Jump to content

Recommended Posts

ПРОРИЦАТЕЛ

Сега ще приведа един пример, да видим къде сме ние. Всички хора питат къде сме ние. Всички религии, които съществуват в света, все спорят коя е правата религия. Едно време, когато евреите пътуваха през пустинята, всичките 12 племена носеха по нещо от скинията. И което племе срещнехте, всички казваха: Носим част от скинията. Не цялата скиния, а само части от нея, всяко племе по нещо, и всички спориха. Щом спираха някъде, те веднага събираха отделните части, построяваха скинията и се молеха.

Сега, ще срещнеш някои, те казват: Ние сме католици, ние сме евангелисти, ние сме православни, ние сме мохамедани. Но като дойде Господ, великият Учител на света, Той ще каже: „Спрете тук, дайте насам скинията, елате тука католици, евангелисти, православни, мохамедани и други, ето, моят дом ще бъде дом на всички религии, той ще бъде място, дето всички ще се молите.“ Той ще образува великия храм.

Ще има един Господ на Любовта, ще има един Господ на Мъдростта, ще има един Господ на Истината, който еднакво обича хората, еднакво ги просвещава, еднакво дава свобода на всички.

Днес Христос иска да обедини всички братства и религии в целия свят. Ето защо не си позволявайте да осъждате хората; вие не знаете дълбоките причини на нещата.

Учителя

„Тодор Стоименов е бил много изненадан, когато Учителят му предложил да отиде от Бургас до Варна при неговото крехко здраве и слаба физика. - Ще отидеш - казал му Учителят, - но на връщане ще минеш по други пътища и на един кръстопът ще срещнеш човек с бели дрехи, който ще ти покаже пътя за Бургас. Стоименов до края на живота си е разказвал за този човек с белите дрехи, когото той наистина срещнал по пътя за Бургас и който човек му посочил най-добрия и най-късия път до Бургас. Приятелите често чуваха този разказ на Тодор Стоименов дори до деня, когато той напусна земята.“71

Георги Томалевски (1897-1988)

писател, есеист и белетрист, публицист

„През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св. Архангел Михаил“. Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и разговаряха. Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол. Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителя ми даде ценни упътвания. След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на ул. „Стефан Караджа“ свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома и. Учителя изнесе беседа. (...) Помня, че по това време Министерският съвет на България заседаваше в Евксиноград край Варна, за да се разреши въпросът България на коя страна да застане във войната (Първата световна война) - на Тройния съюз или към съглашението. Главните мисли, които запомних от беседата на Учителя бяха следните: „Ако България отиде със Съглашението, руската флота ще дойде на българския черноморски бряг и България ще бъде запазена откъм морето. Ако отиде с тройния съюз, въобще ще загуби войната“. 52

Велко Петрушев (1892-1968)

Това пророчество се сбъдва - когато България се присъединява към тройния съюз, който губи войната и в резултат на това от България се взимат извоюваните през войната територии (Беломорска Тракия и Западните покрайнини), ограничава се броят на въоръжените й сили и са й наложени репарации в размер на 2250000 златни франка. Всичко това историците наричат „втора национална катастрофа“.

„Прилагайки винаги заветите на Христа, който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова за покаяние“, Учителят беше по-внимателен към онези, които, уплетени в миражите на многоликия грях, търсеха освобождение. Всичко в този живот за него беше една по-голяма или по-малка частичка от развитието и той умееше всички дребни на вид неща да осветлява и да разяснява със своята мъдрост. Учителят можеше да прави това, защото макар и обикновен човек отвън, той живееше в области, недостъпни за непосветения и затова неговите предвиждания, съвети, решения и постъпки за нас често изглеждаха изненадващи. Много по-късно, когато събитията и живота потвърждаваха всичко казано от него, ние разбирахме по-добре кой беше той.

Това обитаване в светове чужди на обикновените люде е причината, че Учителят знаеше миналото, настоящето и бъдещето не само на отделни лица, но и на цели народи.

Той знаеше кои неща са кармично неизбежни и кои могат да се предотвратят. Заради такова едно предупреждение, направено на цар Фердинанд, чрез хора приближени на двореца - предупреждение, че влизането на България в Първата световна война ще донесе катастрофа, Учителят беше интерниран във Варна. И по-късно се случиха събития, които ясно доказват една необикновена далновидност, но за тях тук не е удобно да се говори. Като съществени щрихи към духовния образ на Учителя ще добавим и следните негови думи: „Някои от моите приятели искат да видят в мене проявите на Христа. Не, не е право това. Христос ще намерите само в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви отговоря: Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз - най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, да осветя Неговото име и да Му се отплатя с пълна признателност.“ 71

Георги Томалевски (1897-1988)

писател, есеист и белетрист, публицист

„Сестра Иларионова разказва за една екскурзия от Търново до Преображенския манастир на братята и Учителя: „На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която съкращавала пътя. Учителят твърде категорично го посъветва да не прави това, а на мене направо заповяда: „Еленке, ти върви с нас!“ Но Костадин и децата се засмяха и весело поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше Учителят. Стигнахме манастира преди Костадин, чакахме ги доста време, но не идваха. Родителите на децата доста се обезпокоиха, защото калугерите ни казаха, че тези кратки пътища за манастира са доста опасни - до пътеките имало дълбоки пропасти. Тогава всички гости на манастира излязохме да ги търсим, но на нашите викове никой не отговаряше. На едно място под скалите намерихме захвърлени провизиите, които носеха. Тогава Учителят взе със себе си двама от братята, отдалечиха се от нас и приближиха една скала. Учителят посочи някъде далече надолу: „Те са там!“ Един от калугерите, добър катерач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа му в това, което ще стане.“ 49

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

„Брат Георги Попов, бивш учител от с. Горска поляна, Елховско, ми предаде следната история. На събор в Търново Учителят държал беседа в читалището. Присъствали братя, сестри, граждани и свещеници от града. След беседата един от поповете станал и се обърнал към присъстващите: „Днес в два часа следобед тук в салона ще има публичен диспут между архимандрит еди-кой си и г-н Дънов.“ След него Учителят рекъл: „Днес в два часа тук няма да има никакъв диспут, защото, който излезе от салона няма да може да влезе, а който остане тук, няма да може да излезе!“ После слязъл от трибуната и напуснал салона, а след него всички братя и сестри. Братята били на палатки край лозята на Търново. Времето било чудно хубаво - горещо, ясно, без нито едно облаче на небето, както е обикновено в средата на август. Учителят наредил да стегнат и окопаят палатките, защото щял да вали дъжд. Братята погледнали безоблачното небе, зачудили се, но макар и формално, постегнали палатките. Към един следобед на хоризонта се появили малки бели облачета. Те нараствали, после потъмнели и покрили цялото небе. Изсипал се такъв проливен дъжд, че улиците на Търново се превърнали в реки. Това продължило докъм четири часа следобед. Разбира се, никакъв диспут не се състоял и пророкуването на Учителя излязло точно.“ 49

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

„Около седемдесет души присъствали на събора през 1912 година. Там бил и брат Боян Боев. Съборът продължил три дни и когато на тръгване всеки си вземал сбогом с Учителя, той заръчвал: „Като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си накупите дърва и брашно!“ Не спирал да повтаря това и братята учудено питали: „Защо, Учителю, война ли ще има?“ Учителят им казвал: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ След един месец била обявена войната, а никой до този момент не беше очаквал такова събитие. Само Учителят ги предупредил навреме. Всички братя от събора, които участвали във войната, се завърнали живи и здрави. На тръгване Учителят им препоръчвал да носят със себе си преписана „Добрата молитва“ и 91 псалом.“ 49

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

„Сестра Елена си спомня времето на Първата световна война: „Когато румънците навлизаха в България, Драган Попов дойде у нас изплашен: „Учителю, румънците са влезли в Ловеч и нощес може би ще бъдат в Търново. Да изпратим Здравка и Еленка в Беброво.“ Учителят спокойно му казал: „Няма защо да ги пращаме в Беброво. Нито един румънски крак няма да стъпи тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и за това навлизане ще платят скъпо.“ Действително румънските войници не дойдоха в Търново, а след няколко дни напуснаха България.“ 49

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

„В една от беседите си Учителя казва: „Препоръчах на България да не се намесва към никоя групировка.“ (през Първата световна война). И когато българите се определиха към страната на Германия, Учителят каза: „България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната.“ И тогава цар Фердинанд и Радославов за тези изказвания на Учителя, му забраниха да държи беседите си в София и го интернираха във Варна. Учителят заминава за Варна, обаче на гарата казва така на приятелите: „Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София. Но те няма вече никога да видят България.“ И така стана. Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов избяга в Германия. Българите изгубиха войната както и немците. Сбъднаха се точно думите на Учителя. А Фердинанд и Радославов не се върнаха никога в България.“ 46

Борис Николов (1900-1991)

естественик, писател

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...