Учител

[Ани]

УЧИТЕЛ

Единственият Учител, Който учи хората, е Бог. За да ги учи, Той взема една или друга форма. Някога Бог е видим, а някога - невидим.

Невидимият свят е пращал и праща благовестители до всички народи в света. Явяват се те като велики хора, тъй ги наричам аз: „гении“, „светии“, „Учители на човечеството“, да благовестват.

Христос е един Велик учител и в каквато форма и да го посрещнете - във форма на жена или мъж, във форма на дете или слуга, Той всякога може да ви покаже пътя на Истината. Нека остане във вашия ум тази мисъл, че Бог е един. Учението може да минава през много чучури, но изворът е един; може да има много движения в света, но изворът е един.

Обикновените закони изискват от учителите известен ценз, известен изпит пред комисия, и след това излиза заповед за назначение, т. е. за официално встъпване в длъжност; и в духовния свят е същото -човек трябва да чака, докато Божественият Дух го осени и упъти. Онзи, който не е осенен от Духа Божи, няма право да учителства, защото ще престъпи Божествения закон.

Учителя

„Оставаме с впечатлението, че преди да получи духовното си Посвещение и да поеме мисията си, сякаш подготвяйки се, П. Дънов е проучил, обхванал и осмислил не само духовните, но и интелектуалните постижения на своето време, намирайки в тях опорните точки, върху които да надгради една нова, цялостна философия.“ ³¹

Д-р Мария Кисова

философ

* * *

„През 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотеричната наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят.“ ⁷¹

Георги Томалевски (1897-1988)

писател, есеист и белетрист, публицист

* * *

„Божественият дух слиза върху него на 7 март 1897 (стар стил). Така новораждането на Учителя чрез Духа започва от тази дата.“ ¹⁹

Мария Тодорова (1898-1976)

музикант, пианист

* * *

Алфиеро Бертоли (1887-1976) е млад италианец, тръгнал да посети Индия, за да постигне духовно знание и посвещение. На път за там, в Одрин среща своята бъдеща жена. Впоследствие със семейството си стига до град Пловдив. А до Индия се оказва, че няма нужда да ходи, защото в България в лицето на Петър Дънов намира своя духовен Учител. Остава в България като един от най-преданитему ученици. ⁷

По спомените на Анина Бертоли

* * *

През 1910 г. в Мюнхен основателят на антропософията Рудолф Щайнер в разговор с Боян Боев му казва, че на славянството е определена велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Съветва го да се върне България, защото там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен Посветен. Боян Боев се вслушва в този съвет и се завръща в България, където скоро среща Учителя Беинса Дуно и става един от най-приближените му ученици до края на земния си път.^{22 и 72}

Боян Боев (1883-1963)

писател, биолог, педагог, публицист, стенограф в Школата

Боян Боев (1883 -1963) е писател и педагог с богати интереси, намерили своя израз в публикации от областта на историята, културата, педагогиката, психологията, биологията, езотеризма и космогонията. Той владее френски, немски и руски език. Преди Балканската война е студент в Мюнхен. Впоследствие завършва Софийския университет със специалност „Естествени науки" и след това учителства известно време в различни градове на страната. Той е добър стенограф, дълги години неотлъчно е до Учителя Петър Дънов и записва негови публични лекции, мисли и изказвания в провеждани разговори, води богата кореспонденция.

* * *

Д-р Уейн Дайър пише за Учителя Петър Дънов:

Той е „един от наистина великите Учители, които някога са ходили сред нас“ ⁷⁸

* * *

„Петър Дънов е, мисля, единственият велик българин едновременно космополитен и много български.“ ⁴⁸

Проф. Андрей Пантев

Историк

* * *

Един от най-образованите българи възрожденци, живели в България през 18 век е д-р Георги Миркович (1826-1905) - лекар, придобил докторска степен по медицина, академик на БАН, борец за свободата, църковната и образователна независимост на българите, общественик, просветител. Този впечатляващ ерудит, човеколюбец и родолюбец избира за свой духовен наставник по-младия от него Петър Дънов. От висотата на своята невероятна биография д-р Миркович изразява най-високата си оценка за идеите и способностите на Петър Дънов като го приема за свой духовен Учител.

„Петър Дънов е най-универсалния духовен Учител на двадесети век - това, което Хегел нарича световна историческа фигура, чиято значимост ще бъде осъзнавана постепенно през следващите векове.“ ²⁴

Дейвид Лоримър

английски писател и лектор

„В световната културна история няма по-високо признание за мъдрост, човещина и достойнство от понятието Учител. Петър Дънов, световноизвестен и като Беинса Дуно, заслужено носи тази титла на духовно благородство и културно мисионерство. В нея е много силен етическият момент, тъй като в нравствената интертекстуалност на понятието Учител е заложено иманентно разбирането не просто за предаване на знания, а за възпитание като култивиране на човечност.“ ³⁵

Проф. дфн Ерика Лазарова

* * *

Каква е картината на световната сцена във времето, когато се появява Учителя Петър Дънов? Този въпрос журналист отправя към проф. Андрей Пантев, а той отговаря, че това са времена на войни, убийства и разочарования, когато насилието, робството, войните се приемат дори и в Европа, и продължава: „Тогава се появява Учителя с неговото вселенско магическо обаяние - то няма нищо общо с леви, десни, с политика, партии и прочие, затова и аз съм тук при вас, който не съм дъновист, дори минавам за ляв, но съм дошъл да му се поклоня и чрез вас да изразя своята почит към него.“ ⁴⁸

Проф. Андрей Пантев

Историк

* * *

Световноизвестната българска треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева споделя:

„Леля Ванга казваше: „Чети Дънов, той е истината“ (...) Той е един от световно признатите учители на човечеството, по-точно признат от хората, които имат сетива, които вярват, че света и вселената са нещо доста по-сложно и като материя, и като организация, от това, до което човешкият интелект може да се докосне.“ ⁵⁹

* * *

„За всички ученици и външни посетители беше ясно, че очарованието, което Учителя събуждаше в душата на своя събеседник, идваше направо от неговото присъствие. То се струеше като флуид - един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереността, че в обширното и разбунтувано море, където царува недоверие и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да кажеш всичко и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните истини. С Учителя можеше да се приказва съвсем непринудено и за най-обикновените случки в живота. Винаги беше интересно и полезно това, как той от най-баналните неща във всекидневието можеше да извади мъдра поука и да я внуши на събеседника си като спонтанно изказана сентенция.“ ⁷¹

Георги Томалевски (1897-1988)

писател, есеист и белетрист, публицист

* * *

„Един българин обиколил много страни, за да проучва религиозните и окултните течения в света. Той отива в Япония през 1936 г. и се среща с Онисабуро Дегучи, водач на мощното духовно движение „Оомото”. Той казал на Дегучи: „Кой е истинският път? Аз намирам вас за истинският Учител”. Дегучи му отговорил: „Аз съм ученик, а не Учител. Учителят е в България”. Тогава му показва портрета на Учителя Петър Дънов и го пита: „Познаваш ли това лице?“ Българинът казва, че не го познава. Дегучи му казва: „Този е истинският Учител“. И му дава съвет, като дойде в България, да се срещне с Учителя.“ ²⁸

Сава Калименов (1901-1990)

писател, преводач, печатар, книгоиздател

* * *

Известен факт е, че създателят на бойното изкуство айкидо Морихей Уешиба в духовен аспект е повлиян от Онисабуро Дегучи.

„През 1932 г. в Холандия, в град Оммен се състоя един от най-интересните и дори драматични събори на Теософско-то общество. В замъка Ерде и около него в набързо построени бараки и палатки са били събрани теософи почти от всички страни. На този събор е присъствал и брат Атанас Димитров. Тогава е била произнесена знаменитата и високодоблестна реч на Кришнамурти, в която той е съобщил на събраните от всички страни последователи на теософията, че той не е мировият учител, когото те очакват, защото идването на такъв учител те си представят съвсем формално, съвсем церемониално и придружено от външни овации, лишено от духовна глъбина. Това слово на Кришнамурти дойде като голяма, неочаквана изненада за всички теософи по света. То разруши известни напластени илюзии около представата и появяването на един учител в света. Това според схващанията на учениците на Бялото Братство е явен показател, че теософите нямат правилно отношение към Христа и Неговата Мисия. Във връзка с този събор и особено поради речта на Кришнамурти, Учителя каза следните думи: „Кришнамурти излезе много по-честен и по-благороден от средата, в която работеше“. Пак по този случай Софрони Ников - тогавашен представител на теософското общество в България , който присъстваше на този събор в Холандия, казал на нашия брат от Айтос Георги Куртев следното: „И аз бях на събора в Холандия и чух речта на Кришнамурти. Когато след това си позволих да го запитам има ли на земята въплътен учител, той отвърна: „В България.“ ^{69 и 71}

Мария Тодорова

музикант, пианист

Георги Томалевски (1897-1988)

писател, есеист и белетрист, публицист

* * *

Георги Томалевски (1897-1988)

писател, есеист и белетрист, публицист

„Ако един събеседник с чувствителна душевна организация би имал щастието да бъде в по-близък контакт с Учителя и да приказва с него по някакъв въпрос, би бил достатъчен само един час, за да усети необикновеното в неговото присъствие. В духовното „поле“ на неговата същност противоречията намираха бързо разрешение. И не само от думите, които ще чуе натовареният с някакви грижи или съмнения събеседник, а от самото присъствие на Учителя, което е всъщност алхимическото претворяване на състоянието. Така както на човек, който преминава от хладна, смразяваща сянка в огрятото от слънце място, става по-топло или както една магнитна стрелка в друго магнитно поле с интензитет по-голям от интензитета на земното магнитно поле заема едно ново положение, така в присъствието на Учителя строят на една мисловност може да се промени и онова, което до този момент е било песимизъм и разочарование, може да се превърне в надежда и доверие. Има факти и явления в живота, за които не се прави анализ. Той е безполезен, тъй като съставките на явлението са от друг ирационален порядък и не се долавят от нашата раздробяваща мисловност. При всичките необозрими за нас възможности на Учителя, той показваше пред нас само онова, което ние можем да проумеем. Той говореше външно простичко, без да търси словесни ефекти и без никаква мистификация. Така той искаше да мислят, да приказват и да постъпват неговите ученици, когато се наложи това.“ ⁷¹

Георги Томалевски (1897-1988)

писател, есеист и белетрист, публицист

Георги Томалевски (1897-1988) е писател, есеист, белетрист и публицист. През 1925 г. завършва физика и астрономия в Софийския университет. Интересът му към литературата надделява и на тридесетгодишна възраст получава награда за най-добра литературна творба със студията си „Душата на Македония“. Той е сред първите изтъкнати наши есеисти и един от основателите на Есеистично-то общество в България. През 1922 г. се запознава с Учителя Петър Дънов, приема учението му и се приобщава към основаното от него духовно движение.

* * *

„Даниел Цион (главен равин в Софийската синагога) е поканен да посети Учителя Петър Дънов. Впечатлен от начина на живот в общността на Бялото братство, той възприема някои съществени елементи от учението на Петър Дънов като вегетарианството, навика да посреща изгрева на слънцето с медитация и молитва и някои физически упражнения. Петър Дънов е първият, който говори с него за Исус. „Дънов говорел за Исус като за Месия и Спасител. Той говорел също за простия начин на живот на първите ученици на Исус. Тези разговори отворили очите на равин Даниел“ - пише Й. Шулам. В продължение на четири месеца Даниел Цион посещава лекциите в духовната школа на Бялото братство. Според Борис Николов Даниел Цион често идва на „Изгрева“, за да разговаря с Петър Дънов и чете томчетата с неговите беседи.“ ⁶¹

Доц. Хари Салман

холандски социолог и културолог

* * *

„Учителят живя между нас, българите, в нашата родина, така скромно, смирено и безшумно, както Слънцето сипе обилно животворните си лъчи, както планинският извор струи кристалните си води, както утринната роса освежава всеки цвят и всяка тревица, без избор и предпочитание. Говореше тихо и спокойно. Говореше направо на душата. Приятелски и бащински посрещаше всеки, който отиваше при него с отворено сърце. Присъствието му излъчваше спокойствие, а съветите му избърсваха сълзите и окриляха слабите. Болните лекуваше по чуден начин.“ ⁵¹

Милка Периклиева (1908-1978)

педагог, писател

* * *

„През първата половина на XX в. част от българските образователни елити е привлечена от идеите и дейността на Бялото братство. Наред с учителите, чиновниците, офицерите, музикантите и художниците, в него е сериозно представена професионалната група на медиците. “ ⁴³

Проф. Жоржета Назърска

* * *

Елена Андреева

„Учителят прие всички, които дойдоха да го слушат, такива, каквито бяха. Никакви изисквания, никакви условия не постави. Всеки се проявяваше според своето естество, своето разбиране и възможности. Обществото около Учителя беше разно-родно. То произлизаше от всички слоеве на българския народ - от неграмотни до високо образовани и интелигентни хора. Връзката между тях беше Учителя с неговото Слово, от което се интересуваха всички.“ ¹

Елена Андреева (1899-1990)

философ, педагог, стенограф в Школата

„Какъвто и въпрос да се представяше пред Учителя, той го решаваше така, че да бъде добре за всички, които са засегнати. При решаването на спорните въпроси той не заставаше от обикновеното гледане на хората, излизаше от обикновеното положение, заставаше на друго ниво и осветяваше въпроса с друга светлина. Той не стоеше при спорещите и заинтересованите или засегнатите, а излизаше от това тяхно поле на едно по-високо поле. И с една по-силна светлина разглеждаше спорните въпроси и всеки от заинтересованите, който беше искрен можеше да разбере и да види къде е правото. Учителят разглеждаше въпросите без да вземе страна.

Той само ги изясняваше от по-високото гледище, от по-висока гледна точка. Ако някой оставаше недоволен от изяснението на Учителя, то се дължеше на това, че той не можеше да схване по същество това, което Учителя говореше. Много често Учителя отговаряше иносказателно, в образи. Налагаше се човек често да помисли, за да схване това, което му се казва.“ ¹

„Учителят живееше при несгоди и неудобства, никога не се оплака и никога не изказа недоволство. Той можеше да изтърпи всичко, фактът, че той изтърпя нас такива, каквито бяхме без да ни упрекне, показва неговото голямо търпение.“ ¹

Елена Андреева (1899-1990)

философ, педагог, стенограф в Школата

* * *

Д-р Методи Константинов

„Моята впечатлителна душа с голям и жив интерес наблюдаваше странната и характерна структура на обществото около Учителя, в чийто център величествено се издигаше Неговия мъдър образ. Това общество, за разлика от другите, съчетаваше най-разнообразни индивидуалности. То представляваше миниатюра на цялото човечество. Тези индивидуалности бяха на различни възрасти, различно социално положение, образователен уровен, изобщо съвкупност от индивиди с различни психични нюанси, изобщо това общество представляваше по своята структура нещо оригинално, неповторимо. Наистина, обществото около Учителя, за моята крайно любознателна природа, представляваше една дебела книга, за която трябваше да посветя редица години, за да разчета нейното дълбоко и интересно съдържание. Също така и Учителя представляваше за мене една голяма тайна.“ ³³

Д-р Методи Константинов (1902-1979)

юрист, философ, писател и обществен деец

Д-р Методи Константинов следва философия в София и международни отношения в Полша, защитава докторат в областта на международното право в Познанския университет. Автор е на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание. Последовател на Учителя Беинса Дуно от 1919 година.

* * *

Народният лечител Петър Димков е сред личностите, успели да спечелят обичта и уважението на много българи. Не е толкова известно, че Петър Димков е ходел в квартал Изгрев да слуша лекциите на Учителя Петър Дънов и е сред неговите ученици. Дъщерята на Петър Димков - Лили Димкова - пише: „Татко проявил голямо желание да го види, да се запознае с него и Никола Нанков го завел и представил на Учителя. Светъл, важен момент в живота на татко. Татко ходеше на беседите на Учителя"²⁰

* * *

„Учителят имаше някакви невидими фарове, с които можеше да освети всяко кътче на човешкото съзнание и да не остане най-малкото място неосветено. Затова всеки, който отиваше при него с отворено сърце, се чувстваше, че е разбран и му е показан път да излезе от каквото и да е объркано положение. Той така правеше това, без да засегне личността, без да унижи когото и да е. Човек сам трябваше да види погрешката си, за да я изправи. Изключително умение имаше да влиза в съзнанието на другия човек, да засегне един или друг въпрос, без да нарани, без да хвърли сянка на съзнанието на човека, а човекът сам се чувстваше като че е бил огрян от слънчева светлина, която го е осветила и стоплила.“ ¹

Елена Андреева (1899-1990)

философ, педагог, стенограф в Школата

* * *

Стоян Ватралски

Стоян Ватралски е български общественик, писател и публицист и протестантски проповедник, приятел на Иван Вазов, Пейо Яворов и др. Завършва Тео-логическото училище - колеж при университета Хауърд във Вашингтон. Продължава да учи в Харвардския университет и става първият завършил го българин. Точно преди завършването си Ватралски печели анонимен конкурс за бакалавърски химн на Харвард, който се пее и до днес при завършването на бакалавърския клас. Ето и част от впечатленията на Стоян Ватралски от събора на Бялото братство (през 1926 г.), изнесени от него в текст, озаглавен „Кои и какви са белите братя“:

„Аз имах случая, доколкото е възможно за един ден, да се запозная с членовете на това загадъчно братско движение. От религиозно гледище те произхождат от толстоистки и от протестантски среди, ала най-много са измежду православието. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности - евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляющото мнозинство са българи от всички части на България, Тракия и Македония. От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни. Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средната класа. От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. (...)

Най-чудното и най-интересното у белите братя е техният Учител Дънов - основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, той днес, след 2 5-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие, като при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има изглед за дълговечност, а сега то е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените; това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения още приживе стават легенда - първо за своите приближени, после почти за всички.“ ¹¹