Реакцията

[Ани]

Реакцията

Българската Православна Църква (БПЦ) установява чувствителен отлив от редовете на папството си за сметка на увеличаващия се брой последователи на Учителя. И тя взема радикални мерки срещу него. Във вестниците „Зора”, „Утро“, „Ново време” от месец май се появяват сензационни статии, разкриващи мистериите на т.нар. „Дъновисти”: „Живота на дъновистите”, „Молитвите на Дънов”, „Дънов за поповете” и други подобни, за да възмутят обществената съвест.

На 7 юли Архиерейски събор в София, „...като осъжда лъже-учението му, обявява на всички верни чада на светата ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал.“

Това е странен акт - предвид свободата на вероизповеданията да се обявява някой за самоотлъчил се дори без да бъде питан. Но той е използван от подведомствените служители на Църквата, които започват официално да отлъчват ученици на Бялото Братство в различни градове. Как познават кои са ученици и кои - не? Архиерейският събор е изобретил специална „формула”, която да послужи на енорийските свещеници за разпознаване на учениците. Те я връчват на своите енориаши, в които се съмняват. А там пишело:

„Отказвам се от Учителя Дънов и от неговото еретично учение!”³⁸

И който отказвал да подпише тази „формула”, той се отлъчвал и в неделния ден енорийският свещеник обявявал официално от амвона този „дъновист” за отлъчен от Светата Православна Църква. В църковния печат те са обявени за еретици и са рисувани в най-черни компроматни картини, без реална адекватност.

Чрез тази формула Синодът решил да сплашва вярващите в Христа и обществото Бяло Братство с отлъчване от християнството. Защото тогава все още е било задължително да се числиш към едно от официалните вероизповедания. Църквата е забравила, че са минали хиляда години от времето, когато е тествала богомилите, като им давала да заколят кокошка. И когато те, които не убивали и не ядели никакви животни, отказвали, с неистови викове ги качвали на кладите.

Официалните печатни издания на БПЦ - „Църковен вестник” и сп. „Духовна култура“ - поощряват и дават възможност за критика срещу Бялото Братство от богослови, клирици и платени наемници. Успоредно с това се издават и насочващи компроматни статии и книги, злепоставящи с гротески Учителя и Учението му и се разпращат синодални разпореждания, послания и „формули” по епархии за инструктиране на православните ръководства за конкретни мерки за предпазване на „невинните богомолци от заблудите на опасната ерес“. Не спират и призоваванията към държавната власт да вземе мерки срещу Бялото Братство „за доброто на държавата“.

Църквата възлага и персонални мисии на свои ерудирани и амбициозни кариеристи за богословски атаки срещу Бялото Братство: проф. архим. Евтимий Сапунджиев - ректор на пловдивската духовна семинария, който пише „Писма против дъновизма” (С, 1923);

Даниел Ласков - завеждащ духовно-просветен отдел и редактор на „Църковен вестник” - пише статии там и в сп. „Духовна култура”, кн. IX и XII, „Петър Дънов и неговото учение - критически преглед”;

Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски - професори в богословския факултет на СУ - пишат учебни пособия за студентите, в които определят Бялото Братство като чужда на православието „секта”.

Чувствайки, че това не е достатъчно, БПЦ вика подкрепления от чужбина: от Руската православна църква пристига Михаил Калнев -специалист в борбата срещу учението на Толстой и духоборството. Повтаря се инвазията от преди хиляда години на Църквата, търсеща власт, материално благоденствие и светска слава срещу духовно чистите богомили, поддържащи първичното християнство.

Михаил Калнев издава редица съчинения от рода на „Теософията, лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред лицето на науката, обществото и християнството” (Сф, 1921 г.); „Християни ли са П. Дънов и неговите последователи” (1923 г.) и други подобни в следващите години.

В „Напредък или пропаст” (1922 г.) видинският митрополит Неофит обявил идеите на Дънов за „предателство към Църквата и народа”.

По страниците на сп. „Духовна култура” (1922, кн. XIII, XIV, XV) някой с литературен псевдоним Н. Православов прави свободно съчинение на тема „Дъновизмът от социално гледище” и там „доказва” голямата опасност за обществото от идеите на Учителя за свободата.

Общо взето, критикарите използват едни и същи прийоми в построяването на своите „доказателства”. Те измъкват от контекста на беседите такива пасажи, че като ги сравнят с тълкуванията на класическото богословие, да се получат гротески (казват, че така дяволът четял Евангелието). При това, те ползват много ограничен кръг беседи и си преписват едни и същи цитати (както Ласков преписва Калнев). В злостния тон и аргументи на тези хули всеки обективен читател ще прозре явната тенденция за злонамереност. И всичко това - в името на кроткия Исус! Защо тези хора говорят за християнство!