Книги „против“ и „за“ Бялото Братство. „Кой е Дънов?" от Сейко Николов. „Дъновизмът и Теософията в светлината на науката“

[Ани]

Книги „против” и „за” Бялото Братство

Излиза брошура „Кой е Дънов?” 1923 г. от Сейко Николов⁶⁹ - активист на добросамарянството. Човек, прочел „Где е Истината”, мисли, че след тези 303 страници е вече наясно по разглежданите въпроси и че хулителите би трябвало да изпитат, ако не срам божи, то поне неудобство от своите монтажи и компромати. Уви, в тази брошура се вижда точно обратното: цитираната книга се тълкува, както дяволът - Евангелието и се правят тенденциозни заключения.

Авторът „доказва” напр. как „дъновизмът оправдава разюздания живот и половото сношение”. Като цитира думите на Учителя: „Щом си чист - не се жени!”⁷⁰, той ги противопоставя с казаното в Битие (1:28): „Плодете се и множете се“ и др. такива. Излиза, че повикът на Учителя към целомъдрие е насочване към разюзданост, а стихът от Битие показва чистия живот! И това ако не е йезуитщина!

Цитира се освещаването на брака от църквата, а се мълчи за казаното от Исус относно забележката на учениците, че „ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да не се жени, а Той им рече (Мт 19: 10-13):

Не могат Всички да приемат това, но ония, на които е дадено.“

А който не притежава въздържанието, трябва да приеме законен брак. „Вързан ли си с жена, не търси развързване; отвързан ли си от жена, не търси жена!“ (I Кор., 7:27)

Учителят казва ясно в тези беседи, че днес бракът е поставен на фалшива основа, че е „един позор на Божествената Любов“, (стр. 141) Още граф Толстой доказа, че:

„Християнски брак не може да има и никога не е имало, както не е имало и християнска собственост, християнска войска, християнски съдилища и християнски държави.“⁷¹

Толстой показа, че всичко това не е измислено от Исус, а от църквата, за да държи хората чрез силата на мамона (парите).

„И свещеникът нека сее (жито), но не с кръста”⁷² - цитира авторът. „Бог ли е Дънов или Сатана? На този въпрос отговорът е ясен. понеже Дънов е против кръста, символ на вярата, победител...

При очевидността на това антихристово учение има ли човек, който да не разбере кой е Дънов и на кой дух служи?“⁶⁹

Изглежда г-н Сейко Н. сее лозето си с кръст, защото не е чувал българската поговорка „Лозето не иска молитва, а - мотика“ - в който смисъл го казва Учителят. Явно г-н Николов не знае, че:

- кръстът е езически символ от много векове и култури преди Исус;

- използването на кръст в поклонението е идолопоклонство;

- да се парадира с кръста на Исус е срамно;

- като най-унизителна форма на смъртно наказание, евреите трудно могат да го свържат с Месия (I Кор.1:23);

- Христос е Дух, той не е на мъченическия стълб... Учителят пита: „Ако бяха съсекли Исус, меч ли щяхте да сложите Върху църквите?” „Аз говоря за Христос, който никога не е разпъван на кръст. ”⁷³ Като вади цитата от книгата, Николов пропуска следващите думи, които обясняват подбрания цитат⁷²:

„Никакви пари да няма в църквата, никакво разнасяне на дискуси. Това е безобразие! Всичко това да се изхвърли, тъй говори Христос. ” Защото не може да има християнско богослужение (Мт 6:5-12), нито - християнска каса. Коя страна е безкористна в случая? А чия постъпка е тенденциозният подбор на цитати и умишленото подвеждане на читателя - на Бог или на Сатана? При тази „очевидност, има ли човек, който да не разбере на кого служи Учителят” и на кого -неговият противник?

Взех напосоки два от многобройните „компрометиращи” цитати. Останалите са все така „добре подбрани” и така „компетентно” коментирани. Затова няма повече да се занимавам с тези бумеранги. По това време излиза и друга малка книга с надслов „Дъновизмът и теософията в светлината на науката”. Неин автор е проф. Стефан Консулов, биолог от Софийския университет.

Авторът търси доказателства, че тези две течения са заблуждение. Като такова той изтъква факта, че почти всички велики реформатори и гении на човечеството са боледували от сифилис, което заболяване е стимулирало и активизирало интелектуалната им дейност. И ако прокурорът не вземе мерки срещу носителите на горните идеи, те щели да завладеят всички българи и да ги накарат да полудеят.

Просто и ясно! Човекът е учен, говори по специалността си и не може да не му се вярва.

Тогава теософското движение у нас е наброявало стотици привърженици, а на съборите на Учителя в Търново са участвали 1000-2000 души. Затова, според професора, властта трябвало да се намеси, докато не е станало късно. При издаването на книгата, дясната му ръка се парализира. Лекарите не могат да помогнат. След три месеца лечение на баните при с. Вършец, болният се прибира в София. Ръката му едва се движи, не може вече да пише с нея.⁷⁴

Тази история я разправя Цочо Диков, лаборант на професора. А Цочо е ученик от Бялото Братство. И той пита своя началник:

- С коя ръка Вие написахте книгата?

- Как с коя - с дясната...

- А ще пишете ли друга книга срещу „дъновистите”?

- Бих написал, но не мога! Получих за нея похвали и положителни отзиви от видни личности...

- Ами, г-н професоре, защо не пишете с лявата ръка? Тогава ще видим дали няма и тя да се парализира...

- Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това? Да не го смятате като Божие възмездие?

- Не, г-н професоре, не е Божие възмездие, а е Божия Правда - тя отмерва всекиму според заслуженото.

- Слушайте, г-н Диков, този разговор да си остане между нас!

- Как между нас, г-н професоре, когато книгата Ви дори я раздават и безплатно и има опасност и другата Ви ръка да се парализира!

Авторът продължава да държи на мнението си. Не му е дошло времето за промяна на оценките. Ще покажа кога после става това.

Тези кампанийни книги не са спорадични явления, а са в синхрон с управляващите, които търсят да намерят в делата на Учителя заплаха за Обществената безопасност и перманентно се опитват да го сплашат. Както показах при случая със Стамболийски, тези ходове не дават резултат - Учителят вижда възможностите на тяхното мислене и дава винаги достоен и мотивиран отговор и властите не намират нужния повод. В същото време те изпитват и суеверен страх - помнят случаите с Фердинанд, Стамболийски, колко бързо търновският владика Йосиф и църковният редактор и съгледвач Ласков отиват в другия свят да дават отчет за делата си...