Калифорния - Американска виза за Кришнамурти. ЦРУ забранява на Кришнамурти да държи речи в САЩ. Бележити хора около Кришнамурти

[Ани]

Калифорния - Американска виза за Кришнамурти

ЦРУ забранява на Кришнамурти да държи речи в САЩ

Бележити хора около Кришнамурти

На прага на Втората световна война, Кришнамурти се оказал в Охай, където прекарал осем години в релативна изолация, в компания само с Раджагопал и неговата съпруга.

- Вие искате да ви издадем Виза за постоянно пребиваване, но не искате да карате военна служба. Защо така? - питат емиграционните.

- Войната, която ви засяга, е в главата ви, а не на друг континент. Лесно е да се говорят лоши неща за Хитлер, Мусолини и други такива. Но желанието да доминира и да има сила живее във всяко сърце.

Въпреки неговото досие в ЦРУ, Кришнамурти успял да продължи своята виза. Обаче поради неговия пацифизъм и лансиране на темата за Обективното съзнание, му било забранено да държи речи в САЩ.

Опустошението от атомната бомба го изпълнило с неописуем ужас, но му донесло и интензивни усети за природата на насилието и злото.

Кришнамурти обичал да се разхожда в тишина в планините, които заобикаляли долината на Охай. Той ходел много; по цели дни прекарвал сам, дори забравял да яде, като изследвал и слушал своя вътрешен свят и този, който го заобикалял... Той споделя: „Когато се разхождам, аз не мисля. Просто наблюдавам. „Той се грижил за градината, отглеждал рози и зеленчуци, разтребвал и почиствал къщата. Всеки ден медитирал, докато слушал 9^-та симфония на Бетховен. След обяд той пеел химни на санскрит, които помнел от ранното си детство.

Когато пише в своя Jurnal, той говори за себе си в трето лице: ¹¹⁴

„Той откри, че по време на тези дълги разходки из шумните улици или на уединените пътеки, той нямал никаква мисъл.

Така било от неговото детство, никаква мисъл не влизала в ума.

Той наблюдавал и слушал и нищо повече. Никога не се появявала някаква мисъл с нейните асоциации. Нямало създаване на мисъл-форми.

Един ден той разбрал колко изключително било това; той се опитвал често да мисли, но никаква мисъл не идвала на тези разходки с хора или без хора, всяко движение на мисълта било изключено.

Това било неговото значение да бъдеш сам.

Винаги чувствал единството с дървета, реки и планини.

Тази връзка не била изкуствено създадена.

Нямало стени между него и другите.

Което му правеха и казваха, не го наранявало, нито го ласкаело.

Сякаш той бил недосегаем. Бил като водите на река...

Той имал много малко мисли и съвсем никакви мисли, когато бил сам.

Неговият ум бил активен, само когато говорел или пишел, иначе бил тих и активен без движение.

Движението е време, а активността не е“- говори той за себе си.

Често го посещавали и се събирали около него Бъртранд Ръсъл, Грета Гарбо, Чарли Чаплин и др. актьори, изследователи и философи. Но Кришнамурти установил искрено приятелство само с един почти сляп английски биолог - Олдъс Хъксли.

Те двамата изучавали условията, при които умът става творчески.

- Моето познание е облечено с много символи... Те спъват моето влизане в твоята „будна пасивност“- говорел Хъксли.

- Когато умът не съди и не сравнява нищо... когато напусне системата на двойственост, той разбира, че от примиряването на противоположностите... идва Любов - отговарял Кришнамурти.⁹

По семейна традиция Хъксли бил „генералист” - той знаел много за всякакви неща, но можел да достига състояния на Единение с Висшето само чрез използване на определени наркотици. И бил готов да смени цялото си знание за мистичната опитност, каквато имал Кришнамурти!

Когато Хъксли ставал много интелектуален, Кришнамурти стоял близо до него и комуникирал мълчаливо, без да каже нито дума.