АНИ БЕЗАНТ. Как англиканката станала атеистка

[Ани]

АНИ БЕЗАНТ

Как англиканката станала атеистка

На втората година от преселването на Блаватска в Англия (1889), тя се запознала с талантлива и енергична жена - Ани Безант. Тогава Ани била една свободомислеща авантюристка.

Тя била родена в Лондон на 1.10.1847 г. Баща й бил лекар, починал рано от туберкулоза. Майка й я подлагала на строго религиозно възпитание. На 16 години тя притежавала поразително красива външност, искрящо остроумие и многостранни интереси. Имала много кандидати за женитба, но, по настояване на майка си, тя „позволила да бъде омъжена за мъж, в когото дори не се преструвала, че е влюбена“. Щастливецът бил негово преподобие Франк Безант - математик и свещеник, възпитаник на Кеймбридж.¹³

Дотук свършило нейното послушание. Романтичната натура на Ани не успяла да се хармонизира с логичната пресметливост и деспотизъм на по-възрастния й съпруг. Един негов удар с коляно в корема й предизвикал преждевременно раждане на дъщеря им Мейбъл. Друг път едва не я убил, когато предложила да използват средства против забременяване. Тя виждала хората около себе си не като живи същества, а като марионетки с програма и не се виждала да живее така.

Веднъж сънувала страшен сън, че може да прекара целия си живот, като само се усмихва притворно и произнася уклончиви фрази. Ужасена и разочарована, тя успяла да избяга с тригодишната Мейбъл.

Не е чудно, че поради тоталното й разочарование от свещеника, Ани Безант проучила произведенията на отказалия се от църковен сан атеист Чарлз Войси. След публичните дискусии на негови съмишленици с богослови, остатъците от религиозна вяра на Ани станали на „пух и прах”.

Не е случаен и фактът, че скоро след това тя отишла да слуша лидера на „свободомислещите“ Чарлз Бредлоу. Той доказвал атеизма си, като вадел с театрален жест часовника си, поставял го на катедрата и призовавал Бог - ако съществува, да го порази.

Бог не го поразил с гръм, но го улучил със стрелата на Ерос, когато на лекцията му влязла Ани Безант.

Той бил фатално привлечен от чаровната интелигентка, а тя - от неговата красота, красноречие, сърдечност и идеализъм - пълна противоположност на този, от когото бягала. Тя станала атеистка и публикувала първия си анонимен памфлет в неговото списание на свободомислещите „Национален реформатор”. По негова препоръка тя започнала да държи речи в подкрепа на атеизма и свободомислието и получила работа в това списание.

Публикувала „Атеистично евангелие” и станала заместник- председател на Националното атеистично общество (1874). В 1877 г. издала с Бредлоу книга на свободомислещия Чарлз Ноултън „Плодовете на философията”. Това бил бестселър (продадени 185 000 броя за 3 години) със съвети за предпазване от нежелана бременност. За публикацията на този труд двамата били осъдени на 6-месечен затвор. Като използвал това съдебно преследване „заради непристоен език в книгата”, франк Безант доказал, че тя е „морално разложена жена”. Ани се защитавала сама - нещо нечувано за Англия. Бащата спечелил родителските права над дъщеря им Мейбъл. Но при навършване на 20^-тата им година децата избрали да живеят с майка си и баща им повече не ги потърсил.

След излизането от затвора, Ани публикувала от свое име книга „Закон за популация”, в която още по-убедително пропагандирала идеята за „контрол на семейството” и правото на жените на аборт. От убедителните й аргументи се родило съвременното движение за семейно планиране.

Ани минала в настъпление и разширила фронта на правдата. Тя пристъпила към създаване на обществено движение за политическо равноправие на жените. Отвреме-навреме то давало на съд предприемачи, които нарушавали правата на жените.

Като активна участница в обществените движения в Англия, Ани Безант и Бредлоу установили през 1884 г. много близко приятелство с Едуард Евелинг, млад учител социалист, който живял по това време в къщата на Ани. Той бил известен учител, който превел за пръв път важните трудове на Карл Маркс на английски език. Изглежда, че Ани се влюбила в него, но не е ясно доколко той е отговорил на тези чувства.

факт е, че той упражнил голямо влияние върху нейното мислене, а тя била съществена подкрепа за неговата работа. После Евелинг напуснал Ани и заживял с Елеонора Маркс, дъщеря на Карл Маркс. Това породило постоянно болезнени отношения между Ани и Елеонора и вероятно тласнала Ани към конкурентното за тях по това време Фабианско общество, което било за мирни и постепенни социални преобразования.

Там се срещнала с гениалния есеист и драматург Дж. Бърнард Шоу. Нейното списание „Our Corner” било първото, което посмяло да издава неговите книги. Ораторският й талант блестял все по-ярко. Бърнард Шоу я нарекъл „най-големият оратор в Англия и може би - в Европа“. Той я поканил да държи лекции във Фабианското общество и тя влязла в Управителния му съвет (1885).¹⁴

Освен таланта на оратор, журналист и организатор, Ани Безант проявила огромно творческо трудолюбие. Негов плод били седмичните статии по проблемите на свободомислието, критики на религиите и редица нейни изследвания и книги. От многобройните дискусии, статии и речи тя издала научен труд, за който Лондонският университет й присъдил титлата „Доктор на науките”.

В 1887 г. тя публикувала световно известен атеистичен очерк „Защо аз не вярвам в Бога”, който до днес е известен в англоезичните страни като „Кредо на атеизма”.

Евелинг и Елеонора се присъединили към марксистката Социал Демократическа федерация (СДФ), но не вярвали в лидера Хенри Хайндман и скоро го напуснали, за да се присъединят към Социалистическата лига - една малка марксистка група около художника Уйлям Морис.

Изглежда, че Морис също изиграл съществена роля в трансформацията на Ани към марксизъм, но през 1888 г. тя се присъединила към СДФ, а не към Социалистическата лига. Тя дълго членувала там и станала една от говорителките й. В същото време Ани била членка и на фабианското Общество. Тя не виждала проблем в това, щом и двете общества търсели равноправие.

Свободомислеща и неудържима феминистка, Ани била една от първите жени, записали се да следват в Лондонския университет.