Кришнамурти в Калифорния, Лондон, Неапол. Кришнамурти губи брат си и доверието в Т.О.

[Ани]

Охай, Калифорния, 1925 г.

Кришнамурти в Калифорния, Лондон, Неапол

Кришнамурти губи брат си и доверието в Т.О.

Докато Кришнамурти се грижи за брат си, странна новина пристига от Лондон, Индия и Сидни: най-близките му съратници (дори и Ани Безант), започват да си приписват роля на апостоли. Те казват, че са преминали различни нива на посвещение на астрално ниво, пренасящи инструкции от Учителите. Опитват се да създадат йерархия между тях и тези, които не са още посветени. Достигат дотам, че искат да се обличат с бельо от коприна и с пищни роби. Ледбийтър одобрил това, но Кришнамурти бил скептичен: за него Пътят на просветление бил нещо различно.

„Които все още се двоумят и искат да опитат; които са хванати в безпокойство и болест, те помагат в училищата, където преподават философски системи и има церемонии и ограничения.

Но за тези, които искат свобода, няма училище.“

„Учителите няма да допуснат да умре Нития.

Неговият живот е много ценен.“⁹

Кришнамурти се чувства успокоен: той има вяра в Учителите.

През тези нощи Кришнамурти има повтарящи се сънища - той е пред Великото Братство и пита за здравето на Нития. Той предлага да жертва своето щастие в замяна на неговото оздравяване. Той е готов да направи всичко необходимо, за да спаси живота му.

Ледбийтър и Ани Безант му дават същия съвет.

Лондон

През октомври Ани Безант го моли да пътува с нея до Индия за честване на 50-годишния юбилей на Т.О. Първото, за което той мисли, е кой ще се грижи за Нития. Тъй като неговият брат изглежда по-добре и мадам де Манзиарли идва да се грижи за него, Кришнамурти веднага тръгва за Европа. Там той среща 12^-те нови „апостоли” и разбира силата, която те оказват вътре и вън от Т.О.

„Тази работа на апостолите има граница - нещо толкова свещено и лично е превърнато в публично грозно и смешно, евтино и вулгарно събитие. ”

- Защо не поговориш с Ани Безант? - го пита негов близък.

- От това няма да излезе нищо добро - „апостолите“ ще кажат, че са ме обзели тъмните сили.⁹

Неапол

Преди да тръпнат за столицата на о-в Цейлон - Коломбо (сега Шри Ланка) - Джорж Арундейл и Уеджвууд искат Кришнамурти да им признае техния статус.

„Признай, че ние сме апостоли!”

„Ако искаш животът на Нития да бъде пощаден, направи го!“

Както се казва, „играта загрубява”. Като резултат от този натиск, две телеграми от Нития го чакат в пристанището.

„Аз имам инфлуенца! Много е сериозно! Моли се за мен!”⁹

Непоклатим в своята вяра, Кришнамурти бил сигурен, че Майтрея и Буда не биха го оставили да напусне Охай, ако е писано неговият брат да умре. Той чувствал, че този кошмар скоро ще свърши.

Три дни по-късно, на 13 ноември, докато буря люлее кораба в устието на Суецкия канал, друга телеграма известява за смъртта на Нития. Без повече илюзии, със съкрушено сърце, без да може да намери покой в ничия компания, Кришнамурти жали и оплаква 10 дни своя брат.

Но от 11^и“ ден той постепенно се взема в ръце и прави усилие да погледне живота без Нития. Силата на скръбта му отново и отново повдига неговите възприятия.

„Ние обичахме същите облаци, същите дървета, същата музика, ние разбирахме толкова добре какво всеки от нас чувства и мисли и дори нашите мълчания... ”⁹

Само този, който е загубил внезапно близко същество, би могъл да разбере напълно каква мъка се крие в тези думи!