Съборът на Махатмите

[Ани]

Съборът на Махатмите

В първата трета на 19 век в лама-манастира Галаринг Шо, близо до Шигацзе, на границата между Тибет и Китай, е свикан Събор на Учителите. Там се поставя въпрос дали си заслужава да се праща отново на Запад техен посланик, който да разкрива устройството на невидимата вселена и нейното отношение към видимата.

Отчетен е печалният факт, че по-раншните опити в това направление не са дали очаквания резултат. Светът е отхвърлил медицинските идеи на Парацелз (1490-1541); преследвал е бившия обущар Якоб Бьоме (1575-1624), добил Космично познание след посещение на тайнствен непознат; Джордано Бруно – вестител на една безкрайна и пълна с живот вселена – е изгорен на клада (1600 г.); учението на Лайбниц (17 в.) за монадите не е прието; Нострадамус (16 в.) – за ясновидството; Уйлям Максвел (17 в.) – за магнетизма в медицината; Месмер (18-19 в.) – за животния магнетизъм… те са обвинени в магьосничество и връзки със зли сили; а фон Райхенбах (18-19 в.) – разкрил одичните лъчи – е преследван, отречен и забравен.

Като отчитат дългия списък от такива неуспешни опити, мъдреците от Шамбала заключават, че поради скептицизъм, егоизъм, завист и ревност западният свят не е готов да приеме древното съкровено учение за зараждане и развитие на вселената и космичното единство на всичко съществуващо. При това низшо ниво на съзнание е безсмислено да се пращат висши Учители, които да стават причина за жертви и преследване на повярвалите.

Неочаквано, двама от посветените – учителите Мория и Кутхуми – обявили, че не бива да се изоставя пропадащото човечество. Те подчертали, че невидимият свят вече „чука на вратите“ на външния; че трябва да се покаже опасността от разпространените на Запад спиритически сеанси, въртене и левитации на масички, ритуали на черна магия и др. и че ако се сменят методите на предаване на Висшето Познание, човечеството ще има нов шанс за спасение.

За това е необходимо да се изнесе открито обилна информация за т. нар. невидим свят и да се даде стройна космогония за развитието на двойната (видима и невидима) Вселена и за живеещата в нея амфибия, наречена човечество.

Събранието на Махатмите не приема решения чрез гласуване. Гласуването е приета форма за налагане на мнения в един анархичен период в историята на човечеството, започнал след революцията на шудрите – най-нисшата и многобройна каста от безбожници. (При инволюция глупаците са винаги повече.) Начело на властта, те внушили на неориентираните, че това е най-справедливият и демократичен начин за вземане на решения – правото на болшинството. (Това внушение продължава и до днес.)

В израждащите се общества мъдрецът, светецът, Учителят, Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта са винаги малцинствени анахронизми. При вземане на решения те се изхвърлят не само като излишни, но и като вредни, които будят съвестта, намаляват манипулираното болшинство и осуетяват несправедливостта, която разграбва благата на културата.

Великите Посветени имат способност да творят системи на ново мислене. И щом някои предлагат да се продължи подпомагането на човечеството с нови пратеници, те поемат тази отговорност. И изпълняват мисията си със свои методи. Така и станало.

Общо казано, Махатма Кутхуми работи по методи на Любовта, а Махатма Мория – чрез различни методи на Мъдростта.

           

Храмът Галаринг Шо,

в който се е състояла срещата на Махатмите