Медитация и материализъм. Християнство и мистицизъм

[Ани]

Медитация и материализъм

Християнство и мистицизъм

„Когато преживяваш в съзерцание Аза на човека като негова исконна вътрешна същност, съзнаваш, че този Аз е съществувал преди живота във физическото тяло и ще съществува и след него. Предизвикана от вътрешна духовна жизнена необходимост, медитацията разширява съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може напълно да се освободи от физическия организъм и да живее, да възприема и да се движи в духовния. Този самостоятелен духовен човек стана моя същност под влияние на медитацията. ”

„Основна грешка на всички материалистично мислещи естествоизпитатели е в несъстоятелността на техните идеи за материята. С това те си затварят пътя към духовното битие. При досег с материалната природа, тя възбужда в душата... свят на „илюзии“. „С моите идеи нито за миг не съм попадал под влияние на този (ариманически) свят...

Търсещият духовно познание трябва да преживее тези светове; не му е достатъчно просто теоретично разсъждаване за тях...“

Той се измъква от този лабиринт чрез вътрешно съзерцаване на развитието на християнството. Плод на това съзерцание е книгата му „Християнството като мистичен факт” (1902). Никъде в християнските догми той не открива истинско християнство.

„От моето отношение към християнството е ясно, че в Духовната наука аз нищо не съм търсил и не съм намерил в този път, който много ми приписват. Те така представят работата, като че духопознанието е създадено от мене от древни предания; като че ли съм преработил гностически и други учения. Християнството, представено от мен в книгата ми, е изнесено непосредствено от духовния свят...

Тогава ми се струваше, че новото столетие трябва да донесе на човека нова духовна светлина. Чувстваше се необходимостта от прелом в процеса на развитието на човечеството. Те мислеха, че този прелом става само в субективното състояние на душите. Но, мисълта, че може наистина да се открива новият обективен свят. бе чужда за мирогледа на тази епоха.’“¹⁷ Поканен е да преподава ораторско изкуство в основания от В. Либкнехт „Работнически образователен център”, Берлин (1899-1904).

„Предупредих, че ще преподавам така, както мисля, че се е развивало човечеството, а не така, както учи марксизмът... Показах, че до 16-ти век е нелепо да се говори за каквото и да е господство на икономически сили, както прави Маркс. Едва след това се създават за стопанствата условия, които могат да се нарекат марксически; в 19 в. този процес достига висше развитие.”

Веднъж Роза Люксембург говорила на трибуната в Шпандау за науката и работниците, а Щайнер допълнил нейната тема, като представител на работническата школа.

Когато по-късно марксистките вождове узнали за неговото отклонение от техните догми, те не пропуснали да го осъдят и против волята на неговите ученици - да го отстранят от училището.

На другия идеологически полюс стоял „Съюзът на Джордано Бруно”, състоящ се от членове с духовно-мистичен светоглед. Според тях, не съществуват два световни принципа - материя и дух, а Духът притежава единството и е творец на всички битиета.

Щайнер изнесъл там лекция за монизма, в която подчертал, че дуалистичната формула „материя и дух” е рожба на новото време и противопоставянето на духа и природата, против което се борил „Съюзът на Джордано Бруно“, е възникнало само в последния век. И че човечеството не бива да се лишава от познание за духовния свят, като го отдава само на „вяра”, че то е монистична система, доказваща единната същност на света. Слушателите не го разбрали, помислили, че прокарва в Съюза пътя на католицизма. Те били убедени, че той е способен да внесе в Съюза голям смут.

Щайнер описва подробно тази лекция, за да докаже неоснователността на по-късните обвинения в материализъм. Изтъквам проявите на този гений, за да покажа как той всъщност разбива двуполюсния идеологичен модел материализъм-идеализъм чрез живяното от него ново познание за човека - Антропософия. Публичното й обявяване за знание за духовния свят не било лесно.

„Необходима бе воля, за да може езотеричното, живеещо в мен, да се прояви в открита форма. Затова написах в „Магазин“ от 28.08.1899 г. - по случай 150 години от рождението на Гьоте - статия за гьотевата „Приказка за зеления Змей и прекрасната Лилия“. ¹⁷