1942 г. България. Новата педагогика

[Ани]

1942 г.

България. Новата педагогика

В 1942 г. Учителят възлага на М. Константинов и Боян Боев да допълнят неговата ранна книга от 1896 г. „Науката и възпитанието” с нова част. В кратко време те са готови, но Учителят я отхвърля:

- На всяка страница - Господ... Интелектуалците няма да я четат!

- Учителю! Как да пишем за Божествено Учение, а не - за Бог?

- Пиши, Методи! - нарежда Учителят и започва да диктува: -

Настоящите световни събития са едно велико посвещение за цялото човечество... краят на една стара и началото на Нова Епоха; на коренни преобразования в личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени и стопански системи, те ще станат тор, върху който ще се посадят семената на новия морал, новите социални отношения и новите стопански схващания...

Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот... България... има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия... да стане пионер на Новата Ера...

Така (се пише)!- обяснява той след дълга диктовка.

- Не мога да подпиша този предговор - почти целият е Ваш!

- Ще го подпишеш и на корицата ще пише: „Предговор от д-р М. Константинов”! За тези златни рога дадохме толкова пари...

Учителят намеква за скъпите образования на Методи в чужбина.