Орденът „Звездата на Изток“. „При нозете на Учителя“

[Ани]

„Звездата на Изток”

През следващите няколко месеца, Ледбийтър го водел всяка нощ в астрално тяло при Учителя Кутхуми за 15-минутна инструкция. Сутрин Кришнамурти се стараел да записва тези инструкции. Тези бележки комбинират теософското учение с определени основни принципи на Будизма. Ледбийтър незабавно ги редактирал и публикувал като малка книжка - „При нозете на Учителя”.¹⁵ Скоро тя била преведена на 27 езика, включително на български.¹⁶ Въпреки, че авторът бил Алционе, хората от цял свят пращали писма до Теософското общество и благодарили на Кришнамурти. Читатели казвали, че неговите думи променили живота им.

В края на 1908 г., на връщане от обиколка в САЩ и Европа, където говорила за близкото идване на Новия световен Учител, Ани Безант видяла за пръв път двамата братя на железопътната гара в Мадрас. Тя следяла обучението им в Главната квартира на Т.О. в Адияр, докато един ден решила да направи ситуацията официална.

1910 г. Цели дни и нощи Ледбитър и Кришнамурти се затваряли в покоите на Ани Безант, когато била на конференция в Бенарес. Там те напускали телата си, пътували далеч, за да получат инструкции от астралния план, и се завръщали внезапно, само за да се хранят.

На 11.01.1911 г. в Бенарес, Индия, бил основан международен орден „Звездата на Изток”. Целта му била да събира вярващите в Завръщането на Световния Учител. Кришнамурти бил обявен за глава на ордена, а Ани Безант и Ледбийтър - за регенти. Там пророкували, че Кришнамурти бил в друг живот ученик на Буда; че в 48 предишни животи той се казвал Алционе, а брат му - Мизар. Ледбийтър твърдял, че Учителят Кутхуми му възложил да го подготви за неговата велика съдба. Пресата отразявала събитията. Списание „Предвестникът на Звездата” било издавано в Адиар в 25 000 тираж и се разпространявало в 50 страни.

По него време „Daily news” цитира Кришнамурти:

„Аз изпитвам безспирно преклонение пред Буда!“

Неочаквано д-р Рудолф Щайнер, ръководител на германската секция на Т.О., отрекъл Кришнамурти като духовна алтернатива.

Нека си припомним жалоните на неговия забележителен път.