Посветеният прави „инсталация“. Резултатът от „Самоотлъчването“

[Ани]

Посветеният прави инсталация

Тук дадох само няколко примера, илюстриращи голямото напрежение от сблъсъка на силите на границата на тези две епохи. Колкото повече човек навлиза в тази национална и световна драма, толкова повече те му се струват нереални. Наистина, какво нечовешко търпение трябва да са имали този Учител и неговите ученици, за да понесат страшните за него време проклятия на властващите институции и каква диамантена воля, за да прокарат новите идеи, въпреки всичко! С какво толкова е бил той зает, че не е обръщал никакво внимание на вълната, която се надига срещу него от властта? Нека видим какво говори самият той по този въпрос (5 февруари):⁴⁹

„Ние по един нов начин ще изправим живота и слушателите сами ще почувстват, че Бог живее в тях. То е велико изкуство и ви казвам, че когато свържа едни жици, ще прекарам този Божествен ток и животът им ще се изправи. Аз правя сега инсталация и когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте! Сега още строя, инсталацията още не е готова, но като я пуснем, вашите лица ще просияят и ще кажете, като в Евангелието: „бях сляп, но сега виждам!” Вие виждате тази старата инсталация какво е произвела. От хиляди години все същото. Ако не сложим новата инсталация, знаете ли какво ще произведе старата? Трябва съвършено ново осветление!

Имайте търпение - туй учение ще засегне всички.”

Ще допълня казаното с пояснение, като ползвам информациите на свидетел от първа ръка, така, както ми ги е предал. Това е човекът с първата палатка на Изгрева, когото Учителят подготвя и издържа да следва (17 години!) няколко факултета в чужбина и който се завръща с докторат по международно право - д-р Методи Константинов.

При тази неблагоприятна политическа и стопанска обстановка Учителят е трябвало да постави здрава броня около своята Школа, за да не бъде тя смущавана от обществените противоречия. За него политическите и стопански системи представляват костюми, които народите обличат и сменят при всяка нова епоха. С тази цел Методи изгражда в градината цветен символ на Школата - котва с въже - която царският съветник Любомир Лулчев огражда с елипса. За това Учителят магнитизира ножа на Лулчев със своя и казва на Методи:

„Това е човекът, който ще охранява котвата (Школата) от ударите на външния свят.“³⁶

Последвалите събития потвърждават правотата на тези думи.

Учениците около Учителя представляват за него плодородна почва, върху която той непрестанно посажда нови идейни семена и бавно ги култивира, докато израснат, цъфнат и дадат зрели плодове.

„Душата ми представляваше като че ли някаква бяла хартия, върху която тайнствено и могъщо започна да се пише нещо велико под могъщото влияние на моя Учител...“ споделя Методи.

„Учителят ми отвори вратите към необятните духовни простори, които тайнствено се очертаваха пред мен като някакъв магичен ребус, който трябваше да разбуля с героични усилия. ”³⁶

Школата е духовна лаборатория за Учителя, магичен миниатюр на областта, върху която работи Словото му - върху българите и човечеството. Методите му могат да се разберат само в светлината на две науки, практикувани в древните школи - Теургия и Психургия.

Първата се занимава със съществата, които са над човешко ниво и живеят в макрокосмоса, докато Психургията има за предмет микрокосмоса, който съдържа в човешкото съзнание всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили. Там се намират центрове, които резонират със съответните им в макрокосмоса.

По един алхимичен начин в тази лаборатория (обществото около него) Магът (като в карта №1 отТаро) центрира кармата на българския народ и на цялото човечество. Той не ги разглежда като сбор от живи организми, а като социологически органи, електромагнитни системи и синархични удове в голямата социална даденост - човечеството.

Както човешкото съзнание притежава три координати: емоционално, интелектуално и волево, така тази троичност се отнася и към съзнанието на даден народ и в човечеството като цялост. Това се характеризира в най-едри линии чрез трите фактора на обществения живот - религията, науката и политиката. Тези три вида съзнания образуват триъгълник с различни дължини на неговите страни. При нарушено равновесие между тях, триъгълниците са разностранни. Великите Посветени идват, за да възстановят хармонията на тези аспекти и оттам - връзката с Великото Космично Единство.

Интересно е да се следи как Учителят избира ученици, очиства съзнанията им и ги подготвя за техните роли във великата драма, която имат да играят в школата и в света. Тук синтезирам разказите на ученици от вътрешната школа (както са ми предадени) с това, което съм почувствал при живота ми на Изгрева и след това...

За Учителя индивидите, обществата и народите представляват съвкупност на електромагнитни възли, които той подрежда във фигури (подобни на платките на днешните приемници), за да станат трансформатори и ретранслатори на космични енергии. Методи Константинов, който живее на Изгрева, свидетелства как в своята лаборатория този съвременен маг създава два магически разностранни триъгълника - за българите и за цялото човечество, като използва техни типични представители.

За българския триъгълник е избрал три жени с морфологични и психични кармични отклонения. Едната куца с единия крак (в окултната символика краката са символ на добродетелите); другата има черти на груб мъж - интелектуалец; третата притежава дефект в едното си око (очите са свързани с Истината - с волевия живот).

За световния триъгълник са избрани трима мъже - крупни индивидуалности, те после играят главни роли в обществото.

Тези триъгълници са подобни и очертават три етапа на посвещения, през които ще мине народът и човечеството, за да роди Новата раса.

Тези актьори в езотеричната драма не са незаменими и добиват своята стойност, само когато Космичното Съзнание ги фокусира. Това е важно да се знае, за да не се събудят у тях демонични сили на гордост, тщеславие и индентификация със силите, които минават през тях. Енергията, която Учителят концентрира в тях, се разпростира, подобно действието на скачените съдове, върху техните вериги-души.

Такива електромагнитни фигури е правил и Христос в своята школа. Неговите ученици са проводници на теченията от 12^те зодиакални знака и те ги предават чрез своите вериги-души на цялото човечество.

Христос също ползва електромагнитен триъгълник от трима ученика:

Петър - израз на емоционалното или религиозното съзнание,

Яков - на интелектуалното или научно съзнание и

Йоан - на волевото и реализиращо идеите съзнание.

И Христос е имал три школи: вътрешна - от 12 апостоли, средна -от 72 ученици и външна - от 500 последователи.

На съборите на Учителя са се събирали над 1000 последователи.

Една от озадачаващите фигури около Учителя е Магдалена Попова. Тя е дъщеря на съдия от Пловдив, добре образована, полиглот - владеела много езици. По характер била много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност.

Възпитана в католически пансион, тя усеща новите духовни начала, които се излъчват от Учителя, чисти от всякакви религиозни примеси, суеверия, догми и заблуждения. Привлечена от неговия могъщ магнетизъм, тя често го посещава и под негово ръководство прави странна трансформация.

Нея именно избира Учителят за емоционална страна на малкия кармичен триъгълник. Това се вижда ясно от задачите, свързани с кармичното наследство на българския народ, които той й поставя. Според него българите представят черния дроб на общочовешкия организъм. А това е един от най-важните органи, който обработва отровите и снабдява организма с необходимите му елементи. Тази именно задача е поставена на Магдалена.

Тя куца с единия крак - има да работи върху добродетелите си. Учителят отваря енергийните й канали, за да стане медиумичен изход, през който изтичат низшите вибрации на българското съзнание. Така той тушира нейната карма и трансформира общобългарската карма.

Дотогава тя е била много възпитана, етична и с добри обноски. Но когато започва да играе тази роля, влиза в различни кармични възли и в поведението й става странна промяна. Тя става ексцентрична, рязка, лесно внушаема и непредсказуема.

Тази медиумична природа носи много неприятности в Школата. В нея често влизат пакостливи духове, които се противопоставят срещу делото на Учителя. Подкупват я да се качва на маса и да говори публично срещу Учителя. Веднъж свещеници я наемат да манифестира из улиците на София с табела „Жертва на Дънов“. Но после не й дават обещаната сума. На кого да се оплаче, къде да се изповяда? Разбира се - на своя Учител! Срещу когото е говорила!

- И колко ти платиха поповете? - смее се Учителят с глас.

- Обещаха ми пет хиляди лева, а ми дадоха едва половината!

- За много малко си ме продала! Аз струвам много повече!

- И аз така им казвах, Учителю, но те ме излъгаха - оправдава се тя. - А не ми платиха дори и това, което ми обещаха!

Бате Кирчо („Лъвчето”) ми разправяше как един след обяд тя се изсипва на Изгрева и започва да крещи на Учителя, че хипнотизира хората, промива им мозъците и ги „разиграва по неговата свирка”. Братята, със стиснати юмруци, чакат само знак от Учителя, за да я изхвърлят. А той си подпрял главата с ръка и внимателно я наблюдава и слуша. Накрая един ученик не издържа:

- Само една дума кажете, Учителю, и ние ще я изхвърлим...

- А кой тогава ще заеме нейното място? - пита Учителят. Всички замлъкват сконфузени. - Слушайте - това е безплатна лекция. Ще чуете за себе си неща, които друг няма да смее да ви каже!

Магдалена внезапно млъква и се успокоява. Явно пакостливият дух я напуща, без да постигне целта си. Тогава Учителят казва:

- Стана късно. Дайте на сестрата одеяло и я устройте да спи.

Рано сутринта всички се стягат за поход на Витоша. Учителят приближава Магдалена, сваля сакото си и я загръща с него.

- Облечи се, сестричке, да не изстинеш с тази лека рокля!

- Бяхме свикнали вече с чудесата му, но да разберем това поведение бе извън нашите възможности - завърши бати Кирчо.

На една публична вечеря Учителят е изцяло ангажиран с нея - разговаря много внимателно и любезно, без да обръща внимание на дъжда, на късното време, на очакващите го сестри, сякаш няма никой наоколо. Ощетена, Мария Тодорова се жалва на другия ден:

- Учителю, Вие снощи бяхте много внимателен с Магдалена ...

- Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който бе изключен от Александрийската школа заради Вироглавство. Този дух е днес на Изгрева и опитва да ми напакости. Търси отворени врати (медиуми) и влиза ту в Магдалена, ту в Гръблашева, ту я Милева, ту в Маркова, я Стойчев, в Лулчев и „тути кванти“ - във всички ви.

За да се премахнат тези дисхармонии, някой трябва да стане канал, за да изтекат тези влияния надолу в каналните води...

Методи обяснява как, под влияние на Учителя, Магдалена навлиза в хиперестезията. Това се изразява в силен копнеж към Незнайното, Космичното, а отстрани прилича на екзалтация. Така Магът фокусира съзнанието й към чистота и целомъдрие, за да обхванат те цялото общество. Отделям толкова внимание на трансформацията на тази личност, защото чрез нея Учителят променя хода на духовните учения.

Докато религиозното съзнание на Магдалена гравитира около историческия Исус, то съзнанието на съответната страна на Големия триъгълник (Георги Марков) навлиза в една нова област, където личността изчезва, душата излиза от формите на физическия свят, преминава през света на Законите (силите, които градят формите) към света на Принципите, които разкриват дълбочината на живота.

Като лекува и поправя недъзите на хората в триъгълниците, Учителят работи по магичен начин за изправяне на обществените недъзи. През този период той изпраща мощна Воля в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които староезичният свят е създал чрез различните църкви.

Учителят събаря стените от религиозни догми и йерархичен порядък, създаден от религиозното съзнание, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внася всестранна чистота и непосредствено влизане на човешката душа в Космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, църковни авторитети, секти и всевъзможни религии. През този период беседите Му са насочени изключително върху неизпълнените през вековете задачи на духовенството. Неговото Слово изпълва аурата на Земята, за да я прочисти и подготви за Новата Епоха.

Никой досега не е хвърлял такава обилна светлина върху отклоненията на религиозните водачи от Великия Космичен Живот, затова църковните водачи реагират по всички възможни начини, за да компрометират и сплашат поелите този път, но времето на сплашване за учениците на Учителя е приключило.

Крайният резултат от отлъчването („самоотлъчването”) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция на Архиерейския събор се превръща в крайна сметка в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни Църква.

Общественото внимание регистрира как нечистите опити на БПЦ в компрометиране на Учителя и неговата идейна платформа се разбиват в кристалната чистота на неговия открит идеен живот.

Отново се вижда (както в първите векове на християнството), че идейните убеждения не могат да бъдат унищожени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече - след героичното преодоляване на репресиите със спокойствие, търпение и вяра в правотата на избрания път, Учителят и Бялото Братство придобиват в очите на обществото ореоли на светец и мъченици.

БПЦ трябва да благодари на съдбата, че покрай борбата срещу учението на Учителя и Бялото Братство, се обединява и усъвършенства своята пастирска дейност в нападение срещу мнимия враг. Нека си припомним думите, с които преди две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалеил (духовен наставник на ап. Павел) се обръща към колегите си първосвещеници от еврейския синедрион, които спорят разпалено как да реагират на новия Учител (Деян. 5:38, 39):

„... ако това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, не можете го разруши - пазете се да не излезете и богоборци!“

Тази ситуация се повтаря относно делото на Учителя, който от десетилетия води готовите към сияйния изгрев на Шестата раса, към Общочовешко братство на хармония, мир, разбирателство и любов. В нашия тъй оскъден на духовна Светлина и смисъл живот, архиереите имат шанса да прозрат новия лъч на Божественото, за да го следват през вековете, докато човек изкачва върховете към космично съвършенство. Създаването на неформалната духовна общност на Бялото Братство се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяло кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.

Бялото Братство също трябва да благодари на Съдбата за предоставения й случай да излъска бисерите на получаваната Мъдрост, да очертае фундаментите на Учението и да представи концепциите и целите му пред света, което не може да се схване цялостно само от четене на отделни беседи от Словото.