България. „Новото учение е Христовото окултно учение“

[Ани]

България

След двугодишен аскетичен живот на Изгрева, първите ученици издигат от подръчен материал първите дървени къщички. Това са ученици от Специалния клас, повечето студенти по философия, математика, физика, естествени науки... Около тази академична младеж, която е център на обществото около Учителя, започва да се развива братският живот. Изгревът за късо време се превръща в един оазис, в един духовен център и в едно огнище на идеи.

Учителят наблюдава внимателно техните прояви и мълчаливо им праща нови идеи и огнени импулси за реализации. Така назрява идеята за построяване на ашрам, на общ комунален живот.

След деветоюнския преврат и убийството на Стамболийски на власт идва Демократичният сговор с министър-председател Александър Цанков. Той се разправя най-жестоко с комунисти и земеделци, организирали Септемврийското въстание. Много видни интелектуалци са избити. На поисканото разрешение за провеждане на събор в Търново през 1924 г., правителството категорично отказва. Учителят провежда втори младежки събор в София и изнася през тези дни няколко беседи, отпечатани в книга „Разумният Живот”⁷⁷. Той дава и наряд за духовна работа на учениците в цялата страна за през 1924-25 учебна година, без да провежда събор.

Тогава излиза нова книга: „НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ в България е чистото Христово окултно учение”, Пд., 1924.⁷⁸ Авторът е Белобратков, зад чийто псевдоним стои, мисля, д-р Стоицев.

Под мото „Бог е Любов” авторът говори как едно духовно лице в църквата „Св. Седмочисленици” се представяло за Божи пратеник и изсипало куп хули срещу „Дъновисти” и „петдесятници”. Според автора, това поведение показва, че този духовник не е такъв, за какъвто се препоръчва, защото проповядва омраза и му липсва Христовата Любов към враговете. Само безпристрастната критика е полезна. Не е в Христовите принципи да се цитират изопачени факти от злъч и мъст, за да се предизвика такова настройване у богомолците, че те да бъдат готови да избият хулените с камъни.

Като отчита ярката разлика между Евангелското учение и прилагането му в живота, авторът апелира за прилагането му на дело. Партийци, евангелисти, теософи, духовници обещават обнова, но ако всички дойдат при тях. Всеки „дърпа чергата към себе си”, но никой не е образец на Христовата Любов. Обнова не може да има, докато духовникът благославя своите и иска унищожение на другите или осветява кръчма за повече клиенти, а отказва да опее християнин, който нямал пари да плати или защото бил окултист.

Каква гавра с Божието Име! С Името на Спасителя!

Моралното издигане не се постига с образование, а чрез работа върху себе си. Като пример на стремящи се авторът сочи, освен православните, още и евангелисти, теософи, масони, вегетарианци, толстоисти, адвентисти и съботяни... Между тях се издигат духовни колоси, макар и вярата им да не е традиционно канонизирана. Той показва техните постижения и техните ограничения.

Сред тези съидейници има и окултисти, които разбират скритите значения на думите на пророците в Писанието и законите на природата. Те контактуват с невидимия свят и казват, че Божият Дух се проявява, за да види човек реалността на невидимото, да надмогне физическия свят и да се отправи към висш живот, към съвършенство, „както е Отец наш небесен“. Светската наука завършва с атома, а духовната започва оттам нататък. Тя не трябва да се смесва с религиозни форми, които привързват човека към външни обреди и дава свобода на човека да се учи от опита. Хората искат да се уверят, за да повярват. За нещастие, това се използва от имитатори, които правят фокуси за пари. Както казват розенкройцерите, търгуването с вярата е проституиране с божествени способности, а е казано: „Даром ви е дадено, даром раздавайте!”

Това учение е известно в цял свят под името Бяло Братство и в България се развива под ръководството на г-н Дънов. На автора му е непонятно защо духовенството не желае да вникне в същността, възвишеността и чистотата му, нарича го ерес, отлъчва го от Православната Църква и не го е срам да пише брошури с извратени тълкувания на думите на Учителя. Нима Божието благоволение е само за няколко пророка преди Исус и след смъртта му - на неговите ученици, а после всичко е запечатано - никой повече не може да има такова видение или откровение, освен някой православен?

Нима така постъпва любящият Баща? Да се вярва това е повече от наивност! Бог се е явявал и ще се явява, докато свят светува. Да се хулят Откровенията - основа и на окултната наука, и на евангелизма -значи да се отрича базата на това, което поповете проповядват.

Страхът на духовенството, че окултизмът е опасен за душите, за държавата и..., е неоснователен. Окултистът уважава всеки Божи храм и прави там своя контакт, независимо от външния ритуал. Христос е обявил, че не външните форми определят Христовия последовател („не тия, които ми казват Господи...“), а изпълнението на заръките му. И щом Бялото Братство има за своя глава Христос и прилага неговите принципи в живота си, какъв е проблемът на църквата? Но след като тя отлъчва Бялото Братство и дори отказва да опее и погребе смъртник, както става в Пловдив, които действия не почиват на никакви канони, нито на конституцията, то показа с тези нарушения, че се е отклонило твърде много от истинското Христово учение.

Според автора, Дънов идва в последния момент, за да възстанови сакралността на Христовия Път, Истина и Живот. Той обявява, че земята е Божествено училище, в което човек се усъвършенства, за да изпълни исканото от Спасителя „Бъдете съвършени, както Отец...”

За постигането на тази висша цел, Учителят изисква абсолютна чистота на тялото, в сърцето, в душата, в мислите, в делата... И който не я притежава, не се стреми към нея, не може да бъде негов ученик. Затова, кандидатът трябва да се освободи от недъзи като гордост, завист, самохвалство, надменност, алчност, разврат и леност. Сред учениците няма „мъже и жени”, а „братя и сестри”. За постигане на тази чистота учениците се въздържат и от употреба на алкохол, никотин и от кръвна храна. Които не могат - поне да знаят за това.

Затова тези брошури показват не какви са „дъновистите”, а - какви са авторите им. Те не са благословени с Божествената Любов и без срам искат да опозорят Учителя, че препоръчвал разврат, и така показват само извратеното си разбиране. Невежите не са озарени и от Божествената Мъдрост и не знаят за оздравителното въздействие на ултравиолетовите слънчеви лъчи преди изгрев, затова приемат посрещането на слънцето за езическо идолопоклонство.

Така те хвърлят кал срещу слънцето, която пада върху главите им.