Jump to content

Кришнамурти в Холивуд „Царството на Щастието“


Recommended Posts

Кришнамурти в Холивуд „Царството на Щастието“

Холивуд. В-к „Лос Анжелис Таймс” съобщава за първата публична лекция на Кришнамурти в САЩ пред публика от 16 000 души, които „го слушали с голямо внимание’’.9 Кришнамурти говори за Щастието чрез Свободата. На 5 май същата година той повтаря речта си в Кралската зала в Лондон. Ще цитирам тук извадки от нея.

Царството на Щастието95

Много отдавна, от памтивека, в световните брегове се разбиват с грохот две вълни - и двете нужни в живота на човека. Там, където се срещат, се намират идеални условия за раждане на най-добра цивилизация. За удобство ще ги наречем Западна и Източна вълни.

Западната носи жажда на личността, стремеж към притежание, влечение към натрупване, към борба. За да съхранят своите ценности, западните народи построиха безкрайни здания и сега са затворници в своите живелища. Те не намират ни съвършено щастие, ни освобождение. Тогава се обръщат към другата вълна, за да видят какво могат да постигнат и спечелят чрез нея.

Източната вълна казва, че сънят е по-добър от бдението, смъртта - по-хубава от живота; че щастие се добива с непротивене, че без самоотричане не може да има освобождение. Тя учи, че физичните явление са само отражения на живота зад тях. Спокойната вода отразява небесната прозрачност и нейните облаци. И този живот е само отражение на друг по-голям, лежащ зад него. За да разберем и усетим този по-могъщ живот, трябва да усмирим своя физичен аз, да се отречем от егоцентризма и да се откажем от това, което ни се представя като същински живот.

Целта, към която всеки се стреми, е щастието и освобождението, което произтича от него. Като знаем това, започваме да ценим опита. Разумът е натрупан опит, а интуицията - негов глас. Не може да има дори и религия по-горе от опита... От живот на живот, с помощта на опита, ние бавно се издигаме от етаж на етаж в сградата на живота, като укрепваме в своето знание и сила. Тогава няма да има добро и зло, защото те са само знание и незнание. Чрез опита ще съзнаете, че щастието ви е в самите вас.

Повечето от нас се осланят на чуждото знание по въпросите за своя напредък; за своето освобождение и щастие се вкопчват у другите. Но колкото и да сме вещи и просветени в книжното знание, когато се струпа върху нас жесток удар като смърт, от всичко това остава твърде малко. Тогава погасват всичките ни теории, цялото ни знание, извлечени от книгите и чуждите думи. Ние се виждаме сами и в тая самота решаваме кое е действително и каква цел да гоним.

И така, ние жадуваме за щастие, плод на личния ни опит и собственото ни знание. Веднъж постигнали такова щастие, ще разберете, че щастие значи освобождение. Понеже аз вкусих от това щастие и узнах що значи това освобождение, искам да предложа всекиму да го вкуси, да го сподели. Но, за да се разбере, трябва да се усети в личния живот, в личния опит...

Когато човек е свободен, той стои по-горе от всички мечти и призраци, от всяка карма, от живота и смъртта, от скръбта и радостта, от доброжелателството и омразата. Тогава всички творения пребъдват в него, защото притежава царството на щастието и на освобождението.

Гласът на интуицията

Мнозина предпочитат да подражават, защото така е по-лесно, вместо да развиват собствените си наклонности и качества, собствената си природа. Ще се съгласите с мен, че това е съдбоносно за развитието на Гласа на интуицията. Развитата интуиция определя живот според съветите на Вътрешния Глас.

Аз искам да събудя във всеки един от вас Гласа, който ще ви води по пътя на вашия живот. Няма да грешите, докато го слушате. Ще сгрешите тогава, когато слушате другите, когато следвате чужди идеи и чужди възгледи.

Аз мога да ви покажа своя идеал и истината за съвършения свят и обич, но вие трябва да се борите и сами да го постигнете чрез вашия Глас. Не бъдете посредствени, слушайте Гласа, развивайте интуицията, открийте нови пътища в живота, вместо безцелно да тъпчете по пътя на някой друг...

Трябва да имате силни чувства, силна обич, пълно щастие, съществена доброта. Индивид без чувства е безполезен. Силните чувства, макар и грешни, могат да се пречистят и усъвършенстват. Но вие трябва да упражнявате надзор над чувствата, защото те са като бурените: оставени да растат свободно, те ще заглушат градината ви. Ако имате слаби чувства, подхранвайте ги всеки ден. Идеята, че не трябва да имаме чувства и вълнения, е абсурдна и недуховна. Искаме да се движим по една и съща линия, да се групираме около една и съща личност и се плашим, че няма да напреднем, ако не принадлежим към това или онова движение.

Аз предпочитам да бъда щастлив, отколкото да имам всички дребни радости, които светът може да ми даде. Важно ли е каква религия изповядвате, какво обществено положение заемате, щом действително се чувствате щастливи и се движите към вашата цел?

Интерес и ентусиазъм

Трябва живо да се интересувате от живота. Целият в около нас е като книга за проучване. Аз търся в живота само истина, щастие, мир и спокойствие. За да проявите истински интерес, умът и чувствата ви трябва да бъдат будни и дейни, а не спящи.

Това ограничаващо себе, отделно от другите, е пречка по нашия път: да усещаме идентичност с останалия свят - растително, животинско и човешко царство. За да чувствате интерес към живота, трябва да бъдете будни, да търсите, да наблюдавате другите, да се учите от тях, да пазите своя идеал светъл и чист.

Обикновеният човек е погълнат от живота, забравя идеала, отстъпва на влиянието на средата и така изпуска кормилото на своя живот. В усилието към целта трябва да забравите житейските грижи и да придобиете интерес, който да ви води винаги напред и нагоре. Трябва да събудите в себе си желанието не да бъдете богове във вашата среда, а да предадете и на другите този ценен идеал.

Учителят иде за всички. Тези, които са се трудили над себе си и са запалили своето светило, ще го разберат по-добре, ще го последват и ще му помагат. Тези, които са разбрали Великия Учител, живеят в неговия свят като грамадни борове по планински върхове, а не като хиляди храсти в равнина.

Вчера прочетох в Библията изречението:

„Сине мой, ако идеш да служиш, приготви душата си за изкушение!” Душата ви, тялото ви, всичко трябва да е будно, за да не изпуснете удоволствието да служите и да давате. Ето защо, от вас се иска да сте просветени. Аз не мога да си представя един гигант по чувство и ум, без да бъде културен и просветен.

Бих желал да събудя у вас стремеж към тая нужда на душата ви. Гдето и да бъдете - в училище, на катедрата или другаде - да имате това желание да чуете Гласа, безразлично какъв сте - от коя класа, категория, темперамент сте или каква религия изповядвате.

Тези различия бяха от значение за стария свят.

Аз нямам нужда да ми казват какъв съм - зная, че съм свободен, щастлив, силен. Нямам нужда от авторитети. Онези от вас, които още не са установени, се нуждаят от дребните неща в живота, от авторитети и от чужда благословия, сиреч - от ново православие. Но щом чуете Мировия Глас и му се подчините, безразлично е какво говорят в света, защото сте послушали Върховното.

Единственият достоен начин за живеене, е да изгубиш себе си в света на другите и пак да запазиш своя идеал.

Иносказание

Имаше някога една Планина, чийто връх се губеше над облаците; около нея - широки поля и долини. Хора от вси краища на света, от много народности, от различни типове, бяха тръгнали да търсят върха на Планината и да открият Истината, що криеше тя в себе си. Едни идваха да изучат цветята, други - животните по планинските склонове, трети - да изследват нейния строеж и размери. Хората идваха да й се поклонят, да се потопят в славата й и да отнесат у дома си спомен за нея, който да съхраняват свято в сърцето си.

Едни идваха да я рисуват, други - да я фотографират, трети - да отнесат за спомен малко пръст или едно камъче от нейната снага, четвърти - да извършват церемонии тук и там около нея, пети - за да могат след това да предадат на други истината за тази Планина. Най-после имаше и такива, дошли само да чуят как ехото на своя говор и смях, отблъскван назад от Планината, се връща обратно в ушите им. Някои пък идваха от жажда за знания - очакваха Планината да им даде разрешение за всичките им тревоги.

Hristo_Madjarov_088.jpg?fbclid=IwAR1Q2AO

Но, върхът на Планината бе високо над облаците, много близо до небесата и много малко бяха силните, що успяваха да се покатерят на самия Връх, откъдето можеха да разглеждат околовръст всички народи, всички темпераменти, всички долини и полета.

Истината е като този планински връх.

Вие пристигнахте от 40 страни, за да намерите Истината, да й се поклоните. Но дойдохте със собствено разбиране, с вашите съмнения - да разберете онова, което ще ви дам. Дойдохте да видите Истината, но натоварени с малко разбиране, малко предубеждение, малко разсъждение и с малко извъртяна истина. Само силният може да се качи на върха, да разбере цялата Истина.

Но тия, които идват да се поклонят на един образ, на планинските скали, виждат само част от нея и се връщат у дома си със своето малко разбиране, малко познание. А частта не е цялата Истина; едната й страна не дава пълно разбиране.

Моето желание е да ви дам цялата Истина, що обитава в мен, и която най-после сполучих да завладея и изградя в сърцето си чрез изучавания през много и много животи във вековете. А вие с вашите различни разбирания и разноцветна мъдрост, трябва да имате чист ум и спокойно сърце, за да стъпите в света на Истината. Не можете да поддържате реката чиста, ако източникът е замърсен.

Затова трябва да се върнете при извора и от там отново да поемете пътя сред твърдост, уединение и себеотричане. За да постигнете това, трябва да бодърствате над себе си, да се изучавате, анализирате и постоянно да се променяте към добро.

Искате ли да се издигнете до висотите на Истината, бдете над вашите дела, над вашите мисли, над вашата привързаност! Не са ли те чисти, ще ви ограничават и ще ви спъват. И тъй, който желае Истината, трябва да преодолее своите страдания, своите преходни прищевки и желания, временни трудности и да притежава топло и чисто сърце и опитност, и интуиция да го води.

Затова, пазете се от авторитети! Те могат да ви задоволят временно, но не са Истината, не са трайни, не са постоянни. Кое сърце, ако не собственото, ще накара човек да следва пътя на мира, на освобождението, на щастието? Едни могат да ви насърчават, други - да обезсърчават, но само у вас е скрито решението да вървите. Трябва да минете през този процес на себеотрицание, като оставите настрани всички странични неща като вашето дребно знание, за да придобиете по-велико такова.

Които са дошли от далечни страни, за да се поклонят на Планината, ще я боготворят, ще я фотографират, ще отнесат със себе си пръст и камъчета за спомен, ще изучават природни духове и ангели, обитаващи планината, но само ония, които са се изкачили до върха, ще станат самата Планина, ще познаят радостта да помагат, да дават, да освобождават други. Не бива да правите от мен авторитет! Иначе - какво ще правите, когато аз ви напусна?

Затова трябва да внимавате какво ще отнесете със себе си. Дали то е цялата Истина или част от нея. Когато стигнете до степента, която аз съм достигнал, ще можете да дадете вечни води на живот, за да задоволите жадния. Ще дадете балсам на страдащите и ще бъдете спасители на света.

Вие вървите под светлината на свещи, но понеже ви нося в сърцето си. бих желал да ви дам светлината на слънцето. Със слънце в сърцето, с радост в ума, трябва да изградите дълготрайни неща, които ще дадат утеха на други.

За ония, които са постигнали освобождение, няма болка при раздялата. Ако носите тази истина в сърцето си, ако носите в сърцето си мен. който съм краят на всяко търсене - няма да има раздяла. И тъй, приятели, гдето и да отивате, не ще бъдете сами и не ще се нуждаете от външна утеха и от друга истина, ако имате тази едничка Истина.“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...