Николай Райнов „За Онзи, Който носи Истината“

[Ани]

Николай Райнов „За Онзи, Който носи Истината“

Речта на Кришнамурти се коментира различно по цял свят. В България Николай Райнов помества уводна статия в сп. „Орфей”:⁹⁴

„За Онзи, Който носи Истината”.

След като разказва какво Кришнамурти говори, авторът коментира как с утвърждението, че е едно с Обичния си, Кришнамурти прегражда пътя към надеждата на някои невежи, че идва век на чудеса, че Бог слиза от Небето със страшен съд и т.н.

Кришнамурти не е чудотворец и светът няма нужда от такъв, нито на Европа или Азия са потребни страшни съдилища, ангелски тръби, мълнии, светкавици от символната опера „Апокалипсис”, казва Н. Райнов. Човечеството има нужда от обич, от справедливост, от ново учение за света и човека, от ново отношение към живота, което дава щастие за всички. Тъкмо това, в съвременна форма, ни предлага Кришнаджи. Истината, която носи, ще обнови днешната наука, ще тласне изкуството в нов път, ще разкрие неподозирани дълбочини на философията, ще призове към обич и братско сътрудничество на днешните религии, ще посочи по-справедливи обществени форми. При тази светлина ще бъдат невъзможни войните, робството, дипломатическото надлъгване и търговията с малцинства.

Първите истини на това ново Учение са вече дадени на света в последната книга на Кришнаджи - „Царството на Щастието”. Сигурно и сам той ще излезе да говори пред целия културен свят - навсякъде, където има сърца, жадни за неговото Слово.

Авторът твърди, че за жалост, любопитните са повече от жадните, а любопитството се скоро изморява и настъпва разочарование:

Месията не бил такъв, какъвто те си го представяли.

Понеже са повечето прости, ще им се и той да бъде простак.

Според тях изяществото било несъвместимо с Мъдростта.

Други го смятат за светски мъж, хвърлят недомлъвки по негов адрес, приписват му суетност, отварят широки врати на подозрение. Печатът търси сензации, хумористите и фейлетонистите си острят перата, намесва се иронията. Жан Масон, иначе по-умен, пита във френския „Журнал“ от 29 септември:

„Защо Кришнамурти да позира на прочутия Бурдел за мраморен бюст? Има ли нужда „безсмъртието” от обезсмъртяване?”

„Също като някой прочут министър или актьор, новият месия мисли да остави чертите си завинаги скрепени върху камък.

Защо заема хубаво и широко жилище? Защо е толкова красив?

Защо допуска обеди, вечери и събрания в негова чест?

Защо се фотографира? Той е просто денди, влюбен в хубавото облекло, в изящните обноски и приятната обстановка!

Бяха ми казали, че той е много хубав момък. Той е нещо повече - този младеж, изискано облечен в пълен чарлстон, със светла фанела с приятен цвят, би могъл да си създаде поприще на втори Петрони. Не мога да предположа, че изборът на великолепната връзка не му е занимавал сериозно вниманието! Всичко в неговата личност носи знака на крайна изтънченост: от красноречивия поглед на древните очи до тембъра на гласа му - ласкав и топъл, дори когато се оплаква от изискванията на светския живот...“

На репортерите не се харесва, че Кришнаджи е възпитан, благороден, открит, весел, винаги щастлив. Те очакват навярно да срещнат стар, космат проповедник, мършав и холеричен, бос, гологлав, наметнат с кожа, отворил уста да проклина света, някакъв Йоканаан на 20^-ти век - коментира Николай Райнов и заключава:

Кришнаджи не е трагична фигура, но не е и мелодраматична. Напразно вестникарите се силят да го вмъкнат в познат филм. Той не е роден за актьор, а за режисьор. Очаква го големият филм на Новата Вселенска Култура.

Може да не се харесва на тези, които имат клишета за всичко и желаят да напъхат Новото в тях. На тях Кришнаджи би отговорил, ако имаше време, както преди година Голап Лал Синг бе казал на англичаните, разочаровани от вида му:

„Мисля, че не в Симла, а в Шамбала трябва да се търси образец за това, какъв би трябвало да бъде адептът.”