1885 г. Интригата

[Ани]

Интригата...

1885 г. Докато Блаватска и Олкът пътували в Европа, враговете на теософското движение подготвяли съкрушителен удар в Индия и Европа. Шотландският йезуит Патерсон организирал компромат. Подкупените от него бивша икономка на Блаватска мадам Коломб и нейният мъж (дърводелец-мебелист), които се грижели за нейната къща, скалъпили история с фалшифициране на писма и дърводелски съоръжения, предназначени уж за измами, които послужили като . „доказателства“ за оклеветяване от недоброжелателите й.

Тези хора, които тя със сигурност спасила от гладна смърт, „забелязали“ съществуването на писма, писани уж от Блаватска, в които били разкрити някои трикове и я обвинили в мошеничество. По-късно Патерсон признавал, че „заради християнски цели“ подкупил слугите „да му доставят необходимите сведения“.⁴

Затова доносникът е видял само това, което му е казано да види, а игнорирал всички други свидетелства. Да хвърляш кал върху онзи, който е над теб, е любим похват на продажното нищожество.

Следовател от Обществото за психични изследвания в Лондон направил специално пътуване, за да инспектира мястото. Той е предубеден: „Аз съм сигурен, че някой друг е говорил оттук... ”⁹ И в своя доклад обявил, че Писмата на Блаватска били фалшиви. В резултат на тези „открития“, Обществото за психични изследвания променило готовия си доклад, в който признавало психичните й качества и публикувало друг - на д-р Ходсън, в който тя е обявена за „една от най-ловките и находчиви шарлатанки в историята”. Колкото и опровержения да печатали после привържениците й, колкото и решително и ясно да доказвали фалша и нелепостта на тези обвинения, както и цялата недобросъвестност на Лондонското Психично Общество, напечатало своя обвинителен „отчет” на показанията само на един човек, непозволяващи дори да се сравни почерка на изфабрикуваните писма с истинския почерк на Елена Петрова - нищо не могло да снеме от нея позорното обвинение.

(По това време Рудолф Щайнер учи във Виена, Петър Дънов учи в Американско научно-богословско училище в Свищов, а Макс Хайндел започва да учи корабно инженерство в Германия.)

Защо така? Защото повечето от протестите, доказващи цялата нелепост в обвиненията срещу Блаватска, като поръчване на измамни съоръжения в дома й (докато я няма) или неверността на клевети, като имитиране на писмата на раджа-йогите, са били публикувани главно в теософските списания, докато Отчетът на Обществото за психични изследвания (враждебно на Теософското) е получил широко разпространение в световната преса.

Вярно е, че в световната преса се появили и опровержения на злостните показания в мисионерския „Christian College” в Мадрас и фалшивите „доказателства” на Ходсън... Дори нейните клеветници казали, че тя интерпретирала Древната книга Дзиян и че за нея най-важно било да облече в думи мислите, които махатмите отпечатали в ума й. Но във всеобщото отрицание това не се чуло. Хората вярват повече на интригите, отколкото на разума.

Цялата тази история, клеветите и преумората дошли твърде много дори за железния организъм на скитницата. Въпреки опасностите, които докторите й предричали, тя решила да се върне незабавно в Мадрас. По-добре смъртни опасности, отколкото да не отговори на безсрамния намек на йезуитското списание, писало че:

„тя няма да посмее да се завърне в Индия, защото, освен заблуждения и лъжи, с които баламосвала лековерните, отгоре на това тя окрала касата на самото Теософско Общество... ”⁴

Какво ли й е било на нея, отдала цялото си лично състояние, всички литературни работи за създаването на това общество, когато е четяла тези клевети? Затова е разбираемо защо, пренебрегвайки всички опасности, тя бързо потеглила за Индия.

С ред тържествени срещи тя опровергала инсинуациите на споменатото „християнско” списание и приела благодарствени поздрави от студентите на висшите училища в Мадрас, подкрепени с 800 подписа. Индусите били благодарни за това, че влиянието на Теософското Общество смекчило кастовите предразсъдъци и заставило англичаните да не се обхождат много високомерно с индусите, а чрез преводите и талантливите съчинения на Блаватска Западна Европа се запознала по-отблизо с древните литературни и философски съкровища на индуси и будисти.