Велик посветен

[Ани]

ВЕЛИК ПОСВЕТЕН

Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физически, духовен и Божествен, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото желае. Както мъглите се движат постепенно и разкриват хоризонта, така и магът отваря и затваря тайните врати на природата.

Учителя

„Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние, учениците на Школата, бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание. Те ни показват, че стоим пред едно възвишено духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята. Те за него са най-естествена проява на неговия живот, защото той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него.“ ⁴⁶

Борис Николов (1900-1991)

естественик, писател

„Учителят можеше да заповядва на стихиите, да променя природните явления и да ги насочва в друга посока, влизайки във връзка със същества, които стоят зад тях. Природните явления като дъжд, буря, град, сняг, суша, земетресения, вулканична дейност и пр. не са механични процеси, а са резултат от работата на известни разумни същества и онзи, който може да се свързва с тях, умее да отменя или отлага някои събития. Но той учеше, че и всеки човек със своята мисъл, със своя живот въздейства на природните стихии. Учителят беше маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на природата за изпълнение на Божията воля и за благото както на отделни хора, така и на цялото човечество.“ ⁴⁹

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

„Сам Учителят не правеше външни изненадващи неща, които биха изглеждали като чудеса. Той не обичаше да говори за чудеса, защото му звучаха като някаква игра на жонгльори. Чудесата около него ставаха мълчаливо и сами по себе си. Той не създаде и никаква обрядност.“ ⁷¹

Георги Томалевски (1897-1988)

писател, есеист и белетрист, публицист

„В продължение на 20 години бях около Учителя, когото аз считам за един велик представител на Всемирното Бяло Братство, глава на което, както той често казваше, е Христос. (...) Учителя имаше поглед върху нашия живот, върху всичко, което ни се случваше и щеше да ни се случи. Имаше поглед върху всичко, което ни вълнуваше, върху всичко, което мислехме и мечтаехме, и то не само когато сме около него, но и нейде далече, не само когато сме в група, но и сами. Учителя всякога и за всичко знаеше, той бдеше особено зорко за нас даже и тогава, когато ставаше въпрос за най-дребни наглед неща от ежедневието, без за това да сме давали гласност някому. Нашият живот за него беше напълно открит и той всякога търсеше начин да ни предупреди, да ни помогне и да ни избави от онези стъпки, които ще предизвикат огорчения и страдания. Бдеше върху нас повече от най-прилежната майка, която бди над своите деца.“ ²¹

Николай Дойнов (1904-1997)

писател, физик, математик, астролог

„Учителят бил в един провинциален град. И както обикновено, в къщата, където гостувал, се събрали почти всички братя и сестри. След като разговаряли дълго, Учителят се отделил в друга стая малко да си почине, а братята и сестрите продължили приказката си по различни окултни и духовни теми. Дошли и до въпроса кой е Учителят и какви са неговите възможности? Доста от братята били чели някои окултни книги и знаели нещо за окултизма. Но това били първите години от живота на Братството и учениците още не познавали Учителя.

В разговора стигнали до мнението, че и той е човек като тях, но е много по-умен, понеже повече е чел. В този момент в стаята отново влязъл Учителят и ги попитал за какво приказват. Без да дочака отговора, се усмихнал и казал: „Вие разговаряхте за това кой съм аз и дойдохте до заключението, че съм човек като вас, само дето съм по-умен.“ След това добавил: „Сега ще направим един опит, за да видите, че не съм като вас.“ Казал им да заключат вратата и те го направили. Както стоял пред учениците, Учителят изведнъж изчезнал и им се обадил отвън, от коридора. Стаята била все още заключена. В следния миг той се появил пак вътре при тях, без да отключват вратата. Този опит се повторил няколко пъти.“ ⁴⁹

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

„Към края на Първата световна война Учителят бил интерниран във Варна и живеел в хотел „Лондон“, на най-горния етаж. Една ранна утрин брат Манол Иванов и брат Борис Желев отишли при него. Брат Манол разказа: „Като стигнахме, Учителят се обади от прозореца, че ще слезе. Вратата на хотела все още не беше отключена. След малко ние видяхме Учителя при нас, а вратата не беше отваряна. Приближих я - тя беше все още заключена. Учителят дойде при нас през затворената врата.“ ⁴⁹

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

„В квартирата на Учителя в София в сутерена на къщата, срещу кухнята имаше друга стая. Разделяше ги коридор, в който бяха печката за готвене и чешмата. В стаичката срещу кухнята живееше сестра Василка. Една вечер при нея дошла сестра от провинцията и дълго си приказвали за учението и за Учителя. Увлечени, не усещали как времето тече. Ненадейно пред тях застанал Учителят, който живееше в стая на горния етаж. Носел им чиния с някакви плодове. Те се смутили, но Учителят ги успокоил и ги поканил да похапнат от плодовете. Поговорили малко и без да забележат, Учителят изчезнал. Тогава едната сестра упрекнала другата, че е оставила вратата на стаята незаключена. Но Василка казала: „Иди и провери - ще видиш, че и сега вратата е заключена. Учителят е дошъл по друг начин.“ Под впечатление от това посещение те били възбудени и неспокойни. След половин час Учителят отново се появил при тях по този тайнствен начин и пак им донесъл нещо за ядене. Това се повторило още веднъж. Примерът показва, че Учителят не само може да преминава през стени и затворени врати, но може да пренася и предмети.“ ⁴⁹

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

„Брат Захари Желев бил свидетел на следното. В София при Учителя дошла група ръководители. След като разговаряли и свършили работата си, Учителят им казал: „Искате ли сега да ви почерпя с баница?“ Те отговорили, че не биха имали нищо против, ако се намери някъде хубава баница. След малко видели, че една тава се носи от пространството, влиза през прозореца на стаята и слиза на масата пред Учителя. Всички останали изумени. Учителят разрязал баницата на толкова парчета, колкото били хората и раздал на всеки. След като изяли баницата, Учителят се усмихнал: „Сега трябва да я платим.“ Извадил пари от джоба си, поставил ги в тавата, тя се вдигнала и излязла през прозореца, откъдето дошла.“ ⁴⁹

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

„Димитър Чернев разправя: „Веднъж брат ми Тодор Чернев беше на Изгрева и аз отидох да го видя. Там имаше и други ръководители и Учителят беше изнесъл телескоп да гледат луната. И аз се наредих да погледна. Като разглеждах с телескопа луната, усетих, че някой ме бутна по рамото. Беше Учителят, който ми каза: „Чакай, брат, да нагласим лещата.“ Като ме докосна по ръката усетих, че с мен става нещо особено -сякаш електрически ток мина през главата ми, обхвана цялото ми тяло, съзнанието ми се промени и почнах да гледам на света с други очи. Всичко наоколо ми се виждаше хубаво, светло, красиво - просто не може да се опише. И когато брат ми ме изпрати към града, аз все още продължавах да виждам тази красота и съзнанието ми беше светло и хубаво. Това като ехо продължи цели месеци.“ ⁴⁹

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

Борис Николов

„В първите години когато съборите, братските срещи, ставаха в Търново, приготовленията почваха от рано. Съборите ставаха в лозята, на запад от Търново. Няколко братя бяха подарили лозята си и вилите си на Братството.

Да се посрещнат 500 и повече души, които при това ще прекарат и десетина дни, не беше лесна работа. Вилите трябваше да се стегнат и почистят, да се наемат и други вили наоколо. Да се приготвят местата за палатките. Главната вила, където живееше Учителят и където беше Горницата трябваше особено грижливо да се приготви. Имаше да се набавят продукти и много още други работи. Братята, които се грижеха за вилите бяха приготвили почти всичко. Но и Учителят идваше десетина дни по-рано с още братя и сестри, да наглежда и да помага в работата.

Като привършихме всичко оставаха още два или три дни до събора. Събрахме се да направим последен преглед на извършеното. Тогава брата, който се грижеше за вилите се удари по челото. „Учителю, ние измазахме, боядисахме, наредихме вилата, но аз съм забравил, че покрива тече. Ако завали един дъжд какво ще стане сега?“ Учителят огледа всички ни и каза: „Има ли някой от вас, който знае да реди керемиди?“. Всички мълчаха. Повечето бяха чиновници. Не бяха дошли още братята от селата, майстори изкусни и силни. Тогава ние, няколко младежи се обадихме: „Учителю, ние ще наредим керемидите!“ Учителят се усмихна и каза: „Хубаво!“ Работата почна веднага. Направи се стълба, качихме се на покрива, събрахме старите керемиди на купчини, поставихме макара, свалихме старата пръст долу, разбивахме я с вода на кал и я качвахме пак горе. Помощници много, ентусиазъм голям, работата вървеше спорно. Но едва бяхме наредили първия ред, от запад се зададе тъмен облак. Загърмя, затрещя, идваше проливен дъжд. Какво да се прави? Настана смущение. Учителят с братя и сестри беше в беседката пред вилата. Ние се подадохме от горе: „Учителю, идва пороен дъжд“. Той ни запита: „Колко време ви трябва, за да покриете колибата?“ Отговорихме: „Два часа!“ Тогава Учителят се отдалечи зад колибата, застана сам с лице срещу облака, първите капки вече достигаха до нас. Учителят постоя няколко минути така, вятърът измени посоката си, облакът се отнесе на север и дъждът се изля нататък към Арбанаси. Работата кипна отново с още по-голям ентусиазъм. За два часа покрихме. Слагахме вече последният ред капаци, когато облак се зададе отново, разрази се буря, дъжд, светкавици и гръм. Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат! Направете чай да се напият и да легнат да си починат.“ Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си. Това нещо е близко до щастието.“ ⁴⁶

Борис Николов (1900-1991)

естественик, писател

„През 1905 г. семейството на сестра Елена Иларионова е станало свидетел на необикновени неща и случки, които ясно доказвали, че гостенинът им е необикновен човек. На една екскурзия със съпруга на Елена Иларионова Учителят е превел спътника си над една пропаст, за да стигнат невредими върха, към който се запътили. (...) Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е било невъзможно да се прегази, той се обърнал към обезсърчения свой спътник с думите: „Не се безпокойте, скоро ще дойде човек с кола и ще ни преведе през реката.“ Само след няколко минути след тези успокояващи думи, пристигнала кола и коларят любезно поканил и превел през реката двамата случайно срещнати пътници.

Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях. Те били толкова разярени, че И. помислил, че ще бъдат разкъсани. Тогава Учителят съвсем спокойно застанал напред и когато кучетата го доближавали на около един метър пред него, спирали се, поглеждали го и с едно изскимтяване се връщали назад, сякаш там около Учителя имало някаква преграда.“ ⁷¹

Георги Томалевски (1897-1988)

писател, есеист и белетрист, публицист