитие Паневритмия, в чието първо публикувано описание за първи път официално се подписва със своето духовно име - Беинса Дуно. През целия си период на духовно просветителство, Петър Дънов приема посетители - от видни общественици и учени до скромни работници и селяни, които съветва, напътства, вдъхновява, пробужда, лекува, спасява, утешава. В тези трудни и бурни времена на две световни войни, балканска война и няколко национални катастрофи, хиляди българи и дори чужденци намират в неговото слово, в Паневритмията, музиката и в трансформиращо му присъствие сила и вдъхновение за красив, достоен и възходящ живот.

Неговият богат земен път, изживян в служба на Великото цяло за благото на българите и на цялото човечество, завършва на 27 декември 1944 г. Този момент е и начало на времената, през които дистанцията на времето и промените в идеите и живота на човечеството дават все по-ясна представа за величината на неговите учение, творчество и дело.

---

[1] Поради съществуващото правописно правило прозвището Учителя се изписва с кратък член независимо от службата си в изречението. В някои от текстовете на настоящото издание е употребена пълната членна форма: Учителят, когато думата е подлог в изречението. Поднасяме на своите читатели текстовете в автентичния им вид.