РОЗЕНКРОЙЦЕРИ В БЯЛОТО БРАТСТВО. Рудолф Щайнер за Розенкройцерите

[Ани]

РОЗЕНКРОЙЦЕРИ В БЯЛОТО БРАТСТВО

Рудолф Щайнер за Розенкройцерите

В края на IV-та Следатлантска епоха един ученик на Буда се преродил като Франциск Асизки. Неговото учение отхвърля материалния живот, но преминава в V-та епоха, която е материалистична. Очертал се антагонизъм - човек можел или да живее с времето си, или да бъде Францисканец. Рудолф Щайнер казва, че разрешаването на този конфликт са донесли розенкройцерите:⁵⁰

„Това бе установено във важните перспективи в розенкройцерските мистерии след 18-ти век. Розенкройцерите си казваха:

Човек трябва да работи със земно тяло... в материята... Но за всяка душа трябва да бъде създадена възможност и да има вътрешно изживяване за течението на Франциск Асизки...Човек трябва да добие две природи: да обхваща импулсите на земното съществуване и същевременно - да се уединява и да развива импулси за живота на самата душа...

Докато, от една страна, трябва да следваме Едисон, от друга страна, вътре у нас, трябва да можем да бъдем ученици на Франциск Асизки или на неговия велик учител - на Буда. Всяка душа трябва да чувства това, макар и да е поставена сред материалния живот. И за целта е трябвало да бъдат подготвени мистериите на Розенкройцерите. Кристиян Розенкройц имаше задачата да се погрижи предварително за това. ”

Може да се каже, че Розенкройцерите спасиха импулса на Франциск Асизки, произхождащ от Колхидските мистерии през 7-8 в.сл.Хр. и осигуриха действието му...

„Всъщност, човечеството няма до днес никакво понятие за същността на Духа. Духовното е скрито за външно възприятие. Човек може да го познае едва тогава, когато положи усилия да стане, макар и малко, различен от това, което е бил по-рано.“⁵⁰

На това именно са обръщали внимание Розенкройцерите. Дори и в най-висшите си посвещения те се стремят да действат върху Духа. (08.10.1911 г.) Волята е оставена свободна, за да бъде разгърната от самия човек, когато в неговия духовен път е осигурен достъп на Духа...