Кришнамурти „Кой носи Истината?“

[Ани]

Кришнамурти „Кой носи Истината?“

Кой носи Истината? ⁹³

Като погледна назад, намирам, че преди няколко години съм бил недоволник. Не бях доволен нито от учения, нито от авторитети. Исках да узная сам какво значи за мен Мировият Учител и каква Истина стои зад Неговата форма. Преди да започна да мисля сам, приемах, че аз - Кришнамурти - ще бъда Негов носител, защото мнозина твърдяха това. Но после започнах да мисля: какво е Мировият Учител, как ще заеме тяло и как ще се прояви в света?

Ще говоря нарочно завоалирано. Не желая да бъда ясен, тъй като нещата умират, когато се определят. Поне аз тъй мисля. Не искам да налагам моя авторитет, нито да ви поставям правила, които сляпо да следвате, а да разберете това, което ви казвам.

Вие искате да ви кажа: „аз съм това и това”, за да ми кажете: „Добре, ние ще работим за теб”. Моята цел е само да можем да разбираме другите и да им помагаме. Ще ви покажа неща, които сами бихте видели, ако не в този, то в някой друг живот.

Когато бях малък, обичах да съзерцавам Шри Кришна с флейтата, защото на Него се бе посветила майка ми. Тя обичаше да ми говори за Него и аз си създадох един образ с много преданост, любов, песни, радост - вие нямате представа какво е това за индийските деца.

По-късно, когато срещнах епископ Ледбийтър и се запознах с Теософското Общество, започнах да съзерцавам Учителя Кутхуми във вид, който ми беше представен и той стана моя цел.

Още по-късно, когато пораснах, започнах да съзерцавам Господ Майтрея и това бе допреди две години. Аз го виждах постоянно във формата, която ми бе показана. През всичкото време бях подложен на борба, докато намеря Истината, защото не бях доволен да бъда под влияние на други авторитети. Трябваше да мина през страдания, за да намеря сам Истината.

После съзерцавах Буда и за мен бе блаженство да бъда с Него.

Сега ме питат какво разбирам под „Възлюбения“. Ще ви дам едно обяснение, което вие ще си разтълкувате, както обичате. За мен Той е всичко. Той е Шри Кришна, Учителят Кутхуми, Той е Господ Майтрея, Той е Буда... Той е зад всички тези форми.

Какво значение има името? Вие спорите за Мировия Учител като име. Някои основават вярването си на авторитети, други имат лична опитност и знание, но това е личен въпрос, а не световен.

Вас ви смущава дали съществува такава личност - Миров Учител -който да се прояви чрез тялото на личността Кришнамурти.

Ще чуете моето гледище, като ви говоря за моя Възлюбен.

Не е лесно да ви обясня, но трябва да го направя.

Аз си казвах: Не е важно дали Кришна, Христос, Господ Майтрея и всички Учители са едно и също, докато аз не стана едно с тях. Докато ги виждам на картина, аз ще съм отделен, но когато стана способен, благороден и чист, тази преграда между нас ще изчезне. И не се успокоих, докато не сломих тази преграда - отделността.

Докато не станах едно с моя Възлюбен, говорех за общи неща, нужни на всекиго. Не можех да говоря уверено, без възбуда или преувеличаване, с цел да убеждавам другите. И никога не казах: „Аз съм Мировият Учител“. Но сега, когато чувствам, че съм едно с Възлюбения, аз го казвам - не за да ви наложа моя авторитет или да ви уверя в моето величие, нито във величието на Мировия Учител, а само да събудя у вас желание да търсите Истината.

Аз намерих това, за което съм жадувал, постигнах единение, така че от сега нататък няма да има раздяла, тъй като мислите и желанията на отделното ми себе са вече изчезнали. Сега мога да кажа, че съм едно с Възлюбения, независимо как вие ще го именувате: Буда, Майтрея, Кришна или другояче.

Шестнадесет години вие обожавахте един образ по своему.

Той ви е давал мир и ви е вдъхновявал в мигове на упадък.

Той не говореше, не беше жив, а вие го създадохте и боготворяхте.

А сега, когато той оживя и ви говори, вие почвате да се съмнявате:

„ Този ли е, когото боготворях? Той може ли да Го представя? Може ли изобщо Мировият Учител да бъде проявен в една личност? Има ли Неговата Мъдрост и Състрадание?”

Това са въпроси, на които вие сами трябва да си отговорите. Спомнете си разказа на Достоевски, в който се говори, че Христос дошъл отново. Проповядвайки, той стигнал до Рим, папата го поканил, поклонил му се и после го затворил с думите:

„Допущаме, че ти си Христос, кланяме ти се, но ако излезеш вън, ще причиниш много възбуда и ще породиш съмнения във вярата, а ние толкова сме се мъчили да я утвърдим!...“

Преди бе лесно, когато аз мълчах и вие не се съмнявахте... А сега този образ започна да оживява, както дървото разцъфва през пролетта. Вие сте изправени пред живия образ и е личен въпрос дали ще обожавате действителен или ще боготворите картинен образ. Сега трябва сами да намерите своите отговори.

И не се опитвайте, моля, да уверявате другите с вашия авторитет, както аз не си служа със своя да ви убеждавам, че образът е оживял. За мен Той е жив.

Аз дълго боготворях картината, а не бях доволен от това и исках да проникна отвъд нея, да гледам през очите, да мисля чрез ума, да чувствам чрез сърцето на този образ. Бях недоволен и след много усилия и страдания, можах да се отъждествя с образа.

И тъй - аз съм този образ! Няма нищо сложно тук, нищо тайнствено, нито има нужда от възбуда, за да се убеждават другите.

Ако се осланяте на авторитети, ще паднете, защото те се менят от ден на ден. И горко на този, който се осланя на някои от тях. Авторитетът е единственото, което не трябва да имаме и от което трябва да се освободите. Дали Истината, за която живият образ говори, е важна или не - трябва сами да решите.

Много години аз слушах и се учех от всички - от париите, от висшите, от съседи и приятели. След като събрах истина отвсякъде, където я срещах, можах да се развия напълно. А вие чакате Истината да ви се даде наготово, да ви се наложи от авторитет и сте готови да обожавате личността, авторитета, вместо Истината!

Когато Кришнамурти умре, а това е неизбежно, вие ще основете религия, ще създадете правила, защото за вас личността Кришнамурти е представила Истината. Ще си построите храм, ще започнете да извършвате церемонии, ще измислите фрази, догми, вярвания, ще си създадете верую и разни философии. Ако вие издигнете сграда върху моята личност, ще се затворите сами в нея и после ще трябва да чакате да дойде някой друг Учител да ви измъкне от този храм, да ви освободи от това ограничение.

Но човешкият ум е такъв, че вие ще си построите друг храм около него и т.н., и т.н. Които не разбират, макар че много говорят, макар не тълкуват учението, ще срещнат мъчнотии...

Но тия, които наистина разбират, които не се осланят на авторитета, в чиито сърца има място за всички хора, те няма да строят храм. Понеже са малко тези, които истински искат да помагат на другите, затова малко ще намерят това за просто.

За мен е съвсем просто да изляза в света и да уча хората. Няма значение дали това е сливане или посещение в храма, приготвен от много години, или е самият Кришнамурти. Хората ще кажат:

„Ние имаме радости и страдания, но те са временни.

Имаш ли нещо трайно да ни дадеш?

Ти казваш, че си намерил щастие и освобождение, можеш ли да ни помогнеш, че и ние да влезем в това твое Царство?“

Ето какво е важно за хората, а не значките, ордените, правилата, книгите. Те искат да видят живата вода, за да могат да заплуват към обширния океан...

А за вас е важно как ще постъпите. Вие сте ограничени - не сте намерили Истината, а се мъчите да освобождавате другите. Как ще извършите това? Как ще различите Истината от лъжата?

Как ще познаете Мировия Учител, действителността, ако не сте изчистили извора от тинята, за да може той да отрази Истината?

В целия ми живот, а вероятно и в миналите, моето желание е било да се освободя от ограниченията и скръбта, да намеря моя Учител и да не се чувствам вече като отделно себе. И когато успях да отхвърля съвсем това себе, тогава успях да се съединя с моя Възлюбен. И тъй като намерих Истината, искам да я дам и на вас.

Аз съм като цвете, що изпълва с мирис утринния въздух, и за щастливите, и за страдащите. Но онези, които нямат представа за уханието, ще минат небрежно. Ще ги заставите ли да спрат и да вдъхнат мириса? Вие се грижите как да постъпите, за да ги убедите. Защо е необходимо това? Убедете само тези, които истински търсят. Но вие сами се съмнявате, затова не търсите истински. Доволни сте от вашите малки познания, от малките ви авторитети. И искате те да ви говорят, да ви спасят от съмнението.

И ако някой ви каже, че аз съм Мировият Учител, с какво би той помогнал, какво би допринесъл за Истината? Като се осланяте на авторитети, вие градите на пясък, а вълните на страданията ще пометат вашата сграда. Но, ако градите на камък, на вашата собствена опитност, знание, скръб и усилие - тухла по тухла, опитност след опитност - тогава можете да убеждавате другите.

Досега сте се осланяли на авторитета на двамата покровители на Ордена и на други авторитети да ви кажат Истината, а тя е у вас! Ще намерите Истината вътре в сърцето си, във вашата опитност и това е най-ценното, че сами ще се освободите от скърбите.

Аз чувствам, че трябва да ви говоря за тия неща. Не можех да кажа това миналата година, понеже не бях се слял с Извора, не бях постигнал целта, не можех да кажа, че съм Учителят - щеше да бъде неистина, а сега мога да кажа, че съм Учителят.

Бях нищият, а станах едно с Възлюбения, постигнах Неговата слава. И благодарение на Него, аз мога да помагам. Целта ми не е да създавам спорове относно авторитети, да въздигам личността Кришнамурти, но да дам вода за облекчение на страданията ви, да ви освободя от вредните грижи, да премахнете ограниченията, за да бъдете свободни да се влеете в океана, където е Възлюбеният.

За тия, които разбират, това е ясно и просто. Вие не ще убедите, не ще промените живота на тия, които не желаят това. Аз постигнах целта си, тя е цел за всички, слях се с нея, защото страдах, видях, намерих всичко и обичам. Естествено - мой дълг, моя радост и моя дхарма е да дам всичко това на тия, които нямат. Дали ще го дам чрез „Ордена на звездата” или чрез някое друго тяло, това няма значение. Хората не искат да знаят чрез кого ще го получат.

Те искат да бъдат облекчени страданията им и да заменят своите скърби, удоволствия, суети и преходни желания с нещо по-ценно. Когато разберете всичко това, освобождението ви ще започне. Аз постигнах освобождение, мога да освободя и вас, но вие казвате:

„Трябва да направиш това по един определен начин. Това да стане с известна изразност, с известен начин на говорене. ”

Важно ли е за вас от каква чаша пиете вода, щом тя може да утоли жаждата ви?

Важно ли е кой ви храни, щом храната ви задоволява и укрепва? Понеже от векове сте свикнали да поставяте етикети, искате непременно животът да бъде етикиран. Искате непременно Кришнамурти да бъде с етикет и то определен, та тогава да кажете: „Сега ние можем да разберем“ и да настъпи във вас мир. Страхувам се, че вие ще постъпите точно по този начин!

Можете ли да вържете водата на морето? Хората са опитвали, но са последвали нещастия. Не можете да вържете и въздуха, можете да го задържите, да го омърсите, да пуснете отрова в него, но нямате власт над въздуха отвън.

Аз не мога да бъда ограничен от никого. Отивам по своя път, защото това е единственият Път. Намерих това, що търсех, съединих се с моя Възлюбен и ние заедно ще скитаме по лицето на Земята.

Вие никога не можете да заставите хората чрез авторитет, чрез заплаха, чрез наказание - този век е минал. Днес сме във века на революциите, на бунтовете - всеки желае сам да научи всичко. А вие нямате това желание и оставате в света на ограниченията. Бяхте сигурни в това, което е несигурно, мислехте, че ще преобразите света. Мислите, че сте намерили, но това не е вярно.

Когато са построили Айфеловата кула, са я считали за най-хубавото, най-високото нещо на света. Дотогава, докато един малък аероплан прелетял над нея.

Вие мислите, че можете да имате бързината на елена и силата на лъва, но това може да стане само, ако станете едно с Възлюбения. Защо е нужно обяснение - вие няма да разберете кой е Възлюбеният, докато не го видите във всяко животно, във всеки стрък и тревица, във всеки страдалец, във всеки човек. Моят Възлюбен е обширното небе, цветето, всяко човешко същество...

И тъй, приятели, едничкото важно нещо за вас е да дадете вода, която може да утоли жаждата на хората - не на тия, които са тук, а на тия в света.

А водата, която ще ги утоли, ще пречисти сърцата им, ще облагороди ума им, е тази: да намерят Истината в себе си и да въдворят в собствените си сърца и умове освобождението и щастието.