Съборът (19-25 август)

[Ани]

Съборът (19-25 август 1922 г.)

Църквата подготвя публичен диспут и анатема срещу Учителя на 19 август - първият ден от събора на Братството в Търново. На беседата на Учителя в градското читалище нахълтват свещеници, владици, официални лица, граждани. Той моли да им се отстъпят първите места в препълнения салон. Те вадят бележници и се готвят за битка.⁴¹

Учителят поглежда часовника си и отправя мисъл към залата. Обяснява, че това учение не е хипотетично, а почива на строг научен опит. На всички прави впечатление, че Владиците бързо заспиват. Избухва притаен смях, когато свещеникът срещу лектора изпуска молива си, клюмва глава на масата и не я вдига до края на беседата.

Когато тя завършва, настава мълчание в очакване на двубоя. Но проспалите Словото църковници само разтъркват омърлушени лица. Те нямат какво да кажат, освен един, който обявява на събранието:

- Господа, моля в 2 ч. след обяд всички да заповядат в този салон, да чуят слово на архимандрит Евтимий - отговор и критика на г-н Дънов!

- Това не може да стане! В 2 ч. никой не ще може да дойде тук, нито някой от тук ще може да излезе - отговаря категорично Учителят.

После излиза с бърза походка и оставя хората да гадаят думите му.

В уречения час ясното небе се покрива с гигантски облаци, които забулват града. Разразява се страшна буря, носеща пясък и клони; вали едър дъжд, примесен с градушка. Сгушени под покриви, хората мълчат и треперят пред вилнеещата стихия, никой не може ни да излезе, ни да се движи. Печатана е много литература по този случай.

На следния ден Съборът продължава по планирания ред. Стените на лекционната зала са покрити с копринени платове с цветовете на дъгата, върху тях са поставени табла и пастелно оцветени картини. Виждат се разни геометрични фигури и други символични предмети. В стаята за медитация свети мистериен светилник с особени, живи светлини. Нов цветен Пентаграм с размери 2/2,5 м., рисуван с маслени бои, показва Пътя на Ученика. Това е една емблема на Школата на Учителя, затова неговият подпис стои във външния кръг, а образът му е изобразен във върха на Истината, понеже Духът на Истината е, който тази година се вселява в него и отваря Школата. Тази стая, т.нар. Горница, е била живата скиния на Бялото Братство.⁴¹

На Събора се разискват теми относно Школата - класове, задачи и изисквания към учениците, отношения помежду им и към Учителя...

„За да ви въведа в Школата, трябва да ви извадя от тялото навън.

Първо трябва да се очисти вашето сърце, после - вашият ум и да се приготви волята ви.“

„Духът и Истината! - това е нашият девиз.“

„Ние сме проявената Истина - плод на Духа. ”

„Любовта е плод на Духа.

Този Велик Дух, Който твори, слиза периодично.

Той сега идва в света и е започнал да пресява нещата.

Ще извади, което е чисто, а останалото ще потъне надолу...“

„Ще ви прекараме през изпити... след 20 години. Толкова ми трябват. Които издържат добре, ще им се повери... Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място…“’⁴²

По време на Събора той дава интервю на в. „Русенска поща”³⁴:

„ - Какви сте вие, г. Дънов?

- Чада на Любовта. Ние живеем открито като братя и сестри. Такива не познават житейската поквара. Нашият живот е образец на душевна чистота. Погледнете: млади и възрастни, и солидни... Божествената сила, Любовта, е еднакво силна у всички.

Старите се възраждат с Любовта и Правдата. С тях стигнах Мусала, без да се разболее някой, защото им показах начини, по които да се ползват от електрични и магнитни течения.

- Какво търсите чак на Мусала?

- Високо сред природата, далеч от всичко скверно на земята, по-близо до Бога. Предлагам на Владици и архимандрити да ги заведа там и, на чист въздух и бистра вода, на широк простор при 3000 м. височина да обмислим и разрешим духовните и обществени въпроси.

Тези Владици и духовници ни анатемосват като отлъчени от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи.

- Вие сериозно ли говорите всичко това, г. Дънов?

- Слушайте! Аз отричам днешната църква на поквара, лъжа и заблуда! Там говорят за Бога, но покажете ми къде е любовта им към Бога? И народът ги изоставя вече. Да поканим българския народ да гласува за тях и за мен и ще видите резултата. ”

Това пророчество бе изпълнено след 85 години.⁴³

Учителят остава в Търново след Събора и държи още беседи. Архим. Евтимий тогава ректор на Пловдивската духовна семинария, държи в Казанлък публична реч срещу него и братството му (27 август), като подменя обективната критика с клевети и безпочвени измислици.

По този повод ученици на Бялото Братство от Казанлък изпращат Отворено писмо до архимандрит Евтимий”:⁴¹

„На 17август т.г., заедно със Синодалния проповедник Калнев, Вие дойдохте неканени в Търново да говорите против Бялото Братство...

Искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан. Не успяхте да осуетите и публичната беседа, която той държа в читалищния салон. Не можахте да попречите и на Събора.

На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите за „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото“.

Времето за диспути и схоластично богословие е отдавна минало. Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспута, а на опита.

Търновският владика Йосиф, като началник на военното духовенство при Главната квартира, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Не се мина много време и този проповедник на „евангелската любов”, с чаша шампанско в ръка, си замина за другия свят.

Неотдавна той бе последван и от друг гонител - синодалния чиновник Ласков, който също се бе запретнал да рита срещу ръжена, като съгледваше около Събора ни, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания...“

Този текст от 11 страници завършва с призив към православните:

„По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела!

Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията.“

Учителят не обръща никакво внимание на хулите по негов адрес. Затова пък в полемиката с църквата вземат дейно участие общественици, симпатизанти и ученици от вътрешния кръг, запознати от първа ръка с Учението и живота в Школата. Благодарение на това, на бял свят излизат трудове, изясняващи както същността на това Учение, така и ролята на Бялото Братство по света и у нас.