В Теософското Общество

[Ани]

В Теософското Общество

Висшите интелектуални и духовни способности на д-р Щайнер се наблюдават от духовно будните общества. През 1899 г. той е поканен от граф Брокдорф да говори в един отдел на Т. О. Щайнер обявил, че може да говори само за това, което живее в него като духовна наука. Изнесъл цикъл лекции „Загадките на философията”.

Скоро след началото на тези лекции се появила като слушателка Мария Яковлевна фон Сиверс, родена и възпитана в Русия. Била основана „Немска секция на Т.О.” с ръководител Мария Сиверс, която владеела няколко езика. Тя поела цялата организационна част на теософската работа и с твърда ръка изиграла голяма роля за бързото й израстване и разпространение. В тази секция Щайнер получил възможност да развива своята антропософска дейност. Т.О. приело неговите духовни виждания и в 1902 г. той станал негов член.

(В 1902 г. М. Хайндел станал вицепрезидент на Т.О. в Лос Анжелис.)

В кратко време немското теософско движение получило енергия, разраснало се и се изравнило с английското.

Тези лекции излизат в „Християнството като мистичен факт”.

„Моята цел бе да дам представа за развитието на древните мистерии до Мистерията на Голгота, в която действат не само земните исторически сили, но и духовни извънземни импулси. Исках да покажа, че в образи на култа се изобразявали космични процеси, които в Мистерията на Голгота преминали на историчен план, като пренесен от Космоса на земята факт.

Никъде в Теософското Общество не са учили това. Аз го поставих в разрез с теософската догматика на това време...“¹⁷

Щайнер и Сиверс се разграничили от всякакви сектантски сдружения и придали на секцията общодуховен и образователен характер. Дружбата между двамата се задълбочила и оформила техния общ живот. Сиверс завършила драматично-рецитативно изкуство и това дало начало за широк кръг съвместна работа в различни духовни области. Заедно с Антропософията, това начало станало новото съдържание на Германската секция на Теософското Общество. С това ново съдържание Антропософията била внесена отначало в Теософското Общество, а после и в света.

Мария Яковлевна поела не само организационната работа, но и споделяла всички планове и дела на Щайнер и издаването на литературните му трудове; тя записвала неговите лекции и, владееща няколко европейски езика, правела прекрасни преводи и пишела и свои статии в неговото списание „Lucifer-Gnosis” (1903).

В 1904 г. излиза от печат нов труд на Щайнер - „Теософия. Въведение в свръхсетивното познание за света и човека“. Авторът доказва чрез неотразима логика, че представата на съвременните хора за теософите като за мечтатели е дълбоко невярна. Теософите притежават вътрешно спокойствие и не изпадат в униние и отчаяние. Дори сред най-тежка действителност, те не губят почва под краката си, но това не е следствие на откъсване от реалния живот, а - на окултните знания, чрез които проникват в смисъла на явленията и имат ключ към разумни обяснения на най-тежките загадки на живота.

„Прозрението в свръхчувствения свят научава човек да познава причините на житейските явления, без това той, подобно на слепей, напипва своята пътека в лабиринта на последствията...

Годините 1901-1908 бяха за мен епоха, когато с всички свои душевни сили поемах приближаващите към мен факти и същности на духовния свят. Когато създаваш книга като „ Теософията“, преживяваш много. Стремих се на всяка крачка да не нарушавам връзката с научното мислене. Но при задълбочаване на духовното преживяване, стремежът към тази връзка приема особени форми...“ ¹⁷

В 1905 г. излизат „Как се постига познание за висшите светове?”, „Акашовата хроника“, „Степени на висшето познание“.

Необикновените интелектуални и духовни способности на д-р Рудолф Щайнер го очертават като един гений не само на нашата епоха, който притежава съчетание на най-разнообразни таланти и духовни дарове в съвременния смисъл на думата: той е блестящ учен и писател, дълбок философ, капацитетен ценител на изкуства, забележителен оратор, ясновиждащ окултист, висш мистик... Това е причина той да бъде от малкото окултисти, уважавани извън езотеричните кръгове, като някои негови последователи дори не подозират окултните му занимания.