Пастор Ватралски на събор на Бялото Братство. „Кои и какви са Белите Братя“, Ватралски

[Ани]

Пастор Ватралски на събор на Бялото Братство

„Кои и какви са Белите Братя“, Ватралски

София

От 1926 г. Учителят Беинса Дуно провежда съборите си в София. Лекционният салон на ул. „Оборище” е отнет с измама и съборът е на открито. Той започва с военна блокада, организирана от властта, но Учителят с един поглед праща Методи Константинов при министър-председателя Лябчев и той отменя блокадата.³⁶ Построен е палатков лагер с над 1000 ученици от провинцията. Двама конни стражари охраняват „Изгрева” от провокатори.

„ Вие дойдохте не само да ме видите, но и за да ви се открие Господ.

В това е смисълът на живота“- казва Учителят в първата беседа.⁸⁹

„Христос - това е Любовта в света.

Христос няма да дойде в човешка форма...

Ако е за форма - ето, аз съм пред вас!... ”

„Моето желание сега е да бъдете абсолютно свободни.

Искам да ви предпазя от една слабост -не искам да ме слагате толкова близо до очите си, и е да не виждате нищо друго. Това не е хубаво.

Де ме сложите на такава дистанция пред очите си, че да бъдете свободни.

И колкото от по-далеч ме виждате, толкова по-добре за вас...“⁸⁹

Нека читателят запомни тези думи, които само след три години Кришнамурти ще повтори в знаменитата си реч пред хиляди представители от цял свят.

Стоян Ватралски

За софийския събор свидетелства евангелският пастор Стоян Ватралски, дошъл след няколко дни. За това той пише статии във в. Зорница, бр. 38-41, издадени после в отделна книжка:

„Кои и какви са Белите Братя”, Пловдив, печ. „Труд”, 1926 г..

Между познати бивши евангелисти Ватралски среща американка.

Щастлива в новата си вяра, тя ми проповядва на английски:

- Ах, г. Ватралски, Вие трябва да чуете как говори Учителят!

Аз съм американка, слушала съм велики проповедници, но като Учителя - никого, никъде!“

„Навсякъде владееше чуден ред и образцова чистота.

Да не вярваш, че си в България! Тези над хиляда души, от всички възрасти и класи, живели тук близо седмица, а никъде нямаше ни кора от плод, ни късче хартия!“ - изумява се Ватралски.³⁴

Пастор Ватралски е американски възпитаник. Той е поразен, когато в беседата Учителят дава пример с американския проповедник Спържен и отговаря на мисления му въпрос.

„Докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Проповедникът трябва да говори за Бога от Любов!...“

Затова гостенинът пише вдъхновено:

„...най-чудното и най-интересното при белите братя е техният Учител - основател, глава и душа на това интересно движение.

Той е оригинален и начетен в индуските и християнски писания... ”

„Аз намирам учението на Дънов много по-християнско, отколкото очаквах поради слухове...

Това учение е древно като планините и чисто като светлината.

И от този център извират възвишени морални наставления.

Кой свещеник на коя черква е дал на своето паство по-възвишен и по-християнски лозунг от този, даден на тазгодишния събор:

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“

Затова последователите му не го наричат Дънов, а - „Учителя”.

От света, от когото и да било, той е вече неуязвим.

Гонене от пътя му няма да го отклони.

Смърт делото му няма да спре.

Насилствена смърт само би го усилила и ускорила.“

Авторът сравнява делото му с това на богомилите, които, „бидейки будители преди Ренесанса и реформатори преди Реформацията, дадоха най-големия тласък на света към култура и възход.“

„Господа черковници, макар и да не ви следва, на добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновяване и поправяне на живота.

А на злите и невежите той несъмнено пречи, но напразно ще си хабите барута и едните и другите - не можете го увреди!

Затова аз казвам с думите на Оногова, с чието Име обичаме всички да се кичим:

„Недейте му запрещава...

Понеже всеки, който не е против нас, е с нас. ”³⁴

Този събор показва и нуждата да се направи лекционен салон за Школата на Изгрева, в който редовните лекции да не зависят от външни климатични условия. Учителят го планира за идната година.

А през тази година се построява приемна на Учителя, в която той прекарва зимата. Там той приема посетители до 1944 г.

Тази приемна се използва от „Бялото Братство” до 1958 г., когато „Изгревът” е закрит. Тя е разрушена през 1971 г., когато там започна строежът на Съветското посолство.