Лечител

[Ани]

ЛЕЧИТЕЛ

Човек трябва да има достойнство, да се впрегне на работа, да използва дарбите, които му са дадени. Достойнството на човека се състои в любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви любовта си към тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на земята. Ако пък може да ги предаде на човечеството, той минава вече за Учител. Бог се проявява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото съзнание.

Учителя

„Както за слънцето е естествено да свети и да топли, така и за Учителя беше естествено да помага, когато трябва - например, да лекува по най-различен начин. За него не беше необходимо да види болния, за да определи диагнозата, защото космичното му съзнание проникваше и владееше цялото пространство. Ето защо той само с една дума, с един поглед, с един жест можеше да лекува болести, за които лекарите са се произнесли, че са неизлечими.“ ⁴⁹

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

„На един хълм (близо до Велико Търново) бе разположено голямо братско лозе от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите. В това състояние съпругата му се обърнала в едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види в дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни той вече можел да излиза из града.

Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство, и по-специално към Учителя, за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени и лично от нея.“ ⁵⁵

Георги Попов

„Един ден получавам писмо от сестра си, която живееше в Габрово. В него тя ми пишеше, че една от нашите близки е тежко болна. Нейните родители бяха заможни хора и не бяха пожалили средства, за да я заведат при най-големите специалисти. Но никой от тях не само че не и помогнал, но и не могъл да определи естеството на болестта. Сестра ми ме молеше да отида при Учителя и да поискам помощ и съвет за този случай.

Тръгнах за Изгрева с неохота, не обичах да занимавам Учителя с такива въпроси, тъй като мислех, че неговата задача не е да оправя физическите недъзи на хората, а да им донесе светлина, да им покаже пътя и смисъла на човешкия живот. Мислех също за начина, по който щях да вляза във връзка с него: дали да похлопам на вратата, или да чакам, когато той излезе. Всичко това ме вълнуваше из целия път. А когато стигнах, тъкмо завивам покрай стаята на бай Ради, вдигам глава - и гледам Учителя на балкона пред стаичката си, стои изправен, отправил поглед към мен. Въздъхнах с облекчение, че това, което най-много ме измъчваше - начинът, по който да вляза във връзка с него, изведнъж най-благоприятно се разреши. Ясно беше, че той ме очакваше. Когато стигнах под балкона, още преди да отворя уста, за да му разправя за целта на моето идване, той ми каза: „Пишете на вашата сестра да поставят краката на болната до колене в топла вода и тя ще оздравее“.

Писах и стана чудо! С това невинно на пръв поглед средство нашата близка оздравя напълно. Едва ли има между нас, братя и сестри, такива, които да не са опитали изключителните възможности, които Учителя имаше за възстановяване на разрушеното здраве на човека.“ ²¹

Николай Дойнов (1904-1997)

писател, астролог

Димитър Грива

„Учителя лекуваше само с дума или дори без да каже нещо; но често посочваше на болния нещо материално, за да може съзнанието му да се хване за него и така да му се помогне. Случваше се, след като вече е дал лек, да каже на болния: „Иди на лекар!“ И човекът след това разправяше, че някой там лекар го бил излекувал. Дори не се сещаше, че изцелението му се дължи на Учителя! Това правеше Учителя - криеше чудесата, за да не отнема свободата на другия. Искаше да се пробуди и разшири съзнанието ни, и така по свобода да следваме Учението му, а не заради чудесата, които прави.“ ⁴⁰

Димитър Грива (1914-1994)

композитор, пианист

„Една сестра ми разказа следния случай. Нейната приятелка, също ученичка на Учителя, сериозно се разболяла. Изпратила я на Изгрева да попита Учителя какво да стори, за да оздравее. „Кажи и да вярва в доброто.“ Тя почакала още малко, да чуе нещо по-реално. Тогава Учителя добавил: „Реални са само фактите“, и влязъл в градината. Тя се завърнала при болната и и предала думите на Учителя. Но чудното било, че докато тя още разговаряла с Учителя, болната и приятелка вече почувствала подобрение. Един ден по-късно била вече съвсем добре и лично отишла да благодари на Учителя. Подобни случаи са добре известни и се разказват от мнозина, но аз съм от онези, които предпочитат лично видените факти. Учителя ме бе научил да се сприятелявам с вятъра и студа, и малките ми постижения в това отношение ме предпазваха от простуда. Все пак случваше се от време на време да се разболявам. Веднъж имах остро заболяване на сливиците. Вместо да отида при лекар, отидох на Изгрева и се разхождах пред салона, очаквайки завръщането на Учителя. Той дойде откъм поляната. Отидох при него и му казах защо съм дошла. Той се спря, погледна ме и каза:

- Ще ти мине. Пий топла вода и си масажирай врата. Когато излизаш, носи шалче. Това е всичко.

Благодарих му и тръгнах обратно за града. Още по пътя се почувствах по-добре. Вечерта изпих няколко чаши топла вода, масажирах малко врата си и на сутринта бях съвсем здрава. Този факт, излекуването на острата ми ангина само за една вечер, учуди моето семейство, което беше почнало да настоява за лекар.“ ⁵¹

Милка Периклиева (1908-1978)

педагог, писател

„През 1907 година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар.

Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо.

Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото. Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата, вечерята ще почва. В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче.“ В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива. Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат.“ Учителят им казва: „Идете при детето!“ След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето!“ Брат Пеню отива и се връща. Вечерята почва. След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва:

„Иди та го дай на детето!“ Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва. Бащата и майката не вярват на очите си. Подават му след това играчките, детето ги взема и се радва. Вярата се връща в този дом и надеждата, и радостта. На сутринта рано на връх Нова година на вратата на стаята на брат Стоименов се чука. Влизат Апостолидис и жена му пак облени в сълзи. Но сълзи на благодарност и радост. Целуват ръцете на Учителя и Му благодарят. Апостолидис казва: „Учителю, търговец съм и лихвар. Ако съм ощетил някого, ще му въздам четверократно.“ Наистина днес стана спасението на този дом. Семейството Апостолидис станаха наши приятели. След време се преселиха в Цариград. Синът порасна здрав, хубав, помагаше на баща си в работата. Народи се и потомство.“ ⁴⁶

Борис Николов (1900-1991)

естественик, писател

„По настояване на очен лекар започнах да нося очила от IV клас, с половин диоптър за късогледство, и завърших гимназията с шест и половина диоптъра.

Когато дойдох в София на работа, имах възможност да посещавам редовно беседите и да разговарям с Учителя. Един ден реших да му заговоря за очите си. Тогава бях доста наивна и далеч нямах представа за истинския образ на един ученик.

- Моля Ви, Учителю, кажете ми метод, как да излекувам очите си. Нали съм окултен ученик и трябва да се освободя от недъзите на болестите. Ще направя каквото ми кажете. С лекарска помощ стигнах до тук. Вас моля да ми помогнете - казах с пълна вяра и млъкнах, за да чуя съвета на Учителя.

- Всяка болест има две причини - физиологическа и психологическа. Сега аз ще ти обясня физиологическата причина за твоето късогледство. Представи си очната ябълка, ириса... и в дъното - жълтото петно. При късогледството лъчите, които влизат в окото, не се пречупват в жълтото петно, а пред него - поразително ясно и внушително обясняваше Учителя. - Сега твоята задача е да продължиш лъчите, които влизат в очите ти, за да достигнат до жълтото петно. Първо, свали очилата и ще ги слагаш само когато си на театър или когато искаш да виждаш много надалече.

- Аз съм толкова свикнала с тях, че на три крачки не бих могла да виждам познатите си - се опитах да възразя.

- Е, ще виждаш само тези, които са до тебе - весело ми каза той. - Второ, ще си определиш удобно за теб време - сутрин, обед и вечер, и без да те знае и вижда никой, за пет минути ще концентрираш мисълта си върху очите. Ще си представиш окото и мислено ще продължаваш лъчите до жълтото петно. Трето, на масата си ще сложиш зелен лист хартия и ще се стараеш да гледаш повече зелен цвят. Ще отбягваш крещящите цветове. И четвърто, всяка вечер по половин час ще ходиш на тъмно, без очила. Като казвам да ходиш, то значи да се движиш. Не е достатъчно да седиш в тъмно, а да се движиш в тъмно. Прави това и ще видиш резултатите!

- А каква е психологическата причина за късогледството ми? Тук Учителя замълча и не ми отговори.

- Ти направи това, което ти казвам сега!

Свалих очилата. Трудно свикнах без тях, но все пак свикнах. Изпълнявах стриктно казаното от Учителя. Без да споделям с когото и да било, обикалях двора по половин час на тъмно. Скривах се на всевъзможни места по три пъти на ден и по пет минути съсредоточавах мисълта си върху очите, а в стаята ми преобладаваше зеленият цвят.

Така се изминаха три години и половина. Когато слагах очила в театъра, виждах по-лесно, но очите ме заболяваха.

Отидох на преглед при проф. Пашев, при когото ходех от години и според когото късогледството ми не би могло да се намали, а обратно, за да не се увеличава, трябвало да нося непрекъснато очила. За негова изненада сега късогледството ми бе намаляло с два и половина диоптъра.

- Е, природата понякога прави чудеса - каза професорът и ми даде рецепта за очила 4 диоптъра.

Аз бях щастлива, че опитът на Учителя беше по-ефикасен от лекарските наставления. Майка ми, която беше с мен, сдържано оправда моите ексцентрични упражнения. И като резултат от това, самата тя ми напомняше да не пропускам вечерните обиколки в тъмно, които дотогава считаше едва ли не за ... глупост.

Похвалих се на Учителя.

- Да, понякога малките погрешки довеждат до големи последствия и често големите последствия се лекуват с малки корекции - каза спокойно Учителя, без да подчертае какво голямо добро ми беше направил.“ ⁵¹

Милка Периклиева (1908-1978)

педагог, писател

„Брат Георги Радев Овчаров от Ямбол описва един случай, станал на събора в Търново през 1922 г.: „Група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпроси от идеите на Братството. Учителят беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаряше с няколко възрастни братя. Забелязах, че той напусна групата изведнъж и се упъти към нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, той започна да говори по темата, която обсъждахме. Разсъждаваше: „Аз мога да лекувам всички болести и мъртви да възкресявам, но това не го правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започна да лекувам всички болни. Тогава името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво ще направи то? Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще се изкаля. Така е и с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото и ако аз ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремеж към духовен живот, те и да продължат да си живеят в своите грехове и още по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За да се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане на тяхното съзнание и да изменят начина на живота си. Значи, в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които да преобразят техния живот.“ ⁴⁹

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог

Влад Пашов

„Друг интересен случай за излекуване ми го разказа сестра Милева и се отнася до един брат, служител в някаква фабрика. Там той получавал голяма заплата, имал доста средства и семейството му живеело щастливо. Но се разболял, болестта му продължила цяла година и човекът отивал от зле към по-зле. Управата на фабриката го предупредила, че няма да му плащат повече от година и ще го уволнят. Като му съобщили това, той изпаднал в отчаяние. Много лекари го лекували в този промеждутък, но никой не могъл да му помогне. Тогава той помолил сестра Милева да пита Учителя какво да прави при това положение. Учителят поръчал на сестрата да се върне и да запита болния може ли да пожертва голяма сума за бедните, да купи за тях дрехи, обуща, брашно, дърва? Ако реши да стори това - да го направи и да съобщи на Учителя. Братът отделил доста пари и купил много неща за бедните. Тогава Учителят заръчал да му предадат: „Нека сега вземе черна ряпа, да я настърже на ренде и да изстиска сока. Количеството да е около една чаена чаша. Този сок от ряпата да се затопли добре и болният да го изпие.“ Всичко било направено както предписал Учителят. Болният изпил сока и на другия ден се почувствал по-добре, а след седмица окончателно оздравял. Тогава сестра Милева предложила на Учителя: „Щом това лекарство е толкова ефикасно, да го препоръчаме и на други.“ Учителят обяснил: „На други няма да хване. Пък и братът, ако не беше пожертвал такава сума за бедните, и на него нямаше да подейства.“ По този случай Учителят коментирал: „Ще знаете, че всяко благо на Земята, което искате да придобиете, трябва скъпо да заплатите за него.“ ⁴⁹

Влад Пашов (1902-1974)

писател, издател, астролог