„Где е Истината? - Учението на П. Дънов”

[Ани]

„Где е Истината? - Учението на П. Дънов.“

Отговор на критиките против туй учение”³⁹, София, 1922 г.

Името на автора Giovanni Verotiero, преведено на български, е Йоан Истинолюбиви - същият, когото споменах преди като автор на „Учението на Учителя Дънов”. Авторът ползва тези литературни псевдоними, понеже е на държавна служба и иска да остане на нея. Казва се Иван Радославов, историк, гимназиален учител, отказал да заеме професорската катедра по история в университета.

Авторът показва, че борбата срещу Новото учение е изкуствено създадена и се води планомерно във всички посоки само от църковното началство и неговите добре платени служители, без което нито българското общество, нито властта биха се занимавали с този въпрос, разрешавай индивидуално от свободната съвест и култура.

„Ще преценим с критерия на здравия разум доколко е уместно и оправдано такова поведение на нашите църковни архипастири, като се позовем на общопризнати културни и морални достижения, ще повикаме на помощ свидетелството на историята и ще подложим на щателен анализ всички по-главни данни и аргументи, върху които се базират противниците на Д. и неговото учение, за да го представят в осъдителна форма, като една заблуда и като опасно и вредно... „

И наистина, в над 300 страници, педагогът-историк разглежда планомерно окултните науки като източник на висши знания, като започва от най-дълбока древност и завършва с последните научни открития върху спиритизма и ясновидството. Анализира подробно брошурата на Ласков и книгата на Калнев и тяхната критика на религиозното учение на Дънов, на нравственото му учение за любовта, за чистотата, за младежта, за брака, за морала и т.н.

Разглежда се и брошурата „Към напредък или към пропаст” на видинския митрополит Неофит. Там авторът твърди, че богомилите „разкъсали” единството на народа и той паднал под робство. Затова днес българските родолюбци трябвало да се опълчат срещу „новите богомили - „дъновистите“, за да не ги постигне пак същата участ.

Историкът показва, че „алармата срещу богомилите е повдигната от православния съставител на първия учебник по българска история - С. Бобчев, който повтаря мнението на младия К. Иречек”.

Оттогава в учебниците по история се преписва това мнение на тогавашния авторитет, който е нанесъл и много други бели на народа ни. А се знае. че самата Реформация на запад е в генетична връзка с богомилството, както е и учението на чешко-моравските братя на Петра Хелчицки и че богомилството се смята от западни учени като велик продукт на българския духовен гений. Ако това учение е било прието на времето си от българския народ, цялата българска култура щеше да е поставена на здрави морални основи и би се избавила от много недъзи и недостатъци, напр. от наследените от Византия пороци...

Тогава българският народ би станал носител на нова Култура, на нов живот, градени върху истинското, чистото Христово учение, а не на онова изопачено християнство, което ни дадоха гърците, с етикета „източно-православно учение”. Така че паралелът между двете учения е верен, но той е за слава на България, а не - за нейния провал.

Разглежда се и брошурата „Дъновизмът от социално гледище” на т. нар. Н. Православов. Тя излиза в навечерието на фамозното решение на Архиерейския събор за „самоотлъчването на Дънов” Предназначението й е да подейства сигнално в последния момент, така че самото решение да излезе напълно оправдано и целесъобразно. Брошурата е написана с образцов и елегантен език, на който биха могли да завидят най-великите риторици на света.

„Всред хаоса от развалини (на църквата, държавата, семейството) изплува и се очертава тъмната фигура на един безумен честолюбец, който размахва ръка и задавен от сатанински смях като героя от една позната пиеса, ще каже най-сетне: Volla!”.

Има работа и за санитарите: „Обществената хигиена повелително налага елиминирането на тия опасни търгаши на човешки души.“

И за полицията се е погрижил авторът: „В райската градина намираме не само семейни, разрушили своето семейство, там се разхождат и множество млади девойки и момци, дошли да вкусят забранения плод, загубени безвъзвратно за един бъдещ чист съпружески живот. ”

Угостени са също и висшите държавни власти: „Антисоциална организация, враждебна към обществото, която разрушава църквата, унищожава държавата, разсипва семейството, разграбва собствеността - тя е един враг на това общество. ”

„Подобни дивотии могат да се поддържат от заинтересовани духовници само в едно крайно невежествено или индиферентно в религиозните работи общество. Така на Пизанския събор (1411) е бил избран за римски папа Йоан 23, въпреки наличността на 70 извършени от него престъпления, между които е и морско разбойничество. Допуска ли здравият разум и съвестта човешка, че Божият Благодат може да минава през такъв нечист канал, какъвто са престъпните типове?“ - коментира Радославов.

„Православни архиереи!

Пред вас се вестява Ново Учение, а не сектантство!

Не може да бъде сектантско едно учение, което не засяга никой определен вероизповеден въпрос, а представя едно велико по обхватност, дълбочина и мъдрост учение, което не можете да разберете с вашите ограничени средства на познание, с овехтелите предразсъдъци, с които сте изпълнени, и с кастово-аристократичния и ретроградно-клерикален дух, с който сте надъхани.

Това учение не е против същината на Християнската вяра, а е против буквоядските разбирания на Светото Писание, против безсмисленото формализиране на църквите, против безразсъдните гонения на всяко лично мнение, против користолюбието на духовенството, против схоластичното разбиране на християнските догми, против сервилността на църквите спрямо държавната власт, против разцеплението на църквите, против пищността, що царува в живота на духовенството и в църковния ритуал, против обръщането на култа в чисто формална инсценировка.“

Освен разгледаните четири книги, авторът споменава за още три „съчинения” - на търновския митрополит Филип, на Цанев „от Лясковец” и на секретаря на търновската митрополия Доброволски. Но авторът не се занимава с тези плагиати, защото „в тях няма нито ред нещо ново, а се преписват съкратено мисли и цитати на Пасков”.

За да може читателят сам да си извади заключения за същността на Учението, в края на книгата са извадени цитати от Учителя за Любовта, чистотата, брака, морала, младежта, църквата, свещениците и за себе си, като са посочени книгите и страниците.