1936 г. Москва - „чистки“ на Сталин

[Ани]

1936 г.

Москва - „чистки“ на Сталин

Хрониките на 20-ти век говорят за Сталиновите „чистки” като за най-голямата параноична саморазправа не само с другомислещите, но и с неутралните и дори и със своите. Милиони селяни са избити при „ликвидирането на кулашката класа”. Предполага се, че към 1934 г. около 10 милиона души са затворени в концентрационни лагери. Между 1929 и 1936 г. са изтребени може би още толкова хора.

Вячеслав Михайлов Молотов (Скрябин) е съветски дипломат, председател на Съвета на народните комисари (1930-41). ¹⁰⁶

Негов принцип е да бъде най-послушният съратник на Сталин. Протоколите от заседанията на Политбюро имат само два подписа - неговия и на Сталин. Той замества шефа си, когато го няма.

Скрябин е за Сталин това, което е Химлер за Хитлер - негов двойник. С негова помощ сатрапът Сталин разчиства политическия си хоризонт, от „несъгласни” с кървавата политика на „вожда”. Така параноикът подменя две трети от партийното ръководство. По списъци, подписани от Сталин и Молотов, за две години са разстреляни над 3400 човека - видни стопански ръководители, комисари, членове на КП, на ЦК.

Сталин изпраща своята „Дясна ръка” в България, за да сключи неизгоден за България договор - да даде реколтата си от жито... Царят е много притеснен и вика своя съветник Лулчев на помощ. След съветване с Учителя, Лулчев съобщава на цар Борис, че Молотов няма подписани правомощия за сключване на международен договор от такъв ранг.

Много внимателно, като спазва протокола, царят иска да види документите с правомощията на съветския министър и с много извинения казва, че те са недостатъчни. Така той спасява страната от сигурен глад.

Побеснелите „другари” от КГБ правят разследване и бързо установяват кой е съветвал българския цар. И веднага изпращат хора, които да дадат „урок и предупреждение”...

По странно (но не случайно) стечение на обстоятелствата този инцидент се покрива с друг един - със същия резултат.