Николай Райнов за Теософията и Бялото Братство

[Ани]

Николай Райнов за Теософията и Бялото Братство

София. В сп.“Орфей” излиза нова статия от Кришнамурти – „Самоподготовка“ ⁸⁴, относно необходимите качества на ученика - критичност, вяра, чистота, ясен ум, себеотрицание... Там излиза също поредица от негови статии: „Възпитанието като служба”⁸⁵.

А в брой 3 уводната статия е „Предразсъдъци за теософията”⁸⁶. Компетентно и обосновано, писателят-езотерик Николай Райнов отговаря на неправилните мнения и презумпции за теософията. Започва и серия статии „Теософията в 25 урока” от Льо Клер.

Париж. Николай Райнов, който следи борбата на идейния фронт в България, установява, че противниците на теософията не търсят истината, а - как да я отрекат. Затова той пише от френската столица брошура „Науката” против теософията”⁸⁷, печата я и сп. „Орфей”⁸⁸. Той е възмутен от нападките в пресата на проф. Консулов, който пише:

„Моите публични лекции... бяха насочени срещу бдна наша обществена напаст - дъновизма и теософията.“ - казва г-н Консулов. Досадните учения биват обобщени под името теософски мистицизъм и професорът започва борба против измислени положения, които се поддържат от несъществуващи врагове. Той бил сметнал за свой обществен дълг „да разкритикува от гледището на науката ученията на теософския мистицизъм”, които водели нашия народ към „разтление и израждане”. Макар и с авторитетен тон, такива обвинения са лишени от убедителност, щом зад тях не стоят факти.

За коя наука е думата? Чия научна хипотеза поддържа? В кой труд? Всичко, което пише, е крайно остаряло и напомня за биологията отпреди 40-50 години. Вместо факти, той съобщава измислици, много зле скроени и крайно противоречиви. „Човекът е най-висшето творение на майката-природа, създадено по нейните закони и подчинено на тях. Когато майката-природа издигнала достатъчно човешкия ум, у него за пръв път блясва мисълта за същността на Битието.“ Значи за произхода на човека професорът употребява терминът „майката-природа“. По съвсем необясним начин тая майка-природа създава човека. Той забравя естествената логичност, че в следствието не може да има нещо повече, отколкото - в причината. Професорът приписва на тази майка-природа чисто божествено могъщество, промисъл, мъдрост. Научно ли е това? Защо в такъв случай не употреби думата Бог, от която се толкова много бои?“⁸⁷

Николай Райнов оборва голословните твърдения на професора с цитати от основните теософски трудове.

„Всеки просветен човек почита учените, откриващи истините, на които се крепи световният развой. Но, който не познава въпросите, които разглежда и вместо истини ни поднася измислици, ни освобождава от дълга да го уважаваме. По неговата логика бих сбъркал и аз, ако заключех от измислиците му, че всички учени са недобросъвестни, и от хулите му - че науката деморализира хората.

Историята на мистичните системи е тясно преплетена с културната история на Европа. Те са влияели благотворно за развоя на науката, философията и поезията. За пример вземам розенкройцерството за това, че от една страна дъновизмът е негова издънка на българска почва, от друга - че Т.О. в своите главни черти е продължител на древния розенкройцерски орден. Велики личности като Парацелзий, Бьоме, Ван Хелмонд, Андрее, Бейкън, Комениус, Бойл, Лок, Дьо Сен-Жармен и др., заемат толкова важно място в историята на човечеството, колкото и в тая на Розенкройцерството.

Теософията не си служи с „маската на християнството“, както твърди професорът, защото нейният девиз е известен: „Няма религия по-горе от Истината“. Затова в обществото влизат хора. принадлежащи към различни религии - никоя не се предпочита и в религиозните убеждения на членовете никой не се бърка.“⁸⁷

Николай Райнов сочи за ориентация сп. „Орфей” от същата година, на което той е главен редактор. Печата там „Месията и суеверните”⁸¹.

„Накрая г-н Консулов търси защита от отговорните фактори -“време е да се смъкне маската на тия хора със своего рода професия“ и да се видело „кой какво готви на България“. Той дори заплашва управниците, ако не вземат неговата страна: „ ще бъде манкиране на един дълг, ако продължаваме да се отнасяме леко с тази опасност“... Слава Богу, България се радва на законност и онези, които искат полицейски мерки за борба с идеите, изглеждат смешни.” Николай Райнов завършва със списък на основни теософски трудове, защото „Идейно движение не се спира с измислици..., а с доводи и факти. ”

Професорът остава на своето мнение и продължава да държи сказки против телепатията, ясновидството и др. окултни науки. Но после, на гръцкия фронт, докато спи в палатка, чува вътрешен глас:

„Напусни веднага лагера!“ Усмихва се и се обръща на друга страна. Когато гласът настойчиво потретва, той става и се изкачва на близкия хълм. В този момент лагерът е бомбардиран и унищожен. Едва тогава поразеният професор започва да чете тази литература и... да държи лекции за телепатията. Но вече никой не го слуша. Иска среща с Учителя, но той не го приема. След 9.IX.1944 е уволнен и става работник във фабрика. Завършва плачевно живота си.